Спектакълът "Школото" повежда децата на атрактивно и образователно пътешествие през вековете

На пътешествие през вековете, в което разказва за създаването на глаголицата и кирилицата, за делото на Паисий Хилендарски и неговата "История славянобългарска", за появата на първите училища по нашите земи, превежда публиката в своя най-нов спектакъл "Школото" Диян Павлов – Джими. Той е създател и стопанин на "Творителница О‘Писменехъ" в Плевен. Там от няколко години по атрактивен и увлекателен начин Джими разказва пред зрители на различна възраст за значими събития в световната история – за появата на първите писмености, за метода на ръчно изработената хартия, за революционния за човечеството момент – създаването на първата система за тиражиран книгопечат от Йоханес Гутенбрег. 

"Буквите, словото, писмеността е това, с което човек общува от дълбока древност. Единствени ние хората, сме надарени с дар слово, от всички живи твари на планетата. Още в дълбока древност човек е осъзнал, че не му достига само словото, а и трябва да остави някакви писмени следи след себе си. Именно писмеността е тази, която запазва човешката история, пренася я през вековете и я оставя за следващите поколения", каза в интервю за БТА Диян Павлов - Джими.

Ние, българите, трябва да се ме горди, защото сме едни от малкото народи, които знаят кой и кога е създал писмеността им

В уютния двор на Творителницата, обагрен в цветовете на есента, Джими с патос разказва пред ученици за паметни моменти в българската история. По увлекателен начин, сменяйки костюми и сред тематични декори, той представя пред любопитните детски очи редица факти, свързани с азбуките, килийните училища, за първото светско взаимопомощно училище, основано в Габрово от Васил Априлов и Николай Палаузов. И не без гордост отбелязва, че първото светско училище за девойки е отворило врати именно в родния му град Плевен през 1848 година. 

"Ние, българите, трябва да сме горди с нашата писменост, защото сме едни от малкото народи, които знаят кой, къде и как е създал писмеността ни", отбелязва Джими. "Имаме пълно основание да се гордеем и да ползваме в днешно време кирилицата – нашата азбука, в съвременните средства за общуване, да не ползваме чужда азбука или някакви измислени символи. Ползвайте, млади приятели, кирилицата!", призова той.

Трябва да имаме памет за миналото, за да знаем откъде сме тръгнали и накъде отиваме

"Школото" е една малка извадка от по-големия спектакъл на Диян Павлов, който представя в "Творителницата". Пътувайки в страната, той е приспособил два откъса от него. Единият представя на публиката как е възникнало производството на ръчна хартия по метода на китаеца Цай Лун през 105 година. "Естествено пак правя въведение - на какво и как са писали хората преди това. Показвам папирус, пергамент, глинените плочки от Шумер, дървени книги от Древен Китай, римски таблет и други неща, които са интересни за публиката. Така стигам до производството на ръчната хартия, който демонстрирам пред публиката", добавя Джими.

Другият спектакъл, с който той пътува, е посветен на революционния момент в световната история, когато Йоханес Гутенберг създава системата за тиражиран книгопечат – печатната преса и металните релефни букви, наречени летери. Прави и демонстрация на живо как са печатани първите книги. "С това свое изобретение Гутенберг поставя ново начало, което отваря вратата на Европа към Просвещението и Ренесанса, поставя началото и на технологичната революция, защото неговата система е първата за масово производство", отбелязва още Диян Павлов. 

На въпроса дали се чувства будител, както често е наричан от своите съграждани, той отговаря, че всички посетители, които са идвали на представленията му го квалифицирали като будител. Според него обаче важното тук е чрез такива представления да остане частичка информация в паметта на малките българчета, защото "трябва да имаме памет за миналото, защото за да знаем накъде отиваме, трябва да знаем откъде сме тръгнали".

Репортер и оператор - Елина Кюркчиева

Монтаж - Валя Ковачева 

Към 13:40 на 01.06.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация