„50 секунди“ – да преминеш отвъд егото си

Петдесет секунди е времето, в което човек или преминава отвъд егото си, или отвъд собствените си граници, или остава затворен в тях. Това казва пред БТА режисьорът Живко Желязков по повод премиерния спектакъл „50 секунди“ на сцена „Дерида“. През пролетта на тази година текстът на Сабина Стефанова беше номиниран в националния конкурс за българска драматургия „Иван Радоев”.

„Петдесет секунди понякога могат да са много малко. Но в случая, в пиесата, това е много дълго време. Петдесет са секундите, в които човек се опитва да побере целия си живот. Интересно е дали успява“, допълва актрисата Майа Тинкова в ролята на Тя.

По думите на Желязков в „50 секунди“ става дума за живеенето с чувство на вина, но не такова като субективно усещане за провинение, а по-скоро за обективната вина. „До такава степен, до която би могла да отключи всякакъв вид психични разстройства и да промени начина, по който човек живее и се свързва с околния свят – без значение дали връзката е роднинска, или приятелска, или друга. От друга страна е прошката – като процес и акт на освобождаване от всички чувства – на напрежение, на гняв, на неприязън към другия, който се случва мисловно и емоционално“, казва още режисьорът. 

„Чувствата надделяват и така е не само в представлението, но и при повечето хора го има, колкото и понякога да държим, че сме разумни същества. Връщайки лентата назад, при всеки един от нас можем да видим, че всъщност много от основните ни решения не са били взети, базирани на разума. Така и героят се опитва да подчини чувствата си с разум, но те го обръщат във всеки един момент“, коментира актьорът Иван Станчев в ролята на Той. Тя и Той ще замълчат за петдесет секунди, за да се опитат да се свържат отново, уповавайки се на любовта.

Музиката е специално създадена за това представление. „Тя предава една допълнителна среда, която се опитва да потопи зрителя в още една абстрактна линия. Всъщност, музиката е част от представлението, но в същото време може да ви се стори, че е много далечна от случващото се на сцената – и това е част от идеята ѝ да провокира съзнанието на още едно ниво“, по думите на нейния автор – Иван Шопов. „За някои неща провокираме зрителя с обратното на това, което се случва. Например, в някоя по-агресивна сцена тече съвсем нежна музика, за да може да се разбере, че това е развръзката на темата за любовта, например“, допълва композиторът. 

Сценографията и костюмите в спектакъла са на Петя Боюкова, визуализацията – на Мария Минкова. Продуцент е Атанас Маев.

Режисьорът Живко Желязков, актьорите Майа Тинкова и Иван Станчев, и композиторът Иван Шопов – пред БТА, в разговор с Даниел Димитров – коя е Тя и кой е Той, дали Тя е съвременната Фрида Кало, или е нейна проекция, кое е по-силно в спектакъла – чувствата или разумът, с какво ще изненадат отношенията между мъжа и жената, и дали противоречието е в тяхната основа. И още: Има ли светлинка и къде е тя? Защо „50 секунди“? Защо музиката звучи като отделно действащо лице? Как „звучи“ тъгата? Как „звучат“ мъжът и жената? И преди всичко – защо екипът се спира на тази пиеса.

Автор – Даниел Димитров
Оператор – Любен Младенов
Монтаж – Валя Ковачева