Марко Приморац, министър на финансите на Хърватия, пред БТА: Страната ни е готова да съдейства на България по пътя към еврозоната

- Какво беше най-голямото предизвикателство за Хърватия по пътя й към еврозоната?

- Първо искам да ви поздравя с добре дошли в Министерството на финансите. Що се отнася до приемането на еврото, винаги е предизвикателно да се адресира въпросът за замяна на дадена валута с друга. Едно от най-големите притеснения на обществото беше за страха от инфлация. Така че, след като се обясни в детайли пред гражданите и бизнеса, че приемането на единната валута няма да предизвика ръст в цените, както и като се получи подкрепата на експертите и останалите политически сили, процесът става по-трудно обратим.

- България и Хърватия бяха приети заедно във валутния механизъм ЕРМ 2 (ERM 2), но еврозоната е реална перспектива пред Загреб. Какво направи разликата?

- Още с приемането ни в ЕРМ 2 ние си поставихме ясна цел да приемем еврото на 1 януари 2023 г., като целта ни беше да изпълним всички изисквания за влизането в еврозоната. В същото време имахме силна политическа воля, визия и лидерство, за да запазим стабилна фискална позиция. Искам да кажа и че не само приемането на страната в еврозоната, но и цялото пътуване към тази цел беше положително за страната. През това време успяхме да излезем от процедурите по свръхдефицит и от тази за прекомерните макроикономически дисбаланси (наложени от ЕК - бел. р.).

- Поставянето на конкретна дата за влизането на страната в еврозоната ли е една от ключовите стъпки към единната валута?

- Определено. Има и много техническа и оперативна работа, включително и комуникационната кампания, защото това не е лесен процес. Той е изпълнен с предизвикателства и е важно колкото е възможно повече хора, които имат отношение към проблема, да бъдат привлечени и да окажат подкрепа, когато се извървява пътят.

- В последното проучване на Евробарометър видях, че подкрепата за приемането на еврото в Хърватия е спаднала, макар да продължава да е над 50 процента. Смятате ли, че тенденциите отново ще се обърнат и доверието в единната валута ще се повиши, след като влезете в еврозоната?

- Със сигурност. В момента огромна част от депозитите и заемите са деноминирани в евро, този дял достига 70 на сто, т.е. и в момента Хърватия е силно обърнала се към единната валута държава.

Важно е да се отбележи, че след обявяването на решението за приемането ни в еврозоната, както и за това, че ще станем част от Европейския стабилизационен механизъм (ESM), бе повишен кредитният рейтинг на страната с две степени. Така достигнахме най-високата оценка по този показател в историята си, което очакваме да се отрази положително на цената на финансирането (лихвите по дълга - бел. р.), което от своя страна ще се отрази върху лихвените нива за домакинствата и бизнеса. 

От днешна гледна точка можем да кажем, че ползите от еврозоната са вече видими и така смятам, че подкрепата за еврото ще нарасне.

- Какви други ползи ще има за домакинствата и бизнеса приемането на еврото?

- Елиминирането на валутните рискове, което засяга и държавния ни дълг, е една такава полза. Очаквам да има положително влияние и върху преките чуждестранни инвестиции. Що се отнася до директните ползи за гражданите - ще намалеят общите разходи за превалутиране, които в момента са около 180 млн. евро годишно, което не е за пренебрегване.

Бидейки страна, отворена към туристите, смятаме, че с еврото ще бъде по-лесно за нашите гости, защото няма да им се налага да обменят своята валута, преди да я разходват тук.

- Каква размяна на опит поиска българската делегация, водена от вицепремиера по управление на европейските средства Атанас Пеканов, по отношение на пътя ви към единната валута?

- Видяхме, че българската страна е решена да извърви пътя към еврозоната и Хърватия ще бъде насреща, за да оказва помощ по време на този процес. По отношение на техническите и оперативните дейности Министерството на финансите на Хърватия е изцяло на разположение, защото въвеждането на еврото е малко или повече голямо предизвикателство със своите технически и оперативни дейности. Затова ние и Хърватската централна банка сме готови да окажем помощ, ако такава е необходима.

- Очаквате ли еврото да допринесе за допълнително повишаване на вече високата инфлация?

- Всъщност не. Ако се обърнем назад и погледнем опита на последните няколко страни, които влязоха в еврозоната, се вижда, че инфлационният натиск при тях се е движил в рамките на 0,0 до 0,4 процента и не очаквам съществен риск в тази посока. Въпреки това ние в момента усещаме този натиск от други източници, за които всички знаем и не е необходимо да посочваме подробно.

Смятам, че правителството трябва да бъде открито в този процес, защото ако има ясни правила, като например двойното обозначаване на цените в националната ни валута -куната, както и в евро, при ясен обменен курс, ако всичко това бъде обяснено на гражданите, те ще знаят, че с т.нар. закръгляване на цените инфлацията няма как да стане висока, спрямо предварителните очаквания.

В Хърватия имаме правило, че ако третият знак след запетаята (0,00Х) е 5 или повече, не можем да увеличим втория знак с повече от 1 (0,01) и така става ясно, че няма как това да добави толкова към инфлацията, колкото някои опоненти на еврото смятат.

- Ще привлече ли повече туристи приемането на еврото?

- При всички случаи ползи за тях ще има, но аз не съм толкова убеден, че се интересуват толкова от валутните курсове, щом решат да посетят дадена страна, а го правят, за да се запознаят със забележителностите на Хърватия. 

- Подготвяте ли се за някакъв вид отбелязване на момента, в който ще приемете еврото?

- Все още не сме се замисляли за това. В момента продължаваме да преодоляваме редица предизвикателства, включително и технически. Една част от тази работа е да променим 77 закона във връзка с приемането на еврото. Миналата седмица внесохме за разглеждане 65 законопроекта, като в момента подготвяме и останалите, така че има още много работа, която трябва да бъде завършена. Един такъв въпрос е и снабдяването и разпространението на новата валута.

Мисля си, че все пак ще успеем по някакъв начин да отбележим влизането в еврозоната на 1 януари 2023 г.

Репортер - Спас Стамболски

Оператор - Любен Младенов

Монтаж - Габриела Теллалова