Д-р Дарина Колева: Проучването на една малка общност като еврейската в Разград добавя нови елементи към историята на евреите в България
Историята на евреите в Разград е важна съставляваща част от историята на българските евреи. Проучването на една малка общност, каквато е еврейската общност в Разград, добавя нови елементи към историята на евреите в България. Те са една от етническите групи, които дават облика на града, каза в интервю за БТА д-р Дарина Колева, главен експерт в Държавен архив – Разград. Тя обясни, че документалните източници за евреите, съхранявани в Държавния архив в Разград, са ограничени като обем, но дават възможност да се очертаят контурите на общността и да се осмисли мястото ѝ в стопанския и културен живот на града в рамките на шест-седем десетилетия, до 1952 г., когато еврейската община е закрита.
При първото официално преброяване през 1880 г. евреите в Разград са 247. Общността е най-многобройна в края на ХIХ в. През 1888-1889 г. евреите в града са 279, а в периода между 1893-1894 г. техният брой е 271. Това число се запазва и през годините 1896 и 1897 г., посочи Колева. След 1900 г. се наблюдава трайна тенденция за намаляване на еврейското население в града. По думите ѝ евреите в Разград населяват централната част на града. По сведения от 1894 г. еврейската махала се намира в участък „Пансионский”. Кварталът запазва облика си до 60-те години на ХХ в., когато е съборен и на негово място са построени други сгради. В непосредствена близост в махалата са синагогата и еврейското училище.
Експертът отбеляза, че евреите са класически пример за живот и дейност на етническо малцинство сред чуждо национално обкръжение. Мобилността е характерна тяхна черта. Ценна се явява информацията в регистрите по гражданското състояние за периода 1893-1910 г.. Регистрите позволяват да се проследи промяната в ръста на еврейското население, социалния му състав, както и тенденциите за движение (вътрешни и външни миграционни процеси). От тях е видно, че в Разград се заселват евреи както от близки градове като Русе, Шумен, Провадия, Варна, така и от по-отдалечени – Силистра, Свищов, Видин, София, Татар Пазарджик (Пазарджик), Пловдив и др. Към града се насочват евреи и от съседните държави – Румъния (Яш), Турция (Одрин, Цариград). Някои евреи посочват, че са френски поданици. Грамотността на евреите е висока според цитираните източници, посочи д-р Колева.
За икономическата активност на еврейската общност се съди от търговските регистри, регистрите на дружествата и частните фирми, изданията със справочно-енциклопедичен характер (алманаси и др.) и местния печат. Експертът отбеляза, че посочените източници дават сравнително пълна картина за участието на евреите в стопанския живот от Освобождението до войните 1912-1918 г. Сред тях преобладава средното съсловие на търговци и занаятчии, има и двама аптекари. В икономическата сфера те действат като предприемачи и заемат определени ниши в стопанския живот - градски услуги, търговия и финанси. Традиционна сфера от стопанската дейност, в която евреите дават своя положителен принос, е търговията. От края на ХIХ до началото на ХХ в. тя се развива много добре в града. В този бранш работят редица представители на еврейската общност.
Центърът, около който се движи не само религиозният, а и общественият живот на еврейската общност в града, е синагогата. Запазените сведения за синагогата обаче са малко като обем, посочи Дарина Колева. Тя подчерта, че важна информация дава окръжният управител Дянко Коджабашев в Изложение за състоянието на Разградско окръжие за 1892-1893 г., където посочва: „За молебен дом им служи построената преди седем-осем години в окръжния град хавра”. Според тези данни синагогата е построена в периода 1884-1886 г. В сведения до Съюзната контролна комисия в Русе от 1945 г. синагогата е описана като полумасивна едноетажна сграда, построена върху 170 кв. м. площ с обем 1500 куб. м., побираща 150 богомолци. През 1949 г. Църковното настоятелство при храм „Св. Николай” – Разград закупува сградата от Еврейската община за втори църковен храм. Функционира като храм до октомври 1950 г. От август 1955 г. сградата е преустроена във физкултурен салон и съществува като такава до края на 70-те години, когато е съборена, обясни експертът.
Еврейската община поддържа училище, но информацията за него е оскъдна. От дописка във в. „Турция” от 27 юли 1867 г. по повод пътуването на султан Абдул Азис по железницата Русе – Варна е видно, че еврейското училище в града съществува преди Освобождението. Местната власт задължава учениците от трите вероизповедания да посрещнат височайшия гост. Отчета на Разградското окръжие за 1888-1889 г. показва, че еврейското училище се посещава от 30 ученици и 20 ученички. През 1914-1915 г. в Еврейското смесено училище учат 17 ученици. В документалните източници се срещат сведения за училището до 1926 г., след което очевидно е закрито, посочи Колева.
Експертът отбеляза, че като лоялни граждани на българската държава евреите вземат участие във войните за национално обединение (1885, 1912-1913, 1915-1918 г.). Макар и малобройна, еврейската общност в Разград също дава своя принос. Сред участвалите 11 военнослужещи, редници и офицери, има наградени с военни отличия. Според архивните документи от Освобождението до войните 1912-1918 г. еврейската общност е стабилна, дейността на евреите в стопанската сфера в края на ХIХ и началото на XX в. способства за развитие на търговско-пазарните отношения в региона. По думите на Колева поради малочисления си състав общността няма възможност да създаде пълноценни дружества и организации. Евреите проявяват обществената си активност в местните дружества и организации. Именно представители на еврейската общност са инициатори на редица начинания и изиграват значителна роля в живота на града, каза Колева.
