Текстове на 160 българи за Алеко Константинов ще бъдат представени в националните пресклубове на БТА

Текстове, състоящи се от по 160 думи, на 160 българи със значимо присъствие в обществения живот на България ще бъдат представени в националните пресклубове на БТА в страната. Това съобщи пред медии днес генералният директор на агенцията Кирил Вълчев. 

Събитията ще са част от инициативата „Алеко днес“ по идея на доц. Йордан Ефтимов. „Тези 160 думи на тези 160 българи ще бъдат представяни през цялата година във всички национални пресклубове на БТА в цялата страна. В момента ние имаме в България 22 национални пресклуба в областни градове, два – в необластни градове – Казанлък и от онзи ден в Самоков, и този пресклуб в София. Тоест, 25 пресклуба, като се надяваме до края на годината към тях да се прибавят и останалите областни градове“, каза Вълчев.

По думите му във всеки от тези пресклубове по няколко човека, видни българи от съответния град и регион ще представят своите 160 думи за Алеко. В края на годината БТА ще издаде специален брой на възстановеното месечно списание „ЛИК“, в който ще бъдат поместени всички текстове, допълни Кирил Вълчев.

„Голямата идея е да отбележим Алеко не само на рождения му ден, както много достойно го направиха в Свищов, включително и с литературния конкурс, а наистина да превърнем тази година в година на Алеко Константинов“, каза още генералният директор на БТА.

„От поканените досега общественици и съвременни значими български културни и обществени дейци всички се отзоваха с голяма радост, без никакво уговаряне и повече въпроси, без да бъдат принуждавани по някаква причина. Сред тях са изследователи на творчеството на Алеко Константинов като писател, като сатирик. Сред тях са изследователи на идеите на Алеко Константинов в областта на правото и в най-различни други области“, каза доц. Йордан Ефтимов.

Според него идеята на инициативата е да се покаже, че не става дума просто за един значим български писател, а за една личност, която въпреки своя кратък живот се е включила с всички сили в най-различни сфери на обществения живот. 

Кампанията има за цел да покаже днешната гледна точка към Алеко Константинов, каза директорът на дирекция „ЛИК“ в БТА доц. Георги Лозанов. Ние ще направим един брой на „ЛИК“ за Алеко Константинов, където освен тези 160 думи на 160 души, ще присъстват и хрониките, които са в архива на БТА, за да се проследи как се е трансформирал неговият прочит и неговият образ, допълни той. 

Кампанията предизвика голяма радост у мен, защото съм човек, който е тясно свързан с културата и много държа на нея, това е мой голям профил, каза д-р Генчо Генчев, кмет на родния град на Алеко Константинов – Свищов. 

На събитието, което се състоя в националния пресклуб на БТА в София, присъстваха още Михаил Вешим, Алек Попов, проф. Михаил Неделчев, проф. Алберт Бенбасат, Анна Ангелова, Кин Стоянов, Николай Гундеров и Мартин Заимов.

„Аз съм тук и като главен редактор на „Стършел“, и като фейлетонист. Като главен редактор на „Стършел“ мога да кажа, че ние правим доста за паметта на Алеко с конкурса, който провеждаме с фондация „Алеко Константинов“ и с общината в Свищов толкова години… И изобщо, вестникът се грижи да бъде жив духът на Алеко. А като фейлетонист аз самият имам грижата да опазвам по някакъв начин паметта на Алеко“, коментира Михаил Вешим.

Хуморът и сатирата са всъщност нещо много сериозно, каза писателят Алек Попов. „Така ми се струва, че от известно време у нас като че ли усещането, чувството за самокритичност, за ирония, което някак си винаги е било присъщо на нашия национален характер, е силно отслабено, разколебано и определено е нещо, което не се насърчава“, посочи той.

Алеко Константинов трябва да бъде показан във всички измерения на своята личност, каза проф. Михаил Неделчев. По думите му проектът, свързан с инициативата „Алеко днес“, е много важен. „Въпросът е, когато се канят всички 160 представители на българската общественост, на българския интелектуален елит, да се поканят така и така да бъдат мотивирани, че да се покаже цялото богатство не само на творчеството, но и на личността на Алеко Константинов“, коментира проф. Неделчев.

„Като преподавател аз съм се сблъсквал с отношението на младите хора към Алеко Константинов и към „Бай Ганьо“, каза проф. Алберт Бенбасат. Трябва да привлечем повече млади хора към тази инициатива и да сближим Алеко Константинов с младото поколение, коментира той. „Казвам това неслучайно, защото днешните ученици не разбират „Бай Ганьо“. На тях този герой не им е близък, абсолютно чужд им е и отдалечен някак си“, допълни проф. Бенбасат.

„Мисля си, че проблемът не е само в това как се изучава Алеко Константинов в училище, ами кога се препрочита. Защото е важно в други периоди от възрастта да се връщаме към текстовете на Алеко. И си мисля, че сега, преди предстоящите избори, е чудесен момент. Не за да се отвратим от системата, ами точно обратното – за да бъдем провокирани към нещо друго“, коментира журналистката Анна Ангелова.

„Стана така, че писах дипломна работа за Алеко Константинов и докато се подготвях за тази дипломна работа, на практика прочетох спомените на съвременниците на Алеко. И докато ги четях, събрах в тази книжка „Гражданинът щастливец“ като мемоарен колаж. Опитах се да направя даже не една книга за живота на Алеко, а един сценарий за игрален филм“, разказа журналистът и писател Кин Стоянов. Той допълни, че ще положи усилие да издаде отново тази книга.

За съжаление хуморът като че ли е малко изгонен от театралните зали и те все повече приличат на ритуални зали, близки до тези в „Орландовци“, каза режисьорът Николай Гундеров. „Преди две седмици получих наградата „Алеко Константинов“ за сатирична комедия. И да ви кажа, много се замислих върху това с какво я свързвам. Една седмица по-късно един приятел ми каза: „Чакай сега, не се радвай толкова на тази награда, защото има още един конкурс за къс разказ „Алеко Константинов“. Малко по-късно разбрах, че има и две туристически дружества, които се казват „Алеко Константинов“, разказа Гундеров. По думите му това мултиплициране на името на Алеко Константинов е много интересно и важно.

„Това разделение, в което сме ние, не само българите, а целият свят – ляво-дясно, е относително скорошно. То не е единственото възможно политическо разделение. Днес има едно друго, в което Алеко има много съществена роля“, каза Мартин Заимов, като засегна темата за участието на писателя в Демократическата партия.

Репортер - Гергана Николова

Оператор - Любомир Младенов