Румънският превод на "Времеубежище" на Георги Господинов беше представен на Международния панаир на книгата в Букурещ

Румънският превод на романа "Времеубежище" на Георги Господинов беше представен днес на Международен панаир на книгата в Букурещ. Той излиза на книжния пазар в северната ни съседка броени дни, след като българският писател спечели престижната литературна награда “Букър”. 

Преводът на румънски език е направен от доайена на българистиката в университета в Букурещ Мариана Манджуля Жатоп. “Моята българска половина се гордее с наградата, получена от Георги Господинов за романа “Времеубежище”. Гордея се, че се говори за българската литература в Европа. А румънската ми половина се гордее с това, че мога да представя на румънската публика превода на този много специален роман. Мисля, че ще има успех и в Румъния”, заяви по време на днешното събитие в румънската столица Жатоп. Тя обясни, че думата “Времеубежище” е измислена от самия Георги Господинов и се е постарала да се придържа максимално към смисъла на заглавието, а и на целия роман. 

“Това е книга на големите теми. За миналото, за спомените, за това как разбираме историята, за носталгията към миналото, за природата, за човека. Не е лека книга, но се чете леко. Тя е изчерпателна и всеки читател ще намери по нещо за себе си. Аз като преводач пътувах във времето и по хоризонтала и по вертикала за да изразя, да предам посланията на Господинов”, каза Мариана Манджуля Жатоп пред публиката. 

Организаторите на Международния панаир на книгата в Букурещ изразиха мнение, че преводът на “Времеубежище” на румънски е по-добър от този на английски език.

Ето какво сподели Мариана Манджуля Жатоп в специално интервю за БТА непосредствено след представянето на книгата.

Колко време Ви отне преводът?

Една година, разбира се, с паузи. Трябва да призная, че Интернет ми помогна много, защото не само този роман, всички романи на Господинов са лабиринти в различни области – научни, философски, социополитически, исторически. Така че трябваше да потърся някои неща. Докато работех, се вглъбявах, не усещах как лети времето, как минават четири-пет часа, а моят съпруг искаше да обядва например (смее се). Но ме остави да свърша. 

Кой момент от книгата най-много Ви развълнува, докато превеждахте?

Някои моменти, които са потресаващи или трудно поносими, или носталгични, или много нежни, чувствителни. Когато превеждам, обикновено чета на глас фразата, изречението. И ми се е случвало да се разчуствам от това, което чета на български. Тогава и преводът на румънски идва доста бързо. 

Случвало ли се е да се смеете на глас или да плачете, докато превеждате?

Да, да, да. Искрено ви казвам. На няколко места текстът ме накара да се смея на глас. Митингът, кичозният патриотичен националистически митинг на привържениците на Априлското въстание например или една сцена с мавзолея на Георги Димитров. Убийството на принца на Австро-Унгария. Това са моментите, които са ми на сърце и наистина съм се смяла с глас.

Как очаквате румънската публика да приеме, да усети света на Георги Господинов чрез вашия превод?  Познава ли го като писател? Харесва ли го?

Господинов има преведени три романа на румънски език и това ми дава повод да кажа, че не е безразличен на румънската публика. Никак. Особено след получаването на наградата “Букър”. Този импулс ми дава още повече надежда, че все повече румънци ще четат романите на Господинов. Как ще възприемат “Времеубежище”? Сигурна съм, че ще намерят много допирни точки. И България, и Румъния имат много обща история. Вековна. Много явления са били почти еднакви. Политически режим. Ако става дума за XX век, и в книгата става дума за XX век, много подобни неща са се случили и в Румъния, и в България. Така че съм сигурна, че румънската публика ще разбере това, което Господинов иска да каже в книгата си. 

По време на представянето на книгата днес казахте, че много ви се иска още след първите страници читателите да забравят за вас и сякаш Георги Господинов да е този, който е направил превода на румънски. Но все пак е важно да знаем кой е преводачът. Разкажете ни за вашата връзка с България.

Да, това, което казах е валидно за всеки преводач. Някак си да не се чувства, че текстът е превод. Това е идеалният вариант. Що се отнася до мен, аз съм половин българка. Моята майка е родена в София, моят баща е румънец. Моите родители са се запознали като студенти в София и така е излязъл този продукт на българо-румънската дружба на Балканите (смее се). Днес искам да се смятам за европейски гражданин. Разбира се, мой матерен език е българският. Тъй като много обичах и ми се отдаваха чуждите езици, реших да следвам във Факултета по чужди езици и литератури в Букурещкия университет. Български, английски, говоря френски, италиански, знам малко немски, испански и затова казвам, че бих искала да ме смятат за европейски гражданин. Преподавала съм повече от 30 години във Факултета по чужди езици и литератури, български език и старобългарски и съвременен български език. Фактически съм лингвист. Моят докторат е в областта на българо-румънските лексикални отношения, но литературата не ми е чужда от малка. Така че мога да кажа, че имам филологическа подготовка, и лингвистична и литературна.

Любимата Ви българска книга? Любимият Ви български автор?

От по-новите, съвременни писатели обичам Теодора Димова. Обичам Яворов, Христо Бойчев. Но най-вече обичам българските къси разкази. Имам чувството, това е моето мнение не на литературовед, че българите имат много добри разказвачи и са много добри в късия жанр. И Господинов е един от тези, които пишат много хубави разкази, не само романи. Обичам много неговите разкази.

Репортер и оператор - Мартина Ганчева

Монтаж - Кристиян Пандев