site.btaСъбитията днес - Дневен календар

На 1 януари в историята

1 януари 2025 г., сряда, 1-а седмица от началото на 2025 година

Българската православна църквата отбелязва Нова година. Обрезание Господне. Св. Василий Велики. Св. мчк Василий Анкирски (Василовден).
На 1 януари църквата празнува Обрезание Господне, или обрязването на Христос. Обрезанието е установено в Стария завет при патриарх Авраам в началото на II в. пр. н. е. и послужило не само като "знак на завета" между Бога и богоизбрания народ, но и като далечен предобраз на християнското тайнство Кръщение. Като печат на този "знак" служило името, което давали на младенеца при обрязването му. Потомък по плът на Авраам, прославян в Новия завет като "баща на вярващите", Господ Иисус Христос бил обрязан в осмия ден от своето рождение и му дали името "Иисус", наречено от ангела, което на еврейски значи: "Господ спасява". Пресветата му майка, пречистата Дева Мария - Богородица, принесла в Ерусалимския храм в благодарствена жертва Богу предписаните по Мойсеевия закон "две гургулици или две гълъбчета", тъй като всяко мъжко отроче било посвещавано Господу.
На 1 януари църквата почита св. Василий Велики - архиепископ на Кесария Кепадокийска. На него принадлежи идеята за активното милосърдие и добротворство като израз на любовта и прошката. Василий е роден през 330 г. в Кесария, Кападокия (Мала Азия), в знатно и благочестиво семейство, което се отличавало с вяра и християнска добродетел. Самият Василий бил невероятно умен и надарен. На 30 години с приятелството и подкрепата на Григорий Богослов бил кръстен в река Йордан. Завърнал се в Кесария, за да помогне за организирането на църква в града. През 370 г. е избран за епископ на Кесария. Организира създаването на благотворителен институт като около новопостроения храм бил изграден голям комплекс, съдържащ болница, страноприемница, работилници, училище, жилища за епископа, свещениците, лекарите и служителите, които приютявали болни и недъгави, крайно бедни бездомници и сираци. За неговата смърт е запазен следният разказ. Когато легнал на смъртния си одър, извикал еврейския лекар Йосиф, който имал способността да предвижда смъртта на своите тежко болни пациенти. Йосиф казал на близките на светеца, че ще умре същия ден. Василий много обичал този благочестив юдеин и искал да го покръсти, но никакви доводи не помогнали за обръщането на Йосиф към християнската вяра. Василий се помолил на Бога да продължи живота му с няколко часа заради спасението на евреина, и Бог чул молбата му. Той извършил последната си литургия и кръстил лекаря Йосиф. Същия ден вечерта на 1 януари 379 г. Василий умрял.
На 1 януари църквата почита и свети мъченик Василий Анкирски. Светият мъченик Василий принадлежал към знатните граждани на Анкира. При царуването на император Юлиан Отстъпник за изповядване и проповед на християнската вяра, той бил арестуван. Подложен бил на жестоки изтезания - закачили го на дърво и немилосърдно стъргали тялото му с железни оръдия, разтягали тялото му с такава сила, че костите му излезли от ставите. Свети Василий претърпял тези мъчения, като бил подкрепян от Божествената сила. Накрая мъчителите го хвърлили в нажежена пещ. Запазен от Божията сила невредим, той бил отведен във вериги от Константинопол в Кесария и там бил осъден на разкъсване от зверове. С гореща молитва свети Василий Анкирски очаквал мъченически венец и го получил, след като бил разкъсан от лъвица (около 362 година). Сродниците и приятелите събрали свещените му останки, помазали ги с благовония, обвили ги в повивки и ги погребали с чест. Впоследствие при гробницата на светия мъченик бил построен храм.
На този ден празнуват Васил, Василкa, Вeсeлин, Вeсeлинa, Вeсeлa и др.

Българският народен празник „Сурва“. В българската традиция вечерта срещу Нова година е втората кадена вечер след Бъдни вечер. В първия ден на новата година се изпълнява народният обичай сурвакане. Денят е наречен от българите "Сурваки" или "Сурва" по названието на едноименния обичай - сурвакането, символизиращ преминаването в новата година и загърбването на старата. По традиция дряновите клонки за сурвакането се отсичат от бащата на семейството. Майките, бабите и сестрите изплитат от тях венчета и ги накичват с червени вълнени конци, с пуканки и сушени плодове. На сурвачката се завързва и сребърна пара. Сутринта събрани на групи от по няколко деца или ергени обхождат домовете на своите близки и съседи, като започват от своя дом и сурвакат всички наред с думите: "Сурва година, весела година, живо здраво догодина, догодина до амина" и изричат благопожелания за здраве, берекет и късмет. Обикновено първи сурвакат ергените, които обикалят наред къщите, особено домовете на момите. След ергените тръгват да сурвакат малките деца, като в някои села те пеят и песни. Във всеки дом те получават от домакините кравайчета, плодове, орехи, дребни пари и по-малки подаръци. След като обиколят, сурвачките се оставят на място, където не могат да бъдат достигнати от човешка ръка - хвърлят се на високо дърво, на покрив, в река и др.

На 1 януари в България се отбелязва:

Нова година. Официален празник. Като официален празник в България се отбелязва съгласно чл. 154 (1) от Кодекса на труда, обнародван в "Държавен вестник",  бр. 26 от 1 април 1986 г. и бр. 27 от 4 април 1986 г.

През 2025 година по света се отбелязва:

Десетилетие на семейното земеделие (2019-2028). Обявено с резолюция A/RES/72/239 на Общото събрание на ООН от 20 декември 2017 г. Целта на десетилетието е да се повиши информираността на международната общност за ролята на семейните стопанства и малките земеделски стопанства за подобряване на храненето и за гарантиране на световната продоволствена сигурност, за изкореняването на бедността и на глада в световен мащаб, както и за запазването на биологичното разнообразие и устойчивостта на околната среда. В резолюцията се подчертава и ролята на жените и младите земеделски стопани в семейното земеделие, като се настоява за овластяването им като необходимо условие за развитие, съответстващо на целите на устойчивото развитие.

Десетилетие на мира, посветено на Нелсън Мандела (2019-2028). Обявено с политическа декларация, одобрена с резолюция A/RES/73/1 на Общото събрание на ООН от 24 септември 2018 г. на срещата на високо равнище на ООН за мира, посветена на Нелсън Мандела и организирана по случай 100-годишнината от рождението на южноафриканския политик, символ на борбата срещу апартейда (1948-1990) в страната (1918-2013). Признавайки приноса на Нелсън Мандела в борбата за демокрация и насърчаването на мира в целия свят, страните - членки на ООН, потвърждават ангажимента си да зачитат териториалната цялост на страните, както и да се въздържат от заплаха или използването на сила, като потвърждават, че мирът и сигурността, развитието и правата на човека са основните стълбове в системата на ООН.

Международно десетилетие на науките и устойчиво развитие (2024-2033). Обявено с резолюция A/RES/77/326 на Общото събрание на ООН от 25 август 2023 г. Целта на десетилетието е да се повиши информираността на международната общност за необходимостта от по-ефективен и приобщаващ подход, основан на синергично сътрудничество на всички науки - фундаментални и приложни, както и социални и хуманитарни, включително традиционни знания, за пълното изпълнение на Програмата до 2030 г. за устойчиво развитие във всичките й измерения.

Десетилетие за действия на криосферните науки (2025-2034).
Обявено с резолюция A/RES/78/321 на Общото събрание на ООН от 13 август 2024 г. Целта е да се насърчат дейностите, насочени към повишаване на значението и ролята на ледниците за хидроложкия цикъл, както и икономическото, социалното и екологичното въздействие на предстоящите промени в криосферата на Земята.

Десетилетие за борба с пясъчните и прашни бури (2025-2034).
Обявено с резолюция A/RES/78/314 на Общото събрание на ООН от 10 юли 2024 г. Целта е да се повиши осведомеността на международната общност относно пясъчните и прашните бури и да се подчертае необходимостта от глобално и регионално сътрудничество между страните  за управление и смекчаване на последиците от тях.

Второто десетилетие за хората с африкански произход (2025-2034).
Обявено с резолюция A/79/L.25 на Общото събрание на ООН от 27 ноември 2024 г. Целта е да се потвърди първоначалното значение и ефективно прилагане на Международната конвенция за премахване на всички форми на расова дискриминация, приета с резолюция 2106 A (XX) на Общото събрание на ООН от 21 декември 1965 г. Целта е за втори път да се подчертае, че всички човешки същества се раждат свободни и равни по достойнство и права и имат потенциала да допринесат конструктивно за развитието и благосъстоянието на техните общества и че всяка доктрина за расово превъзходство е научно невярна.

Европейската година на образованието за цифрово гражданство.
Обявена от Съвета на Европа по време на 26-ата сесия на Постоянната конференция на министрите на образованието, проведена в Страсбург, Франция, през септември 2023 г. Целта е да се повиши осведомеността и значението на предоставянето на учениците на ключови умения, ценности и знания в помощ за изграждането на приобщаващи и демократични общества.

Годишнини в България през 2025 година:

- 985 години от началото (1040) на въстанието на Петър Делян в западните и югозападни български земи. Това е най-голямото въстание на българското население срещу византийското иго. Избухва по време на освободителното движение на сърбите в Приморието. Предводител на въстаниците е Петър Делян - син на цар Гаврил Радомир и внук на цар Самуил.  С войска , събрана от отвъддунавските български земи,   Петър Делян преминава Дунав при Белград и призовава българите да се вдигнат срещу византийците.  Въстаниците стигат до Ниш, проникват в долината на р. Вардар и завладяват Скопие, където се срещат с въстаналите по същото време в Драчка област, предвождани от един храбрия воин Тихомир. В резултат  на заговор Тихомир е убит и Петър Делян остава единствен ръководител на двете армии. Той настъпва към Солун и нанася много поражения на византийците. Въстанието придобива освободителен и антифеодален характер. На североизток то  се разпространява до София.  На един пир Петър Делян е предателски ослепен, но съпротивата на българите срещу византийските войски продължава цяла година. През есента на 1041 г. въстанието е потушено. Петър Делян е пленен и заедно с други въстанически ръководители е отведен в Цариград, а въстаниците остават поданици на византийския император.

- 830 години от преместването (1195) на мощите на св. Иван Рилски от София в тогавашната столица Търново (дн. Велико Търново). Още приживе наричат отшелника Иван Рилски (ок. 876-046) земен ангел и небесен жител. Заради голямата му вяра и духовност Бог му дава дарбата да помага на хората и да върши чудеса. На 18 август 946 г. Иван Рилски напуска този свят. Погребан е в притвора на църквичката ("горната постница") на основания от него  Рилски манастир. Около 980 г. нетленните му мощи са открити и пренесени в Средец (дн. София). Това събитие се смята, че съвпада с неговата канонизация за светец. През 1183 г. унгарският крал Бела III завоюва от византийците Средец и отнася мощите на свети Иван в своята столица Гран (Остергом), откъдето е принуден да ги върне обратно след четири години. През 1195 г. цар Асен т тържествено ги пренася в столицата Търново, където остават почти три столетия. На 1 юли 1469 г., след като получават разрешение от султана, монасите от Рилската обител връщат мощите на светеца от Търново в манастира.

- 175 години от създаването (1850) в Шумен на първия български оркестър за европейска музика.
В дома на общественика Атанас  Хаджи Стоянов и под ръководството на унгарския емигрант Михай Шафран започват първите репетиции на оркестъра. В него участват унгарски емигранти, пристигнали в България след потушаване на Унгарската революция (1848-1849). По-късно в оркестъра се включват и български младежи, между които Добри Войников.  Репертоарът му включва маршове, полки, мазурки, полонези и откъси от опери на прочути италиански и немски композитори. Оркестърът съществува до 1860 г.

- 165 години от извършването (1860) в Русе на първите в България регулярни метеорологични наблюдения.
В Австрийското консулство в гр. Русе по поръчка на Австрийския метеорологичен институт във Виена е инсталирана метеорологична станция за обслужване на корабоплаването по р. Дунав. Това е началото на инструменталните метеорологични наблюдения. Ако се вземат предвид и безинструменталните метеонаблюдения, дневникът на Неофит Рилски вероятно е първият писмен паметник в България, в който системно, ежедневно и старателно е регистриран характерът на времето. През 1880 г. е открита втора метеорологична станция - също в Австрийското консулство, но в гр. София, като уредите и упътванията са получени от Виена. Регулярни наблюдения се водят от септември 1880 г. От началото на 1887 г. данните се телеграфират редовно във Виена, а важните метеорологични явления са съобщавани и печатани в Немското метеорологично списание. На 20 февруари 1890 г. с предписание на Министерството на народното просвещение Спас Вацов е назначен за завеждащ първата българска метеорологична станция в София, която започва да се нарича Централна метеорологична станция (ЦМС). Назначението е със задължение "за уреждане и управление на всички други станции" - съществуващи и новооткриващи се в страната.

- 130 години от излизането от печат (1895) на том първи от Речника на българския език на Найден Геров ("Речник на блъгарскый язик, съ тлъкувание речи-ты на блъгарскы и на русскы. Събралъ, нарядилъ и на светъ изважда Найденъ Геровъ").
Речникът, който е смесен - тълковен, диалектен, преводен и синонимен, е най-значимият труд на Найден Геров с историческо значение за българската езикова култура, свидетелство за диалектното разнообразие и синонимното богатство на българския език през 19 век. Той  е основополагащ за българската лексикография труд, който обхваща основно живата диалектна реч в нейното фонетично и лексикално разнообразие.  В него са включени над 70 000 думи и над 10 000 устойчиви изрази и др. За около десет години Найден Геров  записва "из устата на народа" голямо количество думи, изрази, пословици, народни песни и собствени имена,  гатанки, клетви, благословии, цитати от приказки. През 1897 г. излиза втори том на речника,  през 1899 г.  - трети том, през 1901 г.  - четвърти том, и през 1904 г. - пети том.

