Създателките на първата детска онкологична болница в Румъния пред БТА: Хората в България трябва да искат от държавата да строи болници
Възможно e малки пациенти от България да се лекуват в първата детска онкологична болница в Румъния. Това заявиха в интервю за БТА нейните създатели - Кармен Ускату и Оана Георгиу от асоциация “Дари живот”. Лечебното заведение е изградено с помощта на 8000 компании и 350 000 индивидуални дарители, сред които и хеви метъл групата "Металика". То заработи в средата на април и вече прие първите пациенти. БТА е първата българска медия, допусната да снима в болницата след нейното отваряне, за да реализира продъжлението на документалния филм “Болница на надеждата”.
“Ние направихме болница в Румъния от отчаяние, че нищо не се случва. Но фактически и по закон ние сме граждани, които трябва да бъдат по-взискателни към тези, на които се плаща да управляват страната. Така че първият ми призив към хората в България, които са загубили надежда, че някога ще имат детска болница, е “идете да гласувате, добре обмислете кого ще изберете и след като го изберете, изисквайте от него да си свърши работата”, заяви в интервю за БТА Оана Георгиу. Тя смята, че хората в България трябва да искат от държавата да строи болници.
“В Република Молдова идентифицирахме и говоря за Република Молдова, но нещата могат да бъдат сходни и за България, възможност за лечение на деца от там в Румъния, защото при тях липсват определени медицински услуги. И не е достатъчно да бъдат развити, защото когато имаш 10 деца, които имат нужда от трасплантация на костен мозък, не можеш да ангажираш четирима лекари, десет сестри и да изградиш инфраструктура за трансплантация, което означава стерилни стаи, някои специални условия, но можеш да ги изпратиш в Румъния за лечение. Същото нещо мисля, че би могло да бъде развито и с България, така че децата от този регион да имат шанс”, коментира Кармен Ускату. По думите ѝ е дълг на страните, които имат по-голямо население и по-голямо финансиране, да помагат на децата от съседните държави.
Следва част от интервюто, което Кармен Ускату и Оана Георгиу дадоха за БТА, дни след отварянето на първата детска онкологична болница в Румъния.
Една мечта стана реалност и едно огромно усилие бе увенчано с успех. Как се чувствате?
Кармен Ускату: Ако ти казваш, че това е сбъдната мечта, аз си мислех, че е само началото на една мечта, която имаме - да видим резултати в лечението на дете с рак в Румъния и да кажем “Вижте, наистина сме в Европа”, защото в този момент резултатите в Румъния, а и като цяло в страните от Източна Европа, са много по-различни от тези в Западна Европа. Затова се надяваме на едно място, където детето да има същите шансове да оцелее в Румъния, както ако беше родено в Западна Европа или в Съединените щати.
Оана Георгиу: Тази сграда, този проект има огромно въздействие и върху обществото. Тя е доказателство, че можем, че Румъния може, че ние, румънците, сме в състояние да се обединим, за да направим добро. Донесе много енергия в обществото и много надежда. Преживяхме много и все още сме в сложен период. Имаше пандемия няколко години, след което започна войната, вече са войни. Все по-често се говори за конфликт на световно ниво и хората имат все по-малка надежда за добро.
Имаше ли момент, в който искахте да се откажете? Кога беше най-трудно?
Кармен Ускату: Имаше много трудни моменти, но не е имало момент, в който сме искали да се откажем, защото успяваме винаги да помним за какво правим това, което правим. Правим всичко това за децата, които един ден научават, че не могат да изживеят детството си, както и за родителите, които един ден научават новината за страшна диагноза. Правим го за лекарите и сестрите, които ежедневно се сблъскват с подобни трудни ситуации и понякога могат да се чувстват безсилни заради условията на работа, заради липси в системата.
Оана Георгиу: Мисля, че всеки етап имаше своите трудности. Най-разочароващият, бих казала, беше моментът, в който приключихме, болницата беше готова, беше оборудвана, само чакаше пациенти и това не се случваше. И беше разочароващо, защото целият държавен апарат беше много склонен да ни спъва, беше твърде зает с бюрокрация, с документи, да проверява фактури, но беше малко или почти никак ангажиран със съдбата на децата. И това беше разочароващ момент, който толерирахме известно време. Предоставяхме документи, искаха се документи, и още документи, докато ножът не опря до кокала и казахме, че така повече не може да продължава. И се разбунтувахме, хората около нас реагираха, обществото реагира така, че нормалната реакция на Министерството на здравеопазването беше да си даде сметка, че това, което прави, не е добре.
Министерството се държеше така, сякаш болницата не съществува, че не е “вярно с оригинала”. Имаше много шеги на тази тема, защото в Румъния имаме този обичай да предаваме копия на документи, на които пише “вярно с оригинала”. Законът не изискваше това от нас, но в един момент някой имаше тази идея и цяла Румъния се подведе. И не само, че ни искаха фактури и документи, но искаха да пишем и “вярно с оригинала”. И тогава имаше много шеги, защото това е нещо специфично за нас. Не знам дали в България е по същия начин, но при нас се присмиваме на неприятностите. Мисля, че това ни помага да продължим по-нататък.
