Откривателката на златното съкровище в Свещари гостува на Националния исторически музей в Букурещ

Откривателката на златното съкровище от Свещари - проф. д-р Диана Гергова, гостува на Националния исторически музей в Букурещ и изнесе лекция на тема “Разкопки в Националния резерват Сборяново. Пътуване през вековете до наши дни”. Сред най-ценните експонати, изложени в така наречената Съкровищница на музея, тя разказа за началото на научното си предизвикателство, продължило 40 години.

“Изложбата на съкровището от Свещари е първата, която правим в нашата историческа съкровищница - този факт показва колко е специално за нас”, заяви на свой ред заместник-директорът на музея Корнел Константин Илие. “Никога не бях сама, благодаря на румънските си колеги за това”, каза с признателност проф. Гергова. По-рано днес тя се срещна и с посланика ни в Румъния Радко Влайков. През следващите няколко дни археоложката ще остане в Румъния, за да мине по българските следи в Букурещ и да снима документален филм за гетите в Мангалия и Тулча.

Диана Гергова е български траколог и специалист по тракийска археология. Завършила е “История и археология” в СУ „Св. Климент Охридски“. Преподавала е археология в Държавния университет в Жешув, Полша. Дългогодишен ръководител е на разкопките в Националния резерват „Сборяново“ и в светилището на Дионис на връх Острец край Велинград. През 2001 г. е отличена с наградата „Жена на годината“ в областта на археологията и бизнеса на Американския биографичен институт. Автор е на множество книги и над 200 научни статии. Член е на престижни национални и международни организации, сред които управителния съвет на националния комитет на ИКОМОС – ЮНЕСКО, Научния комитет по погребална археология – Браила и Световния археологически конгрес – член и координатор за Централна и Източна Европа и Азия.

Ето какво сподели проф. д-р Диана Гергова в специално интервю за БТА.

Проф. Гергова, какво е усещането да се намирате в съкровищницата на Националния исторически музей в Румъния сред съкровища, които сте открили?

Много се радвам, защото Националният музей на Румъния е прекрасен музей, а в съкровищницата има невероятни паметници още от праисторията, през тракийския период и по-късните епохи от културното развитие на Румъния. Много съм развълнувана, че в момента в централни витрини са изложени предметите от съкровището от Голямата свещарска могила, което открих през 2012 г. В този контекст то е на своя територия, тъй като съкровището от Свещари е намерено в една от могилите на един от гетските владетели, а гетските племена обитават двата бряга на Дунава. С това откритие и с всички проучвания, които направих в района от 1981 г. досега, мисля, че археологическото богатство на нашите български земи дава много нови данни изобщо за историята на това много интересно тракийско племе - гетите. И античните автори отличават гетите от останалите траки заради тяхната висока духовност.

Четиридесет години разкопки. Какво беше началото? И кой беше най-трудният момент?

Началото беше трудно, защото имахме много неизвестност. В същото време то беше и много лесно, защото имахме финансова подкрепа и разбиране за значението на това, което ще правим за историята на България и за изясняването на нейната древна история. 

Можете ли да откроите най-ценния намерен предмет, обект? За вас кое е с най-голяма стойност?

Няма да поставя златото на първо място. За мен беше голям въпрос какво означава, че гетите обезсмъртяват, както е казал Херодот. Очевидно това засягаше погребалните практики и аз се постарах в една по-малка могила до Свещарската гробница да намеря отговор на този въпрос. Когато след разкриването ѝ влязох в нея, усетих, че всъщност съм разгадала мистерията. Какво значи гетите да обезсмъртяват. Разбира се, след това златното съкровище беше голяма изненада, защото независимо, че ние, археолозите, вече работим с много модерна апаратура, която ни казва предварително какво можем да очакваме, то беше открито под осем метра насип на могилата и на четири метра височина от терена. Беше невъзможно да бъде уловено от каквато и да е апаратура. Беше като някаква награда свише за това, че проучвах тази могила 20 години и на двайсетата година то се появи просто заради моята методика на работа. 

