В пътеводителя "На гости в еврейската махала в София” Иванка Гезенко се опитва да създаде човешки разказ за хората и за събитията
Пътеводителят "На гости в еврейската махала в София” разказва истории за софийската еврейска общност и помага да опознаем подробности от живота на столичните евреи от Освобождението до трудните години на Втората световна война. Автор е Иванка Гезенко от Централния държавен архив.
Опитах се да създам един човешки разказ за хората и за събитията, разказа за БТА Гезенко.
“Тези сгради не са празни постройки, в тях е имало живот, в тях е имало много любов, много дух. И си казах - ами какво ли е станало с хората? Тогава започнах работата си по издирване на документи”, посочи тя. Първо определя всички сгради, следва издирването на документи. При първоначалния подбор са включени 50 сгради, но по-късно остават 24 здания, защото за останалите 26 авторът не успява да намери информация за хората, живели в тях и за тяхното по-нататъшно битие.
Историята на един пътеводител
За начина си на работа Иванка Гезенко дава пример със сградата, която е спирка №1 в нейния маршрут - къщата на улица “Пиротска” 1, чиито съсобтвеник е Йосиф Маджар, който към 1940 - 1942 г. вече не е между живите. “Открих наследниците и всичко което им се е случило, как им завършва животът”, отбеляза тя. Гезенко разказа, че на тези хора им е забранено да живеят в тази къща и отиват да живеят в друго жилище, което е собственост на семейството, но поради това, че не могат да платят еднократния данък на двата имота, са принудени да продадат единия от тях и живеят на един таван. Законът за еднократен данък върху имуществата на лицата от еврейски произход е приет на 11 юли 1941 г. от 25-ото Обикновено народно събрание, сочи справка в брой 151 на Държавен вестник от 14 юли 1941 г. В член първи на закона е записано, че всички имущества, принадлежащи на лица от еврейски произход, се облагат с еднократен данък в размер на 20 % върху общата им чиста стойност за състояния до 3 млн. лв. и 25 % за състояния над 3 млн. лв.
По време на издирвателната си работа, Гезенко преглежда публичните търгове за продажба на вещите и редица други документи. Опитах се във всеки един момент да изчистя историите и да изградя четивен разказ, отбеляза тя.
Първоначално важните етапи в работата на Гезенко са да определи маршрута, а това започва с точното фиксиране на границите на старата еврейска махала. Проверява колко от сградите, за които има информация, съществуват и към днешна дата и колко от тях са всъщност и носители на всички онези декоративни, архитектурни елементи и се вписват в архитектурата на града. Следва проучването на историята на всяка една сграда, най-вече на хората, които са свързани с нея.
“Опитах се да бъде един човешки разказ за хората, за събитията. Да покажа непозната страна, това, което малко знаят сънародниците, българи, да речем, каква е еврейската кухня, кои са еврейските празници, по какъв начин се празнуват”, разказа тя и допълни, че днес повечето хора познават най-популярния еврейски празник, но освен него, като във всяка религия, има изключително смислени неща, за които разказва в книгата. В нея показва начина на живот на хората. Това са дребни, обикновени, житейски неща които много по-лесно могат да бъдат възприети, отколкото, ако покажа един документ”, каза Иванка Гезенко.
На въпроса какво не знаем за столичната еврейска общност и за миналото ѝ, Гезенко отбеляза, че със сигурност много неща са ни непознати. “В последните години интензитетът на човешкия живот се променя, технологиите навлязоха, ние като хора не познаваме съседите си, пък да не говорим за другия”, каза тя и допълни, че другият момент, който трябва да бъде отчетен по някакъв начин, е, че голяма част от българските евреи напускат България в периода 1949 - 1952 г. “Това са 42 000 български евреи, които отиват в създадената вече държава Израел и стават нейни граждани. На мен ми е по-интересна още една гледна точка - какво отнесоха тези хора като спомен, като любим предмет от дома си, като нещо, което би могло да бъде поредният артефакт, който вече е безвъзвратно загубен”, каза тя.
Виртуална блиц разходка из еврейската махала
В пътеводителя има карта на маршрута, която авторката създава сама след много дълги усилия. Тя може да е ориентир на всеки, който пожелае да се разходи из старата еврейска махала, ползвайки разказите на Иванка Гезенко.
За да състави този маршрут Гезенко използва различни архивни източници, както и картини на художници от ХIХ и ХХ в. В крайния си вариант той включва 24 сгради, намиращи се на улиците “Пиротска”, “Вашингтон”, “Самуил”, “Екзарх Йосиф” и булевардите “Стефан Стамболов” и “Княгиня Мария Луиза”. Най-старата сграда в маршрута е от 1801 г.