През 2025 г. в България се навършват:

- 1210 години от рождението на Методий, славянски просветител, който заедно с брат си Константин-Кирил Философ е създател на славянската азбука, основоположник на българския книжовен език, на старобългарската и на славянската литература (ок. 815-885).
Около 10 години е управител на славянската област близо до Солун. Монах, по-късно игумен в манастира "Св. Полихрон" в Мала Азия, където се отдава на книжовни занимания. Подпомага брат си Константин-Кирил Философ в съставянето на глаголицата - първата славянска азбука (855) и в превеждането на богослужебни книги от гръцки на старобългарски език. Мисията на двамата братя като просветители и проповедници продължава във Великоморавия и Панония, където основават училище, въвеждат църковни служби на славянски език, превеждат богослужебни текстове на славянски, проповядват и обучават голям брой ученици. През 867 г. в Рим папа Адриан II официално признава славянските богослужебни книги и славянската литургия. Разрешава някои от техните ученици да бъдат ръкоположени за свещеници, единия от двамата братя да бъде даден епископски сан и да им бъде позволено да управляват Моравската и Панонската църква самостоятелно, без намесата на немското духовенство. През 869 г. Методий е ръкоположен за архиепископ със седалище Велеград - столицата на Великоморавия, и остава на тази длъжност до смъртта си. Братята Кирил и Методий са обявени за светци през Средните векове и от Православната, и от Католическата църква, а на 31 декември 1980 г. Йоан Павел II ги обявява за покровители на Европа наред със св. Бенедикт.

- 1185 години от рождението на Климент Охридски, български църковен деец и книжовник (ок. 840-916).
Ученик и съратник на славянските първоучители Кирил и Методий. От 863 г. ги придружава в Моравия, Панония, Венеция и Рим, където е ръкоположен за свещеник (867/868). Заедно с Наум, Сава и Ангеларий идва в България. Обучава над 3500 души, урежда училища, църкви и манастири, подготвя учители и духовници, книжовници. Създател и най-виден представител на Охридската книжовна школа (края на 9 и началото на 10 в.).  През 893 г. е избран за епископ на Дрембица (Велика). Един от първите творци на славянската и българската литература. Името му се свързва със "златния век" на българската култура. Превежда, пише оригинални текстове, разработва литературни жанрове, развива създадения от Кирил и Методий старобългарски литературен език, участва в създаването на втората славянска азбука - кирилицата. Автор е на поучителни и похвални слова, на църковни песнопения. Канонизиран от Българската църква. Софийският университет, както и много български училища носят неговото име.

- 725 години от рождението на Теодосий Търновски, църковен и културен деец (1300-1363).
Около 1350 г. основава Килифаревския манастир, на който става игумен, и го превръща в център на Килифаревската книжовна школа. Под негово ръководство в манастира са учили Евтимий Търновски, Киприан, Дионисий и др.

- 695 години от рождението на Киприан, български книжовник и висш духовник (1330-1406).
Киевски и Литовски митрополит (1375), Московски и Всерусийски митрополит (1390). Радетел на идеята за обединение на всички християни срещу османските завоеватели, за свикването на Вселенски събор в Русия. Пренася в Русия идеите на Евтимий Търновски за ревизия на богослужебните текстове, провежда неговата правописно-езикова реформа. Канонизиран от Руската православна църква (1472).  Преписва много български преводи от 14 в. - служебник, требник, Лествица и др.

- 255 години от рождението на Кирил Пейчинович, български църковен и просветен деец (1770-1845).
Монах в Хилендарския и Кичевския манастир. Подпомага материално възстановяването на печатницата  в Солун, изгоряла през 1839 г. Ученик и последовател на Софроний Врачански, той е един от първите поддръжници на създаването на литература на новобългарски език. Автор е на епитафия (1835), в която са отразени първите търсения в областта на новобългарската стихотворна форма. Автор е на три книги - сборника "Огледало" с различни молитви и поучения, много от които писани лично от него на новобългарски език, солника с християнски поучения "Утешения грешним" и "Житие и служба на цар Лазар", която не успява да отпечата.

- 240 години от рождението на Неофит Бозвели (Неофит Хилендарски Бозвели), български църковен деец и книжовник, възрожденски просветител, един от организаторите и ръководителите на църковнонационалната борба (ок. 1785-1848).
Около 1810 г. става монах в Хилендарския манастир в Света гора, поради което е наречен Хилендарски. Около 1813-1914 г. е изпратен като таксидиот в Свищов. Скоро след това изоставя задълженията си към манастирското братство и се отдава на проповедническа, учителска и книжовна дейност. Остава в града около 20 години като свещеник и учител, като работи за развитието на учебното дело в града и за новобългарска просвета и книжовност. Открива българско училище и работи за организиране и популяризиране на светското образование. През 1839 г. се установява в Цариград, където полага началото на  борбата за самостоятелна българска църква. Назначен за протосингел на гръцкия владика, той застава начело на борбата срещу гръцкото духовенство и Търновския митрополит Панарет. Наклеветен за дейността си, той е арестуван и през март 1841 г. е заточен в Света гора. През август 1844 г. се установява в Цариград, където заедно с Иларион Макариополски поставя началото на организираното национално движение за църковна независимост. През юли 1845 г. той написва обстоен доклад до Високата порта, в който издига искането за българска национална автономия в рамките на империята. За тази си дейност отново е арестуван и заточен заедно с Иларион Макариополски в Света гора (1845), където умира. Основоположник на диалогичния памфлет, епистоларната проза и памфлетния вид мемоари в новобългарската литература. Автор е на "Славяноболгарское детеводство за малките деца" (1835) - малка енциклопедия в шест части, преведена от гръцки език и пригодена за нуждите на българските автономни училища, едно от първите учебни помагала през Възраждането.

- 235 години от рождението на Константин Фотинов,  български възрожденски книжовник, просветител и преводач (1790-1858).
Създател на частно елино-българско училище (1828) в Смирна (днес Измир ), Турция,, в което за пръв път в историята на българското образование се въвежда взаимоучителната метода и в учебната програма са включени български, гръцки и френски език. През 1842 г. издава пробния брой  на  сп. "Любословие" (април 1844 - март 1845 и януари - декември 1846), с което  поставя началото на българския периодичен печат. Превежда от гръцки език.

- 230 години от рождението на Емануил Васкидович (ист. име Манолаки Васкиди), български възрожденец и просветител (1795-1875).
Основава в Свищов първото елино-българско училище (1815), а по-късно организира и първата училищна библиотека в България, на която оставя своите 800 тома литература. В училището през 1832 г. въвежда взаимоучителния метод за обучение и в него се изучават граматика, аритметика и география. Работи като главен учител в Свищов (1815-1845; 1854-1863) и в Плевен (1845-1854). Автор е на 15 учебници и книги и на една граматика на старогръцкия език.

- 225 години от рождението на Кольо Фичето (ист. име Никола Иванович Фичев), български майстор строител, архитект от епохата на Възраждането (1800-1881).
Един от основателите на църковната и гражданска архитектура. Създава емблематични за българското възраждане храмове, обществени и жилищни сгради, мостове, водопроводи, канализации и др. Като майстор строи църквите "Св. Никола" в Търново (1836),  "Св. Димитър" в Килифаревския манастир  (1840), "Св. Богородица" в Търново, "Свети Николай" в Дряново (1851), Къщата с маймунката във Велико Търново (1849), Беленския мост (1865-1867), Ловешкия покрит мост (1872-1874), Конака в Търново (1874-1876) и др. След като завършва църквата "Свети Никола е признат за главен майстор строител (уста). За изграждането на Беленския мост е награден с най-високото отличие в империята - златен орден "Меджидие".

- 215 години от рождението на Димитър Миладинов, български възрожденски просветен, културен и обществен деец (1810-1862).
Учител в Охрид (1830-1832, 1836-1839, 1860-1861), в Струга (1839-1840, 1859), в Кукуш (1840-1842, 1857-1859), в гръцкото училище в Битоля (1842-1855), в Прилеп (1856). Като учител в Прилеп през 1856 г. въвежда български език в гръцкото училище, след което превежда на български език избрани места от Евангелието на Апостола, учи свещениците да четат и пишат. Заради родолюбивата си дейност е преследван от гръцкото духовенство. Арестуван е от турските власти на 16 февруари 1861 г., умира в Цариградския затвор вероятно от тиф. Заедно с брат си Константин съставят фолклорния сборник "Български народни песни" (издаден от хърватския епископ Йосип Юрай Щросмайер на 24 юни 1861 г.), в който са събрани 665 песни и 23 559 стиха, главно от Струга, Прилеп и Кукуш, от Панагюрско и Софийско, легенди, описания на сватбени обичаи и детски игри, български имена, поговорки и гатанки.

- 215 години от рождението на Александър Екзарх (Александър Стоилов Боев, Бойоглу), български възрожденски деец, дипломат, просветител и журналист (1810-1891).
Един от активните дейци в борбата за създаване на независима Българска екзархия. Почетен член на Българско книжовно дружество (1884). Издава в Цариград с финансовата помощ на правителството на Русия българския вестник "Цариградски вестник (1848-1862). Съветник при посолството на Османската империя в Париж, Франция (1866-1876). Подпомага развитието на учебното дело както със статии, така и с организиране на строеж на училища, със снабдяването им с книги. Съдейства за изпращане на български ученици в чужбина. След Освобождението двукратно се кандидатира за княз на България (1879, 1886). Член е на Върховния административен съд в Източна Румелия. От 1885 г. до смъртта си живее в София.

- 215 години от рождението на Захарий Зограф (ист. име Захарий Христович Димитров), български възрожденски художник и иконописец (1810-1853).
Родоначалник на светската живопис в България, представител на Самоковската художествена школа. До 1835 г. живее и твори в Самоков, от 1835 г. до 1942 г. в Пловдив, а от 1842 г. работи в манастирите по българските земи и на полуостров Атон. Автор е на иконите в църквата "Св. Константин и Елена" в Пловдив, църквата "Св. Богородица" в Копривщица, иконите от Плаковския манастир, Долнобешовишкия манастир, стенописите в Бачковския манастир (параклиса и църквата "Св. Никола"), църквите на Рилския, Троянския и Преображенския манастир. През 1972 г. Съюзът на българските художници учредява награда за живопис на негово име, която се връчва в Самоков (от 1987 г. до 2001 г. наградата не се е връчвала).

- 215 години от рождението на Захарий Княжески (ист. име Жеко Петров Русев), български просветен деец (1810-1877).
Учител в Габрово (1837), в Търново (1838), в Стара Загора (1847) и др. През периода 1845-1847 г. събира от различни институции и учреждения в Русия и изпраща в България книги, учебни помагала и печатарска машина. Издейства стипендии за българските младежи и девойки, за да учат в Русия. Организира курсове по бубарство. От 1869 г. работи в руското консулство в Търново и Русе. Издава "Корена на пиянството и каква полза принасяна ония, що пият много" (1842). Записва народни песни, които Пьотър Безсонов включва в сборника "Български песни" на руски език (1855). Публикува на руски език етнографски статии "Обичаи на българите при сватба, раждане, кръщаване на деца и при погребения"(1846). Сътрудничи на руския "Журнал Министерства народного просвещения", на "Цариградски вестник" (1848-1862), "Македония" (1866-1872) и др. Автор на книги по земеделски и  езикови въпроси.

- 205 години от рождението на Никола Икономов (поп Никола Икономович Жеравненеца), български книжовник, учител и свещеник (1820-1897).
Учител в Шумен (1851-1855), Разград (1860-1864), Русе (1866-1873). През 1874 г. е ръкоположен за свещеник в Разград, където участва в обществения и просветния живот. Родоначалник на земеделско-стопанската книжнина - автор на първата българска книга "Земледелие"(1853). Сътрудничи на "Цариградски вестник" (1849-1950). Депутат в Учредителното народно събрание (1879).

- 195 години от рождението на Константин Миладинов, български възрожденски просветен, културен и обществен деец (1830-1862).
Заедно с брат си Димитър съставят фолклорния сборник "Български народни песни" (издаден от хърватския епископ Йосип Юрай Щросмайер на 24 юни 1861 г.), в който са събрани 665 песни и 23 559 стиха, главно от Струга, Прилеп и Кукуш, от Панагюрско и Софийско, легенди, описания на сватбени обичаи и детски игри, български имена, поговорки и гатанки.

- 195 години от рождението на Панайот Хитов, български революционер, деец на националноосвободителното движение (1830-1918).
Хайдутин в четата на Георги Трънски (1860). През 1862 г. се свързва с Г. С. Раковски и става привърженик на организираното четничество. В образуваното от Раковски Върховно народно българско тайно гражданско началство е провъзгласен за главен войвода (1867). Съдейства за учредяването на Българското книжовно дружество в Браила (1869). Участва в подготовката на Априлското въстание (1876). Сражава се в Сръбско-турската война (1876), Руско-турската война (1877-1878), участва в движението за съединение на Източна Румелия с Княжество България, участва в Сръбско-българската война (1885). Депутат в 6-ото Обикновено народно събрание (1890-1893).

- 190 години от рождението на Христо Македонски (Христо Македончето), деец на българското националноосвободително движение (1835-1916).
Участник в Първата Българска легия  (1862) и във Втората Българска легия  (1867-1868) . Включва се в четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа (1868) и в подготовката на Старозагорското въстание (1875) и Априлското въстание (1876). По време на Сръбско-турската война (1876) е войвода на чета от български доброволци.

- 190 години от рождението на Иван Калпазанов, един от първите текстилни индустриалци в България (1835-1889).
Основоположник на текстилното производство в Габрово. През 1860 г. отваря гайтанджийска работилница, а през м. ноември 1882 г. отваря първата предачна фабрика в Габрово.

