Броят на укритията в страната, които могат да се използват при опасност, ще се увеличава, каза главен комисар Николай Николов
Броят на годните за бърза употреба скривалища и противорадиационни укрития в България е 292. В момента текат интензивни проверки и указанията, които сме дали, са да се увеличава това число, каза пред журналисти главен комисар Николай Николов, директор на Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" (ГДПБЗН). Николов заедно с кмета на район "Слатина" Георги Илиев показаха едно от укритията в квартала, което е подходящо за защита при биологическа, химическа и радиационна опасност.
Николов припомни, че списъкът с местонахождението на укритията в България, годни за употреба, е публикуван на интернет страницата на ГДПЗБН и добави, че веднъж на две седмици ще се прави актуализация на публичния регистър. Той допълни, че областните управители и кметовете по общини са получили указания да подобрят състоянието на обектите. Общо всички укрития в страната са 734 - държавни, общински и частни.
По думите на Николов в тези 292 обекта, годни за употреба, могат да се поберат по норматив 200 хил. души, а при нужда два пъти повече. Той обаче припомни, че всяка една сграда, строена след 60-те години на 20-и век у нас, особено панелните, имат помещения, в които гражданите могат да се укрият при опасност. Николов допълни, че почти под всички училища и много близо до детските градини има укрития, както и че състоянието на убежищата на големите фирми е много добро.
Главен комисар Николов посочи, че в последните години не са били отпускани достатъчно средства за подобряване на състоянието на скривалищата в страната, а само колкото да се поддържат. Той обясни, че за последните 10 години са отделени около 2 млн. лв. за убежищата собственост на МВР, за да се поддържат, но не и да се реконструират и ремонтират.
Според Николов вероятно ще струва стотици милиони възстановяването на укритията в страната. Той посочи, че се водят разговори с Асоциацията на етажната собственост, архитекти и проектанти, като ще се направи анализ за това колко ще струва и какво е необходимо, за да бъдат приведени убежищата в по-добра готовност. След това ще бъде предложено на правителството да вземе решение. Директорът на ГДПЗБ допълни, че не е необходимо завършване на анализа, за да се започне работа, а е възможно правителството да вземе решение и да отпусне аванс. Той отбеляза, че анализът е дълъг процес.
Като основна задача Николов определи нуждата да се установи собствеността на обектите за укритие, за да се знае кой има отговорност да ги поддържа. Причината е, че част от тях са строени без документацията или тя е била засекретена и не е ясно къде е. Николов отбеляза добра практика общински укрития да се отдават под наем за кафене или фитнес, което носи приходи за поддръжката им. Той посочи, че държавата може да вземе решение част от скривалищата да бъдат дадени на общините точно с такава цел.
Във връзка с радиационната опасност главен комисар Николов заяви, че има Национален план за защита при бедствия. При трансгранично замърсяване, при тежка ситуация в АЕЦ, процесът се наблюдава от Агенцията за ядрено регулиране, ГДПБЗН и НИМХ - институтът заедно с агенцията имат за задача да прогнозират движението на радиационния облак. След това населението, което евентуално може да бъде засегнато от радиация, която застрашава здравето, следва да бъде изведено от пътя на облака. Тези, които не могат да бъдат евакуирани, получават йодни таблетки, като насоките кога и кои хора трябва да ги използват се дава от здравното министерство, обясни Николов. Той добави, че на интернет страницата на ГДПЗБН има указания какво се прави при опасност.
Текст - Константин Костов
Видео - Владимир Шоков
Монтаж - Теодора Хиндалова-Стоянова