Доц. Румяна Христиди: Спасението на българските евреи не е еднократен акт, то е поведение на българския народ в продължение на три и половина години

През тази година предстои отбелязването на една значима годишнина – 80 години от спасяването на българските евреи - голям национален капитал, който България притежава и който дължи на своите предци от времето на Втората световна война. Темата отваря много исторически и историографски въпроси и дискусии за историците и за обществото за това кои са спасителите, какво направи възможно този голям хуманен акт и защо това се случи точно в България. Това заяви в интервю за БТА доц. д-р Румяна Маринова – Христиди. 

Българската телеграфна агенция (БТА) в партньорство с Центъра за еврейско-българско сътрудничество „Алеф" си поставя задачата да отговори на тези въпроси с помощта на изтъкнати учени, общественици и познавачи на темата с поредица от материали, с които да припомни събитията от миналото и участниците в тях и да представи значението на спасението и спасителите. България и Дания са сочени за единствените държави, които не позволяват своите граждани - евреи да бъдат депортирани към нацистките лагери на смъртта. В България са спасени близо 50 хиляди живота. 

Първият събеседник на БТА - доц. д-р Румяна Маринова-Христиди, е ръководител на катедра „Хебраистика" в Историческия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски", автор на монографии, статии, студии и учебници по история и преподавател по съвременна българска история. Тя е член на българската делегация към Международния алианс за възпоменание на Холокоста и на Европейската асоциация за еврейски изследвания. Специализирала е в Международната школа за изследване на Холокоста в Яд Вашем, откъдето е и носител на сертификат за преподаване на Холокоста.

Темата за спасителите на българските евреи, кои са те и как е възможно спасението, е големият въпрос, който няма еднозначен отговор, каза доц. Христиди. Според нея спасението не може да се национализира или приватизира. „Може само да изброяваме някои от имената на спасителите, без да претендираме за изчерпателност", посочи тя. 

Ако все пак трябва да отговорим на въпроса кой е големият спасител на евреите в България – големият спасител е българският народ, заяви доц. Христиди. По-голямата част от обществениците тогава и много съвсем обикновени хора с поведението си дават алиби и на Цар Борис Трети, на църквата, на Димитър Пешев, както и на останалите спасители за тяхното поведение и за това да не завършат докрай планираните действия по депортирането на евреите.

Спасението на българските евреи не е еднократен акт, това е поведение на защита в продължение на три и половина години, заяви доц. Христиди. Тя смята, че ако в държава-съюзник на нацистка Германия, с антиеврейско-законодателство, с приета писмена спогодба за предстояща депортация, населението беше антисемитско, ако то искаше да се отърве от своите евреи, то това неминуемо щеше да се случи. Напротив - в България се случва точно обратното - три години и половина в тези условия никой не загива като евреин, подчерта историкът.

Доц. Христиди като учен споделя мнението, че евреите винаги са били част от българския народ и държава и те никога не са били мразени у нас. Българското патриархално общество, което по време на Втората световна война е 80 % аграрно, носи здрав патриархален морал и е безотказен барометър за добро и зло. Затова, ако в спокойни времена българският народ се е отнасял по-скоро безразлично към евреите, приемал ги е просто като част от него, то във времена, когато животът им е застрашен без причина, се включва исторически формираният висок човешки морал и хуманизъм на българина, вроденото му чувство за справедливост – за добро и за зло. Затова, че не бива да причиняваш зло на някой, който не го е заслужил, заяви доц. Христиди. 

По думите ѝ българинът е много толерантен по отношение на религии и идеологии. Той никога не е мразел заради раса, религия и етнос, векове наред е съжителствал с всякакви етноси, религии и националности. Самият български народ никога не е бил фанатично религиозен и религията не може да бъде причина за него да мрази някого, посочи ученият. Тя определи българите като толерантни. „Те не са толерантни в живота, в бита, в ежедневното си поведение едни към други, но никога религията, расата, етносът не са били причина за лошо отношение и омраза", категорична е доц. Христиди. 

За честването на 80-та годишнина от спасението на българските евреи има изготвен национален план под патронажа на президента на България Румен Радев, който включва редица мероприятия, посочи доц. Христиди. През март, когато отбелязваме тази годишнина, ще се състои международна конференция в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, посветена на юристите спасители на българските евреи, организирана съвместно с посолството на държавата Израел, Министерството на външните работи, Асоциацията на прокурорите, Камарата на следователите и с подкрепата на Федерацията на ционистите в България, информира историкът. Ще бъде изключително интересна конференция, с разнообразни теми и доклади, посочи доц. Христиди. Тя анонсира и друга предстояща инициатива - откриването през септември в София на паметник на юристите – спасители, една мащабна и навременна инициатива на Асоциацията на прокурорите и Камарата на следователите. В момента се работи по изработването на самия монумент, който ще бъде нещо уникално за България, каза още тя. 

Репортер - София Господинова

Оператор - Любен Младенов

Монтаж - Валя Ковачева