Как полк. Цветан Мумджиев, началник на трудовите лагери, участва в спасяването на българските евреи, разказа внукът му

За мен полк. Цветан Мумджиев е ренесансова личност, човек, който е видял две и двеста, дисциплиниран, обичащ хората, духовно възвисен. Така пред БТА арх. Цветан Мумджиев описа дядо си и разказа за ролята на полковника в спасяването на българските евреи от лагерите на смъртта през Втората световна война.

Нося името на дядо ми с огромна гордост особено след като разбрах каква дейност е развил и какъв е бил целият му житейски път, който криволичи през голяма слава и почит и завършва с унижения и принудителни мерки, разказа Мумджиев. 

Полковник Цветан Мумджев е роден в Пловдив през 1886 година. Завършва средно образование в родния си град и след това по категорично настояване на баща си заминава за военно училище, където завършва с отличие. Талантът му е забелязан и от Министерството на войната. Изпратен е в Санкт Петербург в Михайловската артилерийска академия. Със започването на Балканската война е отзован и участва в редица сражения, сред които и превземането на Одринската крепост. По-късно се връща в Русия, където довършва образованието си. Участва в Първата световна война като командир на батареи по фронтовете в Македония, където по думите на внука му, се отличава с изключителен професионализъм и военно майсторство, и е отличен с ордени за храброст. 

След войната напуска българската армия и става търговец, като отваря магазин за хранителни стоки в Пловдив. По време на Втората световна война се връща в армията и е назначен за комисар по засяването на обработваемите площи в Южна Добруджа. От 1943 г. е назначен за началник отдел „Временна трудова повинност“ към Министерство на строежите, пътищата и благоустройството. На подчинение към този отдел са временните работни лагери, състоящи се главно от евреи, които по Закона за защита на нацията са мобилизирани и изпращани принудително да работят като трудоваци. 

Така наречените „трудови лагери“, където над 100 000 души се водят като воини на подчинението на дядо ми, са паралелна на българската армия, но там има турци, арменци, цигани и много евреи, добави арх. Мумджиев. Това, по думите му, не са концентрационни лагери, в които хората намират смъртта си или са лишавани от храна и човешки права. Тези лагери са част от българската армия, в които евреите получават статута на военни, „което ги спасява от всякаква немска интервенция и всички опити за депортация“, обясни Мумджиев. 

Александър Белев, главен комисар в Комисарството по еврейските въпроси, лично извиква полк. Мумджиев на разговор, в който го информира, че е взето висше решение част от евреите да бъдат депортирани. Мумджиев отказва и заявява, че това са български воини и докато той е на този пост, нито един от тях няма да стъпи във вагон и да замине в неизвестна посока, разказа още внукът на полковника. 

В лагерите полковникът създава лекарски и зъболекарски кабинети, изписват се и лекарства. В тези трудови бригади има лавки за храна. Интересното е, че от парите, които влизат в тях, Мумджиев отделя фонд за онези евреи, които не могат да си платят храната, разказа внукът му. Той добави, че дядо му се е занимавал с рисуване и фотография и в лагерите също е имало фотографи, които снимали. В Историческия музей в Пловдив се пази единственият албум със снимки в трудов лагер, направен от трудовак евреин, който е подарен на полк. Мумджиев от името на еврейския отряд в Ихтиман.

По време на службата си полковникът пуска в отпуск евреите само по два повода – сватба или раждане на дете. Той е достатъчно умен и знае, че голяма част от тези хора няма да се върнат, както и става, разказа внукът му. „Имал съм среща с дъщерята на бивш трудовак, който е бил приятел и подчинен на дядо ми, и тя изказа суперлативи за него“, допълни арх. Мумджиев. 

По думите му само за 105 евреи полковникът прави еднолично огромен рискован жест, като им разписва военните билети, с които ги пуска в отпуск. Особеното е, че този отпуск е безсрочен, т.е. остават трудови воини в отпуск, който не може да се прекрати и да бъдат качени по вагоните към лагерите, обясни Мумджиев.  

След назначаването му за началник на „Временната трудова повинност“, на полк. Мумджиев е предоставен апартамент на ул. „Граф Игнатиев“ в София. С баба ми, баща ми и сестра му се местят да живеят в столицата. Въпреки че му е даден от министерството, дядо ми всеки месец плаща на собствениците евреи наем, срещу което получава записни бележки, разказа още наследникът на Цветан Мумджиев. По думите му тези документи са запазени и се съхраняват в Историческия музей в Пловдив. Когато започват бомбардировките на София, полковникът се мести в Перник, но продължава да плаща наем на собствениците на жилището. 

Когато свършва войната и комунистите поемат властта, полк. Мумджиев е вкаран в Софийския затвор за това, че не се е отнасял както трябва с евреите. По време на Народния съд евреи правят огромен митинг, нахлуват в съда и лично гарантират, че той е спасител и се е грижил за тях както никой друг. Мумджиев получава присъдата „невинен” и излиза горд от съдебната зала. Радостта му трае броени минути, защото долу го чака милиция, която го арестува и го праща в лагер по устно разпореждане. „Този герой, с всички участия в битки, с всички медали и ордени, издържа на мъченията и тормоза, прибира се съсипан и през 1954 година получава масивен инфаркт“, сподели внукът му.

Вкъщи животът на дядо ми беше тема, която се избягваше. Баща ми беше уволнен като кадрови офицер, защото неговите баща и дядо са били царски офицери по времето на т. нар. „монархофашизъм“, разказа арх. Мумджиев. Семейството пази снимки и документи, свързани с полковника, но всякакви разговори за живота му се избягват от страх, че могат да навредят на младия Мумджиев. 

По време на моето студентство имах два инцидента, при които прекратяването на следването ми беше на косъм, като ме докладваха, че дядо ми е бил съден от Народен съд, сподели архитектът. Едва тогава той започва да научава факти за живота на дядо си. Баща му му показва архиви, отиват в София и успяват да вземат документи, в които се възстановяват всички граждански права на полк. Мумджиев. Аз късно разбрах какъв човек е бил дядо ми, но не съжалявам, защото това което открих и притежавам, е безценно, сподели архитектът.

Наследниците на полк. Мумджиев в Пловдив присъстват всяка година на отбелязването на годишнината от спасението на българските евреи в града. По повод отбелязването на 75-годишнината от спасението на българските евреи организацията „Шалом“ и обединение на българските евреи в Израел „Ехуд Олей България“ връчват посмъртно на полк. Цветан Мумджиев Сертификат за незабрава, плакет и знак, с който потвърждават признателност и уважение към него. Може би много малко са останали хората, които са чували, че съществува такъв човек, който е помагал и спасявал българските евреи, каза още арх. Мумджиев и изрази надежда за такива герои да се говори повече.  

Репортер и оператор – Ирина Шопова

Монтаж – Валя Ковачева