Музеят на класическите мотоциклети в Никозия - изненада за ценители в сърцето на Кипър

Обикновено свързваме Кипър с морския туризъм. В сърцето на столицата Никозия обаче се крие едно място, което ще допадне на съвсем друга група туристи.

Ако като влезете в кипърския Музей на класическите мотоциклети виждате единствено ръжда, а миризмата на машинно масло не ви е приятна, значи не сте на вярното място. Но ако нещо у вас трепва при неравномерния рев на стар двигател, тук можете да разнообразите престоя си в Кипър, а ако сте достатъчно запален – може да дойдете специално да видите музея и да си поговорите с неговия основател Андреас Николау, който разказа за колекцията си специално за БТА:

„Добре дошли в кипърския музей на историческите мотоциклети, първия подобен музей в Близкия Изток. Тази година празнуваме 23 години от откриването му. Започнахме да събираме мотоциклети през 1980 г., т.е. преди 43 години. Когато бях на 15 години започнах да събирам мотоциклети и да ги ремонтирам. Това беше нещо, което ми харесваше много. Баща ми имаше мотоциклет, дядо ми имаше мотоциклет, нямахме автомобил и така учех по-лесно за мотоциклетите и те ме грабнаха.“

В експозицията са изложени около 150 мотоциклета. Броят им в колекцията обаче е много по-голям, а експонатите периодично се сменят. Андреас ни казва повече за това какво можем да видим в колекцията:

„Сега сме създали една от най-големите частни колекции в света. Общо мотоциклетите са 450. Някои от тях са много редки екземпляри, които не можеш да видиш никъде другаде. Също така четири от мотоциклетите от музея ни са изобразени на кипърски пощенски марки и обиколиха целия свят през 2007 г. В музея можеш да видиш някои забележителни експонати, има два „Харли Дейвидсън“, които са подарък от американския президент Кенеди на кипърския президент Макариос, има мотоциклети от кипърската полиция, от Втората световна война, мотоциклети на борците от революционната организация ЕОКА, когато кипърците водят битка с англичаните на острова. При нас е мотоциклетът на шампиона на Кипър - кипърския турчин Зеки Иса, както и много други мотоциклети – всеки един със своята история.“

В музея посетителите могат да видят и първия мотоциклет, пристигнал в Кипър – марка „Ню Хъдсън“ от 1914 г. с двутактов двигател с обем 211 кубически сантиметра.

Популярен ли е музеят сред посетителите на кипърската столица?

„Нашият музей стана известен в целия свят. Идват хора от всички краища, от всички страни, за да го видят. Туристите не са чак толкова много, защото все още в Никозия няма чак такъв туризъм, напоследък започна да се развива, но това не ни притеснява, защото имаме повече време да се занимаваме с мотоциклетите си и да ги възстановяваме.“

Попитахме Андреас къде намира мотоциклетите за музея и как действа когато намери нещо забележително:

„Мотоциклетите, които виждате, са от Кипър, много малко съм докарал от чужбина – 3-4 бройки. Има мотоциклети, които „преследвах“ цели 30 години, докато ми ги продадат, защото кипърците не искат лесно да се разделят с мотоциклетите си и може да ги оставят да се разпадат и накрая да ги хвърлят за старо желязо, за да не ги продадат. Сега съм щастлив, защото имам двама синове, които поеха по моите стъпки и ремонтират със същата любов тези мотоциклети, за да останат тук, да има един музей и всеки посетител да може да ги види. Освен два-три, които все още са в процес на реставрация, всички останали са в работещо състояние.“

Удобно средство за придвижване ли е мотоциклетът?

„Мотоциклетът е много удобно превозно средство, стига да се научиш да внимаваш за всички останали луди шофьори с автомобилите. Мотоциклетът е лесен превоз, можеш да отидеш от едно място на друго много лесно и икономично, завладява те, много приятен е за управление, особено в планините или край морето, изключително нещо е. Но изисква много внимание с днешното шофиране на повечето хора и с тези мобилни телефони никой не те пази.“

Личи, че придавате голямо значение на автентичността на машините. Докъде стига реставрацията и къде трябва да спре?

„Критериите ни са много строги, защото и като музей, и като колекционери с толкова години опит знаем откъде да започнем и къде да спрем и какви действия да предприемем към определен мотоциклет. Реставрацията трябва да направи мотоциклета такъв, какъвто е дошъл от завода, а някои, които имат история, трябва да останат в историята си, като например тези от Втората световна война, трябва да личи, че са работили по време на войната, нещата, през които са преминали. Трябва да се вижда историята на мотоциклета – откъде е тръгнал и къде е стигнал“, разказва Андреас.

За реставрацията ни разказва и синът на Андреас, Аргирис, който е тръгнал по стъпките на баща си – и в любовта към мотоциклетите, и в работата в музея:

„В музея ще видите, че често мотоциклетите идват в много тежко състояние, разглобени, изменени, от много различни периоди. Лека-полека започваме да ги ремонтираме, за да се върнат в работещо състояние, а някои ги оставяме както са били, тоест да се вижда историята на мотоциклета. Основната част на мотоциклета, можем да кажем – сърцето му, е двигателят. Полека-лека преминаваме и към другите части като скоростната кутия, резервоара за гориво, резервоара за масло, светлините, спирачките – всичко това е много важно, за да може един мотоциклет да е във функциониращо състояние. Целта ни при реставрацията на всяко превозно средство е да запазим историята му, за да вижда къде е бил по-рано, кой го е притежавал, дали е бил военен, дали е участвал в много мисии.“

Репортер и оператор - Петър Къдрев

Монтаж - Теодора Хиндалова-Стоянова