Тържествено ще бъдат отбелязани 190 години от възстановяването на арменската църква „Св. Богородица“ в Шумен

Тържествено ще бъдат отбелязани 190 години от възстановяването на арменската църква „Св. Богородица“ в Шумен, каза пред репортер на БТА Гарабед Гарабедян - зам.-председател на църковното настоятелство на храма. 

„Сега, предстои да отбележим 190-годишнината от възстановяването на църквата. За храмовия ни празник днес ще има богата концертна програма в залата „Проф. Венета Вичева“ на общинската администрация в Шумен, а в неделя - тържествена служба в църквата“, каза още Гарабедян.

„По исторически данни, от началото на 17-ти век е имало 19 арменски семейства в Шумен, които построяват една дървена къщичка, обособена за църква. По време на Руско-турската война от 1828-1829 г. храмът е подпален и изгаря до основи. Тогава е имало богати арменци, които малко по-късно построяват настоящата църква, осветена на 25 октомври 1834 година“, отбеляза Гарабедян. 

Той припомни на репортер на БТА, че Лайош Кошут, със своите четници, е посетил нашата църква при пребиваването си в Шумен през 1848-1849 г. „Затова на сградата на храма е поставена и паметна плоча от правителството на Унгария. Църквата е една от най-хубавите в България, паметник на културата е от 1985 година“, допълни Гарабедян. 

"От най-ранни векове, заселвайки се по българските земи, арменците строят храмове, пазят и изповядват религията си. За шуменските арменци, църквата винаги е била необходимо и свято място. Арменският хронист от края на XVI и началото на XVII в. Крикор Таранахци в своята „Хронология" пише: „1605 г. вследствие на страшен глад многобройна маса арменци се изселили от Кафа (Кримския полуостров) и минавайки с кораби през Варна се пръснали чак до Белград. На този път стоял и град Шумен, приел новодошлите първи арменски заселници …Те нямали църква и се молили в една стая. Живели са в покрайнините на града и съжителствуват мирно с местното българско население. Към тях по- късно се присъединяват и други бежанци от Ереван и гр. Нахичеван“, каза за БТА Киркор Паносян - председател на арменската общност в Шумен.

По думите му, през 1804 г. отец Хугас Инджеджиян също съобщава, че арменската колония в Шумен има своя църква. Тя е била малка - каменно-дървена, полувкопана, без камбанария, която изгаря при пожар по време Руско-турската война от 1828 - 1829 г. „На 25 октомври 1834 г. отваря врати новата каменна църква, превърнала се в стожер за съхранение на арменската общност в града. Така, официално, се поставя началото на нейната история. Строежът на църквата продължава три-четири години и благодарение на общите усилия на арменската общност и на десетки дарения е завършена и отваря врати за миряните“, отбеляза Паносян. 

Той уточни, че в днешния си вид църквата "Сурп Аствадзадзин" (Св. Богородица) представлява еднокорабна базилика, без вътрешни подпорни колони. “Тя се извисява величествено и вдъхновяващо. Таванът й е сводест, от дървен материал. Прозорците също са със сводеста форма и се намират от към северната и южна страна. Дължината й е 22 метра, а ширината – пет метра . Красивият и величествен олтар е открит, издигнат е върху каменен подиум, облицован с мраморни плочи. Днес църквата "Сурп Аствадзадзин" в Шумен е обявена за паметник на културата“, припомни на репортер на БТА и Паносян. 

Той отбеляза, че Армения е първата държава в света, която през 301 г. приема християнството като държавна религия. "Арменската Апостолическа църква е една от най-древните християнски църкви. Наречена е апостолическа, защото християнството е пренесено в Армения от апостолите на Исус Христос - Тадей и Вартоломей . Повечето духовни водачи на арменските църкви в различни страни по света са изпратени от престолния Ечмиадзин в Армения, където са специално подготвени да проповядват християнската вяра по каноните на арменската апостолическа църква".

Арменската църква е толерантна към всички вероизповедания и е отворила своите врати за всеки, който желае да се сближи с Господ и опознае безпределната чистота и красота на вярата. Свещено място е за смиреност и молитвата; място, където можем да получим упование, опрощение и благословия“, каза още Паносян. 

Репортер и оператор - Станимир Савов
Монтаж - Теодора Хиндалова-Стоянова

/БТ/