Първият геопарк в България „Искър-Панега“ предлага причудливи скални образования, чисти води и съхранени местни видове

Луковитският регион – малко известна допреди години дестинация, става все по-интересен за туристите. Наред с пещера „Проходна“ и Националния пещерен дом, с неговите 250 отделни пещери, първият в България геопарк „Искър-Панега“, е след забележителностите и атракциите, които могат да се видят в централната част на Северна България. Потокът от туристи се увеличава ежедневно, особено по време на пандемията. Геопаркът предлага спокойствие, прохлада и приятни преживявания. Изграден е с европейско финансиране през 2005-2006 г. по инициатива на Българската асоциация за селски екотуризъм, разказа за БТА един от инициаторите на проекта - инж. Владимир Даскалов от Луковит.

„За съжаление, ние не бяхме утвърдена туристическа дестинация, но по време на пандемията, когато бяха затворени хотелите и курортите за еднодневен туризъм, хората намериха прекрасен терен за отдих. Действително миналата година достигнаха до 10 хиляди човека на ден събота и неделя на тази територия, което е своеобразен национален рекорд“, посочи Даскалов.

Хиляди туристи на ден посещават геопарка

На входа на геопарка, до главния път София – Луковит – Русе, е изграден голям паркинг. Макет приканва посетителите да се отклонят от главния път около осем километра, за да посетят най-дългия скален мост в Европа, вторият по дължина в света – пещера „Проходна“.

Непосредствено под входа на паркинга се намира местността „Куклите“ – скални образования, създадени от природата във формата на кукли. Оттам посетителите се отправят на разходка по долината и каньона на река Златна Панега. Тя извира в землището на едноименното село и е с дебит от 200 до 2 хиляди литра в секунда. „Идеално изумрудено чистата вода е с високо съдържание на калциев карбонат и по този начин тюркоазеният й цвят впечатлява всички туристи. Поради меките варовикови скали в този район реката е образувала невероятни скални образувания“, каза Даскалов.

В геопарка туристите могат да се разходят по суша и по вода. Пешеходната част на екопътеката е дълга 1500 метра в едната посока. Минава се през няколко мостчета, дървена алея, прикрепена към скалите, пещера „Темна дупка“, места за отдих и се стига до края на екопътеката – цял комплекс за почивка с маси, пейки, барбекю и красиви панорами.

Основна атракция за туристите е разходка с лодки

Достъпът по-навътре в местността „Котлен“ е само по вода. Основна атракция за туристите е разходката с лодки, кану, каяк и други водни съоръжения, която е с дължина 3500 метра. По коритото на реката се стига до бента на язовирната стена на ВЕЦ „Синдиката“, изграден от 1922 до 1938 г. от местни земеделски производители с турбини, които и до днес произвеждат ток. Дълбочината на бента е девет метра. 

„С лодката виждаме разнообразната растителност на тази язовирна вода, която съществува тук, птиците, намерили перфектен прием поради липса на хищни животни, които да ги преследват. Наблюдаваме меките скали, създали своите уникални образования, посредством водата, която ги е пробила. Най-вече се наслаждаваме на прохладата в горещия летен ден. Поради факта, че река Златна Панега извира на около 10 км от нас, температурата на карстовия извор е 12 градуса“, разказа Даскалов. 

По думите му мястото е подходящо и за риболов. Тъй като няма замърсители, се срещат балканска пъстърва, лим, щука и всички останали риби, познати по тези географски ширини. Всяка година своя дом в района намират и семейства черни щъркели, както и всякакви водоплаващи птици.

 „Смятам, че на всеки един би му харесала прекрасно съхранената природа. По територия карлуковският карст е най-големият карстов район в Европа, а най-голямата забележителност е скалният мост – пещера „Проходна“ – вторият по дължина в света и най-дългият в Европа със своите 285 метра. През времето „Проходна“ стана притегателен център със своите причудливи форми, но непосредствено до нея се намират още две пещери – „Банковица“ и „Свирчовица“, посочи Даскалов.

По думите му в пещера „Банковица“ се извършва обучение по спелеология. В пещера „Свирчовица“ особеност е специфичният микроклимат, защото тя е открита. Вътре слънчевият лъч прониква, но температурата е 12 градуса, както е във всички останали пещери целогодишно, а на повърхността може да достигне над 40 градуса. Флората и фауната на тези райони са съхранени и до ден днешен в пещерата.

Друг голям природен феномен е скалата „Провъртеник“. Особено при нея е, че на върха има отвор, през който по време на лятното и зимното слънцестоене преминават слънчевите лъчи.

„Освен богата хлора и фауна, богатото разнообразие на скалисти образования, имаме и богато културно-историческо наследство, което трябва да развиваме и популяризираме“, заяви още Владимир Даскалов.

Репортер и оператор - Даниела Балабанова

Монтаж - Теодора Хиндалова-Стоянова