Голямата наука принадлежи на всички и на света, тя плава винаги в открити води, каза доц. Георги Лозанов в Пловдив

Голямата наука принадлежи на всички, принадлежи на света, тя плава винаги в открити води. Това каза в Националния пресклуб на БТА в Пловдив доц. Георги Лозанов, директор на Дирекция за знание и култура „ЛИК“ в БТА при представянето на майския брой на списанието ЛИК на тема  „Българската наука на Антарктида“.

Този брой в някакъв смисъл представя един модел за това как науката може да минава през медиите и да стига и да буди интерес в аудиторията. Това става чрез събития. А науката, която се прави на Антарктида, на този кораб, е едно непрестанно течащо събитие. Защото медиите отразяват събития, те много по-трудно могат да представят на аудиторията книжни теории, включително и на много високо ниво. Но за да може това да се превърне в медиен факт, трябва да придобие събитиен аспект и в този смисъл този брой наистина е модел за това как науката да бъде превръщана в медийна тема, добави Георги Лозанов.

„Освен това искам да кажа и още нещо много важно, което се съдържа в самото наименование на темата - Българската наука на Антарктида. Науката само от гледна точка на нашите патриотични чувства има национални граници. Иначе голямата наука принадлежи на всички, принадлежи на света. Тя плава винаги в открити води, защото научните открития са винаги част от глобалния свят. Дори само поради факта, че това, което наричаме "научна истина" е резултат на консенсус на експертите. А експертите са големите имена във всяка област, които в настоящия момент са на планетата, живеят тук и решават, дават тежест на нещо, че е научна истина.“ Имайте предвид, че през годините и вековете научната истина може да се е променила, даже да се обръща наобратно. И вместо Слънцето да се върти около Земята, Земята да се върти около Слънцето. Това е развитието на науката, така както се променя и консенсусът на тези учени в своята област. И аз се радвам, че в този брой представяме учени, които участват в световния консенсус на истината в собствената си сфера. Надявам се читателите в този любопитен и приключенски разказ за наука да могат да разберат колко е напреднала българската наука в световен мащаб на Антарктида, заключи директор на дирекция за знание и култура „ЛИК“ към БТА .

За съществуването на българската наука на Антарктида заслугата е на проф. Христо Пимпирев. Това мнение изрази микробиологът и биотехнолог гл. ас. д-р Снежана Русинова от лабораторията „Клетъчни биосистеми“ в Института по микробиология „Стефан Ангелов“ към БАН по време на представянето на майския брой на списание ЛИК в Пловдив. „Благодаря на БТА за всичко, което направи, за да се отрази точно и достоверно нашата част науката. Нашият проект е биотехнологичен. Благодаря на всички, които отразиха изключително точно нашите експерименти и нашите постижения до момента. Моята мечта беше остров Ливингстън заедно с науката и тя се осъществи“, каза Снежана Русинова. Цялата благодарност  за съществуването на тази антарктическа наука в България  заслугата на първо място е към професор Пимпирев, защото без човек с амбиция като него, с цел и с устременост, едва ли някой щеше да постигне това, което постигна проф. Пимпирев -  за науката, за съществуването на българският кораб и като цяло за антарктическата наука в България, заключи микробиологът и биотехнолог гл. ас. д-р Снежана Русинова. 

От Националния пресклуб на БТА в Пловдив Кристиян Владов, главен уредник в Регионалния природонаучен музей (РПМ) в Пловдив, сподели информация за рибата от вида нототения, пристигнала от Антарктида с 32-рата Българска полярна експедиция, която обитава аквариум в експозицията "Полюси" в РПМ. Морският обитател е пътувал във военния научноизследователски кораб "Св. св. Кирил и Методий", който се завърна в България на трети април. С кораба са пътували две риби, но едната не е оцеляла. Аквариумът, в който е поставена рибата, е в изолирана среда с температура от минус 5 градуса. Водата е пречистена чрез обратна осмоза и обогатена със сол. Нототенията се храни с ракообразни, коментира Кристиян Владов. Предстои учените да изучават поведението на рибата. Целта е новоизградената база в музея освен да приема посетители и да бъде използвана за екологични и биологични проучвания на видовете, които бъдат доставени, а проектът от музейно-експозиционен да се превърне в научен. Предвижда се в следващата полярна експедиция да се включи и екип на Регионалния природонаучен музей в Пловдив. Те ще обогатят експозицията, освен с гръбначни, и с морски звезди, охлюви, миди, които също са специфични за тези ширини. 

Екип на БТА в Пловдив