Темата за предразсъдъците и речта на омраза обсъдиха експерти на конференция в София
Темата за предразсъдъците и речта на омраза обсъдиха представители на институции и експерти на заключителна конференция на проекта „РАВНИ – ЗАЕДНО“ (EQUALTOGETHER) в резиденция „Бояна“, насочен към укрепване на гражданските организации на уязвимите общности в България да противодействат на дискриминацията, нетолерантността, сегрегацията, езика на омразата и престъпленията от предразсъдъци. Форумът бе организиран от Българския хелзинкски комитет (БХК).
Това е заключително събитие за съвместния проект между няколко български и международни организации за престъпленията от омраза и речта на омраза, както и за мерките, които нашата страна трябва да вземе, за да се бори успешно и ефективно с тези деяния, каза за БТА Красимир Кънев, директор на програма „Мониторинг и изследвания“ в БХК. В течение на две години направихме сериозни проучвания на ситуацията в различни региони на страната, на българското законодателство и на международните стандарти за защита, уточни той. Резултатът от проучванията показва, че тези теми се възпаляват периодично в българското общество и техните цели са различни – в един момент са турци, в друг - роми, мигранти или ЛБТИ хора, смята Кънев. По думите му са подготвени препоръки към българските институциите – т.нар. Бяла книга. Направен е и обзор по темата от началото на демократичните промени досега. Вече се срещнахме и с някои от представителите на институциите в рамките на този проект, каза още Кънев.
В някои отношения българската държава е взела мерки за борба с предразсъдъци и речта на омраза, но това е станало след осъдителни решения на Европейския съд по правата на човека в Страсбург. Има да се извърви дълъг път относно законодателните промени и предприемането на ефективни мерки за борба, заяви също Кънев.
За две години към платформата Equal.bg са докладвани около 140 случая на омраза и дискриминация, които ще бъдат добавени към съществуващата база данни на Службата за демократични институции и права на човека на Организация за сигурност и сътрудничество в Европа за престъпления от омраза, отбелязват от БХК. Подадените сигнали са включени в тематичните анализи „ЛГБТ – новата медийна мишена вместо ромите?“, „Бяла книга: мерки с препоръки за борба с престъпленията от предразсъдъци и речта на омраза“ и „Престъпленията от предразсъдъци и речта на омраза в България", посочиха още от организацията.
Живеем в изключително поляризиран свят и виждаме каква динамика има по отношение на човешките права, коментира по време на конференцията Анастасия Баскина от Службата на Върховния комисар за правата на човека към ООН. Тя открои проявите на расизъм, ксенофобията, по признак пол и др.
Различни групи са засегнати от тези проблеми и по различен начин, отбеляза Бертил Котие, председател на Европейската комисия срещу расизма и нетолерантността (ECRI). Речта на омразата се разпространява с бързи темпове, добави той. И подчерта ролята на гражданското общество за справяне с посочените проблеми. Правозащитниците се борят срещу расизма, нетолерантността и речта на омраза, каза експертът и допълни, че от тях се получават сигнали за тези проблеми.
За нас в Европейската комисия (ЕК) основното са всъщност действията за изграждането на съюз с равенство, с мисъл и грижа за човека, увери Йорданка Чобанова, ръководител на Представителството на ЕК в България. Всеки един от нас е важен с примера, който дава за борбата срещу дискриминацията, нетолерантността и омразата, каза тя. В Европейския съюз (ЕС) има стабилна законова база по този въпрос, дискриминацията е забранена на възможно най-високо ниво – основополащи договори и в Хартата на основните права на ЕС, защото всички се раждаме равни и сме равни пред закона, независимо от нашия етнос, религия или сексуална ориентация, обясни Чобанова. Преди броени дни ЕК прие три доклада за ключови стратегии относно прекратяването на дискриминацията, добави също тя.
Враждебната реч, нетолерантността, дискриминацията и престъпленията от омраза са във фокуса и на институцията на омбудсмана на България, заяви Иван Дечев, представител на институцията на обществения защитник. Речта на омразата и престъпленията, породени от предразсъдъци все още не са достатъчно разпознаваеми като проблем, не са видими за хората и институциите, коментира той. Доказателство за това е, че сред хилядите жалби в институцията на омбудсмана единици са тези, които алармират за нарушени човешки права заради подобни прояви, коментира Дечев.
Всеки има право да обича когото реши, заяви посланикът на кралство Швеция у нас Катарина Рангнит. Никой не трябва да бъде пренебрегнат, ако потърси защита или докладва престъпление на база предразсъдъци, отбеляза тя. За да се решат престъпленията от омраза, очевидно е, че трябва да има законодателна рамка и шведското законодателство е адекватно в тази посока, каза също Рангнит.
"Престъпленията, подбудени от предразсъдъци, са умишлени деяния, които са извършени със специфичен мотив/подбуда, свързан/а с предразсъдък спрямо определен защитен признак на жертвата. Те са форма на дискриминация - най-тежка и в най-силна степен засягаща както личностния интегритет на жертвата, така и системата на социалните отношения", се казва в Бялата книга на БХК. "За разлика от престъпленията от омраза, речта на омраза подлежи както на формален, така и на неформален социален контрол", се посочва още в изданието.
На събитието беше коментирана и темата за образователната десегрегация. По време на паузите беше представена и инициативата „Театър на потиснатите“. Актьори влязоха в роли на потиснати хора в различни ситуации, а зрители бяха приканени да вземат отношение по различни казуси.
Репортер - Борислава Бибиновска
Оператор - Иво Михайлов
Монтаж - Силвия Пешева
/АВР/