site.btaСъбитията днес - Дневен календар

На 24 декември в историята

24 декември 2024 г., вторник, 52-а седмица от началото на годината

Българската православна църква отбелязва деня на св. прпмчца Евгения. Преп. Николай воин (Бъдни вечер).
Бъдни вечер, наричан още Малка Коледа, е денят преди Рождество Христово. Денят завършва с празнична вечеря от постни ястия, свързана в езическата епоха с раждането на новото Слънце и новата астрономична година, а в християнството - с раждането на Исус Христос. Колкото повече са постните ястия на празничната трапеза, толкова по-богата ще е годината. По традиция се приготвят варен фасул, пълнени чушки, сарми, жито, тиквеник, ошав, чесън, пчелен мед, орехи, плодове, обреден хляб и други, за да бъде годината с много храна. Броят на ястията трябва да бъде нечетен, най-често 7, 9 или 11. Под софрата се слага слама, напомняща за Витлеемските ясли, в които е родила Дева Мария. При разчупване на обредния хляб първото парче се оставя за Богородица и починалите, после за къщата, а следващите се раздават на всеки член от семейството според възрастта, както и на домашните животни. След приключване на вечерята трапезата се оставя неприбрана, за да може Бог да дойде и да вечеря. Съвременната коледна елха замества бъдника (пън от плодовито дърво), който гори цяла нощ на 24 срещу 25 декември в огнището, за да се помогне на раждането на новото слънце, на новия бог, да му даде енергия и светлина. Елхата със запалените свещи символизира този обред. Основните цветове на украсата й са червено, жълто, златно - цветовете на слънцето и на огъня, а запалените свещи са като искрици от горящия бъдник. На Бъдни вечер завършват 40-дневните Коледни или Рождественски пости.

В България се отбелязва:

Бъдни вечер. Официален празник. Отбелязва се от 1991 г. съгласно Закона за изменение и допълнение на Кодекса на труда, приет от 36-ото Народно събрание на 10 декември 1991 г.

На този ден в България:

1940 - 25-ото Обикновено народно събрание приема Закон за защита на нацията, с който се внасят ограничения в дейността на различни организации, но е насочен предимно срещу българските граждани от еврейски произход. Автор на закона е Петър Габровски, министър на вътрешните работи и народното здраве в кабинета на Богдан Филов. Утвърден е с Указ 3 /21 януари 1941 г., подписан от цар Борис III и обнародван в "Държавен вестник", бр. 16/23 януари 1941 г. В сила е от 23 януари 1941 г. до 27 ноември 1944 г. Ограничителните общи разпоредби забраняват на лицата от еврейски произход да бъдат приемани за български поданици, да бъдат избираеми, да заемат държавни, общински и други служби, да се откупуват от военна служба, да встъпват в брак или извънбрачно съжителство с лица от български произход и т.н. Въвежда се и извънреден данък върху еврейското имущество.

1944 - Учреден е Съюз на журналистите в България. Обединява Дружеството на столичните журналисти (основано през 1907) и Съюза на професионалните провинциални журналисти (основан през 1924). На 26 май 1948 г. Съюзът на журналистите, Съюзът на периодичния печат и Дружеството на журналистите се обединяват в единна обществена, културно-просветна и професионална организация на работниците от печата и се създава единен Съюз на журналистите в България. В края на 1950 г. Съюзът на журналистите преустановява своето самостоятелно съществуване и се влива в обединения Профсъюз на работниците от просветата, печата и политико-обществените учреждения. На мястото на Съюза на журналистите в България се създава Централен дом на журналистите, който продължава своята дейност до 12 юни 1955 г., когато се създава  Съюзът на българските журналисти, който е продължител на Съюза на журналистите в България.

1947 - VI Велико народно събрание приема Закон за национализация на частните индустриални и минни предприятия. В закона поименно са изброени над 6000 предприятия за национализация, сред които индустриални предприятия като мелничарски, печатарски, консервни, хранителни, дараци, предприятия за производство на строителни материали и др. Национализацията не засяга занаятчийските и кооперативните предприятия. Законът влиза в сила от деня на гласуването му от VI ВНС, за което се оповестява по радиото. Предвидено е на собствениците да се изплати обезщетение в държавни облигации, но това не е изпълнено. Национализираните предприятия се разпределят към отделни министерства и други стопански ведомства. В периода от 1948 г. до 1950 г. се приемат закони и постановления, с които се извършва допълнителна национализация на промишлени предприятия.

1950 - Етернитовият завод в Димитровград е пуснат в експлоатация. Влизат в действие две технологични линии за производство на етернитови тръби и една за азбесто-циментови плочи. От 1 май 1958 г. циментовият завод "Вулкан" в Димитровград и Етернитовият завод се обединяват в Държавен циментов комбинат "Вулкан". През 1999 г. френската компания "Симан Франсе" става собственик на 70% от акциите на дружеството. През 2003 г. "Девня Цимент" закупува 24,95 процента от "Вулкан" АД. През 2007 г. се преименува на "Вулкан цимент" АД.

