За усещането, което носи плетенето, разказват упражняващи хобито

За усещането, което носи плетенето, разказват упражняващи хобито.

Плетенето е релаксиращо и успокояващо според 17-годишната Елеонора Димитрова. Това е първото хоби, което виждам как може да стане като работа, каза Димитрова. Вече е научила трима приятели как да плетат и с усмивка се нарича „бабата на групата“. 

Смятам, че е страхотно, практично, полезно за душата и тялото хоби, смята Дария Гутник, която плете от над 30 години. Тя има магазин, в който продава, включително багрена от нея прежда. Има хора, които влизат и питат какво е алпа̀ка. Те си представят, че е метална купичка, в която се сервира компот в стола. Има нужда хората да се образоват и то става постепенно, коментира Гутник.

Мечтата на едно 17-годишно момиче да има кът за плетене

Плетенето е релаксиращо и успокояващо според 17-годишната Елеонора Димитрова, започнала да се занимава с това преди половин година. Видях видео в Инстаграм с човек, който показва как приятелката му е направила аксесоар за слушалки и се сетих, че мога да направя нещо такова на моя приятел, разказа тя. Тогава изобщо не е имала представа как се плете. Научава се е от видеа в Youtube. 
 
„Процесът в началото беше малко бавен, но бързо го схванах и се запалих по това хоби. Взех си още повече куки и прежди и започнах да правя играчки и аксесоари, като калъф за книга например“, каза тя. Ако има нещо, което искам да направя, търся видео, обясни Димитрова. Най-много обича да плете играчки на една кука – мечета, патета, еднорози, жаби. За подаръци е правила и цветя – роза, лавандула, хортензия. Учи се да плете и на две куки, което за нея е сравнително ново. 
 
Някои хора казват, че нямат търпение да плетат, но на мен ми е много релаксиращо и успокояващо, особено като виждам, че от едно кълбо прежда може да стане нещо много красиво, обясни тя. Невинаги в София може да намери преждите, които иска, и трябва да ги поръчва от различни места, дори от Турция, където по думите ѝ са по-евтини. 
 
Това е първото хоби, което виждам как може да стане като работа, каза Димитрова. Вече е научила трима приятели как да плетат и с усмивка се нарича „бабата на групата“. Те се запалиха и виждам, че и на тях им е интересно, посочи Димитрова. 
 
Намира време за плетене в автобуса, по пътя за училище, дори и в някои часове. Не среща негативна реакция от връстниците си, напротив - често са впечатлени и се изненадват, че може да прави такива красиви неща. 
 
Рядко има време да направи нещо за себе си, а по-скоро прави подаръци. За свои приятели за Коледа е оплела играчки, калъф за куки, чиито дизайн е измислила сама, гети, плетени на две куки, книгоразделители, както и аксесоар за раница във формата на жаба. Обичам да плета за подаръци, защото хем ми спестява пари, хем е много личен подарък, добави тя. 

Целта ѝ за новата година е да си изплете пуловер на две куки. Мечтае и за специална стаичка само за плетене, в която може да сложи всички прежди, да се събира с приятели и да учи другите как се плете. 

Изплетените мечти

Смятам, че е страхотно, практично, полезно за душата и тялото хоби, особено когато човек работи с по-качествени материали, разказа Дария Гутник, която плете от над 30 години. Определя себе си като егоистичен плетач, който плете предимно за себе си. В момента се учи сама да плете на машина. Намираме я в магазина ѝ на столичния булевард Евлоги и Христо Георгиеви. В името му - Woolgathering by Five Yarns, има игра на думи. Тя разказа, че Woolgathering е когато навремето хората са събирали останала по храстчетата вълна от овце, но означава и нещо като мечтание. В този смисъл, човек изпада в състояние, което му позволява да мечтае и да си представи мечтите сбъднати. Плетенето е дейност, която понеже е механична и повторяема, дава възможност за такова отнасяне в мислите, смята Гутник.

Тя разказва, че приема плетенето като хоби. За мен не може да бъде занаят, особено в днешно време, защото няма как човек да се изхранва от това. Може да достигнете сериозни нива като умения и качество, но няма кой да ви ги плаща. Борбата с конфекцията и бързата мода е страшна в това отношение, обясни Гутник.

Смятам, че е страхотно, практично, полезно за душата и тялото хоби, особено когато човек работи с по-качествени материали, каза тя. Опитвам се чрез моя магазин да дам по-голям избор откъм качество и цветови възможности, обясни Гутник. Тя допълни, че се занимава и с ръчно багрене на високия клас прежди – мерино, алпа̀ка, комбинации с коприна и с кашмир. Багри само вълна и го прави в мазето си, като истински Indidyer. Има само една жена в Пловдив, която багри във формата, в който го прави Гутник, но с кауза. Аз съм първият Indidyer в България и до момента единствен, вече шест-седем години, каза тя.

Багря в малки количества и не повтарям цветове, защото не ми е интересно. Разглеждам го като арт форма на изява, добави Гутник. Висок клас прежда внася от Англия. В България има тенденция да се продават евтини прежди, внасят се турски, каза тя и посочи, че обикновено са голям процент акрил, който не може да се багри в домашни условия.

За първи път вижда прежда и работа с игли в училище. Към 11-годишна възраст опитах да изплета нещо, но имах малко разногласия с майка ми и всичко се опропасти. След това в техникума започнах да плета пуловерчета на приятелки и съученички, разказа тя. Нямам обяснение защо и как, просто ми се плете. Супер ми е интересно, мога да плета по 24 часа, стига ръцете и очите ми да позволяват, допълни още тя.

Гутник каза, че тогавашната прежда е била нискокачествена. Години наред се била отказала от плетенето поради липсата на прежди. Когато се родила дъщеря ѝ, започнала да плете. Гутник отбеляза, че тогава се е появила американска платформа, манна небесна за плетачите – огромна база данни, където човек може да намери модели, както и да види как хора са изплели неща.  

Отворих магазина, за да мога да си поддържам хобито, разказа тя, като първите четири години не е получавала заплата. Изкарваното се реинвестирало в стока и подобряване на обстановката. От няколко месеца взимам минимална заплата. В магазина си Гутник прави сбирки за хора, които плетат. Към това хоби се насочват хора с по-високо ниво на интелигентност и математическо мислене. Самият процес го изисква, смята Гутник. По думите ѝ плетенето може да бъде безкрайно сложно, въпросът е кой какво иска да плете.

Гутник помага на всеки, който иска да се научи да плете. Има хора, които идват, пробват и решават, че не е за тях, както и такива, които се влюбват в тази дейност. С децата правят играчки на една кука. Помагам им, те не могат сами, защото е свързано с броене на бримки, схеми, кройки, но те са в космоса от щастие, че могат да направят триизмерна круша, кокошка, ябълка, джудже, елха или бухалче. Сбирките ни не са с учебна цел, а със социална – да се запознаем хората, които упражняваме това хоби, разказа Гутник. Тя уточни, че с учебна цел са индивидуални занимания, при които сядат на масата и всеки учи каквото иска.

Плетенето не е за всеки, според Гутник. Децата биха имали интерес, ако има кой да им го показва, смята тя и отбеляза, че е проблем, че искат бърз ефект, а при плетенето такъв не съществува. Иска се търпение. Човек обаче може да им покаже и те да решат дали искат или не, посочи тя. Плетенето го е имало и винаги ще го има. Едно време е било от нужда, но сега е хоби, каза Гутник. По думите ѝ все повече хора, включително млади, започват да се занимават с плетенето като хоби.

Репортер и оператор - Никол Николова

Монтаж - Теодора Хиндалова-Стоянова