Началото на 3-часовата пешеходна разходка започва от ул. “Пиротска” 1. Първи номер е къщата на семейство Маджар. Всъщност зданието е съсобственост между българин и евреин, отбеляза Гезенко и допълни, че това предава един друг аспект на историята. “Животът е бил такъв, че те са си имали доверие, били са приятели, не може да строиш къща с някой, който ти е абсолютно чужд и непознат. Йордан Джумалиев между другото е една много интересна фигура, той е участник в националноосвободителното движение, учител по професия, преводач по времето на Руско-турската война, който след края на войната, в началото на 1880 г. идва в София и става предприемач. И точно с Йосиф Маджар построяват прекрасната къща на ъгъла”, разказа Гезенко. Тя допълни, че Йосиф Маджар в същото време е един от първенците на еврейската общност, който е в инициативния комитет за построяването на новата по онова време синагога. Ето ги - единият е от едната страна на къщата, другият е от другата страна на сградата, която е точно на ъгъл, връща се мислено в миналото на столицата Гезенко. Самото здание е построено през 1881 г.
„На мен лично ми беше изключително интересна една къща, която е на “Пиротска” 8. Тя е принадлежала на четири жени - съсобственички, приятелки - едната от които е Матилда - сръбска поданица”, разказа Гезенко. Дамите са Фанка Марко Аврамова, Тинка Елиезер Леви, Матилда Исак Габай, Роза Морено Мешулам и Берта Ашер Алкалай. При проверка в архивите обаче не се откриват документи за собственост на името на Берта, вероятно тя е прехвърлила собствеността си, отбелязва изследователката и допълва, че така дамите остават четири. Те построяват тази къща, а по-късно, когато идва 1941 г., също са принудени, заради Закона за еднократния данък, да я продадат. Гезенко разказа, че на нея и е била изключително любопитна съдбата на родената в Белград Матилда. Причината за интереса е, че през 1942 г. в сръбската столица се случва трагедия, която може да има нещо общо със съдбата на тази жена. “Всички евреи от Белград са събрани в Старо Саймище, това е една местност, която днес е известна с най-стария панаир в Белград, и са убити там”, разказа Иванка Гезенко. Тя допълни, че ще се опита да издири с помощта на свои колеги от белградския архив, какво точно се е случило с Матилда и дали тя се е оказала сред жертвите в лагера “Старо Саймище”.
Друга интересна къща е на Яко и Леви Коен на “Пиротска” 17. На партера на зданието са били разположени кожарски магазини и точно те провокират авторката да разкаже за кожарството. От средновековни източници, както и от еврейските източници за историята на България, тя взема интересния разказ за пренасянето на технологията за обработката на кожи, наречени кордовани, от еврейската общност в страната ни.
Когато оформя маршрута, Гезенко гледа да е максимално близко до основната артерия, защото “не може непрекъснато да се прави зиг-заг” по различните пресечки. Така следващата интересна спирка в разходката из старата еврейска махала е на адрес ул. “Цар Самуил” 93, където се намира “Москович Палас”. Тя е построена през 1911/1912 г. за хотел на Лука Лаба Москович. Къщата на “Цар Самуил” е изключително красива и стегната, с фонтанче в двора, отбеляза Гезенко. По-късно, през 1927 г., Москович построява еврейско старопиталище, което се намира в “Лозенец”, и което той дарява на дамското еврейско ешкеназко дружество “Подкрепа”, отбеляза още тя. В старопиталището е имало място за настаняване на 30 души. Според дарителните документи, Москович, който е ешкеназки евреин, разпределя местата за различните еврейски общности - ешкеназки и сефарадски евреи по равно, но трябвало винаги да има пет места за преминаващи през България евреи, които могат да изпаднат в беда. “Това е направено с мисъл да дариш истински и от сърце. И не само да дариш, но и да продължиш да се грижиш за това, което си направил”, разказа Гезенко.
Покрай всяка къща, експертката намира нещо, което да разкаже и за живота на хората от общността. Когато в сградата има магазин, използва самото търговско помещение, за да представи повече информация за облеклата на евреите, за начина им на живот, както и за “изключително вкусната еврейска кухня”.