1954 - Създава се Окръжна методическа библиотека (дн. Регионална библиотека "Христо Ботев") във Враца с книжен фонд от 6788 тома и обособени отдели "Методичен", "Обработка" и "Заемна". Със заповед от 30 май 1965 г. на Общинския народен съвет гр. Враца библиотеката носи името на поета Христо  Ботев. През 1988 г. се нарича Универсална научна библиотека. С ПМС 80/7 април 2006 г. се преобразува в регионална библиотека.

1961 - Край Пловдив е открит Комбинатът за цветни метали "Димитър Благоев" (дн. КЦМ 2000 груп). Ден преди това е пуснат в редовна експлоатация цинковият завод. Първите блокчета олово са излети през 1963 г. в Завода за производство на олово към комбината. През 1985 г. се открива завод за производство на благородни метали към комбината. През ноември 1991 г. е създадено КЦМ АД - акционерно дружество със 100 процента държавно участие. На 25 юли 2000 г. е подписан договор между Агенцията за приватизация и КЦМ 2000 АД за приватизационна продажба на 80 процента от капитала на КЦМ АД. От 2000 г. е КЦМ 2000 груп.

1981 - Тържествено откриване на ТЕЦ "Марица изток 3" от комплекса "Марица изток" в Старозагорска област с 4 енергоблока по 210 мегавата с обща мощност от 840 мегавата и 4 парогенератора по 670 тона пара на час и годишно производство около 5 млрд. квтч. Строителството на централата до с. Медникарово започва на 19 август 1968 г. Първият енергоблок е пуснат в експлоатация на 31 януари 1978 г., вторият на 17 януари 1979 г. Тържественото откриване на двата енергоблока е на 7 септември 1979 г. На 30 декември 1979 г. в експлоатация пробно е пуснат третият енергоблок на централата, който от 1 април 1980 г. работи в редовна експлоатация. През м. септември 1981 г. е пуснат в експлоатация четвъртият последен енергоблок, с което централата достига предвидена мощност от 840 мегавата.

1991 - Излиза бр. 1 на в. "Лечител" - седмичен вестник за народна и научна медицина.

1999 - При гр. Бяла, при кръстовището за Русе, Велико Търново и Плевен, около 9:30-10:00 ч. автобус с 50 пътници излиза от пътното платно и пада в четириметрова пропаст върху жп линията. Около 20 души са настанени в болница, 2-ма загиват.

2004 - В Истанбул турското правителство връчва нотариалния акт на българската православна църква "Свети Стефан" на Фондацията на православните църкви на българската Екзархия. Църквата "Свети Стефан" е третият български имот, чийто нотариален акт е предаден официално на фондацията.

2015 - На заседание на Централния съвет на партия "Движение за права и свободи" (ДПС) Лютви Местан е освободен от постовете председател на партията, председател на парламентарната група и е изключен от партията заради прочетена на 25 ноември 2015 г. от него декларация в подкрепа на Турция след свалянето на руски самолет "Су-24" от турските военновъздушни сили на 24 ноември 2015 г. До националната конференция на ДПС през април 2016 г. ръководството на партията и на парламентарната й група поемат депутатите Рушен Риза, Мустафа Карадайъ и Четин Казак, които ще изпълняват правомощията на председател на ДПС, на Централния съвет и на Централното оперативно бюро и на парламентарната група.

На този ден по света:

1865 - В град Пуласки, щата Тенеси, САЩ, се създава расистката организация "Ку клукс клан" (от гр. дума "куклос" - кръг и "клан" - племенна общност). Организацията е създадена от съдия Томас Джонс и още шестима бивши офицери от Конфедерацията по време на Гражданската война в САЩ (1861-1865), недоволни от освобождаването от робство на негрите. Членовете на "Ку клус клан" са привържениците на идеята за превъзходство на бялата раса. Те сформират наказателни отряди, като за сплашване и невъзможност за идентификация се обличат в бели мантии с остри шапки, в които има прорези само за очите. Горящият кръст е символът на организацията.

1871 - Премиера в Кайро, Египет, на операта "Аида" от Джузепе Верди. Операта е написана по поръчка на Исмаил паша по случай откриването на Суецкия канал (17 ноември 1869). Джузепе Верди не успява да спази срока с "Аида", затова на церемонията по откриването прозвучава операта "Риголето".

1951 - Провъзгласена е независимостта на Либия. Страната става кралство, състоящо се от 3 автономни провинции. През 1943-1951 г. британските въоръжени сили контролират провинциите Триполитания и Киренайка, а Франция владее провинция Фезан. След решението на ООН от 1949 г. за създаването на независима либийска държава, трите области се обединяват и начело на държавата застава крал Идрис Първи. На 1 септември 1969 г. Идрис Първи е свален от власт, след като е извършен военен преврат срещу него от група млади офицери начело с полк. Муамар Кадафи. Провъзгласена е Либийска арабска република.

