Манастирска история на светата Троянска обител разказва за вечното и преходното в живота

Не една и две поучителни манастирски истории разказват монасите от Троянската света обител „Успение Богородично”. Те са се предавали от уста на уста и се преминали във вековете за да достигнат днес и до нас.     Една  от тези стари манастирски истории  ни разказва за вечното и преходното в нашия живот  и тя е свързана с един от игумените на манастира, сторил много за неговото изграждане – архимандрит хаджи Макарий. В първите дни на новата 2018 г., когато продължават  ремонтните и възстановителни дейности  на най-старото - Антимово крило на Троянския манастир, игуменът на  манастира Величкият епископ Сионий разказва една поучителна и вечна история. „Антимовото крило е най-старата сграда на манастира и от години стоеше затворено поради опасност от пропадане. То се реконструира до основи и се  укрепва , реставрира, като килиите ще запазят автентичния си вид. След ремонтните дейност Антимовото крило, което се е съхранило 300 години, трябва да издържи поне 150 каза игуменът на манастира епископ Сионий. Антимовото крило е изградено от дървена конструкция, с каменни зидарии или тухлени пълнежи. То е вдигнато по специален начин на два етажа, свързани с дървени сглобки - уникално строителство от началото на XIX век, разказва епископът. Подобна конструкция и строителството е в традиционния балкански стил, което се оказва изключително здраво, издържала е на капризите на времето и на земетресения. Правим реконструкция на историческите стаи и ще се реставрира цялата дървена конструкция, всички каменни зидове. Обновяването на Антимовото крило започна от манастирското гробище и възстановяване на  килиите на архимандрит Макарий и архимандрит Кирил .   Старото крило на манастира, което в миналото е било най-представително, е свързано и с екзарх Антим, с екзарх Йосиф и с всички духовници, които са посещавали светата обител. В това крило са се намирали игуменарницата и най-представителните стаи за посрещане на гости. Архимандрит хаджи Макарий също е бил забележителна личност. Той застава начело на тайния революционен комитет, основан в манастира. Архимандрит Макарий по време на Освободителната война през 1877 - 1878 г. заедно с манастирското братство подпомага и подкрепя ген. Павел Карцов при преминаването му през Балкана, снабдявайки войниците му с топли дрехи, храна и боеприпаси. Антимовото крило по време на войната е било превърнато в щаб на ген. Карцов, който е освободил Ловчанския и Троянския край, преминава Балкана и сразява враговете при историческата крепост Курт Боаз. Килията ,в която е посрещал видни гости  игуменът архимандрит хаджи Макарий  е една малко стаичка с три прозореца. Два от тях гледат към вътрешния двор  на манастира и към храма.Третият –гледа към манастирското гробище. Затова и архимадрит хаджи Макарий много обичал да стои именно в тази килия.Гледал през двата прозореца целия манастир и се радвал на всичко , което  е успял да изгради в годините. И за да не се главозамае, веднага поглеждал през третия прозорец към манастирското гробище, което му напомняло, че е смъртен и всичко в този живот е преходно. А това, което остава след него е съграденото и то е вечно, както  и вечна е вярата ни.” Видео на Ирена Данаилова - БТА