Българското училище в Паралимни – между историята, традициите и перспективите

От векове Кипър е дом на различни народи, езици, религии и култури и местното общество е свикнало в повечето случаи да приема спокойно и доброжелателно съседите си, които говорят на друг език.

От няколко десетилетия Кипър вече е място за живот на хиляди българи. Изглежда, че островът е особено предпочитан от сънародниците ни, които са четвъртата по големина имигрантска общност след преселниците от Гърция, Великобритания и Румъния, а според някои оценки е възможно българите да наближават дори 5 процента от населението на страната.

Това, което е по-забележително обаче е, че българската общност в Кипър е сплотена и основните центрове, които я държат заедно, са българските училища. В момента те са цели десет, а едно от първите е „Народни будители“ в град Паралимни, на източния бряг, където живеят значителен брой българи. 

В учебното заведение се обучават около 100 деца, много от които, особено в малките класове, са родени в Кипър. Учебните часове са предимно в събота и неделя, защото през делничните дни децата посещават кипърско училище. Целта на българското образователно средище обаче е да им даде всичко, което е нужно, за да придобият накрая, наред с кипърското, и образование, равностойно на това, което биха получили в България. Това изисква много желание и всеотдайност както от страна на самите ученици и техните родители, така и на учителите – Живка Милова, Кристина Василева, Силвия Иванова и Кристина Иванова. Радостно е, че по приблизителни оценки около половината деца с български произход отделят от свободното си време, за да се учат в българското училище. Сред тях има дори ученици от смесени бракове, които се възползват от възможността да се запознаят с културната среда и на двамата си родители.

Учебната програма, по която се извършва обучението, е одобрена от българското Министерство на образованието и науката, което поема и значителна част от финансирането. Останалото идва от таксите, които заплащат родителите, както и от подкрепата от страна на общината в Паралимни.

За училището ни разказа неговият директор Живка Милова. Тя изрази убеденост, че нивото на образованието, което предоставя българското училище в Паралимни, не отстъпва на това в българските учебни заведения. За съжаление, каза Милова, понякога Регионалните управления на образованието и училищата по места в България не са запознати със статута на българските училища в чужбина и отказват да приемат издаваните от тях сертификати, което изисква намесата на Министерството и създава затруднения за учениците, които се завръщат в България или пребивават в Кипър сезонно. Друга пречка, която срещат предимно възпитаниците на българските училища в Кипър, е, че често българските университети изискват от тях сертификат за владеене на български език, въпреки че подготовката им в Паралимни е повече от достатъчна.

Често в представите ни от миналото емиграцията е първата стъпка към асимилацията. В наши дни обаче, когато можем да живеем и работим в цяла Европа, контактът и с чуждата, и с родната култура навсякъде не е толкова труден. Очевидно българите в Кипър желаят да задържат връзката си с България, понякога в продължение на вече три поколения. Но и от самата България зависи доколко желанието на кипърските българчета да изучават българския език, култура и история ще остане живо и в следващите десетилетия.

Репортер и оператор - Петър Къдрев

Монтаж - Теодора Хиндалова-Стоянова