1961 - Тържествено откриване на Дворцовия мост на р. Нева в Петроград (дн. Санкт Петербург). Строителството на моста започва през 1911 г.

1962 - В Семипалатинския ядрен полигон са извършени последните в СССР два наземни ядрени взрива с мощност 0,007 и 0,028 килотона. На 29 август 1991 г. Семипалатинският ядрен полигон официално е закрит, 42 години след осъществяването на първия ядрен взрив от СССР, извършен на 29 август 1949 г. За времето на своето функциониране, от 1949 г. до 1991 г., на територията на полигона са осъществени 468 ядрени взрива, от които 125 атмосферни и 343 подземни.

1979 - От космодрума в Куру, Френска Гвиана, е изстреляна първата ракета носител "Ариана 1", разработена от Европейската агенция за космически изследвания. Разработването на ракетата започва през юли 1973 г. Конструирана е с цел да замени неуспешната ракета-носител "Европа" - първият проект на европейските страни в областта на изследването на космоса, реализиран през 60-те и началото на 70-те години на 20-и век. Последният полет на "Европа 1" е на 4 ноември 1971 г. и завършва с авария. През 1972 г. страните участнички в проекта приемат решение за прекратяването му и за създаване на Европейска агенция за космически изследвания, която успешно реализира създаването на новата серия европейски ракети "Ариана".

1993 - Влиза в сила първата конституция на Руската федерация. Одобрена е на референдум на 12 декември 1993 г.

2002 - В Делхи, Индия, е открита първата линия на строящото се метро. Новата станция "Кашмирски врати" е открита от министър-председателя Атал Бихари Ваджпаи, който става и първият пътник по първата линия на метрото, дълга 8,3 км. Първото метро в Индия е изградено в Калкута.

2006 - Русия предава на Грузия военната си база в Тбилиси, което е поредна стъпка към пълното изтегляне на руските войски. Грузия и Русия се споразумяват през 2005 г. за изтегляне на руските войски от двете военни бази, в Ахалкалаки и Батуми, които да бъдат закрити до октомври 2008 година.

2007 - Правителството на Япония приема решение да бъде въведена в действие националната система за противоракетна отбрана (ПРО), включваща два ешелона - морски и сухопътен. Сферата на действие на националната ПРО вече няма да обхваща само зоната около Токио. В спешни случаи решението за прехващане на вражески ракети ще взема военният министър, без да чака одобрението на министър-председателя.

2012 – Свазиленд обявява, че забранява носенето на минижупи, за да се предотвратят изнасилванията. Забраната няма да касае късите традиционни поли, носени от момичетата по време на прочутия танц на тръстиките.

2013 - Турция официално реабилитира певеца от кюрдски произход Ахмет Кая, починал през 2000 г. в изгнание в Париж, Франция, като му присъжда посмъртно награда. Президентът Абдуллах Гюл връчва на церемония в президентския дворец в Анкара Голямата президентска награда за изкуство и култура на вдовицата на певеца Гюлтен Кая. Някога Ахмет Кая е заклеймен от националистическите среди заради желанието му да пее на кюрдски език. Певецът и композитор е удостоен с наградата заради "обединяващото въздействие" на неговото творчество, свързващо турската и кюрдската общност.

2015 - Президентът на Кипър Никос Анастасиадис и лидерът на кипърските турци Мустафа Акънджъ отправят съвместно коледно послание по телевизията. За пръв път гръцкият и турският кипърски лидери на етнически разделената островна средиземноморска държава правят съвместно телевизионно изказване, в което отправят коледни пожелания на гръцки и на турски. Кипър е разделен от 1974 г., когато северната му част е окупирана от Турция в отговор на националистически държавен преврат, целящ да присъедини острова към Гърция, който предизвика безпокойството на турското малцинство в Кипър.

2017 - В Ню Йорк, САЩ, Общото събрание на ООН приема резолюция със 122 гласа "за", 10 "против" и 24 "въздържал се", в която призовава Мианма да сложи край на военната операция срещу мюсюлманското малцинство рохинги. Резолюцията е  внесена от Организацията за ислямско сътрудничество. Против гласуват Китай, Русия, Камбоджа, Лаос, Филипините, Виетнам, Беларус, Сирия, Зимбабве и Мианма. Резолюцията призовава още за хуманитарен достъп до рохингите, както и мианмарските власти да дадат гражданство на представителите на това малцинство и да позволят връщане на бежанците в страната. Над 650 000 рохинги бягат от преобладаващо будистка Мианма в съседен Бангладеш от август 2017 г., когато армията започва офанзива в отговор на атаки, извършени от бунтовници от мюсюлманското малцинство. ООН и САЩ определят действията на мианмарските военни като етническо прочистване.

