Миграцията, войната и екологията бяха сред акцентите в проектите на 60-ото издание на Венецианското биенале на изкуствата

Миграцията, войната и екологията бяха основните акценти в проектите, представени на 60-ото издание на Венецианското биенале на изкуствата. Престижният форум се проведе от 20 април до 24 ноември, а негов куратор бе Адриано Педроза.

Във Венецианското биенале, продължило 219 дни тази година, участваха 88 държави. Сред дебютантите са Бенин, Етиопия, Сенегал, Танзания, Етиопия, Мароко. Традиционно павилионите са разположени във Венецианските градини и Арсенала на Венеция, но заради нарастващия брой участници някои от проектите бяха разположени и в други части на града.

БЪЛГАРСКОТО ПРЕДСТАВЯНЕ

България участва в 60-ото издание на Венецианското биенале с проекта „Съседите“ на Лилия Топузова, Красимира Буцева и Джулиан Шехирян, куратор е Васил Владимиров. Инсталацията бе позиционирана в зала „Тициано“, близо до Моста на Академията във Венеция. Проектът „Съседите“ разказва историята на българите, които са били жертви на политическо насилие. Инсталацията представлява реконструирани домовете на репресирани хора. Идеята на авторите е посетителите не просто да видят проекта, а да го преживеят. Това бе 11-ото участие на страната ни в престижния форум. От екипа посочват, че това е най-доброто представяне на България досега в биеналето и отчитат над 60 хиляди посетители. 

Романът на Георги Господинов „Времеубежище“ е вдъхновил кураторката на проекта за германския павилион на биеналето тази година. Проектът е озаглавен „Прагове“ (Thresholds) и е клиника за миналото. Инсталацията бе поглед към миналото и бъдещето от различни артистични ъгли. Екипът описва настоящето като място, където никой не може да остане и което съществува само защото едно нещо се е случило, а друго все още чака. 

ВАТИКАНА ИЗБРА ДЕЙСТВАЩ ЗАТВОР

Маурицио Кателан нарисува чифт голи стъпала - мръсни и наранени, на стената на венецианския женски затвор на остров Джудека, където около 80 жени излежават своите присъди в момента. Изложбата, озаглавена „С моите очи“, бе курирана от Киара Паризи и Бруно Расин. Посетителите на павилиона бяха въвеждани в женския затвор и водени от затворнички. Задължително бе оставянето на чантите и мобилните телефони отвън. 

За журналистическата обиколка на затвора-павилион три затворнички бяха облечени в черно-бели халати, ушити от шивачите на затвора. Инсталация на Симон Фатал представи стихове, писани от затворничките, върху табели, положени върху тухлените стени. Затворническото кафене бе декорирано с постери на художничката монахиня Корита Кент. Клер Табуре е нарисувала картини от фотографии, собственост на затворничките, на техните близки. Светият престол е участвал и преди, но през 2024 г. бе отбелязано първото посещение на папата на биенале.

ВОЕННАТА ТЕМАТИКА

Русия беше отстранена от предишното биенале заради нахлуването си в Украйна и поради продължаващата война тази година зае павилиона си на Боливия срещу сделка за продажба на литий. Проектът обединява артисти от Боливия и приятелски страни от Латинска Америка. Изложбата е разделена на два основни раздела  - съвременен и исторически. 

Войната бе акцент в павилионите на Украйна, Полша и Израел. Полша представи проекта на украинския артистичен екип Open Group и творбата му Repeat After Me II (от англ. „Повтаряй след мен“) с видеоинсталации, показващи бежанци от войната в Украйна. Самата Украйна заложи на проекта Net Making, който събира хора от Украйна и чужбина, за да тъкат заедно камуфлажни мрежи. Павилионът на Израел остана затворен и вместо инсталацията (M)otherland, посетителите виждаха само витрина, на която е залепена бележка с надпис: „Артистите и кураторът на изложбата ще отворят, когато спре огънят“. 

