В Кюстендил бяха отбелязани 50 години от смъртта на Димитър Пешев - един от спасителите на българските евреи през Втората световна война
Петдесет години от смъртта на Димитър Пешев бяха отбелязани днес в родния му град Кюстендил. Пред паметника му в центъра на града беше припомнена акцията по спасяването на българските евреи през март 1943 г., когато група народни представители спират депортацията на българските евреи. Тогава законодателната власт възпира изпълнителната "да не бъде направено непоправимото", както се изразява самият Димитър Пешев.
Събитията от 1943 г. ни показват, че когато сме единни, когато се мобилизираме, можем заедно да постигнем много, каза по време на церемонията Ангел Банджов от Министерството на външните работи. По думите му спасяването на българските евреи е уникален акт, с който като държава и народ с основание се гордеем. Уникално събитие по време на Втората световна война и една от най-светлите страници в историята на нашия народ и държава, каза още Банджов.
Пред паметта на Димитър Пешев на паметника в центъра на Кюстендил се поклониха представители на местната власт, на местното сдружение "Шалом" и много граждани.
Димитър Йосифов Пешев – един от спасителите на българските евреи през Втората световна война, е обявен от мемориала Яд Вашем за "праведник на света", разказаха от историческия музей. Той е роден на 13 юни 1894 г. в Кюстендил. Учи в кюстендилските училища, обучава се в императорския лицей в Солун 1910 - 1912 г., а след това завършва престижната Кюстендилска гимназия. Той взема участие във войните за национално обединение 1912 – 1913 г. и 1915 - 1918 г. Краят на въоръжения конфликт му дава възможност да завърши право в Софийския университет и да започне работа като съдия в провинцията и столицата, а след 1932 г. и като адвокат в София.
Животът на Пешев се променя след преврата от 19 май 1934 г. Той е назначен за министър на правосъдието в първия кабинет на Георги Кьосеиванов (1935 - 1936 г.). В това му качество се опитва да въведе гражданския брак в държавата, но среща съпротивата на вероизповеданията и на православната църква. Влиза и в противоречия с министъра на войната ген. Христо Луков.
Отстранен от изпълнителната власт, Пешев продължава да се занимава с политика, като участва в изборите за XXIV ОНС, избран е за народен представител, а при конструиране на парламента и за негов подпредседател. На изборите за XXV ОНС отново е избран за депутат и по-сетне за подпредседател на Народното събрание. Подкрепя присъединяването на Добруджа, Македония, Тракия и Западните покрайнини към България, но застава против обявяване на война на Великобритания и САЩ. Участието на България в Тристранния пакт за него е необходимата отстъпка за осъществяване на националното обединение. Не се противопоставя на приемането на Закона за защита на нацията.
В началото на март 1943 г. Димитър Пешев следи с тревога слуховете за подготвяно изселване на евреите от Царството в източните области на Германия. Първите сведения той получава от дупнишкия си колега Димитър Икономов. Притесненията му са подсилени от докладите на кюстендилския околийски управител Любен Милтенов. Сутринта на 9 март 1943 г. той е запознат с конкретни факти от пристигналата от Кюстендил специална делегация в състав Асен Суйчмезов, Владимир Куртев, Иван Момчилов и Петър Михалев. Пешев веднага иска среща по въпроса с премиера и след отказ настоява за такава с министъра на вътрешните работи Петър Габровски. Той предвожда групата депутати, която заставя министъра да отмени заповедта за депортацията на евреи от довоенните предели на България.
Пешев продължава своя натиск и подготвя специално писмо, подписано от 43 народни представители, което е връчено на премиера Богдан Филов. Предприетите действия са своеобразен бунт в правителственото мнозинство и предизвиква бърза реакция. В края на март 1943 г. Пешев е отстранен от подпредседетелския пост в Народното събрание. Поставен е под наблюдение от царската Държавна сигурност.
След деветосептемврийския преврат Димитър Пешев е арестуван и осъден на 15 г. затвор от "Народния съд". Амнистиран е след малко повече от година, но остава без възможност да практикува професията си и имуществото му е конфискувано. До края на дните си живее в апартамента на своята сестра заедно със семейството й. В периода на социализма участниците в кюстендилската акция за спасяване на евреите не получават необходимото признание. От държавата Израел се правят стъпки на благодарност. В началото на 70–те години на ХХ в. още приживе Пешев заедно с Асен Суйчмезов и Петър Михалев са признати от мемориала Яд Вашем за "праведници на света". Димитър Пешев умира на 20 февруари 1973 г. в София.
Едва след демократичните промени в България заслугите му са взети предвид и заедно с останалите участници в кюстендилската акция за спасяването на българските евреи през 1997 г. посмъртно е удостоен с най-високия държавен орден "Стара планина", I степен, припомнят още от регионалния исторически музей. Провъзгласен е за "почетен гражданин на Кюстендил". Паметници на Димитър Пешев са издигнати в Кюстендил и София, бюст е поставен в сградата на Съвета на Европа в Страсбург, паметни плочи има в Яфо, квартал на Тел Авив, Израел и в Киев, Украйна. Наименувани са улици, сред които и във Вашингтон, столицата на САЩ.
Българската телеграфна агенция (БТА) в партньорство с Центъра за еврейско-българско сътрудничество „Алеф" си поставя задачата с поредица от материали да припомни събитията от миналото и участниците в тях, и да представи значението на спасението и спасителите. България е спасила близо 50 хиляди живота. Според официалните данни на интернет страницата на Изследователския център на Световния център за възпоменание на Холокоста Яд Вашем, в таблицата срещу името на България е записано, че в страната е имало 50 хиляди евреи преди Втората световна война и нула жертви. Единствената държава в таблицата със записани нула жертви е България.
Репортер, оператор и монтаж - Елица Иванова