2019 - В Подгорица, Черна гора,  около 600 епископи и свещеници от Сръбската православна църква в Черна гора участват в протест срещу проектозакон за вероизповеданията, предвиждащ изземане на собственост от Сръбската православна църква. Според законопроекта религиозните общности трябва да представят доказателства за собственост върху имуществото си преди 1918 г., когато Черна гора става част от Кралството на сърби, хървати и словенци (от 1929 г. Кралство Югославия).

2020 - Встъпва в длъжност първата жена президент в историята на Молдова - Мая Санду. Председателката на Партия на действието и солидарността е избрана за президент на страната на 15 ноември 2020 г. на втория тур на президентските избори. Тя получава 57,7 процента от гласовете срещу 42,3 за действащия президент Игор Додон.

2021 - Бившата президентка на Република Корея Пак Гън-хе, осъдена през февруари 2018 г. на 20 години затвор заради корупция, е помилвана от президента Мун Дже-ин.

2022 - Митрополитът на Пафос Георгий е избран от 16-членния Свети синод за нов глава на Кипърската православна църква след смъртта на архиепископ Хризостом Втори на 7 ноември 2022 г. Той е бил секретар на Светия синод, преди през 2006 г. да бъде избран за митрополит на Пафос.

Родени на този ден българи:

Иван Селимински (хаджи Йордан Георгиев Христов), лекар, учен, просветен и революционен деец, дарител (1799-1867).
Открива първото елино-българско класно училище в Сливен (1825), където въвежда писане и четене на български език, българска история и география, естествознание и математика. Основава първата тайна революционна организация "Народно братство" (1825), чиято цел е да подготви българите за въстание срещу османското иго, през 1827 г. създава подобно дружество и в Шумен и на други места. От 1845 г. е лекар в Букурещ, Браила, Калъраш, Болгард. По време на Кримската война (1853-1856) организира доброволчески български отряд (2000 до 4000 души) в помощ на руските войски. Участва активно в църковно-националните борби и в просветното движение, пише мемоари "Исторически спомен" (1855-1857), съчинения в областта на философията, социологията, историята. След смъртта му те са отпечатани на български език в "Библиотека на д-р Ив. Селимински". Завещава имуществото си в полза на просветното дело и за издръжка на българи, учещи в чужбина.

Христо Станишев, инженер и политик (1863-1952).
Специалист в областта на строителството в следосвобожденска България. Един от  учредителите на Българското инженерно-архитектурно дружество (1893). Работи като инженер в Ловеч, Видин и Лом (1890-1892), в Бургас (1892-1895) и в София (от 1896).  Участва в изграждането на първите шосета, ж.п. линии, мостове и някои по-големи обекти в София, във възстановяването на църквата "Св. Неделя" след атентата през 1923 г. и на Народния театър в София след пожара през 1923 г. Участник в националноосвободителните борби на българите в Македония и Одринско. Председател на Върховния македонски комитет (юни 1897-юли 1898) и от 1902 г. на Върховния македоно-одрински комитет. Председател на Великия македонски събор в Горна Джумая (дн. Благоевград) (1933). Автор е на "История на строежите и съобщенията в България от Освобождението до края на 1939 година." Почетен гражданин на София.

Христо Ясенов (ист. име Христо Павлов Туджаров), поет (1889-1925).
Участник в Балканската война (1912-1913) и в Междусъюзническата война (1913). В Първата световна война (1915-1918) е взводен командир в Сърбия. През 1921 г. издава единствената си стихосбирка "Рицарски замък" като първа от замислената от Гео Милев библиотека "Книги за малцина". Заедно с Крум Кюлявков издава сп. "Червен смях".  Участва в редактирането на сп. "Пламък" (1924-1925). След атентата в църквата "Св. Неделя" в София (16 април 1925) е арестуван. Обявен е за безследно изчезнал.

акад. Димитър Косев, историк (1903-1996).
От 1945 г. е преподавател в Софийския университет "Св. Климент Охридски" и негов ректор (1962-29 юни 1968). Един от основателите (1947) и директор на Института за история при Българската академия на науките (БАН) (1950-1963). Секретар на Отделението за исторически науки при БАН (1958-1972). Заместник-председател на БАН (1973-1982). Председател на Националния комитет на българските историци и на Българското историческо дружество (1964-1996). Ръководител на главните редакции на академичните трудове "История на България" (2 тома, 1954-1955; преработена  в 3 тома, 1962-1964) и на многотомната "История на България" (излиза от 1979). Депутат от 6-ото до 8-ото Народно събрание (1971-1986). Носител на орден "Георги Димитров" (22 декември 1973; 5 януари 1984). Удостоен със званието "Герой на социалистическия труд" (23 май 1975). Носител на Почетния знак на София - първа степен, за приноса му към науката (27 ноември 1978).

