Създателят на спешната помощ в Румъния д-р Раед Арафат: Не е добра идея България да копи-пейства нашия модел; трябва да го адаптира

Румъния ще споделя опит с България за подобряване на системата за спешна помощ. Между двете страни предстои да бъде съставен план на сътрудничество. Той ще е по линия на пожарникарите, парамедиците и спасителната авиация. Това съобщи в интервю за БТА ръководителят на румънския Департамент за извънредни ситуации и създател на системата за спешна помощ в северната ни съседка д-р Раед Арафат.

Роден в Дамаск (Сирия), през 1989 той завършва медицина в Румънския университет по медицина и фармация Клуж-Напока. Само две години по-късно, през 1991, полага основите на системата на Спешната помощ в Търгу Муреш. Първоначално звеното е известно като Мобилна служба за спешна помощ и реанимация (SMUR), функционира на доброволни начала и разполага с един-единствен автомобил. Карат го студенти от Факултета по медицина, доктори и доброволци от Червения кръст в града. Системата се основава на принципа на придвижването на медицински екип до пострадалия, т.е. той помага на място, а не превозва пациента до болница. 

Година по-късно SMUR получава първата си линейка – дарение от Германия, и постепенно установява контакти с колеги от Великобритания, Норвегия, Германия, Холандия и САЩ, които помагат с инструктажи, обучения и оборудване. Други румънски окръзи започват да прилагат модела на д-р Раед Арафат. Едва тогава Министерство на здравеопазването на Румъния обявява SMUR за национален пилотен център. 

През 1993 г. SMUR е преименуван на SMURD. Добавеното "D" идва от румънската дума "descarcerare", тоест изваждането на жертви от потрошени до неузнаваемост в катастрофи автомобили. Служителите на SMURD са от три категории – медицински (от болници за интензивно лечение), пожарна и пилоти от специални отдели към Министерството на вътрешните работи. Екипите получават сигнали през единния номер за спешни случаи 112. Румънската система на спешна помощ обслужва цялото население, включително и граждани без здравна осигуровка. Медицинският екип се придвижва до пациента и му помагат на място. В Букурещ те се отзовават до осмата минута от повикването.

Само за 2021 г. спешната служба на Румъния е реагирала 586 856 пъти. Огнеборците са потушили 30 597 пожара. Линейките са се отзовали на 3 532 989 сигнала. Въздушните линейки са събрали 5035 летателни часа. Звената за спешен прием са поели 3 480 092 случая. 

Дейностите на службата се финансират от държавния бюджет чрез Министерството на вътрешните работи и Министерството на здравеопазването, както и от частни дарения и спонсори. С дарения е купен и един от самолетите.

През тази година Румъния ще оперира с 8 въздушни линейки при спешни ситуации - с два самолета и шест хеликоптера Блек Хоук. “Концепцията ни е да покрием цялата държава и за максимум 20 минути хеликоптерът да пристига на място”, коментира д-р Арафат. 

Ето какво още сподели ръководителят на румънския Департамент за извънредни ситуации и създател на системата за спешна помощ в Румъния в специално интервю за БТА. 

Господин Арафат, наскоро приехте в Букурещ българска делегация, ръководена от старши комисар Александър Джартов - директор на Дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението”. Каква беше целта на визитата? 

Обмяна на опит. Коментирахме най-вече начина, по който ще си сътрудничим през следващия период. Българската делегация прояви голям интерес към системата за предупреждение. Коментирахме и възможностите за сътрудничество по линия на пожарникарите. Показахме оборудването, което използваме. Посетихме и инспектората по авиация, където обяснихме как функционира звеното за въздушно спасяване. В Румъния то работи в тясна координация с Министерството на вътрешните работи и здравните институции в окръзите, където са хеликоптерите. 

Как Румъния разреши ситуацията с медицинските хеликоптери, с въздушните средства за транспорт? Питам ви, защото България е единствената страна-членка на Европейския съюз, която няма въздушни линейки. 

