Анализ на политолога Георги Киряков по основните теми от срещата на лидерите на Европейския съюз
Една от основните теми на срещата на лидерите на Европейския съюз бе Брекзит, като европейските лидери одобриха началото на нова фаза от преговорите. Все още няма сделка и има много неясноти по най-трънливите въпроси, свързани с Брекзит - сметката по развода, границата между двете Ирландии и правата на гражданите, коментира пред БТА политологът Георги Киряков. По думите му има само принципно съгласие, че е добре да се уредят тези взаимоотношения на първи етап, но те все още не са уредени. Никой от преговарящите не споменава каквато и да е сума, говори се за задължения, които Великобритания е поела към европейския бюджет до 2020 година и се говори, че те трябва да бъдат изпълнени, но не се казва колко точно са те, уточни Киряков. По отношение на границата между Ирландия и Северна Ирландия също няма яснота. Не може едновременно да има свободно движение между двете Ирландии, при положение че за останалата част от Великобритания няма, а пък и търговските потоци между двете страни са доста големи. Затварянето на границата би създало проблем, първо, между Великобритания и Ирландия, а след това между ЕС и Великобритания. По въпроса за миграцията и уреждането на статута на европейските граждани във Великобритания също не е ясно тази уседналост какво ще представлява. Според него България трябва да се придържа изцяло към позициите на преговарящите от страна на ЕС, защото само през такава единна позиция на Европа към Великобритания могат да бъдат защитени правата на българските граждани там. Друга от основните теми на срещата в Брюксел бе миграционната политика. Киряков коментира, че има пълно блокиране на решаването на проблема с миграцията в рамките на ЕС. Според експерта този въпрос ще бъде един от основните проблеми, които ще трябва да се решават по време на българското европредседателството. Киряков каза още, че по време на председателството страната ни ще бъде политически, финансов и икономически посредник между европейските институции и политиките на Европа спрямо Западните Балкани. С председателството България за втори път в нейното демократично развитие се оказва изключително важен фактор на Балканския полуостров, след като за първи път бе такъв по време на войните в бивша Югославия. /Интервю на Любомир Мартинов/