А свише ли беше срещата Ви със змията, за която сте казвали, че е пазител на съкровището?

Мисля, че да. Знаете ли колко положителни енергии се събраха. Изведнъж няколко души искаха да ми помогнат да довърша тези разкопки. Лека му пръст на Симеон Пешов, той каза: “Аз ще ти дам техника”. Моите колеги от Румъния идваха преди това няколко години и присъстваха, когато открих останките на самото дърво, но още не бях открила самото сандъче с дарове. Толкова положителна енергия се беше събрала, че и змията беше добронамерена към мен. 

Днес, по време на презентацията Ви в Букурещ, засегнахте темата за администрирането, управлението на археологическите обекти. Казахте, че може би е добре да се помисли за нов модел. Можем ли да заимстваме нещо от румънския модел?

Работя с мои колеги по един модерен модел за управление на резерватите, който съответства не само на нашите реални необходимости, но и на много европейски документи, които за съжаление ние в България не искаме нито да четем, нито да прилагаме. В момента България няма професионални структури, които да се занимават с опазването и развитието, особено на археологическите резервати, които са изключителна държавна собственост. Видях една светлинка, която отговаря на това - Сармизеджетуса. Колкото и да е парадоксално, тя е следващата столица на гетите, след като свещарската столица залязва, след идването на римляните. Там те са въвели едно специално управление за този паметник на ЮНЕСКО и резултатите са фантастични. Виждам всичко как се поддържа, как добре е организирано - и за посетителите, и за паметниците. Археологическите разкопки продължават. Това, което направихме с един екип с Юрий, с професор Кабаков, който е специалист по културно законодателство, с Тодор Петев, музиколог с голяма практика в САЩ и в България и с една бизнес дама, смятам, че е нещо смислено. Намираме добри отзиви сред тези, които искат не само да пазим миналото си, но да се развива по-нататък културния туризъм. Ако ние не дадем една професионална основа и грижа за тези паметници, не можем да развиваме и този дял от нашата икономика, който е толкова важен. А в края на краищата, помислете си, ако тези резервати се поддържат, има нужда от много работна ръка и от по-обикновени хора, освен от високи професионалисти. Това би дало възможност на повече българи да останат в родината си и да участват в превръщането на нашата България в един истински туристически Рай. 

Липсата на постоянно финансиране за резерватите ли е основният проблем в България?

Да. Два са проблемите в България. Въпреки че в законодателството е казано, че всички резервати трябва да имат свой план за опазване и управление, което би означавало, че тогава ще се знае какво финансиране трябва, кой управлява, как управлява, какви са програмите, за съжаление в България нито един резерват няма такъв план за управление с изключение на Несебър, който вече 10 години не е утвърден. Тоест, самото Министерство на културата не мисли за това какво да направи, за да могат тези резервати да се развиват. И оттам нататък проучвания в резерватите са третирани както всички останали археологически обекти в страната. Трябва да кандидатствате всяка година - може да ви дадат пари, може да не ви дадат. Това е хаотична система, ситуация, която е във вреда на родината ни.

Ще останете в Румъния още няколко дни. Какво Ви предстои? Какво планирате?

Тук съм с моя близка приятелка, която е документалист. Идеята ни е да направим филм за гетите, показвайки някои от прекрасните им паметници на румънска територия - една могила, която копаха професор Сърбу с млади колеги край Мангалия. Ще отидем до Тулча да потърсим къде е могилата, в която е прекрасното съкровище от Аджигьол. Тя е разрушена, но ще ни покажат мястото.

В същото време смятам, че няма българин, който да не се вълнува, като дойде в Румъния, защото най-новата ни история, всички наши големи имена - и Левски, и Ботев, и Стамболов, всички те са намерили убежище и подкрепа тук. Затова планираме да посетим и колкото се може повече от тези, свързани с българската история обекти на територията на Румъния.

Репортер и оператор - Мартина Ганчева

Монтаж - Емил Граничаров