Изложба в Държавния архив проследява конституционното развитие на България и обществено-политическия живот в Разград в края на XIX век
Изложба в Държавния архив проследява конституционното развитие на България и обществено-политическия живот в Разград в края на XIX век. Тя е посветена на 16 април – Деня на българската конституция, тъй като на тази дата през 1879 г. е приета първата конституция на Княжество България, с която се урежда общественият живот в страната, разказа за БТА главният експерт в Архива д-р Иво Стоянов.
Той обясни, че в експозицията е показан вариант на Търновската конституция с измененията от 1911 г., известна като Царска конституция, която в голяма степен повтаря предходната редакция, но вече официално въвежда титлата „цар“ вместо „княз“.
Част от изложбата е посветена на обществено-политическия живот в Разград в края на XIX век, посочи Стоянов. Показани са основно документи, свързани с местния обществен живот като клетвени листове, които първите общински съветници подписват, полагайки клетва да служат на обществото. Сред експонатите са и документи, свързани с изработването и приемането на общинските бюджети, чрез които се осъществява управлението на населените места.
Изложбата проследява и политическия живот през 90-те години на XIX век, който в голяма степен отразява съвременни процеси. Представени са редица документи, свързани с изборите за Четвъртото велико народно събрание, както и за Седмото обикновено Народно събрание. „В този период Разград се превръща в център на остри политически противоречия между управляващата Народнолиберална партия на Стефан Стамболов и опозицията, представена от Либералната партия, свързана с д-р Васил Радославов и Константин Стоилов. Провеждането на изборите в Разград тогава е съпроводено с напрежение, стига се до касиране и повторно организиране на вота, като управляващите полагат усилия да запазят властта си“, обясни Иво Стоянов.
Посетителите на изложбата могат да видят също документи, свидетелстващи за участието на стражарите в наблюдението на опозицията и ограничаването на нейната дейност. По думите на главния експерт сред най-интересните фигури в изложбата е разградският политически деец Бончо Раданов, за когото са запазени множество архивни свидетелства. Иво Стоянов разказа, че Раданов е известен с това, че е агитирал сред населението, преоблечен в женски дрехи, и е водил активна кампания срещу управлението на Стамболов. „Срещу него има и доноси, че е обещавал облаги на избиратели. Раданов е арестуван и подложен на репресии. Според изследователи той е сред прототипите на литературния герой Бай Ганьо на Алеко Константинов – образ, който съчетава активност и колоритно поведение, предизвикващо обществен интерес“, добави главният експерт.
В изложбата са включени и други документи, както и снимка от масов митинг срещу управлението на Стефан Стамболов. „Общественото напрежение довежда до падането му от власт на 19 май 1894 г., но политическите страсти в страната продължават и след това“, отбеляза Стоянов.
Той добави, че експозицията разкрива динамиката на политическия живот както в Разград, така и в България като цяло, и дава възможност на посетителите да се запознаят с любопитни моменти от местната история.
Изложбата ще бъде отворена до 27 април, като достъпът е свободен. Специална покана да посетят експозицията е отправена и към ученици от разградските училища.
Репортер и оператор - Садет Кърова
Монтаж - Емил Граничаров
/ИХ/