Възстановена шивалня в „Двореца“ в Балчик представя възродени техники за изработка на носии, златен филигран и копринени тъкани

Възстановена шивалня, подредена както е изглеждала в миналото, представя за първи път в България възродени техники за изработка на носии, златен филигран и копринени тъкани. Това съобщи за БТА майстор-занаятчията Мадлен Божилова-Амин – носител на званието „Живо човешко съкровище“ на ЮНЕСКО. Шивалнята се намира в Държавния културен институт „Културен център „Двореца“ в Балчик.

По думите на Мадлен Божилова-Амин пространството е възстановено максимално автентично и показва как в миналото са се изработвали дрехите. Именно в тази шивалня са създавани и одеждите на кралица Мария. Божилова-Амин допълни, че владетелката е обичала сама да бродира и да създава облекла, а част от нейните тоалети са били публикувани в списание „Вог“.

През това лято предстои изработването на две нови одежди – добруджанска носия и облекло на кралица Мария Единбургска по нейна снимка. И двете ще бъдат създадени със старинни техники, като голяма част от платовете ще бъдат изтъкани на ръка.

За целта ще бъде произведена собствена коприна чрез отглеждане на копринени буби, хранени с черничеви листа. „В момента очакваме да се излюпят гъсеничките, които ще захраним с черничеви листа. В продължение на 40 дни те се хранят, след което завиват пашкули. След това разполагаме с около 30 дни, за да изтеглим нишката и да я заложим на хоризонтален стан за изтъкаване на платовете“, обясни Мадлен Божилова-Амин.

Част от кралската дреха ще бъде изработена с техниката „бикме“ – копринен черен конец, който специално се увива и зашива върху плат от много фина вълна. Добруджанската носия пък ще бъде изтъкана в червено също на хоризонтален стан и ушита така, както са се правели носиите в миналото. Двете нови одежди трябва да бъдат завършени до 29 октомври.

В постоянната експозиция посетителите могат да видят златен филигран, отличен на световно изложение в Узбекистан, където България е спечелила второ място. Произведението е изработено с 23-каратово злато и сребро с най-висока проба. Сред експонатите е и стар чарк на близо 300 години – един от последните запазени в България, с който се демонстрира как са се изработвали копринените гайтани.

„Всички тези техники – златен филигран, копринени гайтани, сърмени престилки, колани и тъкани от вълна или коприна с истинска златна и сребърна нишка – могат да се видят тук за първи път. В България повече от 100 години тези занаяти бяха забравени. Моята задача беше да ги възстановя, за да могат повече хора да се докоснат до тях и да видят как се изработват тези носии“, каза още Божилова-Амин.

Сред представените експонати е и българска национална носия от Кюстендил. По думите на Божилова-Амин техниките за изработката ѝ са издирвани в продължение на седем–осем години. „Всичко е направено на ръка – без машини. Ръчно са изработени гайтаните, бикметата, престилките и сърмените колани“, подчерта тя. Именно за възстановяването на изчезващи занаяти тя е получила признанието на ЮНЕСКО.

В експозицията е представена и възстановка на кралска одежда по снимка на кралица Мария. Костюмът включва две долни ризи от фина пясъчна коприна, връхна дреха, изтъкана на хоризонтален стан с основа от черен памук и вътък от смарагдово обагрена коприна, както и характерен дълъг ефирен шал, който кралицата е обичала да носи.

Шалът е изработен от изключително фина единична копринена нишка – почти тънка колкото човешки косъм – с бордюр от истинско злато. Към облеклото са добавени ръчно обагрени копринени гайтани, сребърна фибула и сребърен филигран.

Централно място в инициативата заема колективното тъкане на вълнения килим „Звездите“ от серията „Манастирски килими“ – общо произведение, в което всеки посетител може да вплете своя нишка и да остави личен знак. За целта са подготвени вълнени конци, обагрени по старинни техники. Килимът се тъче на вертикален стан и включва традиционни български мотиви.

Шивалнята е част от проекта „Конци на времето“, реализиран с подкрепата на програма „Културно наследство“ 2025 на Национален фонд „Култура“. Проектът цели съхраняването и предаването на нематериалното културно наследство чрез преживяване, участие и личен досег.

Репортер и оператор - Павлина Живкова
Монтаж - Емил Граничаров

/EХ/