Нели Стоянова от РИМ – Враца разказва пред БТА за най-тежкото сражение на Ботевата чета

Всяка година в края на май и началото на юни Враца е домакин на Ботевите чествания, посветени на гибелта на Христо Ботев и подвига на неговата чета през 1876 г. Градът пази паметта за последните дни от похода към Врачанския балкан. В навечерието на Ботевите дни във Враца Нели Стоянова, уредник в отдел „История на България XV – XIX в. на Регионалния исторически музей припомня малко известни свидетелства за похода на Ботевата чета и тежките сражения по пътя към Балкана.

Ботевата чета дава най-много жертви в сражение при Милин камък

Ботевата чета дава най-много жертви в сражение при Милин камък, според свидетелство на Ибрахим бей, който е ръководил сражението там от турска страна. Това разказва пред БТА Нели Стоянова – уредник в отдел „История на България XV–XIX в.“ на Регионалния исторически музей във Враца.

От Козлодуй въстаниците поемат към Врачанския балкан, като придвижването им не е спокойно, а е постоянна борба за оцеляване. Още в първите часове след слизането на българска земя започват сблъсъци с османските части – черкези, башибозуци и редовна войска.  

На 18 май 1876 г. четата влиза в сражение при Милин камък, при което дава значителни жертви. Въпреки това, оцелелите четници, водени от Христо Ботев, продължават придвижването си към Балкана. 

„Това, което мога да кажа като факти, които много ясно говорят пред какво е била изправена четата в това голямо сражение на Милин камък, в което тя всъщност дава най-много жертви, е това, че в това сражение, и това е по свидетелство на Ибрахим бей, който е ръководил сражението на Милин камък от турска страна, и след Освобождението разказва това пред Стоян Заимов, който е всъщност главният апостол на Врачанския революционен окръг при подготовката на Априлското въстание. Той казва, че срещу Ботевата чета са хвърляни 400 души черкези, 300 помаци. Това са помашко население, което смятат се, че е било на времето християнско, но след като са всъщност ислямизирани, те стават също едни от най-жестоките преследвачи на българските революционни движения, и 200 души редовна турска войска. А в резерв, в запас, както се казва, между село Баница и Враца, е стояла още една рота редовна войска, един ескадрон конница, които са извикани от Берковица, и също около 200-250 души помаци. 

Един от зловещите символи на Априлското въстание, не само в нашия край, това са именно отсечените глави на въстаници, на четници, които буквално и наистина са се търкаляли по площадите по това време, включително и по врачанския площад след тези възлови сражения на четата, допълва още Стоянова.

Автор - Десислава Севова
Оператор - Любомира Филипова
Монтаж - Емил Граничаров
/ТП/