Евреите в града са преки и косвени стимулатори на динамичните процеси, които протичат през разглеждания период, отбеляза експертът. В еврейската общност през този период определено се открояват имената на д-р Борис Абрамович Окс и Йосиф Сребров. Важно събитие, което далеч надхвърля регионалните рамки, се случва в Разградската болница. Тук д-р Борис Абрамович Окс (1851-1926 г.), руски евреин, създава първата в страната Лаборатория за противовариолна ваксина. Д-р Окс е управител на болницата и окръжен лекар за периода 1881-1883 г. Той не само участва в първите стъпки на здравеопазването в града и региона, но само три години след полагането на основите на болничното заведение през 1881 г., под прякото му ръководство започва производството на противовариолната ваксина – Оспение телетник.
Йосиф Сребров (Зилберман) (1863–1903 г.) е европейски възпитаник, фармацевт, доброволец в Сръбско-българската война. Един от пионерите на колоезденето в България. Открива аптека в града. Името му се свързва най-вече с началото на колоездачния спорт в Разград. Той и семейството му заемат важно място в стопанския и културен живот на града, разказа Колева. По думите ѝ интересна подробност е, че Сребров наема къща за жилище и аптека от бащата на Боян Пенев. Така бъдещият професор Боян Пенев се докосва до културната среда в семейство Среброви. Музиката е на почит в семейството. Йосиф Сребров е цигулар, синът му Георги (Жорж) също свири на цигулка, а Хайне – на пиано. Боян Пенев често свири в домашния оркестър заедно с Жорж и Хайне Среброви, добави експертът.
Еврейската общност запазва в общи линии облика и позициите си в стопанския живот до 30-те години на ХХ век, посочи експертът. Броят на евреите обаче намалява, през 1934 г. те са 76 души. Общността се вписва в структурите на града и води пълноценен живот до 40-те години на ХХ в., когато обстановката се променя с приемане на Закона за защита на нацията. По думите на Колева за последните представители на еврейската общност са запазени сравнително пълни данни. Съхранените досиета на евреите в Разград дават сведения за техните професии, членовете на семействата им и имотното им състояние. Информацията в досиетата сочи, че през този период евреите в града са 73-ма. През 1943-1944 г. в града са въдворени 2200 евреи от София. По темата БТА публикува статия миналата година.
Първите интернирани евреи в Разград идват през юни 1943 г., разказа д-р Колева. В писмо от околийския управител до кмета на Разград се казва: „В града ни са заселени около 700 евреи, които са настанени в училището „Хр. Ботев”, хотел „Варна” и квартири из града”. През юни 1944 година в Разград отново са интернирани евреи – 1500. В протокол на градския общински съвет от 24 юни 1944 г. четем: „В Разград са въдворени от Комисията по еврейските въпроси 1500 души евреи”. Във фонда на общинското управление са запазени списъците с имената и адресите на интернираните евреи, разказа експертът в архива.
По думите ѝ ценно свидетелство за този период са спомените на актьора Ицхак Финци, син на Самуил (Сами) Финци. Самуил Финци е роден в Разград, впоследствие са изселва в София. Намира начин семейството му да бъде интернирано в родния му град. Ицхак Финци разказва за престоя си в Разград през 1943–1944 г., когато е около 10-годишен. Спомените му показват един доста по-смекчен вариант на ограничителните мерки против евреите. Докато се опитват да приемат новата реалност, интернираните в града евреи продължават да спазват обичаите си и организират пребиваването си в Разград. И във военните години обединяващ център на техния живот е синагогата. По инициатива на софийските евреи в синагогата се изнасят концерти, рецитали. Самуил Финци организира два концерта на артисти – евреи, изселени софиянци и местни. Изпълняват рецитации, оперни арии. Младежите си сформират кръжок за просветни занимания.
В първите следвоенни години еврейската общност е доста нестабилна, евреите са без имущество, без работа, без средства за препитание. През 1945 г. евреите в града наброяват 69 души по сведения на Съюзната контролна комисия. Те откликват на промените и се включват активно в мероприятията, организирани от отечественофронтовската власт – бригади, подготовката на избори и др. Въпреки проявите на интеграция в следвоенното общество, преобладаваща е тенденцията към емиграция в Палестина. Съхранените свидетелства за паспорти за изселване в Палестина показват, че евреите от Разград започват да се изселват още с първата вълна през 1944 г. През 1952 г. еврейската общност в Разград престава да съществува поради силно намалелия брой на членовете ѝ, допълни д-р Дарина Колева.
Българската телеграфна агенция (БТА) в партньорство с Центъра за еврейско-българско сътрудничество „Алеф" си поставя задачата с поредица от материали да припомни събитията от миналото и участниците в тях, и да представи значението на спасението и спасителите. България е спасила близо 50 хиляди живота. Според официалните данни на интернет страницата на Изследователския център на Световния център за възпоменание на Холокоста Яд Вашем, в таблицата срещу името на България е записано, че в страната е имало 50 хиляди евреи преди Втората световна война и нула жертви. Единствената държава в таблицата със записани нула жертви е България.