- 185 години от рождението на Кочо Чистеменски, български революционер, участник в националноосвободителното движение на България (ок.1840-1876).
Член на Пловдивския революционен комитет за подготовката на Априлското въстание (1876). След като опитът за въстание в Пловдив не успява, заедно със семейството си отива в Перущица, където участва в отбраната срещу настъпващия османски башибозук и турска войска. При разгромяване на въстаниците от турските войски извършва безпримерен подвиг - в църквата "Св. Архангел Михаил", където част от населението търси убежище. За да не бъдат заловени живи от врага, убива жена си и детето си, а след това слага край и на живота си.

- 180 години от рождението на Киро Попов, български  лекар,  участник в националноосвободителното движение (1845-1877).
Учи медицина в Румъния, а след това работи известно време там като лекар. Попада в средите на българската революционна емиграция,  сближава се с Георги С. Раковски, Любен Каравелов, Христо Ботев и др. След завръщането си в България през пролетта на 1870  г. е назначен за градски лекар в Карлово, където открива първата аптека в селището. По време на Руско-турската освободителна война (1877-1878) е арестуван и откаран в Пловдив. Осъден и обесен близо до Караул хан в града. Многопрофилната болница за активно лечение в Карлово носи неговото име.

- 175 години от рождението на Тома Кърджиев, български учител и военен деец, участник в националноосвободителната борба (1850-1887).
Той е сред основателите и ръководителите на революционен комитет в Русе (1871). Бил е учител в с. Червена вода, Русенска област, където основава комитет и читалище (1873). Участник в Сръбско-турската война (1876), Руско-турската освободителна война (1877-1878). За участието си в офицерския бунт (19 февруари 1887) в Русе - опит за военен преврат, организиран от офицери русофили, е осъден на смърт и разстрелян.

- 175 години от рождението на Захари Стоянов (ист. име Джендо Стоянов Джендов), български революционер, участник в националноосвободителното движение, писател,  журналист (1850-1889).
Участва в организирането на Старозагорското въстание (1875) и в подготовката на Априлското въстание (1876) като апостол от IV революционен окръг. След освобождението на България от османско иго, като председател на Българския таен централен революционен комитет, е един от идеолозите и организаторите на  Съединението на Източна Румелия с Княжество България (1885). Участва в борбата за освобождението на Македония (1884-1885). Член на Народнолибералната партия. Депутат в 4-ото Обикновено народно събрание (1884-1886). Заместник-председател (1887) на 5-ото Обикновено народно събрание и негов председател (13 декември 1888-6 септември 1889). Издава вестниците "Борба" (1885), "Самозащита" (1885) и "Независимост" (1886). Един от редакторите на в. "Свобода" (1886-1899, 1918-1920). Участва в редактирането на в. "Братство" (1881-1882, 1884). Автор е на книгите "Васил Левски" (1883), "Четите в България на Филип Тотя, Хаджи Димитра и Стефан Караджата (1867-1868)" (1885), "Черти от живота и списателската деятелност на Любен С. Каравелов" (1885), "Христо Ботйов" (1888) - пръв опит за биографичен роман в българската литература; както и на публицистичните брошури "Заробването на Гавраил паша" (1885), "Не му беше времето" (1886), "Какво направихме в Търново" (1886), "Чардафон Велики" (1887) и др. Най-значителното му произведение е творбата "Записки по българските въстания" (3 тома, 1884-1894, посмъртно), в която са отразени подготовката, избухването и потушаването на Старозагорското и Априлското въстание.

- 170 години от рождението на Константин Величков (Константин Величков Петков), български политик, писател, преводач, критик, живописец (1855-1907).
Депутат в Областното събрание на Източна Румелия (1879-1885). Министър на народното просвещение (9-12 август 1886; 9 декември 1894-26 август 1897), министър на обществените сгради и съобщенията (17 септември-9 декември 1894), министър на търговията и земеделието (26 август 1897-23 ноември 1898). Дипломатически агент на България в Сърбия (24 февруари 1902-7 ноември 1904). Депутат в 8-ото Обикновено народно събрание (1894-1896). Основава  сп. "Училищен преглед" (1896). Внася в Народното събрание Закона за депозирането на печатни произведения в народните библиотеки (приет 1897). Основава сп. "Ученическа беседа" (1900-1904), издава и редактира сп. "Летописи" (1899-1905). По негова инициатива е открито Държавното рисувално училище в София (дн. Национална художествена академия) (1896) и е учреден Висш учебен съвет при Министерството на народното просвещение. Литературното му творчество включва "Всеобща история на литературата (1891), "Писма от Рим" (1895), "В тъмница" (1899), "Цариградски сонети" (1899) и др. Превежда творби на Шекспир, Данте Алигиери и др. Негови картини притежават Националната художествена галерия, Софийската градска художествена галерия, художествени галерии в Пловдив, Пазарджик и частни лица.

- 170 години от рождението на Тота Венкова (Тота Венкова Чехларова),  българска лекарка (1855-1921).
През 1873 г. е учителка в основния курс на Габровското петокласно девическо училище. По време на Руско-турската освободителна война (1877-1878) е самарянка във военен лазарет. Със стипендия на Санктпетербургското благотворително дружество, а по-късно и на Министерството на народната просвета учи медицина в Санкт Петербург.  Тя е първата българска дипломирана лекарка. Работила е като лекар в Русе, Велико Търново, Варна и София (1886-1893), основава курсове за подготовка на акушерки към Александровска болница в София. До 1900 г. е училищен лекар в Софийската девическа гимназия. След оттеглянето си от работа до смъртта си помага на болни, бедни и безприютни. Завещава цялото си имущество на санаториума за белодробно болни в Искрец, на Габровското девическо училище и на Софийския университет "Св. Климент Охридски". Почетен гражданин на Габрово (12 май 2005, посмъртно).

- 160 години от рождението на Гьорче Петров (Гьорги Петров Николов Трояченец; псевд. Марко), български революционер, деец на македоно-одринското революционно движение (1865-1921).
Един от създателите и ръководителите на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО). Идеолог и организатор на националноосвободителните борби на българите в Македония и Одринско. Участник в Илинденско-Преображенското въстание (1903).  Учител в Щип (1885-1887), Скопие (887-1891), Битоля (1891-1895) и Солун (1895-1897). Задграничен представител на ЦК на ВМОРО (1897-1901; 1905-1907). По време на Първата световна война (1914-1918) е председател на Окръжната постоянна комисия в Битоля и кмет на Драма (1914-1918). Началник (1921) на Бюрото за заселване на бежанците. Издава книгата "Материали по изучаването на Македония" (1896), в. "Бунтовник" в София (декември 1898-март 1899) и сп. "Културно единство" (октомври 1908-март 1909, заедно с Антон Страшимиров). Убит на 28 юни 1921 г.

- 155 години от рождението на Стоян Камилски (ист. име Стоян Вълчев Махеров), деец на македоно-одринското революционно движение (1870-1933). Четник и войвода на Цикнихорския въстанически участък в Одринска Тракия по време на Илинденско-Преображенското въстание (1903).

- 130 години от рождението на Павел Грозданов, български футболист, треньор и спортен деец (1895-1939).
През футболната си кариера е  играл за отборите на  "Славия" (София) и "Атлетик" (София). Павел Грозданов е активен обществен спортен деец. Под негова редакция през 1919 г. са издадени правила за футбола, а заедно с Ото Файст (треньор на националния отбор по футбол на България през 1931 г.) през 1932 г. написват първото ръководство по футбол.  През 1922 г. е един от учредителите на първата съдийска колегия. Ръководи създадената през 1923 г. Българска национална спортна федерация (БНСФ) до 1933 г. Четири пъти е треньор е на българския националния отбор по футбол в периода от 1925 г. до 1934 г .

- 110 години от рождението на проф. Елена Генева, българска цигуларка и музикален педагог (1915-2002).
Преподавала е в Музикалната академия "Панчо Владигеров". Основателка е на школа по проблемите на методиката на цигулковото изпълнителство.

- 95 години от рождението на Александър Дайнов, български журналист (1930-2011).
Бил е дългогодишен кореспондент на в. "Работническо дело в Лондон, Великобритания.

- 90 години от смъртта на ген.-лейт. Атанас Назлъмов, български военен деец (1863-1935).
Участник в  Сръбско-българската война (2-16 ноември 1885). Началник на Щаба на  войската (2 ноември 1907-27 март 1910) и инспектор на конницата (1911-1912). Командир на Първа пехотна софийска дивизия през Балканската война (1912-1913). След разформироването на Трета армия (септември 1918) поема командването на окупационните войски в цяла Добруджа с правата на командващ армия. Носител на орден "Стара планина" първа степен с мечове за изключително големите му заслуги към България при планирането и осъществяването на военните операции през Балканската война (1912-1913) и за проявеното новаторство и военно майсторство (20 декември 2012, посмъртно).

- 80 години от смъртта на кап. Неделчо Бончев, български военен летец (1917-1945).
Участник във Втората световна война (1939-1945). По време на бомбардировките над София (1943-1944) на 20 декември 1943 г. той поврежда тежко един американски четиримоторен бомбардировач. На 30 март 1944 г. сваля бомбардировача "Боинг Б-17". На 17 април 1944 г. прави таран и сваля още един американския бомбардировач. Става известен като втората българска жива торпила след капитан Димитър Списаревски. Пленен е от германците, по-късно разстрелян. Кавалер на "Орден за храброст".

През 2025 година в света се навършват:

- 1455 години от рождението на пророка Мохамед, религиозен проповедник (ок. 570-632).
Основоположник на исляма. Принадлежи на рода Хашими, който е част от племето корейши. Около 610 г. започва да се усамотява в планината Нур, недалеч от Мека, и получава заповедите от Аллах, предадени като откровения от арахангела Джабраил (Гавраил). Пророкът започва да проповядва новата религия. През 622 г. Мохамед е принуден да емигрира от Мека в Ятреб, който още приживе на Пророка ще бъде наречен Медина (ал Наби), т.е. ГРАДЪТ (на Пророка). Годината на емиграцията (хиджра) 622 г. се смята за година първо по ислямското летоброене. Новата религия се приема от почти всички араби в Ятреб, както и от вътрешността на Арабия. През 629 г. начело на армия Пророкът тръгва към Мека. В местността Бадр, недалеч от Мека, разбива мекианската армия и установява властта си над целия Арабски полуостров.

- 880 години от рождението на папа Григорий IX   (светско име Уголино ди Сени), глава на Римокатолическата църква и духовен водач на всички католици католици (19 март 1227 - 22 август 1241) (ок. 1145-1241).

- 755 години от рождението на Уилям Уолъс, шотландски пълководец (1270-1305).
Води cъпрoтивaтa cрeщу aнгличaнитe по време на Вoйнитe зa шoтлaндcкa нeзaвиcимocт. На 11 септември 1297 г. при Cтърлингcкия мocт под негово командване шотландските войски разбиват англичаните. В продължение на 8 години той е легенда и символ на свободния дух на шотландците. Покровител е на Шотландия до неговото поражение в битката при Фолкърк на 22 юли 1298 г. На 5 август 1305 г. Уилям Уoлъc e зaлoвeн близo дo Глaзгoу и прeдaдeн нa крaл Eдуaрд I,  а на 23 август 1305 г. е екзекутиран за държавна измама. Cлeд cвoятa cмърт Уилям Уoлъc придoбивa гeрoичeн oбрaз дaлeч извън прeдeлитe нa рoдинaтa cи. Уилям Уолъс е прототип на главния герой от филма "Смело сърце" с участието на американския актьор Мел Гибсън.

- 655 години от рождението на Ян Хус, чешки проповедник, идеолог на чешката Реформация (1370-1415).
Преподавател в Пражкия университет и ректор на университета от 1409 г.  Под негово ръководство в Пражкия университет започва отстраняване на германските професори и замяната им с чешки. Той отрича поведението на германското духовенство, което от векове определя начина на живот по чешките земи, изказва се против трупането на богатства от църквата и порочната практика на търговията с индулгенции и отрича, че католическата църква и свещениците са единственият път към вечното спасение на хората.  Той пише произведенията си на чешки език, съставя чешка граматика. Заради проповедите си Ян Хус е отлъчен от църквата и през 1412 г. е принуден да напусне Прага. На 6 юли 1415 г. в Констанц, Германия, Църковният съвет на Римокатолическата църква обявява Ян Хус за еретик и го изгаря на клада.

- 575 години от рождението Роден Бартоломеу Диаш, португалски мореплавател (ок. 1450-1500).
На 3 февруари 1488 г. в търсене на морски път за Индия, открива най-южната точка на Африка -  нос "Добра надежда". Той е първият европеец, преминал от Атлантическия океан в Индийския океан.

- 545 години от рождението на Тициан ( ист. име Тициано Вечелио), италиански художник (1480-1576).
Представител на Венецианската школа през Късния ренесанс.

-  515 години от смъртта на Джорджоне (Барбарели да Кастелфранко), италиански художник от епохата на Ренесанса (ок. 1477-1510).

- 500 години от рождението на Питер Брьогел,  нидерландски художник (ок. 1525-1569).
Автор e на картините  "Изгонването на ангелите" (1562-63), "Вавилонската кула" (1563), "Мизантроп", живописния цикъл "Годишните времена" (1965), включващ картините "Сенокос", "Жътва", "Връщане на стадата", "Мрачен ден", "Ловци в снега" и др.

- 500 години от рождението на Джовани Пиерлуиджи да Палестрина, италиански композитор (ок. 1525-1594).

- 475 години от рождението на Вилем Баренц, нидерландски мореплавател и полярен изследовател (1550-1597).
От 1594 г. ръководи 3 експедиции за откриване на североизточния морски проход от Атлантическия за Тихия океан. През 1594 г. открива Нова земя, а през 1596-1597 г. - Мечи остров и Шпицберген. Умира сред ледовете на Нова земя. Неговото име носят Баренцово море, гр. Баренцбург и Баренцовия регион.

- 475 години от рождението на Джон Нейпиър, шотландски математик (1550-1617).
Разработил е концепцията за логаритмите като метод на изчисление (1614).

