Микробиологът доц. Петя Орозова: Антарктическата морска екосистема е уязвима спрямо човешко влияние

Антарктическата морска екосистема е уязвима и лесно податлива за негативни промени, предизвикани от човешкото влияние. Засилващото се човешко присъствие в Антарктика представлява риск от въвеждане на инвазивни организми и човешки патогенни бактерии. Това заяви в интервю пред БТА микробиологът доц. Петя Орозова, ръководител на Националната референтна лаборатория за болести по риби, двучерупчести мекотели и ракообразни на Националния диагностичен научноизследователски ветеринаромедицински институт към Българската агенция по безопасност на храните и участник в 31-вата българска антарктическа експедиция. Проектът ѝ цели да проучи видовото разнообразие на антарктическите риби и бактериалните съобщества във водите край брега на българската полярна база „Св. Климент Охридски“ на остров Ливингстън.

Проектът е широкоспектърен и обхваща няколко страни, обясни доц. Орозова. Целта е да се установи видовото разнообразие на бактериалните съобщества, както във водата, така и във вътрешните органи на рибите. Също така ще бъде бъде проверен здравният статус на антарктическите риби, тъй като, според последни проучвания, покрай глобалните промени в климата, водите в Антарктика се заселват с патогени, които могат да предизвикат заболявания при местните рибни популации.

„Човешката присъствие в Антарктика води до пренасянето на ентеропатогени. Те, естествено, не могат да живеят дълго във водите на Антарктика, но за краткия си престой могат да се акумулират от водни обитатели като риби и миди, и да предадат на естествената им микрофлора гени за вирулентност и антибиотична резистентност“, предупреди микробиологът. 

Наред с това проектът има за цел да провери и видовото разнообразие на психрофилните бактерии от водния стълб, определяйки кои от тях са полезни за човека, тъй като например представители на род Alteromonas имат неограничени възможности в продукцията си на биоактивни молекули. Бактериите от този род могат да бъдат използвани от човека както в медицината, така и в индустрията. Те продуцират биоактивни молекули в отговор на неблагоприятната среда, в която съществуват. Това е начин те да оцелеят при агресивните условия, в които съществуват – интензивна ултравиолетова радиация, ниска температура и висока соленост“, обясни доц. Орозова.

Микробиологът разказа и как протича същинската работа по проекта. „Улавят се риби, проверява се здравният им статус, наличие на външни, вътрешни паразити, наличие на паталогоанатомични изменения на вътрешни органи. Вземат се проби за микробиологичен анализ от вътрешните органи. Също така се отделят проби (перки, черен дроб, стомах) за проучване на храненето при антарктическите риби и пълен геномен анализ за определяне на видовата им принадлежност.

До този момент е установено, че всички изследвани риби са силно опаразитени, като паразити се установяват както в черния дроб, така и в червото. Паразитите ще бъдат изследвани и идентифицирани, като ще бъде разгледана ролята им в антарктическата биоценоза. За пръв път беше установен и външен паразит при антарктическата риба Notothenia rossii – вид пиявица, която предстои да бъде определена и идентифицирана“,каза тя.

„Изследват се и проби морска вода, събрани от различни точки в района на Южношетландските острови (архипелага, към който принадлежи и о-в Ливингстън). Използвайки голям арсенал от хранителни среди, се изолират морски бактерии, които ще бъдат охарактеризирани и идентифицирани и резултатите предстоят да бъдат оповестени. Работата по проекта ще продължи и в София. Там доц. Елиза Узунова – ръководител на проекта, ще изследва храненето на антарктическите риби, както и наличието на микропластмаси в Южния океан и обитателите му. Доц. Иван Иванов от Националния център по заразни и паразитни болести (НЦЗПБ) ще проучи наличието на гени на резистентност и вирулентност в бактериалните съобщества от водния стълб чрез метагеномен анализ. Д-р Искра Томова от НЦЗПБ ще провери за наличие на Legionella pneumophila в питейните източници на българската антарктическа база и щe определи потенциалната опасност от възникване на легионелоза на борда на „Св. св. Кирил и Методий“, от който периодично по време на цялото плаване са вземани проби вода,“ уточни доц. Орозова.

Тя посочи още, че проучването на видовото разнообразие на бактериите в антарктическите риби и води е все още в начален стадий и изрази надежда, че изследванията ще продължат и занапред. Доц. Орозова се надява, че получените резултати ще могат да бъдат приложени както в индустрията и здравеопазването, така и за да се предпази Антарктика от инвазивно антропогенно въздействие.

Репортер и оператор - Константин Карагьозов

Монтаж - Теодора Хиндалова-Стоянова