Късноантична и средновековна крепост край крумовградското село Храстово е обект на проучвателна дейност
Крепост от времето на траките, продължила да съществува и през Средновековието в местността „Язлъ дереси“ до крумовградското село Храстово, е обект на научна дейност. За първи път там се извършват разкопки след извършено лазерно-въздушно заснемане, а инициативата е на община Крумовград.
Работата на археолозите до момента показва, че видимото днес укрепление с площ около 10 дка е най-голямото в района на Крумовград и през V век е служило като укрепен локален център за околното население в тази планинска зона.
„Това е една укрепена резиденция с две масивни кули с площ - 5 на 6 метра едната, 6 на 6 метра другата, които са били свързани със стена помежду си и двор, в който населението е можело да се прибере. Става въпрос за добре запазени структури. Кулите и в момента са със запазеност от 3-4 метра, но за съжаление са претърпели иманярски набези“, разказа за БТА ръководителят на разкопките доц. д-р Деян Рабовянов от Търновския филиал на НАИМ при БАН.
По думите му при построяването си крепостта вероятно частично е била финансирана и от централната власт, тогава Източноримската империя, по времето на Теодосиевата династия, за да може околното население да намери защита от варварските нашествия. Свидетелство за това са намерените монети от този период, както и откритата керамика.
Проучванията на този етап показват, че обектът е имал и предшестващ тракийски период, за който следите са много маргинални. Изяснено до момента е само, че първоначално животът там е от IV-IIIв. Пр.Хр., а във вида, в който се вижда сега с крепостните стени, е от Vв. Впечатление прави, че обектът е обграден от няколко хълма, а покрай него преминава река, което го прави визуално защитен и по-трудно достъпен.
„Крепостта е възстановена по нов начин през средновековния период. Първоначално мислехме, че става въпрос за средновизантийския период. С напредване на резултатите от прочуванията се оказва, че всъщност става въпрос за една може би владетелска аристократична укрепена резиденция от периода на XIVв., доста нестабилен период за тези земи – на византийските граждански войни и започващото османско нашествие“, обясни доц. д-р Рабовянов.
Според него, като специалист по средновековна археология, най-интересен и важен за проучванията период е средновековният период на крепостта, когато тя се обновява, изграждат се двете кули и се превръща в резиденция на аристократ. Тепърва предстои да се изясни дали става дума за местен аристократ, или свързан с византийския двор. Но за това, че е бил заможен човек, говорят част от откритите находки, които археолозите определят като интересни и нетипични.
„На пръв поглед намирането на фигурки за шах би било нормално сега, но за епохата тогава това означава, че има човек, който е достатъчно богат, за да си позволи да има комплекта, достатъчно умен да играе на него и достатъчно свободно време да го практикува“, коментира ръководителят на разкопките.
Сред откритите предмети са още части от броня, върхове на стрели, които говорят за военна активност, сребърни монети, накити, керамика и части от три процесийни кръста, които показват, че в едната кула най-вероятно е имало параклис.
Работата на терен ще продължи до средата на ноември. Работи се с 15 души. Извършените разкопки освен че дават яснота за характера и хронологията на обекта, ще бъдат предпоставка за последващи проучвания и превръщането му в посещаем туристически обект.
Репортер и оператор - Валентина Стоева
Монтаж - Валя Ковачева