През месец януари 2025 г. в света:

САЩ. 115 години от създаването (1910) на компанията „Холмарк“.
През януари 1910 г. в Канзас сити 18-годишният Джойс Клайд Хол започва да започва да продава поздравителни картички, след като напуска училище. На следващата година към него се присъединява брат му Роли и двамата отварят специализиран магазин в центъра на града за продажба на пощенски картички, подаръци, книги и канцеларски материали.  На 11 януари 1915 г. магазинът им изгаря при пожар. Двамата изтеглят заем и поставят началото на поздравителните картички с марка Холмарк. Компанията се разраства до най-голямата в света, производителка на поздравителни картички.

На 1 януари по света се отбелязва:

Световен ден на мира. Отбелязва се от 1968 г. по инициатива на папа Павел Шести от 8 декември 1967 г., който тогава призовава първия ден на годината да се отбелязва в целия свят като ден за надежда и обещание за мир в света и в живота на хората.

Националният празник на Куба. Ден на победата на революцията (1959).

Националният празник на Судан. Ден на независимостта (1956).

Националният празник на Хаити. Ден на независимостта (1804).

На този ден в България:

1848 - В Цариград излиза бр. 1 на седмичника "Цариградски вестник" -  първият и единствен български седмичник, който излиза в столицата на Османската империя всяка събота в продължение на почти 14 години.
Основан е от възрожденския книжовник, журналист и езиковед Иван Богоров, който е и негов пръв редактор. Вестникът излиза до 28 декември 1862 г.

1855 - Завършена е първата електрическа телеграфна линия Цариград - Одрин - Шумен от френски специалисти. С нея се поставя началото на телеграфните съобщения в българските земи. Телеграфната линия влиза в експлоатация на 10 септември 1855 г., като е приета първата телеграма, подадена по нея. В телеграмата се съобщава за превземането на Севастопол на 9 септември 1855 г.

1874 - В Цариград започва да излиза сп. "Ръководител на основното учение" с редактор Драган Цанков. Излиза два пъти в месеца като приложение на  сп. "Читалище". Последният брой излиза на 15 декември 1874 г.

1884 - Сформирано е 9-ото правителство на Княжество България с министър-председател Драган Цанков. Назначено е с Указ 1 от 1 януари 1884 г., обн. в "Държавен вестник", бр.1 от 5 януари 1884 г. Кабинетът е образуван от членове на Либералната партия. Управлява до 29 юни с. г.

1888 - Официално е открито психиатричното отделение в Университетска болница за активно лечение "Александровска" в София. Първият началник на отделението е д-р Стефан Данаджиев (1866-1943). От 1 юли 1922 г. отделението се реорганизира в психиатрична клиника - първата психиатрична клиника в България. Впоследствие от Клиниката по психиатрия се отделят Клиника по неврология (1957) и Клиника по детска психиатрия (1959).

1904 - Създаден е Русенският исторически музей като музейна сбирка към мъжката гимназия "Княз Борис I". През 1937 г. прераства в градски музей. От 1949 г. е Държавен музей, а от 1952 г. - Окръжен исторически музей. С ПМС 153/28 юли 2000 г. е преобразуван в Регионален исторически музей с обхват на дейност на територията на областите Русе, Разград и Силистра.

1917 - Излиза от печат бр. 1 на сп. "Смях и сълзи", седмично литературно-хумористично списание. Последният му брой излиза през м. ноември 1917 г. Сред основателите и сътрудниците му е писателят Христо Смирненски.

1931 - Излиза бр. 1 на сп. "Жупел". Последният брой на списанието излиза на 1 април 1934 г.

1931 - Излиза бр. 1 на в. "Транспортен глас", независим професионален вестник на транспортните работници в България. Последният брой на вестника излиза на 29 май 1934 г.

1945 - Излиза бр. 1 на в. "Септемврийче" - вестник на пионерската организация със същото име, създадена на 2 ноември 1944 г. Последният брой излиза на 27 декември 1969 г. Редактори са Асен Босев и Камен Калчев, художници - Александър Поплилов и Стоян Венев.

1962 - В България се извършва парична реформа (обмяна) - 10 стари лева се заменят с 1 нов лев. Тази реформа се прави на основание на Постановление 149 на Министерския съвет от 22 юли 1961 г. Сменя се мащабът на цените и намиращите се в обращение пари се обменят с нови в съотношение 10:1. От обращение се изваждат всички банкноти от емисия 1951 г. и монетите от емисии 1951-1960 г. Установяват се нови официални курсове на лева към рублата - 1 рубла става равна на 1.30 лв., и долара - 1 долар става равен на 1.17 лв., които съответстват на златните съдържания на тези валути - съответно 0.987412 и 0.888671 грама. В съотношение 10:1 са преизчислени и заплатите, фондовите възнаграждения, пенсиите и влоговете.

1963 - Българска телеграфна агенция (БТА) се включва в източноевропейския пръстен за обмен на текстова информация.

1963 - С постановление на Министерския съвет самодейният куклен театър в Добрич (първото му представление е изиграно през 1952 г. - "Червената шапчица") е одържавен и става филиал на драматичния театър. С постановление от 1 април 1981 г. кукленият театър става самостоятелен институт. От 1984 г. носи името на поетесата Дора Габе.

1970 - Списанието на Българска телеграфна агенция "Светът в снимки и карикатури" се преименува на сп. "Паралели". Първият брой излиза на 20 януари 1965 г. На 23 декември 2010 г. излиза последен бр. 51-52 (2334) на сп. "Паралели".

1973 - Създава се Интегрирана единна авиодиспечерска служба (ИЕАДС) с разпореждане на Министерския съвет 363/16 октомври 1973 г. (от 1998 г. - Военно ръководство на въздушното движение (ВРВД). През периода 1990-1998 г. системата за разпределение и използване на въздушното пространство се синхронизира с тази на Европейския съюз, а за Военновъздушните сили - с тази на НАТО. Службата участва в работата на Комитета на НАТО по управление на въздушното движение  (NATMC), както и на Комитета за гражданско - военна координация (CMIC) на Европейската организация за безопасност на въздухоплаването (ЕВРОКОНТРОЛ).

1975 - В България е въведен пощенски код за автоматизирана обработка на пощенските пратки. Пощенският код е съкратен цифров адрес на селищата, който осигурява автоматизирана обработка на пощенските пратки. Представлява четирицифрено число и е означение на населено място или район в големите населени места. Първата цифра указва пощенската кодова зона. Първата и втората цифра, взети заедно, указват пощенския район. Четирите цифри, взети заедно, указват националния пощенски код на населеното място или район в големите населени места. С въвеждането му България е разделена на 9 пощенски зони, всяка от които включва 3-4 от съществуващите тогава 27 окръга (дн. 28 области).

1986 - В София е създаден Националният музей "Земята и хората" с разпореждане 50 от 30 декември 1985 г. на Бюрото на Министерски  съвет. Музеят е официално открит на 19 юни 1987 г. Сбирката му е изградена изцяло от дарения от организации, министерства, български и чуждестранни фирми и отделни лица. С решение 495 на Министерския съвет от 19 юли 2002 г. на музея е предоставен статут на държавен  културен институт с национално значение.

1991 - Създадена е Дирекция по вероизповеданията на мястото на Комитета по въпросите на българската православна църква и на религиозните култове при Министерство на външните работи (закрит с ПМС 125/6 декември 1990 г.). С ПМС 192/15 септември 1994 г. дирекцията  се преобразува  в звено в администрацията на Министерски съвет. Функциите и правомощията й са определени в Закона за вероизповеданията, приет от 39-ото Народно събрание на 20 декември 2002 г., съгласно който Дирекция "Вероизповедания" е специализирана администрация на Министерския съвет.

1993 - България установява дипломатически отношения с Чешката република след като на 23 декември 1992 г. признава нейната независимост.

1993 - България установява дипломатически отношения със Словашката република след като на  23 декември 1992 г. признава нейната независимост.

1994 - Излиза бр. 1 на в. "Старият мост", седмичник за общините Свиленград и Любимец. През януари 2022 г. вестникът спира да излиза на хартия.

2001 - Започва да работи информационно-аналитичния сайт mediapool.bg.

2003 - Започва излъчвания "Радио 1". На 11 януари 2001 г. радиото получава лиценз за разпространение на програмата си в София. Започва излъчвания на 11 януари 2001 г. като "Радио TНН". С Решение 15-00-148 от 19 декември 2002 г. на Съвета за електронни медии радиото се преименува на "Радио 1".

2003 - Започва да функционира Агенцията за социално подпомагане към министъра на труда и социалната политика. Създадена е със Закона за изменение и допълнение на Закона за социално подпомагане, приет от 39-ото Народно събрание на 21 декември 2002 г. Правоприемник е на Националната служба за социално подпомагане.

2004 - България поема за срок от една година председателството на Групата за средиземноморско сътрудничество към Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) от предишния председател Нидерландия.

2004 - В България започва да се прилага наказателна мярка "пробация".  Съгласно параграф 89 от Закон за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, приет от 39-ото Народно събрание на 13 септември 2002 г. Пробацията е съвкупност от ограничителни мерки за контрол и въздействие без лишаване от свобода, които се налагат заедно или поотделно (съгласно чл. 42а. , алинея 1 на закона).

2004 - Влиза в сила Законът за омбудсмана, приет от 39-ото Народно събрание на 8 май 2003 г., с който  се създава институцията Омбудсман на Република България.
Омбудсманът приема и разглежда жалби и сигнали и се застъпва, когато с действие или бездействие се засягат или нарушават правата и свободите на гражданите от държавните и общинските органи и техните администрации, както и от лицата, на които е възложено да предоставят обществени услуги.

2004 – Влиза в сила на Закона за трансплантации на органи, тъкани и клетки, приет от Народното събрание на 11 септември 2003 г. Законът урежда условията и реда за извършване на трансплантация на органи, тъкани и клетки в хуманната медицина.

2005 - Влиза в сила винетната система в България, която става задължителна за всички притежатели на автомобили.

2006 - Влиза в сила Кодексът за застраховането, приет от 40-ото Народно събрание на 8 декември 2005 г. С него се либерализира пазарът на задължителната застраховка "Гражданска отговорност".
 
2007 - Влиза в сила Договорът за присъединяване на България и Румъния към Европейския съюз, подписан на 25 април 2005 г. в Люксембург. Договорът е одобрен от Европейския парламент в Страсбург, Франция, на 13 април 2005 г. и подписан на 25 април 2005 г. в Люксембург по време на срещата на министрите на външните работи на страните от Европейския съюз.

2008 - Влизат в сила промените в Закона за данъците върху доходите на физическите лица, приети от 40-ото Народно събрание на 17 декември 2007 г. Според промените доходите на физическите лица ще се облагат с единна данъчна ставка от 10 на сто (плосък данък).

2008 - Създава се Държавна агенция "Национална сигурност" със  Закона за Държавна агенция "Национална сигурност", приет от 40-ото Народно събрание на 11 декември 2007 г.

2011 - Създава се Комисия за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси съгласно Закона за изменение и допълнение на Закона за предотвратяване и  установяване на конфликт на интереси, приет от 41-ото Народно събрание на 25 ноември 2010 г. Комисията е специализиран, независим, постоянно действащ държавен орган, който установява конфликт на интереси за лицата, заемащи публични длъжности.

2014 - Отпадат всички ограничения за наемане на български граждани на трудовия пазар в държавите от Европейския съюз (ЕС) след изтичане на 7-годишния преходен период от присъединяването на България и Румъния към Европейския съюз на 1 януари 2007 г. Българските и румънските граждани вече могат свободно да упражняват правото си на труд във всяка държава от ЕС, без да се нуждаят от разрешително за работа.

2015 - В Русе е измерена температура от минус 13,8 градуса, която е рекорд за този ден за последните 30 години. Предишният рекорд за 1 януари е бил през 1985 г., когато е отчетена температура от минус 11,9 градуса.

2016 - Влизат в сила промени в условията за пенсиониране, според които право на пенсия за осигурителен стаж и възраст ще се придобива при навършване на 60 години и 10 месеца от жените и 63 години и 10 месеца от мъжете. Необходимият осигурителен стаж за жените е 35 години и 2 месеца, а за мъжете - 38 години и 2 месеца.

2017 - Влиза в сила нов размер на минималната месечна работна заплата за страната 460 лв. и на минималната часова работна заплата 2, 66 лв. при нормална  продължителност на работното време 8 часа и при 5-дневна работна седмица.

2018 - България  официално поема ротационното председателство на Съвета на ЕС за шест месеца под мотото "Съединението прави силата". Девизът е свързан с българската история, но отразява и идеята за обединена и солидарна Европа.       

2019 - Минималната работна заплата се увеличава от 510 лв. на 560 лв. съгласно Решение на Министерски съвет от 19 декември 2018 г. От 1 януари 2019 г. минималната работна часова заплата се увеличава от 3,07 лв. на 3,37 лв.

2021 – Изваждат се от обращение банкнотите с номинална стойност 2 лева, емисии 1999 г. и 2005 г., които престават да бъдат законно платежно средство. Банкнотите ще се обменят на касите на Българската народна банка по номинална стойност без ограничение на количеството, без такса и без краен срок на обмяна.

На този ден по света:

1502 - Открит е заливът Гуанабара, на брега на който днес е разположен град Рио де Жанейро, по време на Първата португалска експедиция (1501-1502) край бреговете на Южна Америка с участието на италианския мореплавател Америго Веспучи.

1700 - С указ на Петър I в Русия е въведен Юлианският календар. Този календар действа до 1 февруари 1918 г., когато в Русия е въведен Григорианският календар. С него се заменя Юлианския календар, който за 400 години избързва с 3 дни. За да се избегнат нови грешки, се решава от всеки 400 години да се изваждат 3 дни.

1785 - В Лондон, Великобритания, излиза бр. 1 в. "Таймс". Независим всекидневник, основан от Джон Уолтър като "Дейли юнивърсъл реджистър". На 1 януари 1788 г. се преименува на  "Таймс или Дейли юнивърсъл реджистър", а от 18 май 1788 г. името на вестника е съкратено на "Таймс". Това е първият в света вестник, в чието име се използва думата "таймс".

