Астрофизикът доц. д-р Владимир Божилов пред БТА: Космосът е вечното вдъхновение
„Космосът е вечното вдъхновение“, казва пред репортер на БТА доц. д-р Владимир Божилов. Той е астрофизик и зам.-декан на Физическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, където е и преподавател в катедра „Астрономия“. Интервю с него предстои да бъде публикувано в априлския брой на списание ЛИК. Изданието е на тема „Българската следа в космоса“ и е вдъхновено от 45-ата годишнина от полета на първия български космонавт Георги Иванов, която се навърши на 10 април.
Днес, в Международния ден на авиацията и космонавтиката, представяме откъс от интервюто с доц. д-р Божилов. В разговора той посочва на какво според него се дължи интересът към космоса, какъв е приносът на Илон Мъск в съвременното развитие на космическите науки, конкурентноспособна ли е България и може ли да прави „върхови научни изследвания“.
Цялото интервю с доц. д-р Божилов ще може да бъде прочетено през втората половина на април в списание ЛИК.
„Интересът към космоса наистина е част от мечтите, философията и мислите на хората още от най-дълбока древност. Лично за мен причината за това е, че всеки от нас, още откакто сме били деца, излиза навън и поглежда Слънцето през деня, Луната и звездите през нощта, тоест космосът ни съпътства още от най-ранна детска възраст и е нормално човек да се запита има ли други същества като нас? Сами ли сме в тази красива, огромна, необятна Вселена? Има ли други слънца, има ли други планети? Всичко това, когато човек си задава въпроса защо, е част от научното търсене. Аз дълбоко вярвам, че всеки един от нас наистина е учен в момента и до момента, в който не спира да търси. Затова космосът е вечното вдъхновение”, казва Владимир Божилов.
Според астрофизика днес все повече медии, държави и учени споделят визията, че космосът е последната останала граница пред човечеството, която заедно можем да изследваме и да достигнем.
„В момента активно се работи по следващата мисия до Луната. На практика от 1972 година досега хора не са стъпвали там, но след около две години, в края на 2026 година, това най-вероятно ще стане факт, благодарение на програмата „Артемида“ на Американската космическа агенция (НАСА), в която обаче участват огромен брой държави и космически агенции, сред които от ноември миналата година е и България“, посочва доц. д-р Божилов. „В момента отново ще станем свидетели на нещо, което може би нашите баби, прабаби и прадядовци са виждали – хора, които да стъпят на Луната. Това е невероятно!“, смята той.
Според него причината за целия този космически напредък и устрем към космоса дължим на космически визионери като Илон Мъск, който пръв успява да създаде достъп до космоса, който да е достатъчно евтин, така че всеки бизнесмен може да си позволи да инвестира в апаратура, която да отиде в космоса. На въпроса как Мъск успява да постигне това, Божилов отговаря: „С преизползваеми ракети“.
„Ще дам пример с ракетата „Сатурн 5“ – най-мощната ракета до съвсем скоро. Това е ракетата, с която астронавтите стъпват на Луната. От 1969 до 1972 година тя е за еднократна употреба. Това е много скъпа инвестиция. Да, мисиите са прекрасно нещо, но цяла една ракета за стотици милиони долари излита и всичко това не се използва никога повече“, казва ученият. По думите му Илон Мъск със своя инвестиция създава преизползваеми ракети, които свалят цената на достъпа до космоса до около 100 милиона долара на изстрелване.
„Днес вече имаме десетки изстрелвания на месец, в някои от месеците от различните точки на държавата. Това позволява на университети, предприемачи, студенти и космически агенции да изпращат малки или по-големи мисии. За това днес космосът е наистина обект на огромен интерес“, посочва доц. д-р Божилов.
„България смело продължава да се развива и да бъде на предния фронт на космическите науки“, твърди ученият. Според него това се дължи и на Европейската космическа агенция, където България в момента е коопериращ член. „Това означава, че всяка година българската държава инвестира определена сума средства като вноска към агенцията, но те се връщат под формата на конкурси, които са само за български организации“, казва Божилов.
Той разказва, че през 2021 година проектът под негово ръководство Space Education - Космическо образование за България, печели такъв конкурс. По думите му той приключва успешно и навреме, като получава и много добри оценки. „За две години създадохме девет чисто нови университетски курса, насочени към създаване на водещи специалности по космическо инженерство в България. Всички тези девет курса бяха валидирани, тоест проверени от експерти от Европейската космическа агенция. Те бяха разработени заедно с представители на бизнеса, на академията, на университетите“, казва Божилов и допълва, че в момента в университета имат изцяло обновена магистърска програма по аерокосмическо инженерство и комуникации.
„Партнираме си с водещата българска компания за нано спътници EnduroSat, която отвори своята първа и най-голяма лаборатория за преподаване във Физическия факултет на Софийския университет. Така че в България не просто може човек да изучава космически науки, а може да се подготви толкова добре, че да стане следващият Илон Мъск”, казва преподавателят.
Според него България е конкурентоспособна и прави върхови научни изследвания. Той допълва, че Физическият факултет е в топ 500 в своите области. „В областта на астрономията предлагаме достъп до върхова апаратура, благодарение на колегите от Института по астрономия с Национална астрономическа обсерватория „Рожен“, така че всеки студент или студентка още от трети курс и нагоре да може да прави свои изследвания“, посочва доц. д-р Божилов.
„Ако искате да разкривате тайните на черните дупки наблюдателно, елате в катедра „Астрономия“. Ако искате пък теоретично – катедра „Теоретична физика“ тази година навършва 100 години. Има водещи приноси и теории, разработени в нашия факултет от учени като проф. Стойчо Язаджиев и много други колеги, които се цитират по света”, коментира ученият.
Владимир Божилов посочва, че на 20 април от 11:00 до 15:30 ч. във Физическия факултет на Софийския университет ще се състои Пролетният ден на отворените врати. „Всеки напълно безплатно – от дете на 5 години до мъже и жени на 105 години, ще може заедно да откриете красотата на физиката, защо тя е забавна, интересна и важна наука. С екипа на Физическия факултет сме подготвили и демонстрации във фоайето на факултета, който се намира на бул. „Джеймс Баучер“ 5“, казва той.
Доц. д-р Владимир Божилов е носител е на докторска степен по астрофизика и астрономия, като основните му научни интереси са към изучаването на активните галактични ядра, космологията, екзопланетите и търсенето на живот извън Земята. Доц. Божилов е старши-изследовател по проект EXO-RESTART, подкрепен по ННП „ВИХРЕН-2021“, насочен към търсене и анализ на екзопланети.
Освен учен и преподавател Владимир Божилов е активен популяризатор на науката. Той е носител на второ място в конкурса за комуникация на наука „Лаборатория за слава FameLab“ (2010) и първа награда в международното му издание Hall of FameLab“ (2014 ) в Лондон, Великобритания. Чест гост е в радио- и телевизионни предавания и на различни събития за комуникация на науката, където разказва на достъпен език за най-новите открития в областта на космоса. Лектор и научен експерт в Детския научен център „Музейко“ от основаването му през 2015 година до днес. В периода 2012-2018 година е бил научен редактор, а след това и главен редактор на сп. ВВС ЗНАНИЕ. Последната му научнопопулярна книга е „Непознатата Вселена: В търсене на отговори на най-големите космически загадки“ (изд. „Оз books“).
Репортер - Яница Христова
Оператор - Иво Михайлов
Монтаж - Силвия Пешева