Един от най-големите етнографски комплекси на открито в света - Музеят на селото в Букурещ, стана на 87 години

С изложба на традиционните румънски ризи с бродерии, станали част от нематериалното културно наследство на ЮНЕСКО през декември миналата година, Националният музей на селото „Димитрие Густи“ в Букурещ отбеляза своя 87-и рожден ден. 

“Стоте експоната ще ви убедят, че румънките са създавали истински произведения на изкуството през дългите зими, само на светлината на лампата или свещта. С ръце, обгорени от слънцето, те знаели как да тъкат плат, фин като пара, как да бродират със златна нишка и да кроят ризи, рокли, сукмани, които десетилетия наред великите модни дизайнери опитват да копират”, заяви директорката на музея д-р Паула Попою. 

Тя показа риза с усукани ръкави от Вранча - една от общо само три за цяла Румъния, и открои като други ценни експонати ризи, събирани от кралица Мария. “Неслучайно открихме изложбата на 10 май - на тази дата през 1881 г. Кралство Румъния е провъзгласено за суверенна и независима държава на европейския континент. Искахме да отдадем и почит към кралица Мария - тази, която обичаше и популяризираше автентичната румънска традиционна носия. Благодарение на нея облеклото, характерно за селската жена, стигна до кралския двор”, коментира Попою.

Събитието се проведе в присъствието и с участието на изследователи, етнографи, художници и дипломати, допринесли за това румънската “ия”, както още наричат ризата с бродерии в Румъния, да бъде призната за елемент от нематериалното културно наследство на ЮНЕСКО. 

След изложбата гостите имаха възможност да разгледат Националния музей на селото. Той е един от първите eтнографски комплекси на открито в света и отваря врати на 10 май 1936 г. по инициатива на фолклориста и социолог Димитрие Густи. Простира се на площ от над 100 000 кв. м., съдържа 272 автентични селски къщи от цяла Румъния и показва традиционния селски живот от тази страна на Дунав. За да се построи музеят, къщите били разглобени и транспортирани до Букурещ, където били сглобени отново.

Най-старата къща е от XVII век, най-новата е от XX век. Всяка има двор, градинка и вътрешно обзавеждане. “Много от предметите на бита напомнят българските или носят названия, сходни с българските - зимник, хладилник, ръкойка, люлка”, разказва за БТА един от служителите на музея - румънецът с украински корени Йонуц Муту.

Между две от къщите срещам 68-годишния Александру Илинка от Олтения. Той прави цървули, досущ като българските. С тъга споделя, че е един от последните майстори, но с гордост допълва, че е правил цървули за британския крал Чарлз, за френския президент Еманюел Макрон и за румънския - Клаус Йоханис. Научава тайните на занаята от баща си, който е на 96 години. Посвещава ме в своите тайни: “Най-издръжливи са цървулите от телешка кожа, тези от свинска издържат два-три месеца. Сушенето на кожата трябва да става на сянка, иначе губи от еластичността си”, разказва Александру Илинка за БТА.

Във въздуха се носи ухание на мед и лавандула - местни производители продават на туристите своята продукция. Има и импровизирани щандове с керамика, стъкло и сувенири. Посетителите хапват сладолед с прополис, докато разглеждат дървената църква от село Драгомирещи, вкопаните къщи от Олтения, вятърните мелници от Тулча, сламените къщи от Алба и си правят снимки покрай цветята с романтични имена (“Носталгия”, “Човечество”, “Фиджи”, “Хайди Клум”), лично засадени от студенти от Факултета по градинарство в Букурещ.

През цялата седмица, до 17 май, гостите и жителите на града ще имат поводи да се отбиват на бул. “Киселеф” 28-30. В рамките на “Дните на музея на селото” те ще могат да надникнат в сандъците с неговото богатство, да разгледат документи и снимки от архива, да послушат народни ансамбли от различни краища на Румъния.

Репортер и оператор - Мартина Ганчева

Монтаж - Теодора Хиндалова-Стоянова