Имах невероятен партньор, каза ядреният физик Васил Гурев, който беше изтеглен след пропадане в ледена пукнатина на Антарктида

Ако за София това е новина, за нас, които работим на Антарктида, това донякъде  е всекиднение, каза пред кореспондента на БТА Милена Островска ядреният физик Васил Гурев, който пропадна в ледена пукнатина и беше изтеглен от полевия асистент Александър Вълчев.   

Човек може да попадне в пукнатина, затова ходим вързани по всички правила и стандарти, разказа ученият за критичната ситуация.  

Гурев е в алпийска свръзка с Александър Вълчев по време на геофизични научни изследвания на ледника Кондел в близост до българската антарктическа база „Св. Климент Охридски", когато пропада в дълбока ледена пукнатина. Партньорът му успява да го задържи на два метра дълбочина и да го извади на повърхността. 

Един стандартен случай, когато човек работи на ледника и един невероятен партньор – действително Сашо беше направил всичко за невероятно кратко време. Човек, с който би могъл всеки друг да отиде в нашите условия – каза Гурев.   

„Пукнатините са част от ледника, от неговия живот. Когато има много сняг е по-тривиално - човек ходи със ските. Когато пък има по-малко сняг, ледникът е открит и пукнатините се виждат много хубаво, но има и среден период, в който върху пукнатините и леда има съвсем малко сняг, особено ако е навалял няколко сантиметра нов пресен сняг вече е малко по-деликатно и човек може да попадне в пукнатина”, каза Васил Гурев. По думите му случилото се не е нищо особено. 

„В някакъв момент пропаднах, моят партньор Сашо ме задържа“, добави Гурев. Той допълни, че всеки, който ходи по ледник, рано или късно може да има такъв проблем. „По-сериозният проблем беше, че човек виси и има ски на краката си, които при тази ситуация определено пречат. Забих един леден клин, това е ледена цев, в една от стените на пукнатината, стабилизирах се и можех повече да се боря със ситуацията. Откачих си ските, което честно казано, макар да имам голям опит в едно или друго нещо, не беше ми се случвало, висейки на сбруя, да си откачам ските, без да имам щеки“, разказа ученият. Той добави, че след това неговият партньор му е подал помощно въже и втори леден клин. Докато се е опитвал да се осигури, Александър Вълчев е правил установка, с която да му помогне. 

„Започнахме процеса по извличане, помогнах си с горния клин, Сашо много активно помагаше с помощното въже и установката за извличането. Стъпих на горния клин и вече видях белия свят. Като излязох ми беше приятно да видя, че за няколко минути Сашо беше направил всичко, което трябва да се направи. След това дойдоха и шефът на базата, и нашата очарователна лекарка. Интересно е, че аз имах намерение да продължим да работим по ледника, тъй като на 40-50 метра беше следващата рейка, която трябваше да измерим, но те настояха да се приберем“, разказа още Васил Гурев. 

Едва когато слязох долу в базата видях, че съм прекалено мокър, добави той и отчете, че, когато човек е под ефект на адреналин, не винаги си дава точна оценка за състоянието. 

„Съвсем добре се чувствам, продължаваме работата по ледника и още няколко дни тук поне нашият екип трябва да приключи работата и всичко е наред“, завърши Гурев. 

Във видео материала е цялото интервю на специалния кореспондент на БТА на Антарктида Милена Островска с ядрения физик Васил Гурев. 

Репортер и оператор - Милена Островска 

Монтаж - Ангел Николов 

/БТ/