Георги Чанков (Георги Чанков Иванов), политик и дипломат (1909-2004).
Член на Политбюро (септември 1944-юли 1957) и секретар на Централния комитет на Българската комунистическа партия (ЦК на БКП) (септември 1944-октомври 1949). Депутат в VI Велико народно събрание (7 ноември 1946-11 декември 1947). Председател на Комисията за държавен контрол (11 декември 1947-9 февруари 1949). Депутат в VI Велико народно събрание (9 февруари 1949-6 октомври 1949). Министър на железопътните, автомобилните и водните съобщения (6 октомври 1949 - 20 януари 1950), министър на транспорта (20 януари 1950 - 13 ноември 1950). Депутат в 1-ото Народно събрание (17 януари 1950-13 ноември 1950). Заместник-председател и първи заместник-председател на Министерския съвет (13 ноември 1950-17 юли 1957). Депутат във 2-ото Народно събрание (17 юли 1957-11 декември 1957). През юли 1957 г. е освободен от състава на Политбюро на ЦК на БКП с обвинението за "фракционни действия". Пълномощен министър на България в Бразилия (18 юли 1966-4 декември 1967), посланик на България в Белгия (6 ноември 1970-7 декември 1973). Реабилитиран политически с решение на Политбюро на ЦК и на Бюрото на Централната контролно-ревизионна комисия от 8 януари 1990 г.

акад. Иван Костов (Иван Костов Николов), учен геолог минералог (1913-2004).
От 1937 г. е сътрудник на Минералого-петрографския институт. Паралелно от 1938 г. преподава в Софийския университет "Св. Климент Охридски", ръководител на новосъздадената катедра по минералогия и кристалография в университета (1953-1979). През 1958 г. открива неизвестния до момента минерал оловно-бисмутова сулфосол, който е наречен бончевит в чест на основателя на българската минералогия и петрография акад. Георги Бончев. Председател на Българското геологическо дружество (1960). Секретар на Отделението за геологически и географски науки при Българската академия на науките (БАН) (1968-15 април 1972). Председател на Националния комитет по геология в България (1971-1976). Директор на Националния природонаучен музей при БАН (1974-1989), директор на Геологическия институт при БАН (декември 1977-юни 1982). Президент на Международната минералогическа асоциация (1982-1986). Основател на Българското минералогическо дружество (1990), пръв председател на дружеството (1990-1995) и негов почетен председател (от 1995). Доктор хонорис кауза на Висшия минно-геоложки институт (1994). Почетен член на БАН (1999). Член на академия "Леополдина" в Германия (1974), чуждестранен член на Руската академия на науките (1982). Създава нова класификация на минералите базирана на геохимичен и кристалохимичен принцип. Автор на повече от 250 научни труда. Съавтор е в колектив на 4-то научно откритие в България, свързано с еволюцията на кристаломорфологията на минералите. Минералът костовит, открит през 1966 г. от ст.н.с. д-р Георги Терзиев в Челопечкото медно-златно находище, носи неговото име. Носител на орден "Народна република България" втора степен (24 декември 1973) и първа степен (декември 1978). Удостоен със званието "Народен деятел на науката" (май 1982). За изследването му "Минералогия" му е присъдена голяма награда на БАН за цялостно научно творчество "Св. св. Кирил и Методий" (17 октомври 1995). От 2005 г. Централната лаборатория по минералогия и кристалография при БАН носи неговото име (дн. Институт по минералогия и кристалография "Акад. Иван Костов").

проф. Чавдар Драгойчев, лекар кардиохирург (1925-2000).
Един от основателите на българската сърдечно-съдова хирургия. Старши асистент към Катедрата по болнична хирургия на Института за специализация и усъвършенстване на лекарите (ИСУЛ) в София (дн. Университетска болница за активно лечение "Царица Йоанна - ИСУЛ") (1956-1961). Заместник-директор на Центъра за сърдечносъдови заболявания при Медицинска академия (1972-1974). Ръководител на Клиниката по сърдечна хирургия на Научния институт по сърдечно-съдови заболявания (дн. Национална кардиологична болница) (1974-1977) и директор на института (1977-1985). Работил е в областта на хирургичното лечение на вродени сърдечни пороци в най-ранна детска възраст и на операциите с умерена хипотермия при различните видове клапна сърдечна хирургия. Автор е на редица научни трудове и на мемоарните книги "Драгойчеви - майка и син" (юни 1998), "Начало" (31 май 2000) и др. Носител на орден "Кирил и Методий" първа степен (10 януари 1985), орден "Георги Димитров" (24 декември 1985).

проф. Стефан Стойчев, юрист (1933-2005).
Заместник-декан на Юридическия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски" (1975-1981). Преподавател в Академията на Министерството на вътрешните работи (1978-2004). Член-кор. на БАН (2004). Автор e на учeбници пo кoнcтитуциoннo пpавo (cамocтoятeлнo и в cъавтopcтвo) и по ocнoви на правото, както и на множество мoнoгpафии, cтудии и cтатии в oблаcтта на дeмoкpацията, избиpатeлната cиcтeма, паpламeнтаpизма и дp.

