Археологическият музей в Хисаря ще представи в книга пет духовни пътя

Археологическият музей в Хисаря разработва проект "Пилигрим - мистичните пътеки на Хисаря", който ще представи на туристите пет духовни пътя в града с помощта на добавена реалност. Целта ни е да покажем ранното християнство и съвременните православни храмове, католицизма и мюсюлманството, т.е. трите религии, които се изповядват и днес в града, разказа за БТА директорът на музея доц. Митко Маджаров.

"Това ще бъде пътуване с добавена реалност по маршрути в града. Ще представим книжно издание и приложение за смартфон с помощта, на които докато преминават през различните обекти, туристите ще се запознават с интересни факти от историята на града", обясни Маджаров. Те ще им бъдат разказвани от мобилния екскурзовод на музея Архи, озвучен с гласа на актьора Георги Георгиев-Гого. Посетителите ще могат да си правят снимки с личности от миналото и да отговарят на въпроси, а обиколилите и петте духовни пътя ще участват в томбола с награди, допълни директорът на музея.

Археологическите разкопки в съвременния град Хисаря започват от началото на 20 век и продължават и до днес. Те са разкрили почти цялата укрепителна система, градоустройството и архитектурата на римския град, разказа Маджаров. По думите на историка в България единствено в Хисаря са открити най-много раннохристиянски базилики на едно място и с разнообразна архитектурна форма. Намерени са 10 храма, като три от тях са експонирани и могат да се разгледат от туристите, а останалите са проучени и консервирани. Първите проучвания са свързани с името на изтъкнатия археолог Богдан Филов, който през 1909 година разкрива раннохристиянска Базилика 1, първата двукорабна в този регион, допълни Маджаров. През средата на 20-те и 50-те години са открити още две базилики 3 и 8. 

Базилика 3 е една от малкото, за която се знае на кого е посветена - „Св. първомъченик Стефан”. Тя се намира южно от крепостната порта „Камилите“, от дясната страна на шосето. Храмът е трикорабен, с притвор и двор. Базилика 8 е разположена в центъра на днешен Хисаря - срещу сградата на Народно читалище „Иван Вазов”.

Историкът разказа още, че във всички късноантични извори градът, създаден през 293 година от император Диоклециан, се споменава като едно от важните епископски седалища. След приемането на християнството при император Константин в Диоклицианополис през средата на IV век се построява върху езически храм раннохристиянска базилика, разказа директорът на музея.

Късноантичният автор Херакъл пише, че Диоклицианополис е един от петте големи града в провинция Тракия, който се нарежда на трето място след Филипополис (Пловдив) и Берое (Стара Загора). Изворите разказват, че епископите на града, са взели участие в два Вселенски събора, което показва, че тук е имало доста голямо средище, в което ранно християнската религия е намерила много добра почва за разпространение на своите възгледи, отбеляза историкът. Това според него е благодарение на минералната вода, чиито лечебни качества тогава се приписват на новия Бог спасител - Христос.

Репортер и оператор - Ирина Шопова 

Монтаж - Габриела Теллалова