Селски къщи на 1360 метра надморска височина в Румъния пазят духа на отминали времена
Вехт железен полилей хвърля дифузна светлина върху стара теракотена печка, от която се чува пукане на дърва. Из въздуха се носи ухание на мекици и пудра захар. Часовникът е застинал. Тук времето не се измерва в минути, а в спомени. Къща Пеленика e като музей на село Фундата.
“Хора с ръст над метър и седемдесет трябва да внимават, когато прекрачват прага й. Моите баби и дядовци са били егоисти, аз съм най-високият в семейството. Така че внимавайте с главите”, казва ми с усмивка домакинът Йон Войку и ме кани вътре, докато обяснява, че всъщност рамките на вратите са ниски, за да не излиза топлината от къщата.
Вътре ме посрещат осем манекена, облечени в популярните за района носии. Някои от тях са изтъкани от Мама Цика - бабата на Йон. Тя е сърцето на този импровизиран музей на селото, който предава история, писана от поколение на поколение. Къщата показва как са живели хората във Фундата преди 100 години. Построена е от прадедите на Йон в края на XIX век.
“Издигната е върху каменна основа. Със стени от елови греди. Устоява на земетресението от 1977. Здрава е, но няма модерен комфорт. Стените са облечени в плат, който някога се намирал в раклата със зестра. Отоплява се с печка на дърва. В кухнята няма топла вода”, разказва за БТА румънецът.
И макар че къщата функционира основно като музей, не липсват ентусиасти, най-вече от Европа, които идват и отсядат тук за по ден-два.
“Идват основно чужденци. Но идват и румънци, които искат да изживеят детството, което не са имали на село. Да доят крави, да събират яйца. Имаме и пет големи кучета, които ни пазят от мечки”, споделя Йон. Спомня си смешни истории с някои от туристите.
“Това лято един от гостите ни препи с палинка и имаше главоболие два дни. Винаги предупреждавам туристите да внимават с румънската ракия, защото е силна, но не всички слушат. А на Хелоуин миналата година една дама от Ванкувър отиде до банята през нощта и един от манекените падна върху нея. За малко не получи сърдечен удар, особено като се има предвид, че близо до Фундата е замъкът на Дракула”, смее се с глас румънецът.
Наблизо, в съседното село - Ширня, първото туристическо село на Румъния, друга румънка с дълбоки корени и голямо сърце е запазила в къщата си духът на отминали времена.
“Отраснала съм в тази къща. Тя е на родителите ми и е построена някъде около 1965 г. С мъжа ми живеем в Къмпул Лунг, но откакто се пенсионирах, идваме все по-често тук. Тук сме събрали всички стари предмети от баби, дядовци, от родителите ни. Опитваме се да съхраним традициите на района”, разказва за БТА Елена Смеу, а после ми показва първите си ски и ръчната бъркалка, с която като дете е разбивала мляко.
“Била съм на пет-шест години, не не съм била достатъчно висока и силна, за да въртя здраво манивелата и баба ми все ме гълчеше”, спомня си румънката. С гордост показва и формата за масло, която семейството й имало. По нея купувачите на пазара разпознавали кой е производителят на млечните продукти.
И до днес запазената марка на областта Фундата е сиренето, съхранявано в дървесна кора от ела. Този специалитет на югоизточна Трансилвания се е появил още през XIV век. Тук е и най-чистият въздух в Румъния. Хора от страната и света идват, за да лекуват белодробни заболявания.
Фундата се намира само на 180 километра от Букурещ, но е рай за всички спортове. Местните власти се гордеят с факта, че оттук в Румъния навлиза ски бягането. Още през 1930 г. принцеса Иляна, дъщеря на кралица Мария, започва да организира ски курсове за деца. На 23 февруари същата година се провежда първото състезание по ски бягане. През 1955 г. националният отбор на Румъния по ски бягане е съставен само от спортисти, избрани от жителите на селата Фундата и Ширня. От 2013 г. Фундата разполага с единствената частна база за ски бягане и биатлон в Румъния, построена от Овидиу Гърбачя, бивш скиор и бивш треньор на националния отбор. Тук е тренирал женският отбор по биатлон на Украйна, олимпийски шампион в Сочи (Русия) през 2014 г.
Фундата е известна и като „земята между облаците”. Всеки търпелив фотограф може да улови тук само за два-три дни всички видове облаци, сезони, релефи – всички състояния и емоции на природата. И това не е всичко, защото районът е пълен с туристически атракции: от природни съкровища (пещери, ждрела, водопади, върхове) до чудеса, създадени от човека.
Репортер - Мартина Ганчева
Оператори - Илко Вълков, Овидиу Опря
Монтаж - Габриела Теллалова