1801 - Създадено е Обединено кралство Великобритания и Ирландия с влизането в сила на Акта за обединение на Ирландия и Великобритания (Англия и  Шотландия), одобрен от парламентите на Ирландия и Великобритания на 28 март 1800 г.  и одобрен от крал Джордж III на 1 август 1800 г. През 1169-1172 г. Ирландия е завладяна от Англия. През 1282-1283 г. Англия завладява Уелс и официално го присъединява със закон през 1536 г. Шотландия е присъединена към Англия с лична уния през 1603 г., когато на английския престол се възкачва шотландският крал Джеймс от династията Стюарт. На 1 май 1707 г. с  Акт за обединение на Англия с Шотландия, приет на 6 март 1707 г., е създадена  Великобритания. След обявяването на независимостта на Ирландия (6 декември 1921) Ълстър - северната част, където живеят предимно протестанти, остава в границите на Великобритания, а държавата получава името Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия.

1804 - Провъзгласена е независимостта на Хаити. Обнародвана е декларация за независимостта на о. Сан Доминго, който от този момент връща старото си име, дадено от индианците - Хаити.  Островът е открит на 6 декември 1492 г. от Христофор Колумб, по време на първата му експедиция (1492-1493). Той го нарича Еспаньол. В средата на 16 в. испанските завоеватели, превръщайки острова в своя колония,  започват да заселват острова с негри от Африка като роби, които да работят в плантациите със захарна тръстика и златните мини. В началото на 17 в. на острова започват да проникват англичани и французи, които постепенно завладяват неговата западна част. По силата на мирен договор от 1697 г. западната част на острова става френска колония под името Сан Доминго, а източната част остава испанска колония до 22 юли 1795 г., когато в Базел (Швейцария) Франция и Испания подписват мирен договор, според който Испания се отказва от нейните владения в Хаити. През юли 1801 г. е приета конституция на о. Сан Доминго, в която формално се запазва колониалната зависимост на острова от Франция. Опитът на Наполеон да подчини напълно острова води до въстание на негрите и мулатите. Френските войски са разбити. На 1 януари 1804 г. е обнародвана декларация за независимостта на о. Сан Доминго, който от този момент връща старото си име, дадено от индианците -  Хаити. През 1844 г. в източната част на острова избухва въстание, в резултат на което тя се отделя от западната, в резултат на което се създава самостоятелна държава - Доминиканска република. Хаити остава в западната част на острова.

1822 - В Пиаду, близо до гр. Епидавър, е приета от Националното събрание на Гърция първата конституция на страната, т. нар. Епидавърски органически статут  в хода на национално-освободителната революция срещу Османската империя (1821-1829). Гърция е провъзгласена за независима държава.

1863 - В САЩ е премахнато робството в южните щати на страната по силата на Прокламация за еманципация на робите, подписана от президента Ейбрахам Линкълн и издадена на 22 септември 1862 г. Първите африканци са заведени във Вирджиния през 1619 г., като са били използвани за чираци. През 17 в. търговията с роби през Атлантическия океан насилствено довежда най-малко 12 млн. африканци в САЩ. В края на 17 в. започват робски бунтове в САЩ. През 1777 г. Върмонт е първата територия от САЩ, а през 1780 г. Пенсилвания - първият щат, който премахва робството.

1889 - Основана e Австрийската социалдемократическа работническа партия. През 1934 г. дейността й е забранена. На 14 април 1945 г. е възстановена под името Австрийска социалистическа партия, от 15 юни 1991 г. - Австрийска социалдемократическа партия.

1900 - В Нигерия е установен британски протекторат.

1901 - С влизането в сила на конституцията на Австралия, приета на 9 юли 1900 г., официално е създаден Австралийският съюз. Съгласно основния закон  британските колонии Виктория, Западна Австралия, Куинсланд, Нов Южен Уелс, Тасмания и Южна Австралия се обединяват във федерална държава.

1905 - Основан e "Индепендиете" - Буенос Айрес, аржентински футболен клуб.

1909 - Във Великобритания влиза в сила Закон за пенсиите, приет от парламента на 1 август 1908 г. Съгласно закона над половин милион стари и много бедни хора получават първите държавни пенсионни плащания в Обединеното кралство.

1910 - Основан e "Велес Сарсфийлд" - Буенос Айрес, аржентински футболен клуб.

1912 - Китай е провъзгласен за република с първи президент Сун Ятсен (до април 1912). Сун Ятсен оглавява буржоазната революция в Китай (Синхайската революция 1911-1913), довела до свалянето на манджурската династия Цин (1644-1911).

1925 - В Норвегия столицата Християния е преименувана Осло. Град Осло е основан около 1050 г. от крал Харард Хадрада. Името му означава "полетата на боговете". През 1624 г. градът изгаря до основи. Възстановен е от Кристиан IV - крал на Дания и Норвегия, който през 1624 г. го преименува на Кристиания. От 1624 г. до 1925 г. името му е Кристиания, като до 1877 г. се изписва Christiania, а след това Kristiania. Това име градът носи до 1925 г.

1929 - В Полша е създадена националната авиокомпания ЛОТ.

1930 - В Лондон, Великобритания, излиза бр.1 на в. "Дейли Уъркър", орган на Комунистическата партия на Великобритания. През м. април 1966 г. се преименува на "Морнинг стар".

1939 - В САЩ Уилям Хюлет и Дейвид Пакард основават компанията "Хюлет-Пакард".

1942 - Във Вашингтон, САЩ, е подписана Декларация на Обединените народи срещу Тристранния пакт. Декларацията е подписана от представители на 26 държави - СССР, САЩ, Китай, Великобритания, Австралия, Белгия, Индия, Канада, Коста Рика, Куба. Люксембург, Чехословакия, Доминиканска република, Салвадор, Гърция, Гватемала, Хаити, Хондурас, Нидерландия, Нова Зеландия, Никарагуа, Норвегия, Панама, Полша, Южноафриканския съюз (от 1961 г. Република Южна Африка) и Югославия. Държавите заявяват взаимно сътрудничество и употребата на всички свои икономически и военни ресурси срещу страните от Тристранния пакт и присъединилите се към него държави, с които са в състояние на война. Изключват сключването на сепаратистки мир или примирие с общия враг. Тристранният пакт е  подписан на 27 септември 1940 г. в Берлин, Германия, от Германия, Италия и Япония за срок от 10 години, с цел да координира действията на трите държави в установяването на световно господство и подялба на света между тях.

1947 - Във Великобритания е национализиран въгледобивът със закон, приет от парламента на 12 юли 1946 г.

1948 - Национализация на жп линиите във Великобритания. Осъществена е по силата на закон, приет на 6 август 1947 г.

1948 - Влиза в сила Общото споразумение за митата и търговията (ГАТТ), подписано на 30 октомври 1947 г. от 23 държави. Съдържа клаузи за взаимоизгодни търговски и митнически отстъпки. На 31 декември 1995 г. ГАТТ официално престава да съществува. От 1 януари 1995 г. негов приемник е Световната търговска организация.

1948 - Влиза в сила споразумението за митнически съюз между Белгия, Нидерландия и Люксембург - Бенелюкс, подписано на 5 септември 1944 г. в Лондон, Великобритания, по силата на което е създадена зона за свободна търговия помежду им и е въведена единна митническа тарифа за стоките, внесени от други страни. На 3 февруари 1958 г. в Хага, Нидерландия, страните от Бенелюкс подписват договор за икономически съюз, в сила от 1 ноември 1960 г. за срок от 50 години. На 17 юни 2008 г. правителствата на Нидерландия, Белгия и Люксембург подписват в Хага, Нидерландия, нов договор за икономическия съюз Бенелюкс, който е за неопределен срок, за да засилят сътрудничеството си в областта на икономиката и правосъдието.

1951 - Започва да работи Върховният комисариат на ООН за бежанците, създаден на 14 декември 1950 г. с резолюция на Общото събрание на ООН.

1956 - Судан става независима република. През 1820-1881 г. страната е под турско-египетска власт. През 1896-1898 г. се води война с Великобритания, подкрепяна от Египет. От 1899 г. страната е британско-египетски кондоминиум.

1958 - Влизат в сила договорите за създаването на Европейската икономическа общност и на Европейската общност за атомна енергия, т. нар. Римски договори. Договорите са подписани на 25 март 1957 г. в Рим, Италия, от шест европейски държави - Белгия, Италия, Люксембург, ФРГ, Франция и Нидерландия.

1959 - В Куба е свален режимът на ген. Рубен Фулхенсио Батиста. Обявена е победата на кубинската революция. Фидел Кастро става министър-председател. Батиста идва на власт чрез преврат на 10 март 1952 г. и установява диктатура.

1960 - Източен Камерун получава независимост от Франция (от 1984 г. - Република Камерун). От 1884 г. Камерун е колония на Германската империя. По време на Първата световна война (1914-1918) на територията на Камерун се водят битки между немските и британско-френските войски. През февруари 1916 г. Камерун е окупирана от британско-френската армия, а през март 1916 г. страната е разделена между двата съюзника, като Франция получава източната част, а Великобритания -  западната. От 1922 г. Камерун се управлява от Великобритания и Франция с мандат на ОН (от 12 декември 1946 г. с мандат на ООН), като Западен Камерун влиза в състава на британските колонии в Нигерия. Разхищението на природните богатства и експлоатацията на камерунския народ довеждат до началото на освободителната борба през 1948 г. На 1 януари 1960 г. Източен Камерун получава независимостта си от Франция, а Западен Камерун - през февруари 1961 г. След проведен референдум, на 1 октомври 1961 г. е създадена Федерална Република Камерун.

1964 - В Москва, СССР започва да функционира Международната банка за икономическо сътрудничество на страните членки на Съвета за икономическа взаимопомощ, създадена по силата на споразумение, подписано на 22 октомври 1963 г. в Москва, СССР, от България, Германска демократична република, Монголия, Полша, Румъния, СССР, Унгария и Чехословакия. В споразумението е записано, че то ще влезе в сила, когато последната страна по споразумението го ратифицира, но ще влезе временно в действие на 1 януари 1964 г., ако дотогава не е изпълнено това условие. Влиза в сила на 18 май 1964 г. Основната цел на банката е да съдейства за икономическото развитие и сътрудничеството между страните членки посредством установяване на икономически връзки между организации от тези страни и предоставянето на пълен пакет от банкови услуги на високо ниво.

1965 - Извършена е първата въоръжена операция на палестинското национално движение за освобождение "Ал Фатах" срещу Израел - заложена е бомба на трансизраелския водопровод (система от съоръжения, обединяваща водоизточниците в страната). Въоръженото крило на "Ал Фатах" - "Ал Асифа" ("Бурята"), поема отговорност за нападението. Датата на въоръжената операция се приема за създаване на движението, което е основано през 1959 г. от Ясер Арафат.

1970 - Първа емисия на Специалните права на тираж (СПТ) на Международния валутен фонд (МВФ). Специалните права на тираж са създадени през 1969 г. от Международния валутен фонд като безналични международни резервни активи, разпределени между членовете на МВФ, пропорционално на вноските им. СПТ  са създадени, за да се поддържа тогавашната система на фиксирани валутни курсове, известна като Бретън-Уудска валутна система. Всяка страна-членка има специална сметка, по която са записани, разпределените и СПТ. Стойността на Специалните права на тираж се базира на кошница от четирите най-ликвидни и използвани валути - щатският долар, британската лира, еврото и японската йена, като СПТ могат да се конвертират в която и да е от тези валути. Първата емисия (разпределение) на СПТ е направена в приблизително равни вноски на 1 януари 1970 г., 1971 г. и 1972 г., като общият размер е 9,3 млрд. СПТ. Второто разпределение - на 1 януари 1979 г., 1980 г. и 1981 г. в размер на 12,1 млрд. СПТ.

1970 - Във Великобритания влиза в сила закон за реформа в областта на семейните отношения, с който се намалява възрастта за пълнолетие в Англия и Уелс от 21 на 18 години.

1973 - Великобритания, Дания и Ирландия стават членове на Европейската икономическа общност (ЕИО) (дн. Европейски съюз).

1977 - В Прага, Чехословакия, е публикувана декларация "Харта 77" заедно с имената на първите 242 души, които са я подписали. Сред тях са Вацлав Хавел, Ян Паточка, Зденек  Млинарж, Иржи Хайек, Павел Кохоут и др. Поводът е арестуването на членовете на рокгрупата "Пластик пипъл оф дъ юнивърс" през 1976 г. и последвалият процес срещу тях. С декларацията се обявява създаването на свободно, неформално и открито сдружение на хора с различни убеждения, различна вяра и различни професии, които са обединени от волята поотделно и заедно да се стремят към зачитането на гражданските права и правата на човека. При опит да внесат хартата в парламента Вацлав Хавел, Людвик Вакулик и Павел Ландовски са арестувани, а документът е конфискуван. Разпространението му е обявено за политическо престъпление. На 7 януари 1977 г. са разпространени копия, публикувани в "Монд", "Франкфуртер алгемайне цайтунг", Таймс" и "Ню Йорк таймс" и излъчена по забранените тогава радиостанции "Свободна Европа" и "Гласът на Америка". В документа са отправени критики към правителството за неизпълнение на задължението за прилагане на разпоредбите от конституцията на страната за човешките права, Заключителния акт от Хелзинки на Конференцията за сигурност и сътрудничество в Европа от 1975 г. и документи на ООН за политически, граждански, икономически и културни права.

1981 - Гърция става член на Европейската икономическа общност (ЕИО) (от 1 ноември 1993 г. Европейски съюз).

1984 - Провъзгласена е независимостта на Бруней от Великобритания. Бруней е британски протекторат от 1888 г., а през 1906 г. администрацията е поверена на британски поданик, чиито съвети султанът на Бруней бил длъжен да приема. През 1979 г. Великобритания и Бруней подписват договор, по силата на който Бруней ще получи независимост през 1984 г.