Пилотите на хеликоптерите, хеликоптерите сами по себе си, горивото, поддръжката, всички технически аспекти се плащат от бюджета на Министерството на вътрешните работи. Водещото в нашата концепция за въздушно спасяване е, че трябва да е достъпно за всички. Това трябва да бъде обществена услуга, която изпълнява мисия на държавата. Не изпълняваме търговски услуги, не съществуваме на базата на доверие между търговски дружества. Хеликоптерите се изпращат от диспечера по заявка, без допълнително одобрение. Всичко е много опростено. Когато получим позвъняване на телефон 112, преценяваме дали има нужда от хеликоптер или от екип с линейка. Диспечерът изпраща хеликоптера от съответната база. В момента имаме десет функциониращи въздушни бази в Румъния. Предстои тази година да открием единадесетата. 

Общият брой летателни часове, които правим на година, е приблизително 6 000. Говоря само за звеното на спешната медицинска помощ. Но имаме и други мисии за въздушно спасяване, за които използваме по-големи хеликоптери в случай на извънредна ситуация, наводнение, горски пожари. Успяхме с европейски средства да закупим и два много модерни, нови самолета Learjet 75, които ще пристигнат до средата на годината. Закупихме още шест хеликоптера за извънредни ситуации, тип Сикорски БлекХоук. Те ще бъдат доставени в края на годината. Машините ще бъдат използвани и при морски спасително-издирвателни операции. В района на Констанца ще има въздушен команден пункт, който ще работи непрекъснато. Предстои доставка и на два специални морски кораба за издирване и спасяване при инциденти в морето, за да можем да се намесим, ако има закъсали кораби или проблеми с петролни платформи например. Очакваме корабите до края на тази година. Всеки кораб ще има медицинско оборудване, място за пациенти, ако се наложи да се спасяват хора от водата. 

Какво можем да заимстваме от вашия опит, за да подобрим нашата система? 

Всяка страна може да вземе от опита на други държави, но трябва да го адаптира. Обикновено копи-пейст не работи. Много от системите се базират на комерсиални услуги или на комерсиален модел на работа. Модел, който ние в Румъния сме избегнали по много причини. Ние можем да летим на много по-ниски цени за разлика от повечето колеги в Европа, които използват същите хеликоптери, защото контролираме цената. Нямаме нито печалба, нито така наречената амортизация. Работим и плащаме разходите за поддръжка, за летене, заплатите на лекарите, обезщетенията на пилотите. Но за час полет плащаме много по-малко, отколкото останалите държави. 

Казвате, че не е добре да се копи-пейства една система. Но би ли могъл румънския модел да се приложи и в България? Подобна идея е имало в миналото за Украйна. 

Копи-пейст не е добра идея, ако системите в съответните две държави са различни. Просто трябва да се адаптира. Ние заимствахме работещи модели от Франция, Съединените Щати, Германия и ги адаптирахме към нас. По линия на доболничната помощ например се доближаваме много до опита на европейските държави. По линия на спешната помощ - до модела на САЩ и Великобритания. 

Как успяхте да интегрирате в една система и пожарникари, и полиция, и линейки? 

Трудно. Много трудно. Координираме включително линейките към Министерството на здравеопазването и спешната медицинска помощ. Обединили сме всичко на едно място. Включихме пожарникарите от самото начало. Сега SMURD се състои основно от пожарникари.

Започнах с пилотен проект и лека-полека го развихме. Други зони започнаха да го копират, след което бях поканен в Министерството на здравеопазването и беше създаден Държавен секретариат за извънредни ситуации. Започнах да развивам системата отгоре надолу на национално ниво. Бяха създадени фондове за това. Важни фондове за придобиване на линейки, на оборудване, на хеликоптери, на всичко. Започнахме да използваме европейски фондове, използвахме много от тях. В същото време работехме по законодателството. През 2006 направихме законодателство, което да бъде изчерпателно, което да установи как работи системата на спешната помощ в Румъния, кои са методите му на работа, методите му на финансиране. Всичко това беше установено със закон, който беше приет от политиците и гласуван в парламента. И след това започнахме да прилагаме системата. Моето мнение е, че никога няма перфектни системи, но има функциониращи системи.

Как работи системата на спешната помощ в Румъния и какво можем да вземем от нейния опит? Вижте в документалния филм по-долу. 

Репортер - Мартина Ганчева

Оператор - Илко Вълков

Монтаж - Емил Граничаров