„Котка върху горещ ламаринен покрив“ активира всички сили на оцеляването и самосъхранението

В „Котка върху горещ ламаринен покрив“ са активирани всички сили на оцеляването и на самосъхранението, които се сблъскват, и оттам идва конфликтът в пиесата. Това казва пред БТА режисьорът Стайко Мурджев по повод премиерата на спектакъла в театър „София“.

По думите му драматургията на Тенеси Уилямс е гениална и крие калейдоскоп от теми: „В един момент изкача една тема. След това тя се прибира и изскача друга. Всъщност, това е цялото композиране на спектакъла, с което се занимавахме на репетициите през последните месеци“.

„За мен е много важно и въпрос на професионална честност да уважаваме и да откриваме авторовия свят. Затова съм се съобразил с автора на сто процента. Опитахме, след тези сто процента, да сложим нашата интерпретация, но авторът по никакъв начин не е ограбен. Даже напротив, отдадена му е най-голяма част“, допълва режисьорът.

„Не сме гонили никаква самоцелна провокация. Опитали сме се да останем верни на този така или иначе изключително провокативен писател. Гонили сме неговата емоционалност и логика“, казва пред БТА актрисата Елеонора Иванова – в ролята на Меги Котката.

„Провокациите не са директни. Най-голямата, за мен и за актьорите, беше хем да запазим авторовия свят, хем да запазим природата на пиесата, която е писана през 50-те години на миналия век, хем да звучи актуално. И как тези обществени, културни и човешки проблеми, които се вълнували Тенеси Уилямс тогава, да звучат актуално в днешния ден, в София. Това е, може би, най-голямата провокация на тази драматургия“, допълва Стайко Мурджев.

По думите му символът на котката е женският инстинкт за надмощие и за оцеляване: „Това е тази анима, по Юнг, женската част от човека, която е програмирана да оцелява. Това е разказ за оцеляването и, ако продължим да говорим в символния език на пиесата, говорим не за една, а за няколко котки върху горещ ламаринен покрив, които се опитват да се задържат върху покрива“.

„За мен и за режисьора беше много важно да се намери тази женственост, която Меги Котката притежава. Това е доста различно за мен като натюрел. Защото аз не съм толкова грациозна и женствена, по-скоро съм свързана с момчешката си и детска страна. Чувствителността също се оказва нещо непознато за нас. Нещо, което бихме сметнали за преиграване. А чувствителността на моята героиня е много изострена“, коментира Елеонора Иванова. Тя за трети път работи с Мурджев – след „Перфектни непознати“ в театър „София“ и „Ромео и Жулиета“ в Пловдивския драматичен театър.

„Ние живеем в едно твърде комерсиално и интензивно време, в което трябва да облечем дебелите си кожи, за да можем да оцелеем. Този авторов свят предлага история на хора с много тънки кожи, с много висока чувствителност. Те са като оголени нерви, които реагират на допира си един с друг. Мисля че точно това липсва в нашето съвремие – тази особено откровена чувствителност, през която можем да живеем, въпреки че ни се струва страшно“, коментира Стайко Мурджев.

Допълва, че с художника Никола Налбантов са се опитали визуално да направят една черно-бяла, но в същото време, бляскава кукленска къща.

Преводът на „Котка върху горещ ламаринен покрив“ е на Иванка Димитрова. Композитор е Петър Дундаков. Участват още Гринго-Богдан Григоров – Брик, Ириней Константинов – бащата, Петя Силянова – майката, Невена Калудова – Мей, Владимир Солаков – Гупър, Юлиян Рачков – пастор Тукър, и Михаил Милчев – доктор Боу.

Репортер – Даниел Димитров
Оператор – Борислав Бориславов
Монтаж – Валя Ковачева

/AБ/