Град от джинджифилови меденки направиха в Букурещ

Миниатюрен град, направен от джинджифилови меденки, зарадва жителите и гостите на Букурещ за Коледните празници. Вкусната инсталация е разположена в един от големите търговски центрове на румънската столица и е вдъхновена от най-големия град от джинджифилови сладки в света - този в Берген в Норвегия, който се прави всяка година от 1991 г. насам.

Подобно на „приказната земя“ в най-северната точка на Европа, и тази в Букурещ включва малки и големи къщи, жилищни блокове, община, училище, полицейски участък, но и въртележка, виенско колело, пързалка, шейна и дори пощенска кутия за писма до Дядо Коледа. 

„Всичко, което виждате, е направено от типичното за сезона тесто с дъх на джинджифил и подправки. Бялата глазура имитира пухкав сняг. За украса на приказната земя са използвани захарни пръчици, близалки и цветни бонбони. В „строежа“ и изпичането на града се включиха предимно деца. Нищо чудно, че един покрив липсваше“, разказва за БТА дамата, която пази инсталацията от лакомници.  

Информацията в интерактивна изложба разказва, че първите рецепти за меденки датират от хиляди години, още от античността, и водят своето начало от Египет и Гърция. Според The Gingerbread Book от автора Стивън Стелингверф, джинджифиловият хляб и неговата тайна съставка - пикантният джинджифил, са били пренесени в Западна Европа през XI век от кръстоносците, завръщащи се в родните си страни. До XVI век десертът вече се продава извън манастирите, в аптеките, пазарите и пекарните.

Първоначално меденките се правели под формата на сърца (любов), прасенца (богатство, благосъстояние) или ангелчета (доброта). 

Джинджифиловите сладки обаче стават истински популярни чрез джинджифиловото човече, което английската кралица Елизабет I подарявала на своите гости, както и чрез описанието на джинджифиловата къща от приказката за Хензел и Гретел от братя Грим и чрез многобройните коледни базари в различни европейски градове, където този десерт се предлага във всевъзможни форми.

Репортер и оператор – Мартина Ганчева

Монтаж – Кристиян Пандев