Правителството изпраща до Конституционния съд искане за тълкуване на основния закон, свързано с правомощията на главния прокурор

Министерският съвет на днешното си заседание взе решение да изпрати до Конституционния съд искане за задължително тълкуване на основния закон, свързано с правомощията на главния прокурор. Това съобщи на брифинг служебният министър на правосъдието Крум Зарков.

В същото искане молим да се обяви за противоконституционна разпоредба в Закона за съдебната власт, свързана с разпорежданите от прокуратурата проверки. Това е искане, което аз като правосъден министър анонсирах в началото на мандата на правителството, отбеляза Зарков. Според министъра има прекомерно разширяване на надзора на главния прокурор върху всички сфери на управление на държавата и всички органи на централната и местната власт, което е в разрез с духа и буквата на Конституцията, постановяваща разделение на властите и гарантираща правовата държава. Такава практика на толкова всеобхватен или общ надзор на законност е съществувала в България, но преди приемането на демократичната Конституция през 1991 г., която предвижда разделение на властите, посочи служебният министър.

Той съобщи, че въпросът, който се отправя към Конституционния съд, е:  "Допустимо ли е главният прокурор, осъществявайки надзор на законност над прокурорите, да им възлага извършването на проверки и спазването на законността във всички сфери на управление и на всички административни нива." Ние смятаме, че това не е допустимо, тъй като това право на главния прокурор трябва да бъде ограничено до работата на подчинените му обвинители в рамките на техните основни конституционни задължения, а именно да ръководят разследване, да повдигат обвинение, да ги защитават в съда, да искат отмяна на противоконституционни актове и други, каза Крум Зарков.

Той добави, че искането до Конституционния съд е илюстрирано с примери от практиката, които са взети от официални доклади за дейността на прокуратурата по прилагането на закона и съобщенията на нейната пресслужба. Като примери  Зарков посочи разпоредени проверки на притежателите на разрешителните за оръжие без значение дали са за лов, за спорт, за охрана, проверки на пътната настилка и сигнализация, проверки за изплатените субсидии на политическите партии и други важни въпроси, за които има други контролни органи в държавата, чиито преки задължения са свързани с цитираните дейности. Според Зарков е безспорно, че главният прокурор и прокуратурата са изключително важни държавни институции, но те не може да се опитват да заместват държавата и всичките й органи. "Не и ако се опитваме да живеем в демократична държава", заяви министърът на правосъдието.

В началото на своя мандат служебното правителство пое като ангажимент да подготви необходимите законопроекти на вниманието на следващото Народно събрание, с които да се обезпечат продължаването и скоростното изпълнение на Плана за възстановяване и устойчивост. Един от тези законопроекти се отнася до Наказателния кодекс и по-точно регламентацията на престъпленията "обида" и "клевета". Това добави на брифинга в Министерския съвет служебният министър на правосъдието Крум Зарков.

Той припомни, че по тази тема България е била многократно осъждана от Европейския съд по правата на човека в Страсбург, който определя като стандарт това, че публичните личности и органите на власт трябва да търпят критика в по-широки размери, отколкото частните лица. Изследването на практиката на съда показва, че българското законодателство всъщност прави обратното и осигурява по-висока степен на защитеност и понякога възможности за злоупотреба с права на органите на власт и длъжностните лица, които се чувстват обидени и оклеветени в това число от журналистически разработки, каза Зарков. Затова и ние предлагаме няколко промени в Наказателния кодекс, с които да синхронизираме българското законодателство с европейската конвенция по правата на човека. Предлага се тези престъпления да позволяват освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно наказание, когато обект на обида и клевета е орган на власт, както и се разглеждат размерите на глобите, така че те да не бъдат използвани за метод за налагане на определен вид цензура, обясни той.

Друг законопроект, който днес приехме в Министерския съвет и който ще бъде предоставен на новите народни представители, е Закон за изменение и допълнение на наказателно-процесуалния кодекс по
теми, свързани с процесуалните гаранции за деца, които са заподозрени или обвинени в рамките на наказателното производство, както и за минималните стандарти за правата, подкрепата и защитата
на жертвите на престъпления, информира служебният министър на правосъдието. По думите му това са изисквания на европейското законодателство, с чието транспониране страната ни се е забавила и заради което Европейската комисия е открила наказателна процедура срещу България. Това също беше един от ангажиментите на служебното правителство - да подготви онези законопроекти, по които има такива процедури, за да могат те в спешен порядък да бъдат приети, така че тези наказателни процедури на Европейската комисия да бъдат прекратени, добави Крум Зарков.

Текст – София Господинова

Кадри - Пресслужба на Министерски съвет