Румъния показва на Венецианското биенале Черно море като пространство, в което се наслагват екологични, исторически и политически процеси

Анка Бенера и Арнолд Естефан представят Румъния на 61-вото Венецианско биенале с проекта Black Seas – Scores for the Sonic Eye („Черни морета – партитури за звуковото око“). Проектът им показва Черно море като пространство, в което се наслагват екологични, исторически и политически процеси.

Инсталацията е представена в румънския павилион във Венецианското биенале в градините на биеналето (Giardini) и в Новата галерия на Румънския институт за култура и хуманистични изследвания в квартал Канареджо. Комисар на румънското участие е Йоана Чокан, а куратори са Корина Опреа и Диана Маринку. 

ПРОЕКТЪТ

Според официалното представяне на проекта, Black Seas – Scores for the Sonic Eye listens to the Black Sea as a living archive („Черни морета – партитури за звуковото око“ се вслушва в Черно море като в жив архив“). Чрез звук, движещо се изображение и скулптурни елементи авторите създават среда за „слушане“ на морето, чиито дълбини пазят следи от империи, миграции, експлоатация и екологични промени.

От екипа на проекта посочват още, че Черно море често е определяно като затворено и гранично море, но водите му разказват различна история. Поради почти липсващото вертикално смесване и наличието на огромна безкислородна зона, морското дъно се е превърнало в „хранилище на корабокрушения, седименти и микроорганизми, натрупвани в продължение на векове“. Вместо да заличава миналото, морето се описва като „утаена капсула на времето“.

В публикация на Artforum се отбелязва, че Бенера и Естефан работят заедно от 2012 г., а практиката им включва мултимедийни инсталации, скулптура и рисунка, изследващи връзките между военни стратегии, екологични трансформации и политики на ресурсите. За биеналето те подготвят „мащабна аудиовизуална и скулптурна инсталация“, която проследява връзките на Черно море с глобалните системи на движение, миграция и обмен.

„Не съществува едно-единствено Черно море, а поле от взаимозависими сили, които се формират взаимно“, казват художниците, цитирани от Artforum. „Изследваме как може да бъде създадена среда, в която морето да заяви собствения си глас – не като пасивна повърхност, а като активен събеседник, способен както да отговаря, така и да отказва“, допълват те.

Извън павилиона проектът се разгръща и в сградата на Румънския институт за култура и хуманистични изследвания в квартал Канареджо, където черноморското крайбрежие влиза във връзка с Атлантическия океан и пустинята Намиб чрез индустриални потоци и инфраструктурни „остатъци“. В двете пространства проектът предлага слушането като метод – настройване към неравномерно разпределени сили и към бъдеща възможност за солидарност и възстановяване.

По думите на екипа Черно море често е описвано като затворено и гранично море, но неговите води разказват различна история. „Поради почти липсващото вертикално смесване, по-слабо соленият повърхностен слой, захранван от десет от най-големите европейски реки и Азовско море, лежи над една от най-големите безкислородни водни маси в света. В тези дълбини процесът на разлагане се забавя, а морското дъно се превръща в своеобразен архив на корабокрушения, седименти и микроорганизми, натрупвани в продължение на векове. Вместо да заличава миналото, морето го съхранява като „утаена капсула на времето“, казват те.

ЕКИПЪТ

Анка Бенера и Арнолд Естефан са артистичен тандем, който работи заедно от 2012 г. и е базиран във Виена. Тяхната практика обхваща мултимедийни инсталации, скулптура и рисунка и изследва връзките между история, околна среда и ресурсни политики. В последните си проекти двамата автори се фокусират върху начина, по който военни и политически представи оформят пейзажи, климат и общности, както и върху влиянието на минали конфликти върху настоящето и бъдещето.

Творбите им са показвани в редица международни форуми, включително „Манифеста 15“ в Барселона, Киевското биенале, Whitechapel Gallery в Лондон, Museum Tinguely в Базел, MUMOK във Виена, както и в биеналета в Истанбул, Будапеща, Тирана и др. Носители са на наградата Birgit Jürgenssen Prize (2022), а през 2023 г. са първите творчески стипендианти в UCL Postsocialist Art Centre в Лондон.

Корина Опреа е куратор и изследовател, работеща в областта на съвременното изкуство и визуалната култура. Практиката ѝ е насочена към изследователски изложби и международни колаборации с акцент върху деколониални, феминистки и критически педагогически подходи. Тя е доктор по изкуствознание от Loughborough University и е заемала кураторски позиции в институции като Moderna Museet в Стокхолм, както и артистичен директор на Konsthall C.

Диана Маринку е куратор, арт критик и артистичен директор на фондация Art Encounters в Тимишоара. Нейните изследвания са насочени към визуалните стратегии на образа и постхуманните тенденции в съвременното изкуство. Тя е куратор на международни изложби и биеналета, включително Art Encounters Biennial, и работи активно за развитието на регионални и международни художествени колаборации.

61-вото издание на Венецианското биенале се провежда под мотото In Minor Keys по концепцията на покойната кураторка Койо Куо, която почина внезапно през 2025 г. Изложението ще продължи до 22 ноември, когато ще бъде и церемонията по връчването на наградите на публиката.

Репортер и оператор - Ваня Сухарова

Монтаж - Емил Граничаров

/АБ, ИХ/