Ценни находки бяха открити при спасителни археологически разкопки край новозагорското село Прохорово

Ценни находки бяха открити при спасителни археологически разкопки край новозагорското село Прохорово. Това каза в интервю за БТА проф. д-р Борис Борисов, който ръководи екипа от археолози. Разкопките се финансират от дружеството „Прохорово майнинг” АД, което възнамерява да отвори в района открити рудници за добив на мед.

От началото на юни екипът проучва т.нар. Голяма могила, част от некропол от три надгробни могили. Височината ѝ е средно около шест метра, като е разположена върху естествен склон. Откритите петнайсет гроба са сравнително богати, особено един от тях, който вероятно ще се окаже първичният гроб, посочи проф. д-р Борисов. 

„Най-богатият от проучените гробове е десетият", разказа той. "В него бяха намерени три глинени съда, сравнително добре запазени, три бронзови съда – две патери, чиито дръжки завършват със стилизирани животински глави и едно ойнохое (каничка за вино). Открихме умбо от щит - то представлява центърът на щита, като в случая е с много странни шипове, което го прави изключително рядко срещано. От останалите гробове има доста интересни находки – накити, сред които части от златен венец, част от огърлица, две златни обеци и една диадема от женски гроб, която е от медна ламаринка, облицована със златен варак.“

Извън рамките на могилата, в най-южната ѝ периферия, е открита разкопана от иманяри колесница, която се свързва с този най-богат гроб, в който има и много добре запазен меч с накладки по дръжките и украси, които ще се видят след цялостната му реставрация. Проф. Борисов уточни, че мъртвите са били погребвани в тези гробове след трупоизгаряне на клада вън от могилата.

Сред находките са и монети, които потвърждават датировката на археолозите, които отнасят откритите гробове към втората половина на първи и началото на втори век от н.е. или от Римската епоха.

Предположенията за това какви хора са били погребани в проучваните гробове са за местна аристокрация или тези, които са отговаряли за добива на мед и са били доста по-богати. Доказателство за това е доста фрагментиран и горял на клада златен нагръдник, открит в един от гробовете. Предполага се също, че в могилата са положени роднински свързани хора. 

В близост до настоящите разкопки е проучено съседното възвишение Богошина, където е разкопан некропол от 14 могили. Там могилите са сравнително малки, гробовете -  бедни, и ги свързвам с това население, обслужвало известния открит рудник, използван още от Халколита, оттам са добивали медна руда, разказа археологът.

През миналата година е проучвана втора могила от този некропол и са открити три основи от пещи, в които са топили медна руда. Това, според проф. Борисов, е сигурно доказателство за експлоатирането на рудника във всички епохи, защото тези пещи се датират в периода след втората половина на трети и до края на първата половина на четвърти век от Римската епоха.

На територията на цялата проучвана площ, където предстои да се разработват открити рудници за добив на мед, всичко подлежи на изследване, каза професорът. Археолозите ще имат възможност да възстановят изцяло историческата картина на живота в тази местност през различните исторически и археологически епохи, като се започне от Каменно-медната, откогато датира откритият рудник, през Бронзовата епоха, двата периода на Желязната епоха, Римската и дори Средновековието.

Проучванията ще представят една цялостна картина на живота през тези епохи, а находките ще бъдат предоставени на Историческия музей в Нова Загора.

Репортер и оператор – Велина Василева

Монтаж – Теодора Хиндалова-Стоянова