проф. Андрей Аврамов, актьор и режисьор (1943).
Играл е в театрите в гр. Толбухин (дн. Добрич, 1967-1968) и в Сливен (1968-1969). Актьор (1969-1977) и режисьор в Народния театър за (1979-1989). Бил е преподавател (от 1990) по актьорско майсторство сценична реч в Националната музикална академия "Проф. Панчо Владигеров".  Режисьор е в Драматичен театър "Гео Милев" в Стара Загора. Има над 80 театрални постановки в софийски и извънстолични театри. Носител е на наградата за режисура на Съюза на артистите в България (1980, 1985, 1987), на Голямата награда на Международния телевизионен фестивал "Златна ракла" (1982), на награди на национални театрални прегледи (1985, 1987) и др. Носител на орден "Св. св. Кирил и Методий" втора степен (28 май 2019), на награда "Георги Калоянчев" за цялостно творчество (1 октомври 2020).

Петър Кърджилов, кинокритик, журналист, сценарист и писател (1950).
Работил e в Българската национална филмотека, в Националния съвет за радио и телевизия, в Българската национална телевизия. Бил е заместник главен редактор на сп. "Феп" и главен редактор на сп. "Фантастични истории". Автор е на журналистически материали и научни публикации, както и на повече от 20 книги, осем от които са посветени на историята на българското кино, както и на научна фантастика и фантастични приказки за деца.

проф. Рупен Крикорян, историк, философ и политик (1950).
Преподавател по философия в Югозападен университет "Неофит Рилски" в Благоевград. Депутат в 39-ото и 40-ото Народно събрание (2001-2009). Председател на Епархийския съвет на Арменската апостолическа православна църква (27 март 1999- януари 2014). Председател на Националния съвет на религиозните общности в България (28 ноември 2008-31 май 2018), след което е член на съвета, представляващ арменската общност в България.

Любомир Здравков (Любомир Здравков Георгиев), композитор, виолончелист и педагог (1951-2005).
От 1974 г. има активна концертна дейност, солист е на почти всички български оркестри. Концертмайстор на Софийска филхармония (1978-1986). От 1989 г. е постоянен първи челист на оркестъра на Сакраменто, Калифорния, САЩ. Преподавател в Държавния университет в Талахаси, Флорида, САЩ (1993-2005). Автор е на солови, камерни, хорови и оркестрови творби.

Пенчо Кунчев, режисьор аниматор и художник (1951).
Работил е в Студиото за анимационни филми "София". Председател на сдружение "Анимация" към Съюза на българските филмови дейци (2000-2007). От 2009 г. е преподавател в програма "Анимационно кино" в Нов български университет. Филмографията му включва "Романс за вятъра" (1986), "Луната със сините очи" (2001), серията "Приключенията на бебето" и др. Носител на наградата "Златен Ритон" за най-добър анимационен филм на кинофестивала в Пловдив (2001), награда за най-добър късометражен филм в Торино, Италия и в Барселона, Испания (2002), на Наградата на Съюза на българските филмови дейци за най-добър анимационен филм (2003) и др.

Константин Цеков, композитор, аранжор, пианист и музикален продуцент (1952).
Заедно с Александър Бахаров и Румен Бояджиев създават Формация "Студио Балкантон" (ФСБ) (1975). Заедно с групата, като продуцент и аранжор, е носител на наградата "Грами" за латинопесен за песента на Хосе Фелисиано "Сиелито Линдо" (1989), на наградата на Министерството на културата "Златен век" (13 декември 2010), както и на наградата на Съюза на българските музикални дейци "Кристална лира" за цялостен принос (2013). Носител на наградата "Икар" на Съюза на артистите в България в категорията "Музика в спектакъл" (27 март 2016) и др. Почетен гражданин на Благоевград (30 март 2018).

акад. Иван Гранитски (ист. име Иван Йорданов Димитров), поет, литературен критик и издател (1953).
Редактор и заместник главен редактор на в. "Пулс" (1979-1985). Заместник главен редактор на в. "Литературен фронт" (1985-1991), главен редактор на сп. "Черно и бяло" (1991-1992). Генерален директор на издателска къща "Христо Ботев" (19 февруари 1992-23 юни 1995). Генерален директор на Българската национална телевизия (23 юни 1995-7 юни 1996). Бил е  директор на програма "Христо Ботев" в Българското национално радио. Създател и директор от 1997 г. на издателство "Захарий Стоянов". Автор е над 50 книги с поезия, критика и публицистика. Носител на Националната награда "Христо Г. Данов" за цялостен принос в националната книжовна култура (10 юни 2016), на почетния знак за лидерство "Стефан Стамболов" в категорията "за духовност" на  Института за изследване и развитие на лидерството в информационната среда към Университета по библиотекознание и информационни технологии за 2016 г. (30 януари 2017).

