С изложбата „Тя, когато беше другарка. Градската жена през социализма“ искаме да покажем обобщаващ образ на българката, каза Теодора Мешекова

С изложбата „Тя, когато беше другарка. Градската жена през социализма“ искаме да покажем един реалистичен и  обобщаващ образ на жена, която е жена на времето, в което живее, работи, отглежда децата си така и се забавлява по някакъв начин. Това каза пред БТА Теодора Мешекова, куратор на експозицията, която може да бъде разгледана в Регионалния исторически музей (РИМ-София). 

„Ние не можем да излезем от историческите факти. Не можем да премълчим това, че е имало политически неудобни жени. Не можем да не кажем, че работничката е била на почит, а интелектуалката и научната работничка често е получавала и по-малко заплащане и била малко по-ниско социалната стълбица, но в същото време жената като част от по-нежната половина от човечеството винаги пък се е стремяла към красота. Опитвала се е да купува или да шие дрехите си да има интересни аксесоари към тях“, казва още тя.

„ПОЛИТИЧЕСКИ ОПАСНИТЕ ЖЕНИ“

Изложбата е разработена в пет основни линии, като кураторският подход бил свързан с желанието на екипа да представи един обобщаващ образ на социалистическата жена и да обхване различните роли, в които тя участва.

„Положението на жената след деветосептемврийския преврат е свързано с намерението тя да се включи в общия строй, който ще върви към светлото бъдеще. Първата тема от изложбата е политически опасните жени. Всъщност това са тези жени, които са свързани по някакъв начин с представители на предишната власт. Политици, съдени от народния съд, генерали, жени, които са изпълнявали различни административни функции в администрацията, като секретарката на германския посланик или секретарката на комисаря по еврейските въпроси. И някои жени, свързани с литературата като Фани Попова - Мутафова примерно те са обявени за политически опасни. Преследвани са, някои от тях са изселени, а други дори са садени от народния съд и попадат в затвора“, разказва Мешекова.

По думите й интересен акцент в изложбата са представените копия на досиета на жени и девойки, които са арестувани по време на така наречената хулиганска акция. Те се оказват политически опасни само защото според социалистическия морал и норми носят неприлично облекло и с неприлични прически или имат неприемливо поведение, така че те са арестувани, профилактирани и имат досиета, обяснява кураторката.

Друг интересен акцент, според нея, са текстове и снимки на тези девойки и жени, копие на писмото на самия Мирчо Спасов, който предлага провеждането на тази хулиганска акция. „Тя е вследствие на събитията в Унгария през 56-а година и страха на властта е, че тези събития могат да повлияят и да се отразят и на обстановката в България“, уточнява Мешекова.

ТРУЖЕНИЧКАТА И ОБЩЕСТВЕНИЧКАТА

Другата тема е свързана вече със задължителната роля на жената като труженичка. В нея са представени предмети, документи, свързани с различните сфери, в които жените се трудят работничките. „Работническата класа е водеща по време на социализма. Те са така най-обгрижвани и на почит, така че представени са вещи предмети на една от така наречените тъкачки, многомашиннички, която обслужва няколко тъкачни машини, както и снимки и предмети, свързани с жени, които работят в други сфери. Примерно лекарка, учителка, картини на художнички, творили в София и други такива“, уточнява кураторката.

Освен жената, която трябва да се труди да работи, друга тема в изложбата е жената общественичка. „Общественият живот по време на социализма не само е желателен, той е задължителен. Особено в първите десетилетия след 9 септември, когато конфронтацията между двата лагера -  социалистически и така наречения империалистически лагери е много засилена“, разказва тя.

Мешекова посочва, че тогава съществуват различни обществени организации. Едната от тях е отечественофронтовската. Тя е масова и всички задължително гласува членуват в нея. Други подобни организации са организация за доброволен отряд, за подпомагане на отбраната, за противовъздушна отбрана, санитарни дружинки изобщо тези тази обществена дейност е представена чрез лични документи на жени, които са участвали в тези обществени организации. Членството в тези организации се отразява на биографията, характеристиката на жената, а това е важно при кандидатстване за работа и така нататък, уточнява тя.

ДОМАКИНСТВО И ХОБИТА

„Другата тема в изложбата е жената в дома и семейството. Жената, въпреки че е труженичка, въпреки че е общественичка, тя трябва, тя си остава стожер в семейството. И по интересен атрактивен начин в изложбата са представени части и предмети от социалистическия дом, в който живее социалистическата жена- кухня, хол, спалня и предметите, които са служили в бита и на самата нея“, отбелязва кураторката.

Последната тема в изложбата е свързана със свободното време на жената. Въпреки всички тези задължения, жената има и свободно време. Тя се грижи за външния си вид, иска да бъде красива, има своите хобита – бродира, плете, изработва гоблени, а почивките в този период са предимно в страната. Свързани са с обикновено традиционно почивка на море и на планина във ведомствените станции почивни или екскурзии. Излизането отвън извън страната е свързано само с организирани пътувания, предимно в социалистическите страни, посочва Мешекова. 

„Интересен акцент в изложбата е проучването и представянето на модата през 40 -80-те години на ХХ век на така наречената интерактивна маса, където посетителите могат да се запознаят с модните тенденции и организационната структура на институциите, които се занимават, контролират и ръководят модата в страната и като допълнение. Също така сме представили част от няколко кинопрегледа във вид на видеокадри, свързани с делниците и празниците на социалистическата жена“, казва тя. 

Кураторката уточнява, че в повечето експонати, документи и вещи са от фонда на Регионален исторически музей като безвъзмездно снимков материал и видеокадри са предоставени от Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност, Българския визуален архив и Българската национална филмотека, както и някои частни притежания има, но те са по-малко, уточнява кураторката. 

Репортер - Ваня Сухарова
Оператор - Красимир Михайлов
Монтаж - Петър Кърпаров
/ЕХ/