1986 - Испания и Португалия стават членове на Европейската икономическа общност (ЕИО) (от 1 ноември 1993 г. Европейски съюз).

1987 - Влиза в сила Заключителният документ на Конференцията по мерките за укрепване на доверието и сигурността и по разоръжаването в Европа (т. нар. Стокхолмска конференция), приет на 21 септември 1986 г. Стокхолмската конференция (17 януари 1984-19 септември 1986) се провежда в съответствие с положенията на Заключителния документ на седмия кръг (2 февруари-25 март 1983) от Мадридската среща (11 ноември 1980-9 септември 1983) и е част от процеса на общоевропейската сигурност, довел до създаването на Съвещанието за сигурност и сътрудничество в Европа (СССЕ) (от 6 декември 1994 г. Организация за сигурност и сътрудничество в Европа). Приетият Заключителен документ на Стокхолмската конференция конкретизира и придава действеност на принципа за неупотреба на сила, съдържа мерки за укрепване на доверието и сигурността в Европа, които имат политически задължителен характер и обхващат въпроси като уведомяване за военни учения, за прехвърляне и придвижване на войски, ограничаване на военната дейност на континента.

1993 - Началото на излъчванията на телевизионния канал "Евронюз". "Евронюз" е международен денонощен новинарски телевизионен канал, акционерно дружество, със седалище в Лион, Франция. Създаден е с договор, подписан на 9 юни 1992 г. от представители на 11 телевизионни компании от Европа. От 1 януари 1993 г. излъчва новини на пет езика: английски, френски, испански, немски и италиански, а от 2011 г. - на 11 езика. Предаванията на "Евронюз" могат да бъдат приемани в над 150 държави от цял свят.

1993 - Създадени са Чешката република и Словашката република. Федералното събрание (парламент) на Чехословашката социалистическа федеративна република приема на 25 ноември 1992 г. закон за разпускането на федерацията, съгласно който тя се разделя на две независими държави - Чешка република и Словашка република, считано от 1 януари 1993 г. Дотогава двете републики съществуват като единна държава - Чешка и Словашка федеративна република, създадена на 28 октомври 1918 г. като Чехословашка република.

1994 - Във Франкфурт на Майн, Германия, е създаден Европейски валутен институт, от 1 юли 1998 г. - Европейска централна банка.

1994 - Влиза в сила Договорът за единно икономическо пространство, подписан на 2 май 1992 г. от 12-те страни членки на Европейската общност и 7-те държави от Европейското обединение за свободна търговия (ЕФТА).

1994 - Влиза в сила Споразумението за създаване на северноамериканска зона за свободна търговия (НАФТА), подписано на 17 декември 1992 г. във Вашингтон, САЩ, Мексико и Отава, Канада, поотделно от президентите на САЩ - Джордж Буш, на Мексико Карлос Салинас и министър-председателя на Канада Брайън Мълруни.

1995 - Официално влиза в сила Договорът от Маракеш за създаване на Световната търговска организация. Договорът е подписан на 15 април 1994 г. в Маракеш, Мароко, с цел да координира либерализацията на международната търговия. Тя е продължител на основаното през 1947 г. Общо споразумение за митата и търговията (ГАТТ). По силата на решение от 8 декември 1994 г. в продължение на една година двете организации действат успоредно. На 31 декември 1995 г. ГАТТ официално престава да съществува.

1995 - Влиза в сила Споразумение за свободна търговия, по силата на което се създава Южноамериканският общ пазар (МEРКОСУР). Споразумението е подписано в Асунсион, Парагвай, на 26 март 1991 г. от президентите на Аржентина, Бразилия, Парагвай и Уругвай. Венецуела се присъединява на 31 юли 2012 г.

1995 - Швеция, Финландия и Австрия стават членове на Европейския съюз, с което броят на страните членки става 15.

2000 - Гърция става пълноправен член на Шенгенската система, осигуряваща свободно движение на гражданите на Европейския съюз във всички страни от системата. Гърция подписва Споразумението от Шенген през 1992 г., а на 11 юни 1997 г. парламентът го ратифицира.

2001 - Закрит е Западноевропейският съюз (ЗЕС). Основните функции, пълномощия и имуществото са прехвърлени на Европейския съюз (ЕС). ЗЕС е създаден с Брюкселския договор (17 март 1948 г.), модифициран с Парижките споразумения (23 октомври 1954 г.), учреден на 6 май 1955 г. Сред страните учредителки на организацията са Белгия, Великобритания, Германия, Италия, Люксембург, Франция и Нидерландия.

2002 - Съгласно договореностите между Виетнам и Русия започва изтеглянето на руските военнослужещи от базата "Камран", което трябва да приключи през 2004 г.

2002 - Монетите и банкнотите евро влизат в обращение във всички 12 страни от еврозоната.

2005 - В Германия влиза в сила първия в историята на страната Закон за имиграцията, който облекчава процедурите за прием на квалифицирани работници и затяга мерките срещу заподозрени в тероризъм лица. Законът е приет на 1 юли 2004 г. от Бундестага (долна камара на парламента) и на 9 юли 2004 г. от Бундесрата (горна камара на парламента).

2005 - Чехия премахва задължителната военна служба. Съгласно закон, одобрен на 24 септември 2004 г. от Камарата  на депутатите и от Сената на 4 ноември 2004 г., подписан от президента Вацлав Клаус на 18 ноември 2004 г. чешката армия става изцяло професионална.

2005 - В Турция влиза в обращение новата турска лира, на която са премахнати шест нули, и се нарича "йени тюрк лирасъ" (нова турска лира). В обращение ще бъдат пуснати и монети от по 1, 5, 10, 25, и 50 нови турски куруша (гроша).

2006 - В Норвегия влиза в сила Закон за равенство на половете, според който, считано от деня на влизането му в сила до две години около 500 акционерни дружества с ограничена отговорност в страната ще трябва да осигурят най-малко 40 процента от местата в управителните си съвети за жени. Така Норвегия става първата страна в света, изискваща равенство на половете в бордовете на акционерните дружества.

2007 - Влиза в сила Договорът за присъединяване на България и Румъния към Европейския съюз, подписан на 25 април 2005 г. в Люксембург. Договорът е одобрен от Европейския парламент в Страсбург, Франция, на 13 април 2005 г. и подписан на 25 април 2005 г. в Люксембург по време на срещата на министрите на външните работи на страните от Европейския съюз.

2008 - Влиза в сила решението на парламента на Хърватия от 5 октомври 2007 г. за прекратяване на задължителната военна служба. Новост в хърватската армия е това, че в нея вече могат да служат и жени.

2008 - В Узбекистан се отменя смъртното наказание, по силата на указ на президента Ислам Каримов, приет на 1 август 2005 г. На 15 юни 2007 г. Законодателната камара - долната камара парламента, приема закон за законодателни поправки и допълнения във връзка с отмяната на смъртното наказание. Законът е одобрен от Сената - горната камара парламента, на 29 юни 2007 г.

2011 - В Бразилия Дилма Русеф, чийто баща е българин, полага клетва като 40-и президент на страната и  първата жена президент на Бразилия. 

2012 - Словенският град Марибор и португалският Гимараеш са европейските столици на културата за 2012 година.

2013 - В Талин, Естония, е въведен безплатен градски транспорт. Всички регистрирани жители на Талин могат да се възползват от това, като се идентифицират с чип карта в превозните средства на градския транспорт. Посетителите на града трябва да си купуват билети. 75,5 процента от гласувалите жители на града подкрепят мярката с референдум, произведен на 25 март 2012 г. Към 15 януари 2013 г. е отчетено, че в града движението на автомобили е намаляло с 15 процента.

2014 - Латвия става членка на еврозоната и сменя националната си валута лат с евро.

2015 - В Норвегия влиза в сила закон, приет от парламента на 14 октомври 2015 г., с който се въвежда задължителна военна повинност за жените. Норвегия става първата европейска държава и първата страна членка на НАТО, въвела подобна мярка.

2016 - В Китай влиза в сила закон, приет на 27 декември 2015 г. от постоянния комитет на Обощокитайското събрание на народните представители (постоянно действащ орган на парламента), с който се разрешава на всички китайски семейства да имат две деца. Така се слага край на политиката "едно семейство - едно дете", водена през последните 40 години и предотвратила раждането на близо 400 милиона души.

2017 - Новият генерален секретар на Организацията на обединените нации 67-годишният португалец Антонио Гутериш  встъпва в длъжност. Той заменя досегашния генерален секретар южнокореецът Бан Ки-мун, който заема поста от 1 януари 2007 г. в продължение на два мандата. Антонио Гутериш е одобрен за генерален секретар на ООН на закрито заседание на Съвета за сигурност на ООН на 6 октомври 2016 г., на 13 октомври 2016 г. е избран от Общото събрание за 5-годишен мандат, а на 12 декември 2016 г. полага клетва. Антонио Гутериш е бил министър-председател на  Португалия от 28 октомври 1995 г. до 6 април 2002 г. и върховен комисар на ООН за бежанците от 15 юни 2005 г. до 31 декември 2015 г.

2019 - САЩ и Израел напускат Организацията на ООН по въпросите на образованието, науката и културата (ЮНЕСКО) с аргумента, че тя заема антиизраелски позиции. САЩ спират финансирането си за ЮНЕСКО, след като през 2011 г. организацията приема Палестина за свой член. През м. октомври 2017 г. администрацията на президента на САЩ Доналд Тръмп и министър-председателят на Израел обявяват, че техните страни ще напуснат ЮНЕСКО.

2020 - Естония получава за пръв път в историята си статут на непостоянен член на Съвета за сигурност на ООН.

2021 - Влиза в сила забрана за износа на пластмасови отпадъци от Европейския съюз към бедни страни на фона на опасенията за замърсяването на околната среда в държави извън ЕС. Предвидено е "чисти" пластмасови отпадъци да могат да се изпращат за рециклиране към държави, които не са част от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие.

2022 - Албания за пръв път е избрана за непостоянна членка на Съвета за сигурност на ООН за период, който ще продължи до 31 декември 2023 година.

2023 - Кипър въвежда за първи път минимална работна заплата. Размерът й е 940 евро на месец и ще бъде преразгледан след една година, а след това - на всеки две години. Мярката засяга около 40 000 работници.

Родени на този ден българи:

акад. Любомир Милетич, езиковед, етнограф и историк (1863-1937).
Един от основателите на Висшия педагогически курс при Софийската мъжка гимназия (дн. Софийски университет "Св. Климент Охридски") (1888). Преподавател в катедра по славянско езикознание  в Софийския университет (1888-1934). Декан на Историко-филологическия факултет  (1903-1904) и ректор на Софийския университет  (1900-1901,1921-1922). Председател на Историко-филологическия клон на  Българската академия на науките (БАН) (1901-1915). Подпредседател на (1911-1926), и. д. председател на БАН (1924-1926), председател на БАН (1926-1 юни 1937).  Съосновател (1923)  и председател (1926-1937) на Македонския научен институт  в София. Автор е на много изследвания в областта на етнографията, историята, фолклора и главно - историята на българския език и българската диалектология - "Членът в българския език" (1887), "Старобългарска граматика" (1888) и др. Проучва езика, бита, книжнината  и историята на българските преселници в Трансилвания, Банат, Влашко и Молдова.  Проучва католическата пропаганда в България през 17 в., българските павликяни, старото население в Североизточна България и др.

Георги Машев, художник (1888-1946).
Военен художник по време на Първата световна война (1914-1918). Работи в Министерството на народното просвещение (1923-1939). Сътрудничи с карикатури на в. "Ден" (1903-1912, 1921-1923), в. "Камбана" (1907-1919, 1925-1935), в. "Балканска трибуна" (1906-1908), в. "Барабан" (1908-1921), в. "Смях" (1911-1915).

акад. Николай Райнов, писател, критик, изкуствовед, художник и преводач (1889-1954).
Главен редактор на сп. "Зеница" (1920). Главен библиотекар в Народната библиотека в Пловдив (1922-1927). Дописен член на Българския археологически институт (1925). Главен редактор на сп. "Орфей" (1926). Преподавател по история на изкуството в Художествената академия в София (1927-1950). Сътрудничи на сп. "Съвременна мисъл", сп. "Художествена култура", сп. "Съвременно изкуство", сп. "Златорог", сп. "Пламък", сп. "Родна реч" и др. Автор е на разказите "Богомилски легенди" (1912), "Видения из древна България" (1918), "Книги за царете" (1918), "Самодивско царство" (1933), на романите "Между истината и живота" (1919), "Кръвожадните" (1947), на трудове по въпроси на изобразителното изкуство, фолклора, етнографията "Източно и западно изкуство" (1920), "История на пластичните изкуства" (12 тома, 1931-1939), на 30 сборника с преразказани български и чуждестранни народни приказки и др.

проф. Борис Михайлов, актьор (1893-1968).
Играл е в Нов народен театър (1911-1912), в театрите в Берлин, Германия - "Дойчес театер", Фолксбюне", Берлинер театер" и други  (1915-1924), в Народния театър  (1932-1968). Участвал е в около 30 филма. Бил е преподавател по техника на говора във Висшия институт за театрално изкуство. Лауреат на Димитровска награда (1950). Удостоен със званието "Народен артист" (1963).

проф. Георги Стаматов, актьор, режисьор и педагог (1893-1965).
Играл е в Съвременен театър (1912), в Народния театър "Иван Вазов (1914-1964, с прекъсвания). Председател на Съюза на артистите в България (1930-1931). Ръководи дейността на фронтовия театър (1944-1945). Режисьор и директор в театрите в Русе (1929-1930), Пловдив (1935-1936), Пазарджик (1953-1959). Един от основателите на Държавното висше театрално училище в София  (1948). Участвал е във филмите "Героите на Шипка" (1955), "Сиромашка радост" (1958), "Гераците" (1958), "Тютюн" (1962) и др. Лауреат на Димитровска награда (1950). Удостоен със званието "Народен артист" (септември 1950). Носител на орден "Народна република България" първа степен (февруари 1958) и втора степен (1959).