проф. Тодор Кантарджиев, лекар вирусолог (1955).
Лекар в Белово (1981-1982). От 1982 г. е научен сътрудник в Катедра "Военна епидемиология и хигиена" към Военномедицинската академия (ВМА). Ръководител на Лаборатория по микози и ООИ към Националния център по заразни и паразитни болести (1988-1992). Ръководител на отдел "Микробиология" към центъра (1992-2010). Заместник-директор Националния център по заразни и паразитни болести (2010-2011) и негов директор (2011-7 юни 2021). Член на Националния оперативен щаб за борба с разпространението на КОВИД-19 (26 февруари 2020-15 април 2021). От 1995 г. е национален консултант по микробиология. От 2003 г. е председател на Българската асоциация на микробиолозите.

Лютви Местан, политик (1960).
Работил е като учител в Угърчин и Момчилград. От 1991 г. е началник на отдел "Образование и култура" в община Момчилград. Заместник-кмет на Момчилград. Депутат от 38-ото до 43-ото Народно събрание (1997-2017). Заместник-председател на партия "Движение за права и свободи" (ДПС) (7 март 2003-19 януари 2013). Председател на ДПС (19 януари 2013-24 декември 2015). На 24 декември 2015 г.  с решение на  Централния съвет на ДПС Лютви Местан е освободен от постовете председател на партията, председател на парламентарната група на партията и е изключен от партията заради прочетена на 25 ноември 2015 г. от него декларация в подкрепа на Турция след свалянето на руски самолет "Су-24" от турските военновъздушни сили на 24 ноември 2015 г. На 27 февруари 2016 г. е един от учредителите на партия "Демократи за отговорност, свобода и толерантност" (ДОСТ) и неин председател.

доц. Велизар Шаламанов, експерт по информационни технологии и сигурност (1961).
Офицер в поделения на Българската армия (1984-1998). Заместник-министър на отбраната (13 ноември 1998-август 2001). Съветник на председателя на БАН по национална сигурност и отбрана и директор на програми в Центъра за изследване на националната сигурност и отбраната (2001-2009). Министър на отбраната (6 август-7 ноември 2014). От 2009 до 2012 г. е директор по сътрудничество с нациите в Агенцията на НАТО по консултации, командване и управление (2009-2013). Директор по сътрудничество с потребителите в обединената Агенция за комуникации и информация на НАТО (NCIA) (януари 2013-януари 2017). Член на Международния консултативен съвет на Женевския център за демократичен контрол на въоръжените сили (DCAF) (2002-2012). От февруари 2017 г. е доцент в Института за информационни и комуникационни технологии на БАН, а от декември 2018 г. е заместник-директор по е-Инфраструктура и сигурност в института. През 2019-2021 г. е председател на Надзорния борд на Агенцията по комуникации и информация на НАТО, съставен от представители на 30 държави в НАТО (не е представител на България). Член на Националния съвет на партия "Да България". Депутат в 45-ото и 46-ото Народно събрание (2021).

Дим Дуков (ист. име Димитър Стоянов Дуков), телевизионен водещ (1964-2012).
До 1989 г. живее в Сидни, Австралия, където е работил в джентълменски клуб. След завръщането си в България, е един от най-известните коафьори в страната. Инициатор е за създаването на първата българска гей-организация през 1991 г.  Открива първия частен микс клуб "Спартакус", управлява модна агенция "Ъндърграунд". През 1994 г. влиза в манастир, но едва през 1999 г. се замонашва под името Дамаскин. Следва богословие във Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий". След участието му във Vip Brother (2006), става водещ на телевизионните предавания "Голямата уста" (2006) и "Пирамида" (2007).

Атанас Кацарчев, финансист (1966).
Заместник-министър на финансите (24 юли 2001-18 февруари 2002). Член (2001-2006) и председател (2006-2009) на Надзорния съвет на Българската банка за развитие  (ББР). Член и председател на Надзорния съвет на ББР (30 септември 2014-ноември 2017). Главен икономист на Конфедерацията на труда „Подкрепа“.

Явор Дачков, журналист (1971).
Работил е в "Дарик радио", радио "7 дни", Българско национално радио, "Нова телевизия", Българска национална телевизия, телевизия "Европа", радио "Дойче веле". Директор на в. "Гласове" и заместник главен редактор на в. "Галерия". Основател на сайта glasove.com.

На този ден са родени и:

Шарл Льо Брен, френски художник (1619-1690).

Адам Мицкевич, полски поет и революционер (1798-1855).
Поставя началото на романтизма в полската литература. Автор е на поемите "Пан Тадеуш", "Задушница", баладите "Кримски сонети", "Балади и романси" и др.

