Момчилградчани почетоха паметта на загиналите преди три десетилетия войници в река Върбица

Паметта на загиналите преди 32 години във водите на придошлата река Върбица край Момчилград 10 войничета от местното поделение бе почетена на днешния 12 декември. На паметника, издигнат край реката до мястото на инцидента, представители на общинското ръководство, близки и свидетели на инцидента поднесоха венци и цветя, за да почетат паметта на военнослужещите.

„Десет млади хора, в разцвета на живота си, които служат на родината си, намират смъртта си в тези води. Момчилград никога няма да ги забрави, защото те завинаги останаха в нашата община“, каза пред присъстващите кметът на Момчилград Илкнур Кязим.

Трагедията от 1990 година, на която още има живи свидетели, се случва по време на военно учение. Военни машини в колона правят опит да преминат реката, но придошлата вода залива част от тях. Армейци и цивилни успяват да изтеглят с въжета няколко от залетите военнослужещи, но не успяват да спасят всички. Множество са и свидетелите на инцидента, сред които и Величка, чийто син е бил войник в поделението по това време, но по чиста случайност в онзи момент не е бил с останалите.

„Идвам всяка година, защото съм благодарна, че моят син остана и много тъгувам за тези деца“, коментира през сълзи тя. Спомняйки си с болка за онзи 12 декември, разказва за опитите на военни и цивилни да спасят давещите се, както и за удавените пред очите на стотици.

Друг свидетел на инцидента – Пламен Петков, работил в поделението, обяснява, че всички загинали са били млади войници, без опит, с по шест месеца служба.

„Трагедия беше, защото един от нашите офицери като вижда, че не може да помогне ,иска даже да вади пистолета и да се самоубива. Друг му го рита от ръката, защото вижда, че той не може да помогне. Голяма трагедия“, коментира още Пламен Петков.

Днес на мястото се издига паметник, върху който са изписани имената на всяка една от жертвите. А надписът на него гласи: „Реката тук в едно събира родина, дълг, вина и болка. Спри пътнико, склони глава пред вечни синове на полка“.

Репортер и оператор – Валентина Стоева

Монтаж - Габриела Теллалова