ген.-лейт. Васил Бойдев, военен деец (1893-1983).
Началник на Военното училище във Велико Търново (дн. Национален военен университет "Васил Левски") (4 ноември 1935-8 октомври 1936). Командващ Военновъздушните сили (30 август 1936-1941) и командир на 5-та армия (1941-май 1944).

Ламар (ист. име Лалю Маринов Пончев), поет (1898-1974).
Председател на Печатарския съюз (1946). Член на редколегията (1952-1966) и заместник главен редактор на сп. "Български воин" (1967-1974). Секретар на Съюза на българските писатели (1956-1958). Основател и първи главен редактор на в. "Ехо" (1959). Автор е на стихосбирки, сборници със стихотворения, книги за деца и юноши и поеми. Носител на орден "Георги Димитров" (1968) и орден "Народна република България" втора степен (1958).

Димитър Ненов, пианист, композитор, музикален педагог и архитект (1902-1952).
Работил е като архитект в Министерството на обществените сгради, пътищата и благоустройството (1927-1929) и в Главна дирекция на железниците (1929-1932). Като архитект ръководи възстановителните работи в Борисовград (дн. Първомай) след земетресението (1928), проектира (1929-1930) и строи Химическата лаборатория при ж. п. гара София. Посвещава се изцяло на музикалната дейност в началото на 30-те на 20 век. Пръв музикален уредник на радио София (1935-1937).  Участва в клавирно трио (1937-1947). Съосновател на дружеството на българските компонисти "Съвременна музика" (създадено през 1933) и пръв негов секретар. Преподавател в Държавна музикална академия (1933-1935, 1937-1953). Автор е на композициите за пиано "Концерт за пиано и оркестър" (1936), "Токата" (1939) и др., както и на оркестрови творби, вокално-оркестрови сонати и песни със съпровод на пиано. Лауреат на Димитровска награда (юни 1952).

Бронка Гюрова – Алшех, художничка (1910-1995).
Работи предимно в областта на пейзажа и портрета. В периода 1933-1949 г. участва във всички общи художествени изложби, както и в групови изложби в Чехословакия, Румъния, Югославия. От 1952 г. се установява в Буенос Айрес, Аржентина, където се занимава с текстил и други видове приложно изкуство.

Въло Радев (Въло Радев Вълов), кинорежисьор, оператор и сценарист (1923-2001).
Оператор в Студията за хроникални и документални филми (1953-1964), режисьор в Студията за игрални филми "Бояна"  (1964-1995). Председател на Творческия фонд на Съюза на българските филмови дейци (1973). Режисьор е на филмите "Крадецът на праскови" (1964), "Цар и генерал" (1966),  "Най-дългата нощ" (1967),  "Черните ангели" (1970), "Корените на изгряващото слънце" (1972), "Осъдени души" (1975), "Адаптация" (1981) и др. Оператор е на филмите  "Димитровградци" (1956), "Години за любов" (1957),  "Накануне" (1959), "Тютюн" (1962) и др. Носител на  орден "Стара планина" първа степен, посмъртно (3 януари 2003).

проф. Добрин Спасов (Добрин Спасов Илиев), учен философ и политик (1926-2010).
Работи в областта на логиката, гносеологията, историята на философията и съвременната философия. Преподавател от (1951)в Софийския университет "Св. Климент Охридски", бил е заместник-декан на Философския факултет на университета, председател на Специализирания научен съвет по философия при Висшата атестационна комисия. Главен редактор на сп. "Философска мисъл" (1979-1983). Чл.-кор. на Българската академия на науките (1984). Дългогодишен член на Националния съвет на БСП. Депутат в VII Велико народно събрание (1990-1991). Автор е на редица монографии, учебници и др. Носител на орден "Народна република България" първа степен (1986).

Първан Стефанов (Първан Стефанов Рангелов), писател, поет и преводач (1931-2012).
Учител в Мездра (1952-1953). Редактор във в. "Народна младеж" (1958-1960), в сп. "Младеж" (1958-1960), в издателство "Български писател" (1967). Драматург на театрите във Варна (1960), Хасково (1964-66), Пазарджик (1984-90) и Театър "София" (1973-1984, 1990-1991). Автор е на "Песни за гнева и радостта" (1958), "Далечините обещават" (1962), "Пътуване към усмивката" (1964), "Насрещно време" (1966; 1973), "Циганско лято" (1968), "Стихове" (1969), "Ковано слънце" (1971), "Арматура за барабани" (1973), "Малки нашествия" (1978; 1983), "На глас и на ум" (1981), "Диагноза" (1982), "Премълчана любов" (1984), "Лирика" (1986) и др. Удостоен е със званието  "Заслужил деятел на културата" (1979).

Димитри Иванов, журналист, публицист и преводач (1932).
Работил е в Българска телеграфна агенция, в Българското национално радио, във в. "1000 дни", по-късно в предаванията на Българска национална телевизия (БНТ) "Всяка неделя" (от 1978) и "Панорама". През 70-те и 80-те години на 20 в. работи и като преводач - на Хемингуей, Уилям Голдинг, Съмърсет Моам, Скот Фицджералд, Умберто Еко и др., прави преводи в директни предавания за някои от най-значимите събития на 20-и век като убийството на Кенеди, стъпването на американския астронавт Нийл Армстронг на Луната на 21 юли 1969 г. (първи в България осъществява телевизионен мост на живо от Хюстън, щат Тексас).  След 1989 г. за кратко е ръководител на втори канал на БНТ - "Ефир 2" и заместник-директор на телевизията. По-късно заедно с журналиста Тома Томов е автор и водещ на предаването "Наблюдател".  Правил е репортажи, документални филми и интервюта със световноизвестни политици, писатели. Колумнист във в. "Сега". Носител на орден "Стара планина" за изключителните му заслуги в областта на журналистиката и по повод 70 години от рождението му (6 декември 2002), на наградата "Черноризец Храбър" за цялостно творчество (2004), награда за цялостен принос в медиите от фестивала Mediamix'08 в Албена (юни 2008).

Светозар Русинов, композитор, джаз музикант и музикален педагог (1933-2000).
Саксофонист в оркестрите на цирка (1954-1956) и в Биг бенда на Българското национално радио (1963-1970). От 1974 г. до началото на 90-те години преподава саксофон и кларинет в Естрадния отдел на Българската държавна консерватория. Композитор е на песните "Обичам те" в изпълнение на Йорданка Христова, "Сребърни ята" в изпълнение на Георги Минчев  и др.

Светослав Стойчев, състезател по волейбол и треньор (1937-2019).
Треньор е на националния отбор за младежи до 20 години. Като треньор печели Световното първенство за младежи до 20 години в Кайро, Египет, през 1991 г.

Вера Кирова, балерина (1940).
От 1967 г. е солистка на Националния академичен театър за опера и балет, а от 1982 г. - примабалерина. Изпълнява голяма част от главните роли в редица балетни постановки. Гастролира в Белгия, Франция, Италия, Русия, Япония, Финландия и др. Лауреат на Димитровска награда (1971). Носител на първа награда и златен медал на Първия международен балетен конкурс във Варна през юли 1964 г., на наградата на Съюза на музикалните дейци "Златна лира" за 1981 г., на награда от Министерството на културата - за високи творчески постижения и принос в популяризирането на българската култура (2008), на Почетния знак на президента (28 септември 2021) и др.

Йоло Денев, български политик (1940).
На 1 юли 1990 г. основава Българската демократическа партия и става неин председател. Основател е на Движение "Тангра и Велика България" и на "Център по българознание и възраждане на България". До 1989 г. издава стихосбирката "Паралели на тревогата" (1988) и сп. "Камбана" (1989). Автор е на 25 книги.

проф. Иво Кременски, лекар (1943).
Бил е консултант на "Лабораторията по геномна диагностика" на Медицинския университет в София. Дългогодишен началник на "Лаборатория по молекулярна патология", национален консултант по "медицинска генетика" и член на множество научни и регулаторни български и международни органи. Участвал е в 60 научни проекта, от които 8 международни. Има повече от 250 научни публикации, над 300 участия в конгреси с 3000 цитирания.

Латинка Петрова, актриса (1944).
Играла е в Сатиричния театър в продължение на 29 години. Участвала е в редица филмови и телевизионни продукции, сред които "Покрив" (1978), "Опасен чар" (1984), "Адио Рио" (1989), "Корпус за бързо реагиране" (2012), "Операция: Шменти капели" (2013) и др.

Латин Латинов, синоптик, специалист в областта на дългосрочните прогнози за времето (1945-2009).
Работи в отдел "Прогнози за времето" на Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ) към Българската академия на науките (от 1971). Бил е ръководител на департамент "Прогнози за времето" (1999-2003) и  ръководител (от 2003) на секция "Оперативни прогнози за времето" в НИМХ. Автор е на монографии, научни и научнопопулярни статии.

Пламен Масларов, режисьор, сценарист и актьор (1950-2010).
Директор на Народен театър "Иван Вазов" (2001-2003). Директор на Българска национална филмотека (17 ноември 2004-8 юни 2010). Автор е на около 50 документални и 10 игрални филма, сред които "Зелените поля", "Съдията" (1986), "Забранено за възрастни" (1987), "Кмете, кмете" (1990), "14-те целувки" (1997) и др. Режисьор и съсценарист е на телевизионните сериали "Съдебни хроники" (1992), "Слово за ползата от четенето" (1999), "Не се навеждай навън" (2004). Първият му дългометражен филм "Любовта на Мирон" (1980) печели наградата за най-добра мъжка роля на фестивала "Сан Ремо", Италия (1980). Продуцент е на филма "Граница" (1994), спечелил наградата за най-добър филм на фестивала в Лухачовице, Чехия (1997).

Нуредин Кафелов, политик (1958-2022).
Кмет на Община Якоруда (16 октомври 1999-12 март 2003).  Член на Комисията за финансов надзор (12 март 2003-14 февруари 2008). Кмет на Якоруда (28 октомври 2007-14 ноември 2022).

Иван Кръстев, политолог (1965).
От 19 май 1994 г. е председател на Управителния съвет на Центъра за либерални стратегии. Бил е изпълнителен директор на Международната комисия за Балканите. Основател и член на Европейския съвет за външна политика, член на борда на Фондация "Ерсте" и член на консултативния съвет на Центъра за анализ на европейски политики (CEPA). Главен редактор на българското издание на американското списание  за глобална политика, икономика и идеи Foreign Policy (2005-2011). През 2006 г. е приет за член на Форума на младите световни лидери, партньорска организация на Световния икономически форум. Изследовател в Института по хуманитарни и социални науки във Виена, Австрия. Класиран е на 85-о място в класацията на Foreign Policy  на стоте най-влиятелни интелектуалци през 2008 г. Британското списание "Проспект" го включва в списъка на 65 интелектуалци с влияние в световния дебат през 2013 г. Автор е на десетки статии и книги, публикувани в българската и чуждестранната преса. Автор е на месечна рубрика в "Ню Йорк Таймс". Автор е на книгите "След Европа" (2017), "Имитация и демокрация" (2019 в съавторство със Стивън Холмс), която печели наградата "Лайънъл Гелбър" за най-добро англоезично изследване по въпросите на международната политика и на книгата "Утре ли е вече? Как пандемията променя Европа" (2020). Носител е на престижната награда за европейска есеистика "Жан Амери" (2020).

Даниела Кадева, състезателка по биатлон (1994).

На този ден са родени и:

Лоренцо Де Медичи (известен като Лоренцо Великолепни), италиански политик, меценат и поет (1449-1492).
Владетел на Флоренция (1469-1492).

Кристиан Томазиус, немски философ (1655-1728).

Шандор Петьофи, унгарски поет (1823-1849).
Един от водачите на Унгарската буржоазна революция (15 март 1848-13 август 1849). Загива в битката при град Шегешвар (31 юли 1849).

Пиер дьо Кубертен (Пиер дьо Фреди, барон дьо Кубертен), френски историк и педагог (1863-1937).
Основател на съвременните олимпийски игри и президент на Международния олимпийски комитет (МОК) (1896-1925). Почетен президент на МОК (1925-1937). Пиер дьо Кубертен умира в Женева, а сърцето му е погребано отделно в гробница близо до руините на древна Олимпия в Гърция. От 1964 г. МОК  връчва медал, носещ неговото име - "Пиер дьо Кубертен". Това е специален медал, който се присъжда на спортисти, показали дух на спортсменство по време на олимпийски игри и се счита за по-ценен и от златния олимпийски медал.

Уилям Фокс, американски кинопродуцент (1879-1952).
Основател на компанията "Фокс филм корпорейшън" (1915), която  през 1935 г. се слива с "Туентиът сенчъри пикчърс" в Туентиът сенчъри - Фокс филм корпорейшън". От 1985 г. е "Туентиът сенчъри фокс филм корпорейшън" ("Twentieth Century Fox Film Corporation" или "20th Century Fox Film Corporation") или "20th Century Fox".
 
Василий Ватагин, съветски скулптор и график (1884-1969).

Едгар Хувър, американски политик (1895-1972).
Основател и първи директор на Федералното бюро за разследване (ФБР) (от 10 май 1924 до 2 май 1972).

Джеръм Дейвид Селинджър, американски писател (1919-2010).
Автор е на романа "Спасителят в ръжта" (1951) и на няколко сборника с разкази.

Сезар (Сезар Балдачини), френски скулптор от италиански произход (1921-1998).
Представител на течението "Нов реализъм". Създател на статуетката на френската кинонаграда "Сезар" (1975), която носи неговото име. Кавалер на Ордена на почетния легион (1976).