Докато преминава бързо по картата на маршрута, стига до Трета мъжка софийска гимназия, където в пътеводителя си засяга въпросите за еврейските училища и еврейското образование. А покрай историята на 134-то училище “Димчо Дебелянов”, с изучаване на иврит и английски език, разказва и за мемориала “Стената на българските праведници на Света”, който се намира в двора му.
Следващата спирка по маршрута е Женският пазар. Гезенко разказва историята му, а покрай него и за литовския скулптор Борис Шатц, който е първи преподавател в Рисувалното училище (днес Националната художествена академия). Той е живял в България от 1895 до 1907 г., като има трайно присъствие в българската култура и едни от най-хубавите му неща се намират в Националната художествена галерия. Скиците за някои от най-популярните си творби, като например софийския “Свирчо”, е рисувал на пазара, споделя в изданието Гезенко.
Друга интересна история, на която Гезенко попада докато проучва маршрута, е съдбата на семейство Панижел. Домът на Ели Хаим Панижел и съпругата му Естерина е на ул. “Екзарх Йосиф” 3. Когато е приет Законът за защита на нацията и започва да действа, сред жертвите на неговите санкции са жената и дъщерята на Панижел. Имената на двете били приети за твърде “немски” и управляващите ги променят, та съпругата става Естер, а дъщерята от Хенриета е преименувана на Хемда. През 1943 г. семейството е изселено от София в Плевен. Там Ели Хаим Панижел се включва активно в дейността на местната еврейска общност и се грижи за осигуряването на храна на всички, които пристигат след неговото семейство, от София, разказа Гезенко и допълни, че по онова време от столицата в Плевен са изселени стотици евреи. Друга дейност на Панижел била да преподава на децата, които нямали право да ходят на училище, отбеляза още тя. По думите на Гезенко много се историите, които могат да бъдат погледнати от друг ъгъл, да бъдат преосмислени, за да извлечем най-доброто от миналото.
По маршрута специално внимание е отделено на Синагогата - една от най-прекрасните сгради в нашия град, отбеляза Гезенко, която разказва в пътеводителя за деня на освещаването и за еврейските празници. А последната точка от разходката е на ул. “Мария Луиза” 58, където е домът на предприемача Исак Арие.
Неусетното изчезване на миналото
Това е разходка из една типична махала, разказа Гезенко. Тя допълни, че в повечето български градове, не само в София, има еврейска, арменска и турска махали и хората там живеят заедно. “Но в днешно време тези махали просто се превърнаха в строителни петна. Изчезват къщи, изчезват пластове от културната ни история”, разказа тя и допълни, че на мястото на старите колоритни сгради днес израстват мастодонти. В пътеводителя Гезенко също е включила такъв пример. Зданието, в което някога живял лекар, е разрушено и днес на неговото място е издигната “една не бих казала очарователна сграда, пълна с офиси”, разказа авторката.
Гезенко отбеляза и още един проблем при представянето на пътеводителя. “Давам си сметка, че къщите, които ви изпращам да разглеждате, нямат елементарната номерация”, посочи тя и разказа за срещата си със заместник-кмет на Столична община, пред който е поставила този въпрос. Оказало се, че проблемът е много сложен - улицата е на общината, но за сградите трябва самите собственици да решат, за да сложат ясен и четлив номер. Гезенко допълни че е подготвила материали и в случай, че Столична община позволи, ще им предостави включително и готови номера за всички сгради, които е описала в своето издание.
В края на виртуалното пътуване, Гезенко разказа, че е избрала този начин на представяне, защото “човек е устроен така, че през литературата, изобразителното изкуство, киното, като че ли някак си по-бързо възприема”. По думите ѝ за историята, за документалистиката трябват много наслагвания, много сериозни занимания. „Мисля си, че ако през този пътеводител, поне едно нещо им направи впечатление, и утре, когато видят свастика на някоя къща, посегнат да я изтрият, това е всичко, което искам”, завърши разказа си тя.
Българската телеграфна агенция (БТА) в партньорство с Центъра за еврейско-българско сътрудничество „Алеф" си поставя задачата с поредица от материали да припомни събитията от миналото и участниците в тях, и да представи значението на спасението и спасителите. България е спасила близо 50 хиляди живота. Според официалните данни на интернет страницата на Изследователския център на Световния център за възпоменание на Холокоста Яд Вашем, в таблицата срещу името на България е записано, че в страната е имало 50 хиляди евреи преди Втората световна война и нула жертви. Единствената държава в таблицата със записани нула жертви е България.
Репортер - Ирина Симеонова
Оператор - Емил Граничаров
Монтаж - Валя Ковачева