Експозицията „За свободата на един народ“ е изложба на безсмъртието, каза президентът Илияна Йотова

Тази изложба е изложба на безсмъртието. С тези думи президентът Илияна Йотова откри експозицията „За свободата на един народ“, посветена на 150-ата годишнина от Априлското въстание, в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“.

По думите ѝ мястото е символично и трудно би могло да има по-подходящо пространство за подобна експозиция. Йотова подчерта, че през изминалите 150 години, независимо от историческите интерпретации, в българското съзнание винаги остава „запазено място“ за събитията от 1876 г., които с гордост наричаме революция и въстание.

Президентът отбеляза, че изложбата е подготвяна в продължение на шест месеца, като са подбрани най-значимите и въздействащи документи.

„Всеки един документ, фотография или писмо е къс от нашата памет и реликва“, посочи Йотова и добави, че експозицията надгражда познанията, придобити от учебниците, като ги превръща в лично преживяване.

В изказването си президентът акцентира върху значението на Априлското въстание като момент на национално единение. По думите ѝ това е първият пример преди Освобождението, в който се преодоляват социални и обществени различия, а стремежът към свобода обединява българите. Тя подчерта, че въстанието остава в историята като българско дело, осъществено без външна помощ и въпреки липсата на подкрепа.

Президентът определи Априлското въстание като кулминация на процесите на Българското възраждане и израз на нарасналото обществено съзнание и стремеж към държавност. По думите ѝ, ако не беше „голготата“ на въстанието, България вероятно би достигнала до свободата си по друг път и в различен исторически момент.

Йотова припомни, че събитията от 1876 г. предизвикват широк международен отзвук, с хиляди публикации в чуждестранната преса, което насочва вниманието на европейската дипломация към българския въпрос и допринася за последвалата Руско-турска война, довела до Освобождението.

В заключение тя подчерта необходимостта от повече подобни инициативи, които не само информират, но и въздействат емоционално, провокирайки по-дълбоко разбиране на историята. „Много уроци бихме могли да научим“, каза още президентът.

Изложбата включва над 130 документа от фонда на Националната библиотека и Държавна агенция „Архиви“.

Репортер - Ваня Сухарова
Оператор - Нешо Миладинов
Монтаж - Петър Кърпаров

/EХ/