Жак Льо Гоф, френски историк (1924-2014). 
Представител на школата "Анали". Първи директор на френското Висше училище по социални науки (1972-1977). Автор е на около 40 труда, сред които "Раждането на чистилището", "Търговци и банкери през Средновековието" и "Средновековно въображение". Носител на наградата "А.Х. Хайнекен" за история, защото "промени изцяло вижданията за Средновековието" (2004).

Морис Бежар, френски балетист и хореограф (1927-2007).
Един от основателите на съвременния балет. През 1952 г. създава първата си хореография, използвана в шведски филм. Сред известните му хореографии са тези за "Болеро" (1960), "Ромео и Жулиета" (1966), "Меса за сегашното време" (1967), "Малро" (1986), "Майка Тереза и децата на света" (2002), "Чао, Федерико" (2003), "Заратустра" (2006). Ръководител на балетната трупа в Лозана през последните 20 години от живота му. Носител на Ордена на Изгряващото слънце в Япония (1986).

Иди Амин Дада, угандийски политик (1928-2003).
Президент на Уганда (1 февруари 1971-11 април 1979). Известен с престъпленията си срещу народа на Уганда и масовите убийства, извършени с особена жестокост. По време на  управление му в страната са избити над 400 000 души.    

Анатолий Жигулин, съветски поет и писател (1930-2000).
През 1949 г. публикува първите си стихове. Скоро след това е заточен в лагер в Сибир по политически  причини. През 1954 г. е освободен, а през 1956 г. е реабилитиран. Автор е на над 20 стихосбирки, сред които "Огньовете на моя град" (1959),  "Релси" (1963), "Памет" (1964), "Полярни цветя" (1966), "Прозрачни дни" (1970), "Соловецката чайка" (1979), "Калина алена - калина черна" (1979), "Животът - радост неочаквана" (1980), "Във вечна надежда" (1983), "Изгорялата тетрадка" (1987), "Летящи дни" (1989), "Половин век болка и любов" (2001) и др. Автобиографичната му книга - повестта "Черните камъни" (1988) е преведена на френски,  шведски, унгарски, полски и други езици. Носител на литературната награда "А. С. Пушкин" (1996).

Джаафар Мохамед Нимейри, судански политик (1930-2009).
Президент на Судан (25 май 1969-6 април 1985). Джаафар Нимейри въвежда ислямския закон шериат, който все още се прилага в северната част на Судан. Поема поста президент на Судан на 25 май 1969 г. с военен преврат срещу президента Исмаил Азхари. На 6 април 1985 г. Джаафар Нимейри е свален от поста с военен преврат.

Георге Диника, румънски актьор (1934-2009).
Той дебютира като актьор през 1963 г. във филма "Чужденецът" и оттогава е участвал в над 60 филма, включително и телевизионни сериали, както и в множество театрални пиеси.

Мерсад Бербер, босненски художник (1940-2012).
Близо 50 години се занимава с живопис, графика, илюстрира различни издания и сборници с поезия. Творбите му са включени в колекции на музея "Метрополитън" в Ню Йорк, както и на лондонската галерия за съвременно изкуство "Тейт".

Рафик Харири, ливански политик (1944-2005).
Министър-председател на Ливан (22 октомври 1992-30 ноември 1998; 23 октомври 2000-14 февруари 2005). Убит на 14 февруари 2005 г.

Джеки Икс, белгийски автомобилен състезател (1945).
Участва във "Формула 1".

Роберто Ривелиньо, бразилски футболист и треньор (1946).

проф. Ернст Мулдашев, руски хирург офталмолог, учен (1948).
Родоночалник на регенеративната хирургия, създал уникален метод за възстановяване на зрението. Директор на Общоруския център за очна и пластична хирургия в гр. Уфа, Башкортостан, създаден с указ на Министерството на здравеопазването на Русия през 1990 г. Той е първият лекар, успял да извърши успешна трансплантация на око на 22 февруари 2000 г. Изобретил биоматериал "Алоплант" от тъкан на умрели хора, който стимулира регенерацията на човешка тъкан. Автор е на повече от 300 научни разработки, 56 патента в Русия и чужбина. Известен е с редица книги и научни публикации  за негови експедиции в Хималаите, Египет, Индия, Непал и Тибет, свързани с изучаването на древни цивилизации.

Сергей Авдеев, съветски летец космонавт (1956).
Участвал е в три космически полета - с космическия кораб "Союз ТМ-15" към  орбиталния комплекс "Мир" (27 юли 1992-1 февруари 1993) заедно с космонавтите Анатолий Соловьов и Мишел Тонин (Франция);  с космическия кораб "Союз ТМ-22" орбиталния комплекс "Мир" по програмата "Евромир 95" (3 септември 1995-29 февруари 1996) заедно с  космонавтите Юрий Гидзенко и Томас Райтер (Германия) и с космическите кораби  "Союз ТМ-28" и "Союз ТМ-29" (13 август 1998-28 август 1999), като излита с космическия кораб "Союз ТМ-28" към орбиталния комплекс "Мир" заедно с космонавтите Генадий Падалка и Юрий Батурин  и се завръща на Земята с космическия корал "Союз ТМ-29" заедно с космонавтите Виктор Афанасиев и Жан-Пиер Еньоре (Франция). Носител на медал "Златна звезда", Герой на Руската федерация (1993), на орден "За заслуги пред Отечеството" втора степен (м. ноември 1999), на орден "За заслуги пред Отечеството" трета степен (м. март 1996). Кавалер на френския Орден на Почетния легион (м. март 1999). Носител на медал "За заслуги в усвояване на космоса" (12 април 2011).  

Марк Рейнолдс Хюз, американски предприемач (1956-2000).
Основател на фирмата за здравословни храни "Хербалайф" (през февруари 1980).

Рамаз Шенгелия, съветски футболист (1957-2012).
С "Динамо Тбилиси" (СССР) печели турнира Купа на носителите на купи (1981). Печели златен медал от Европейското първенство за мъже до 21 години през 1980 г. с националния отбор по футбол на СССР.

Давор Шукер, хърватски футболист и спортен деец (1968).
Печели бронзов медал от Световното първенство през 1998 г. във Франция с националния отбор по футбол, като става и голмайстор на първенството. От 2012 г. е президент на Хърватския футболен съюз. От 2015 г. е член на Изпълнителния комитет на Съюза на европейските футболни асоциации (УЕФА).

Лилиан Тюрам (Рюди Лилиан Тюрам-Юлиен), френски футболист (1972).
 
Леош Фридъл, чешки тенисист (двойки) (1977).
През кариерата си има спечелени 16 титли (на двойки).

Мерил Дейвис, американска състезателка по фигурно пързаляне (танцови двойки) (1987).
Заедно с Чарли Уайт са олимпийски шампиони през 2014 г. в Сочи, Русия, и сребърни медалисти от Олимпийските игри през 2010 г. във Ванкувър, Канада. Те са и двукратни световни шампиони през 2011 г. в Москва, Русия, и през 2013 г. в Лондон, Великобритания.

Джак Уилшър, английски футболист (1992).

Джон Фланаган, английски футболист (1993).

Това е денят на смъртта на:

Жоакен дю Беле, френски поет хуманист (1522-1560).

Йохан Бернули, швейцарски математик (1667-1748).

Йохан Кристиан Бах, немски музикант и композитор от епохата на класицизма (1735-1782).

Михаил Остроградски, руски математик (1801-1862).

Луи Огюст Бланки, френски революционер (1805-1881).
Член на Парижката комуна (1871).

Хайнрих Рудолф Херц, немски физик (1857-1894).
Експериментално доказал съществуването на електромагнитните вълни (1885-1889), открил външния фотоефект (1887). В негова чест единицата за измерване честотата на периодични процеси (трептения) е наречена херц. Един херц (1 Hz) съответства на едно трептение (една циклична промяна) за една секунда. 

Якоб Васерман, немски писател (1873-1934).

Ялмар Бергман, шведски писател, сценарист и драматург (1883-1931).

Лудомир Ружицки, полски композитор, диригент и музикален педагог (1883-1953).

Морис Шевалие, френски певец и актьор (1888-1972).
Станал известен през 20-те и 30-те години на 20 в. с шансоните си. Участвал е във филмите "Парад на любовта" (1929), "Веселата вдовица" (1934), "Мълчанието е злато" (1947), "Канкан" (1960), "Фани" (1961), "Децата на капитан Грант" (1962) и др.

Николай Дончев (Николай Дончев Джаров), български литературен критик, поет и преводач (1898-1988).
Редактор във в. "Ла Бюлгари" (на френски език 1923-1935), главен редактор на в. "Вита Булгара" (на италиански език 1940-1943). Работи в Съюза на българските писатели (1961-1967). Сътрудник на литературния печат в България, Франция и Италия. Изследва френското и италианското влияние върху българската литература. Автор е на стихосбирките "Горящи степи" (1919), "Жетвар" (1927) и на литературни изследвания: "Чужди влияния в българската литература" (на френски език 1934), "Очерк върху съвременната българска литература" (на френски език 1935) и др. Превежда белетристика от френски, италиански и руски език и български поети и белетристи на френски език. Носител на френските отличия "Палм академик" (1937), "Медай дьо ланг франсез" (1938), "Суси д`ор" (1965).

Юджин Пол Уигнър (Вигнер), американски физик от унгарски произход (1902-1995).
Носител на Нобелова награда за физика за 1963 г. заедно с американската физичка Мария Гьоперт-Майер  и немския физик Ханс Йенсен "за приносите в теорията на атомното ядро и елементарните частици, особено за откриването и прилагането на основните принципи на симетрия".

Вит Неедли, чешки композитор и диригент (1912-1945).

Киро Глигоров, македонски политик (1917-2012).
На 27 януари 1991 г. е избран за председател на Председателството (държавен глава) на СР Македония. След обявяване на независимостта на Македония на 18 септември 1991 г. е преизбран на 16 октомври 1994 г. като първи президент на Македония. На 3 октомври 1995 г. е извършен неуспешен атентат срещу него. Заема поста до 19 ноември 1999 г.

кап. Неделчо Бончев, български военен летец (1917-1945).
Участник във Втората световна война (1939-1945) като летец-изтребител. По време на бомбардировките над София (1943-1944) на 20 декември 1943 г. той поврежда тежко един американски четиримоторен бомбардировач. На 30 март 1944 г. сваля една летяща крепост Боинг Б-17. На 17 април 1944 г. прави таран и сваля американски бомбардировач. Става известен като втората българска жива торпила след капитан Димитър Списаревски. Пленен е от германците, по-късно разстрелян. Кавалер на "Орден за храброст".

Божидар Божилов, български поет, писател, драматург и преводач (1923-2006).
Член на Управителния съвет на Съюза на българските писатели (1962-1984). Директор на издателство "Народна култура" (1973-1980). Първи заместник-председател на  Съюза на преводачите в България (6 юни 1974-5 юни 1979). Главен редактор на в. "Пулс" (1980-1985), главен редактор на  сп. "Факел" (1985-1989), бил е главен редактор на сп. "Радио преглед", на сп. "Пламък", на в. "Литературен фронт". Автор е на книги със стихове, разкази, критика и пиеси, превеждани на английски, италиански, арабски, руски, хинди и на много други езици. Лауреат на Димитровска награда (1951). Носител на орден "Св. Кирил и Методий" първа степен (1959), орден "Народна република България" втора степен (април 1973), орден "Георги Димитров" (април 1983). Почетен гражданин на Варна (3 май 1983).

Йоханес Марио Зимел, австрийски писател (1924-2009).
Автор на произведенията "Признавам всичко" (1953), "Любовта е само дума" (1963), "С клоуните дойдоха и сълзите" (1987) и др.

Пати Пейдж (ист. име Клара Ан Фаулър), американска певица (1927-2013).
През 1948 г. подписва договор с фирмата "Меркъри рекърдс". През 1950 г. излиза първият й голям хит - песента "With My Eyes Wide Open I'm Dreaming". Оттогава има записани 50 албума, 19 златни и 14 платинени сингъла. От средата на 20-и в. до смъртта й са продадени повече от 100 млн. нейни плочи. Посмъртно е удостоена с награда "Грами" за цялостно творчество (м. февруари 2013).

Иван Димитров, български футболист (1935-2019).
През футболната си кариера е  играл за отборите на "Академик" (София), "Строител" (София), "Торпедо" (София), "Завод 12" (София), "Спартак" (София) и "Локомотив" (София). За националния отбор по футбол има изиграни 70 мача.

Душан Йованович, словенски писател, режисьор и драматург (1939-2021).

Дейвид Стърн, американски юрист, комисионер на Националната баскетболна асоциация (НБА) (1942-2020).
През 1978 г. той напуска адвокатската си кантора и става юрисконсулт на лигата. През 1980 г. заема новозсъздадената длъжност на изпълнителен вицепрезидент на НБА по икономическите и правните въпроси, като е натоварен да намери творчески и продуктивни начини, използвайки маркетинга, телевизията и връзките с обществеността, да увеличи имиджа на НБА. Комисионер на Националната баскетболна асоциация (1 февруари 1984-1 февруари 2014). Въведен в Международната зала на славата по баскетбол в Спрингфийлд, САЩ (2014). По време на 30-годишното му управление той успява да превърне НБА в разпознаваема марка, като годишните приходи на асоциацията преминават границата от 5 млрд. долара.

Борис Моруков, руски космонавт (1950-2015).
Ръководител на експеримента по моделиране на полет на човек до Марс - Марс-500. Заместник-директор на Института за медико-биологични проблеми на Руската академия на науките (2006-2015).

Силва Зурлева, българска журналистка (1958-2020).
Работила е като преводач, редактор в БНТ и "София прес". От 1992 г. е в консултантския и рекламен бизнес. От 10 май 1999 г. е управител на медийната групировка "Антена България", от март 2001 г. е председател на Съвета на директорите на "Нова телевизия", главен консултант на "Нова телевизия" и член на Управителния съвет на "Нова броудкастинг груп" (2009-април 2019), където от 19 юни 2017 г. отговаря за новините и актуалните предавания на медийната група.
/АЯ, МГ/