Геофизикът Васил Гурев: Съвсем малки промени в температурата могат значително да променят скоростта на топене на ледниците

Когато човек види снимка на Антарктида, на ледници, обикновено си представя един застинал, студен и неподвижен свят, но всъщност не е точно така. Ледниците имат свой живот – те живеят, развиват се и се движат. Съвсем малки промени в температурата могат значително да променят тяхната скорост на топене. Това сподели пред БТА геофизикът и глациолог Васил Гурев от Физическия факултет на Софийския университет, дългогодишен член на Българския антарктически институт и участник в 31-вата българска антарктическа експедиция. В рамките ѝ Гурев работи по двугодишен проект за комплексни геофизични изследвания на ледници в района на Южния залив и българската антарктическа база „Св. Климент Охридски“. Ръководител на проекта е гл. ас. д-р Гергана Георгиева, която вече завърши полевата си работа на остров Ливингстън.

„В своята горна част – зоната на акумулация, при снеговалеж ледникът трупа маса. Постепенно този сняг се превръща във фирн, а впоследствие и в лед. Този процес продължава с години – може да са няколко или цели десетилетия, в зависимост от мястото и условията. В топлите сезони ледникът губи маса, топейки се в долната си част – зоната на аблация. За една година един ледник би могъл да натрупа допълнително маса и да увеличи обема си или да го намали, като това е свързано с редица фактори, зависещи от средната температура за съответния район“, обясни геофизикът.

„Във втората половина на ХХ в. регионът на Антарктическия полуостров и Южните Шетландски острови се е характеризирал със значително повишаване на средната температура – около четири пъти повече, отколкото съседните региони. В края на миналия век и в началото на този тенденцията на повишаване на средната температура се променя. Ако през последните 20 години на миналия век е имало тенденция температурата в нашия район (бел. ред. района на о-в Ливингстън) да се повишава с 0.32° на всеки десет години, то в края на века тази тенденция на затопляне приключва и през следващите години се наблюдава леко понижение на температурата. Това дава повод да се зададе въпросът по какъв начин ледниците в района реагират на това захлаждане“, отбеляза той.

Гурев допълни, че в района о-в Ливингстън има ледници, следени от петнадесетина години, които значително намаляват темпото, с което губят маса. Това означава, че в рамките на 10-15 години те са успели да усетят това намаляване на температурата в района и са успели да отреагират на това. Счита се, че през тези петнадесетина години в зоната на акумулация, където се трупа сняг, е имало повече валежи от сняг. От друга страна, в зоната на аблация, там където се губи маса, летата са били малко по-студени.

„Съвсем малки промени в температурата могат значително да променят скоростта на топене. Ако средната температура в долната част на ледника от 0.3° градуса се понижи до -0.2°, то там вече температурата е под нулата и топенето рязко намалява. Счита се, че именно това са основните причини тези ледници да реагират сравнително бързо, намалявайки значително скоростта, с която губят маса“, поясни Гурев.

Трудно е да се предвиди какво точно ще стане през идните десетилетия, но част от научните публикации твърдят, че може би 15-годишният процес на захлаждане в региона на о-в Ливингстън е към своето приключване. Все пак ще трябва да изминат още няколко години, за да се види каква е новата тенденция“, сподели геофизикът.

(Следва продължение)

Репортерът на БТА Константин Карагьозов е единственият представител на медиите, който  пътува с кораба "Св. св. Кирил и Методий" и в двете посоки и който придружава българската експедиция по време на целия престой на Антарктида. Всички медии могат да ползват със свободен достъп рубриката „България - Антарктида - корабният дневник на БТА". https://www.bta.bg/bg/bg-antarctica

Репортер и оператор - Константин Карагьозов