За опълченците след Освобождението: изложба на Националния парк-музей „Шипка-Бузлуджа“ гостува в Ямбол

Как продължава животът на оцелелите в битката за свободата на родината български опълченци? Достатъчно ли е направила за тях младата българска държава? Почитаме ли достатъчно героите си и приживе? Отговорите на тези въпроси разкрива фотодокументалната изложба „От оръжието към плуга“ на Националния парк-музей „Шипка – Бузлуджа“, която днес беше открита в Ямбол.

Това е един друг разказ за опълченците, вече в цивилния живот. В експозицията са подбрани малка част от съдбите на всички 11 500 души, които се включват в редовете на Опълчението по време на Освободителната война. Показани са обаче разнолики житейски съдби, които дават представа какво се е случило с героите, разказа пред БТА д-р Чавдар Ангелов, директор на музейния комплекс.

Някои от опълченците достигат до най-високите нива на обществено политическия живот и до най-висши армейски позиции. Голямата част от опълченците обаче след войната имат трудно битие и водят борба за оцеляване. Повечето от тях са едни обикновени селски хора, които се прехранват със земеделие, стават занаятчии, но живеят в големи лишения и нищета. Голяма част от тези български герои имат незавидната съдба да умрат забравени, включително и от собствените си роднини, допълни историкът.

Всичко това ярко контрастира на опитите на създадените в началото на 1881 г. поборническо-опълченски дружества из цялата страна да решат проблемите на ветераните. Конгресите на дружествата започват да се провеждат през втората половина на 90-те години на 19 век. Винаги основният въпрос е размерът на т. нар. поборническо-опълченски пенсии, въведени през 1881 г. от Народното събрание. Размерът им обаче е толкова малък, че едва стига за прехраната на един човек, камо ли за семейство. Българската държава се опитва да оземли опълченците, но по стара българска традиция се появяват и опити за спекулация, каза още д-р Ангелов.

Той допълни, че дружествата полагат и огромни усилията за изграждане на паметници на опълченците, за да увековечат подвига на своите загинали другари. Това обаче също е съпроводено с редица спънки – коства пари, отнема време. Самият паметник на свободата на връх Свети Никола, който всички днес наричаме Шипка, е изграден 50 години по-късно, след като е взето решението, припомни още директорът на Националния парк-музей „Шипка-Бузлуджа“.

Експозицията може да бъде разгледана в Културно-информационния център „Безистен“ в Ямбол до 31 март.

Репортер и оператор - Мира Безус

Монтаж - Теодора Хиндалова-Стоянова