Вие продължавате по-нататък. Вече набирате средства за следващия проект - превръщането на болница “Мария Кюри” в медицински кампус, който ще е първият по рода си в Румъния.
Оана Георгиу: Имаме нужда от партньорство с румънската държава, с болница “Мария Кюри” и с Министерството на здравеопазването вероятно. Засега сме в дискусии. Опитваме се да разберем дали нещата ще тръгнат в добра посока. Така вярваме, така се надяваме да бъде. Че ще върви в добра посока, защото и те искат да градим, и ние искаме. Трябва само да уточним нещата и да ги разпишем на хартия.
Кармен Ускату: Нашата роля е да се занимаваме с мобилизацията. Мобилизация на хората, които даряват. Мобилизация на компаниите, които спонсорират. Мобилизация на медицинския персонал да предлага качествени услуги. И защо не мобилизация на политиците и на властите да погледнат тази болница и да я видят. Да видят потенциала и да търсим заедно решения, чрез които да можем да направим здравна система, която да е с такова качество, че да създаде доверие у пациента. Да можем да направим болница, която да бъде ефективна, която да носи пари, със същата цел - увеличаване на качеството на здравните услуги. Тук ще идват да работят лекари от чужбина, оттук ще заминават лекари в чужбина. Медицинските сестри също ще бъдат обучавани, ще минават и курсове по английски език, за да могат след това по-лесно да карат и международни специализации. Имаме достъп до молекулярни анализи, каквито не се правят в Румъния. Изпращаме анализите на всички деца от “Мария Кюри”, диагностицирани с рак, в “Принцеса Максима“ в Ултрехт в Нидерландия - най-голямата Клиника по детска онкология в Европа.
Знаете ли, една здравна система може да бъде много лесно оценена по решението, което взима политикът да се лекува в своята държава или в чужбина. Бих искала да сключим такива партньорства, които да породят тази промяна на ниво болница тук, първо в “Мария Кюри”, която после да има лавинообразен ефект и да позволи на румънския политик да се лекува в болница в Румъния тогава, когато има тежък проблем.
Възможно ли е тук да идват деца, пациенти и от чужбина? От България например?
Кармен Ускату: Много е възможно, защото знам, че България няма детска болница в настоящия момент. В Република Молдова идентифицирахме и говоря за Република Молдова, но нещата могат да бъдат сходни и за България, възможност за лечение на деца оттам в Румъния, защото при тях липсват определени медицински услуги. И не е достатъчно да бъдат развити, защото когато имаш 10 деца, които имат нужда от трасплантация на костън мозък, не можеш да ангажираш четирима лекари, десет сестри и да изградиш инфраструктура за трансплантация, което означава стерилни стаи, някои специални условия, но можеш да ги изпратиш в Румъния за лечение. И същото нещо мисля, че би могло да бъде развито и с България, така че децата от този регион да имат шанс, защото съществува тази болница в Румъния и мисля, че има място за тях и мисля, че в крайна сметка е задължение на страните, които имат по-голямо население и по-голямо финансиране, да помагат на децата от съседните държави.
Моля ви, обърнете се с послание към хората в България, които са загубили надежда, че в нашата държава някога ще има детска болница.
Оана Георгиу: Призовавам хората на първо място да излязат да гласуват. Всички ние трябва да излезем да гласуваме и да искаме от държавата да строи болници. Ние направихме болница в Румъния от отчаяние, че нищо не се случва. Но фактически и по закон ние сме граждани, които трябва да бъдат по-взискателни към тези, на които се плаща да управляват страната. Така че първият ми призив е “Идете да гласувате, добре обмислете кого ще изберете и след като го изберете, изисквайте от него да си свърши работата”.
От друга страна винаги има нужда от неправителствени организации и от гражданското общество да се ангажира, защото не винаги държавата може да покрие всички нужди. Затова призоваваме хората да се обединят.
Не знам дали ние трябва да ви подбуждаме да съберете пари и да построите болница. Вероятно е трудно. България е и по-малка държава с по-малко ресурси и с по-малко население. Вероятно масата, от която могат да се съберат пари, е по-малка, но вярвам, че и ние, заедно с всички от региона, трябва да се учим от западните демокрации как да искаме повече от правителството. Това е ролята на гражданското общество и на неправителствените организации.
Кармен Ускату: Вече не сме затворен свят, както по времето на комунистите, вече не сме само в нашата страна, вече не съществуват реални граници и мисля, че това сътрудничество може да означава огромен скок, който други са правили за десетки години. Ние, страните, които сме в по-благоприятна ситуация, да го направим за по-малко години чрез определени сътрудничества и чрез възможностите, които в момента съществуват на европейско ниво.
Още от интервюто с Кармен Ускату и Оана Георгиу можете да видите в продължението на документалния филм “Болница на надеждата” на БТА.
Репортер - Мартина Ганчева
Оператор - Илко Вълков
Монтаж - Емил Граничаров
Фото и видео архив - "Дари живот" и Стефан Бану