ПРОЕКТИТЕ НА СЪСЕДНИТЕ СТРАНИ

Съседните ни държави избраха креативни проекти за тазгодишното издание на биеналето. Сърбия облепи тоалетна с тапети „Луи Вюитон“. В проекта на Александър Денич се представят определени елементи от архитектурата на градските зони, като хотелска стая, телефонна кабина, обществена баня и кафене. 

Гърция заложи на хибридна аудио-визуална инсталация, която изследва въздействието на технологиите върху селските пейзажи и културното разнообразие. Инсталацията се състои от част от селскостопанско оборудване за напояване, което синхронизира звуковата, видео и осветителната среда, която съставлява инсталацията в реално време.

„Какво е работата“ бe заглавието на румънския павилион. Архитектурната инсталация представи умалени модели на различни сгради, свързани с живота на автора на проекта Шербан Саву.

МИГРАНТСКАТА ТЕМА

Мигрантската тема бе засегната в проектите на САЩ, Великобритания, Франция, Швейцария и Чехия. 

Историята на първия чехословашки жираф бе акцент в проекта на чешкия павилион. В инсталацията, озаглавена „Сърцето на жирафа в плен е с дванадесет килограма по-леко“, Ева Котяткова и екипът й разказаха за жирафа Ленка. Животното е заловено в Кения през 1954 г. и транспортирано до зоопарка в Прага, разказват от екипа на чешкия проект за Биеналето. Заради дългото пътуване и факта, че Ленка е била отделена от майка си твърде малка, както и че е било трудно да я изхранят в централноевропейския климат, умира от пневмония след две години в чешки плен.

Индиански художник за първи път представи САЩ на Венецианското биенале. Проектът бе озаглавен „Пространството, в което да ме сложат“ и бе дело на индианския художник Джефри Гибсън. Инсталацията включва 11 картини, девет скулптури, осем знамена, два стенописа и една видео инсталация. 

Британският павилион разказа истории за мигрантски диаспори. Художникът и режисьор Джон Акомфра  създаде инсталацията Listening All Night To The Rain, в която разказва глобални истории чрез „спомените“ на хора, които представляват мигрантските общности във Великобритания, и изследва как многобройните геополитически разкази се отразяват в опита на хората от диаспората в по-широк план.

Карибско-френският скулптор Жулиен Крьозе преплете различни култури в павилиона на Франция. Сред акцентите в инсталацията бяха огромен екран с неясни същества и хипнотични картини, гоблени, скулптури и плетеници.

Тазгодишният проект на швейцарския павилион  се състоеше от две инсталации, дело на швейцарско-бразилския художник Герейро до Дживино Амор. Първата част бе The Miracle of Helvetia („Швейцарското чудо“ - от англ. ез.) - видео, което изобразява една алегорична Швейцария, нещо като Рай, където природата и технологиите, капитализмът и демокрацията се сливат в сюрреалистичен баланс. Там бразилската певица и артистка Вентура Профана се преобразява в капитолийската вълчица, за да поведе посетителите през подвизите на три алегорични животни - вълчицата, универсалната майка, от която произлизат висши същества, орела, символ на римското военно превъзходство и агнето, което въплъщава в християнския Рим самата идея за невинност.

Следващото издание на Венецианското биенале на изкуствата ще се проведе през 2026 г. А през 2025 г. на същото място ще има Венецианско биенале на архитектурата. България вече е заявила своето участие в него и на 10 януари 2025 г. ще обяви името на екипа и проекта, които ще ни представляват. Форумът ще се проведе от 10 май до 23 ноември. Българският павилион ще бъде в зала „Тициан“, която бе наета за период от три години и в момента там е проектът „Съседите“, с който България се представя на Венецианското биенале на изкуствата.  

Репортер и оператор - Ваня Сухарова
Монтаж - Валя Ковачева

/ЦБ, АВР/