Жителите на Казанлък решават дали искат местната власт да поеме управлението на паметника „Бузлуджа“

„Подкрепяте ли Община Казанлък да получи и ползва безвъзмездно имот - частна държавна собственост „Дом-паметник" на връх Бузлуджа за 10 години?“ На този въпрос отговарят на днешния местен референдум жителите на община Казанлък. В момента бившият Дом-паметник на Българската комунистическа партия (БКП), известен на мнозина като „чинията“, е частна държавна собственост и се управлява от Областната администрация в Стара Загора. През 2021 година той е обявен от Министерството на културата за паметник на културата от национално значение, а в случай, че референдумът в Казанлък бъде успешен, Общината ще поиска от областния управител неговото управление с цел монументът да бъде съхранен, обезопасен и отворен за посещения и да се превърне в печеливш туристически обект. 

Идеята за референдума е на Консултативния съвет към кмета, а решението за организирането му беше почти единодушно взето от Общинския съвет през от септември т.г. Местният парламент гласува 102 460 лева от общинския бюджет за провеждане на допитването, което ще се състои в 89 секционни избирателни комисии. 

По данни на Общинската избирателна комисия право на глас имат 61 840 души, а за да бъде референдумът успешен, трябва до урните да отидат 40 на сто от тях. На последните местни избори през 2023 година избирателната активност в Казанлък на първи тур беше 34,78 на сто, а на парламентарните избори на 27 октомври т.г. до секциите отидоха 37 процента от имащите право на глас. 

Причината, налагаща референдумът да се състои сега е, че Община Казанлък има изготвен проект за консервацията на паметника, който е част от Концепция за интегрирани териториални инвестиции на програма „Региони в растеж“. През май т.г. концепцията беше оценена и класирана на второ място от общо 18 състезаващи се за финансиране концепции за Югоизточен регион на планиране, а предвиденото финансиране за дейностите по паметника „Бузлуджа“ е в размер на 6,9 млн. лева. По думите на кмета на общината Галина Стоянова тези средства са целеви и не могат да бъдат използвани за друго. До края на януари 2025 година проектът трябва да бъде внесен за финансиране, но задължително условие за това е Общината да поеме управлението на паметника. Партньор в идейния проект за консолидация на монумента е фондация „Проект Бузлуджа“, която работи за социализиране на „чинията“ от 2015 година насам. 

В момента достъпът до паметника на БКП на връх Бузлуджа е забранен след като през 2023 година Регионалната дирекция за национален строителен контрол го обяви за опасен. Проектът на Община Казанлък предвижда да бъдат извършени аварийно-ремонтни дейности – ремонт на покрива, затваряне на прозорците от външния кръг, възстановяване на електрическата и ВиК инсталациите. Целта е паметникът да бъде консолидиран и отворен за посещения, а впоследствие да се продължи работата по превръщането му в печеливш туристически обект. По думите на кмета това няма да изисква средства от общинския бюджет, а администрацията категорично няма намерение да възстанови идеологията на паметника. Възможният краен резултат е той да се превърне в международен конгресен и концертен център, а от Общината са убедени, че той може да бъде успешен туристически обект заради своята архитектурна и културна стойност, тъй като дори в този си вид предизвиква голям посетителски интерес. 

Галина Стоянова коментира, че законът ѝ дава право еднолично да поиска управлението на паметника от областния управител, но изрази мнение, че това е решение, което трябва да бъде взето от гражданите, защото „Бузлуджа не е проект за един кмет и за един мандат“. Срокът от 10 години пък е максималният законов срок, за който може администрацията да поеме управлението от държавата, след което той би могъл да бъде подновен. Кметът подчерта, че силата на референдума е в това, че волята на хората ще задължи и следващите местни власти да продължат работата по паметника. По думите ѝ това няма да бъде лека задача, но Община Казанлък има немалък опит в управлението на културни обекти от национално значение, каквито са и тракийските гробници в региона. 

По време на информационната кампания, която включваше поредица от срещи във всички населени места в общината, кметът призова казанлъчани да упражнят своето право на глас и да решат дали искат да разкажат на децата си как са станали съучастници в разрухата му, или как са го съхранили за поколенията. 

През 1974 г. архитектът на монумента „Бузлуджа“ Георги Стоилов и инженерите започват подготовката на строителната площадка, посочват от фондация „Проект Бузлуджа“. Планинският връх е свален с 9 метра, изкопани са 15 000 кубически метра скала за основата на паметника. В процеса са използвани общо 70 000 тона бетон, 3000 тона армирана стомана и 40 тона позлатено стъкло. Построяването на Дом-паметника е финансирано с публични дарения, а по строежа са работили над шест хиляди души, включително най-добрите български архитекти, художници, скулптори и инженери. Проектът отнема повече от седем години. 

Паметникът "Бузлуджа" се състои от сферично тяло и пилон, който представлява флаг, украсен с най-големите в света светещи червени петолъчки. Интериорът представя почти 1000 кв. метра мозайки, представящи основни български исторически епизоди и личности, свързани с периода на социализма.

По време на своето използване от 1981 до 1989 година Дом-паметникът е посетен от над два милиона души. След политическите промени от 10 ноември 1989 година новото правителство няма интерес да запази символа на комунистическата идеология и паметникът бива изоставен. През 1992 година е национализиран и оттогава е държавна собственост. Около средата на 90-те години на миналия век паметникът става жертва на разграбване и вандализъм. От 2015 година насам различни дейности с цел опазване и социализиране на паметника извършва фондация „Проект Бузлуджа“ с управител арх. Дора Иванова, а в края на 2022 година вратите на монумента бяха отворени за пръв път от години за журналисти и гости за представянето на резултатите от проект „Обезопасяване и осигуряване на временен посетителски достъп“, финансиран от Министерството на културата и реализиран от Областната администрация в Стара Загора в партньорство с фондацията и с Община Казанлък. 

Година по-рано паметникът получава от Министерството на културата статут на архитектурно-строителна и художествена недвижима културна ценност с категория „национално значение“. 

Репортер – Ралица Стефанова
Оператори – Ралица Стефанова, Радослав Първанов
Монтаж  – Абигейл Илиева

/БТ, АБ/