Куинси Джоунс и Владимир Висоцки влизат в „Новината“ на Лъчезар Ошавков
Един от най-големите американски продуценти Куинси Джоунс и най-популярният бард от епохата СССР – Владимир Висоцки, са част от картината „Новината“ на българския художник Лъчезар Ошавков.
На 27 септември с вернисаж в галерия „Средец“ живеещият от 1968 г. във Франция творец представя самостоятелната си изложба „Картини с история“, в която участва и френският скулптор Нисим Меркадо.
Проф. Аксиния Джурова е куратор на проекта. Включени са 30 селектирани произведения на живописта, авторски принтове, реплики на произведения, красящи чуждестранни галерии и частни колекции, както и емблематични фотографии. Творбите отразяват извадка от творческия път на художника, установил се трайно в Париж преди повече от 50 години, и обхващат периода от 1970 до 2022 г.
„В тази картина фигурира моя приятел, един от големите съвременни френски скулптури Нисим Меркадо, жена му и дъщеря му, зад тях е един мой приятел бижутер от Париж Жак Аракс. На заден план са циганите калайджии, които съм срещал край град Велес. Куинси Джоунс. Изключителна личност, поддържаме винаги връзка. Володя Висоцки между 1977 и 1979 г. беше непрекъснато в Париж”, разказва пред БТА Лъчезар Ошавков.
„Аз, в един момент, изкарвах по-лесно прехраната с китарата, отколкото четката. Пеех в руските заведения песни на Висоцки. А моят приятел и съекипник Константин Казански направи най-хубавите аранжименти на плочите, които Володя издаде на запад”, продължава Ошавков.
В „Новината“ се виждат и безработните на улица „Кардине”, където тази картина е била изложена. “Тази картина съм я показвала многократно във Франция на представителни изложби, с некомерсиална цел. Но известната българска изкуствоведка Аксиния Джурова, която е куратор на сегашната изложба, каза, че тази картина трябва да остане в България. Така започна изложбата”, допълва художникът.
„Има картини от моя ранен български период, когато бях студент в художествената академия, както и от един по-късен период – преди ковид, 2016-2019 година – на тема Ню Йорк. Работя от време на време с една нюйоркска галерия която се казва, дръжте се добре, БДЖ. Собственикът е един французин, който се казва Бернар Дьолакроа, и се получава Бернар Дьолакроа gallery”, казва с усмивка Ошавков.
“Моето име е Лъчезар. Лъчът е не само нещо като подпис. Светлината е нещо, което ме интересува, цветовете идват с лъчите светлина”, казва художникът. Лъч светлива е запазен знак на много от неговите творби през годините.
Разказва и за още един акцент в изложбата – картината „Лагерници”, която е от годините в художествената гимназия: „Въпреки голямата разлика във възрастта, се сприятелих с един комшия. Аз живеех на “Сан Стефано“ 2, а той – на номер 24. Той беше музикант и изключителна личност, за която може би много хора си спомнят – Сашо Сладура, това е музикантът Александър Николов. Когато изкарах военната си служба, през 62-а година, и се върнах, Сашо Сладура вече го нямаше, както и един мой добър познат – Иван Карадочев, с когото се сближихме по левскарска линия. Разпитвах за тези хора, но никой нищо не ми казваше, докато в един момент научих, че са били убити в лагер през 1960 г. Това страшно ме разтърси и спонтанно, на първото ми попаднало платно, направих тази картина, която сега показвам за първи път в България. Показвал съм я само още веднъж – във Франция, в една изложба, посветена на 200-годишнината от френската революция”.
Репортер – Даниел Димитров
Оператор – Любен Младенов
Монтаж – Валя Ковачева