Джеймс Прескът Джаул, британски физик (1818-1889).
Един от създателите на кинетичната теория на газовете (1853-1854). В негова чест единицата за измерване на работа е наречена "джаул".

императрица Сиси (ист. име Елизабет Амалия Евгения Вителсбах), императрица на Австрия (24 април 1854), кралица-консорт на Унгария до създаването на Австро-Унгарската империя (8 юни 1867) (1837-1898).
Съпруга на Франц Йосиф I - император на Австро-Унгария. Убита в Женева, Швейцария, от италианския анархист Луиджи Лучени на 10 септември 1898 г.

Лидия Койдула (ист. име Лидия Емилие Флорентине Янзен), естонска поетеса и драматург (1843-1886).

Хуан Рамон Хименес, испански поет (1881-1958).
Носител на Нобелова награда за литература за 1956 г. за своята лирична поезия, в която испанският език придобива артистична чистота и художествена извисеност.

Луи Жуве, френски актьор и режисьор (1887-1951).

Майкъл Къртис (ист. име Михай Къртис Каминер), американски режисьор от унгарски произход (1888-1962).
Режисьор е на повече от 150 филма, сред които "Капитан Блъд" (1935), "Приключенията на Робин Худ" (1938),  "Четири дъщери" (1938), "Додж сити" (1939), "Морският ястреб" (1940),"Пътят за Санта Фе" (1940), "Казабланка" (1943), за който получава награда "Оскар" (1944), "Милдред Пиърс" (1945) и др.

Александър Фадеев, руски писател (1901-1956).
Генерален секретар на Съюза на съветските писатели (1946-1954). Самоубива се на 13 май 1956 г.

Илия Мусин, руски диригент и педагог (1903-1999).

Джакомо Манцу, италиански скулптор и общественик (1908-1991).

Ава Гарднър, американска актриса (1922-1990).
Участвала е във филмите "Могамбо" (1953), "На плажа" (1959), "Нощта на игуаната" (1964) и др.

Пиер Джорджо Перото, италиански инженер (1930-2002).
Изобретил калкулатора "Програма 101" (1965). Носител на награда "Леонардо да Винчи" на Музея на науките и технологиите в Милано (1991).

Таря Халонен, финландски политик (1943).
Министър на външните работи на Финландия (13 април 1995-6 февруари 2000). Президент на Финландия (1март 2000-1 март 2012). Тя е първата жена, президент на страната.

Хамид Карзай, афганистански политик (1957).
Министър-председател (22 декември 2001-13 юни 2002). Президент на Афганистан (13 юни 2002-9 октомври 2004), избран от извънредната сесия на Лоя Джирга. На 9 октомври 2004 г. печели първите президентски избори, произведени в страната, на 7 декември 2004 г. полага клетва. Преизбран е на изборите, произведени на 20 август 2009 г., полага клетва на 19 ноември 2009 г. Заема поста до 29 септември 2014 г.

Илхам Алиев, азербайджански политик (1961).
Президент на Азербайджан от 31 октомври 2003 г. От 26 март 2005 г. е председател на партията "Нов Азербайджан" ("Ени Азербайджан").

Илдирай Бастюрк, турски футболист (1978).
С националния отбор по футбол печели златен медал от Световното първенство през 2002 г. в Република Корея и Япония.

Серж Орие, футболист от Кот д'Ивоар (1992).

Мишел Бабатунде, нигерийски футболист (1992).

Това е денят на смъртта на:

Васко да Гама, португалски мореплавател (1469-1524).
На 8 юли 1497 г. той потегля начело на експедиция от пристанището на Лисабон, за да търси морски път за Индия покрай южните брегове на Африка. В експедицията са включени три кораба  "Сан Габриел", "Сан Рафаел" и "Бериу". По своя път на север  експедицията спира в устието на реките Лимпопо и Замбези, в пристанищата Мозамбик, Момбаса и Малинди. На 20 май 1498 г. експедицията достига до индийското пристанище Каликут, дн. Кожикоде, откъдето взимат подправки и скъпоценни камъни и  поемат по обратния път. Открит е морският път до Индия. На 18 септември 1499 г. експедицията се завръща в Лисабон, където тържествено са посрещнати.

Уилям Текери, британски писател (1811-1863).
Автор е на поемата "Тимбукту" (1829), приказките "Розата и пръстенът" (1855), романите "Катрин" (1939-1840), "Щастието на Бари Линдън" (1844), "Панаир на суетата" (1848), "Пенденис" (1848-1850), "Хенри Есмънд" (1852), "Нюкоми" (1855), "Приключенията на Филип" (1862) и др. Последният му роман "Дени Дювал" остава незавършен. От 1860-1862 г. е редактор-издател на сп. "Корнхил".

Уилям Ранкин, шотландски инженер и физик (1820-1872).
Един от създателите на термодинамиката.

Франсоа Жеварт, белгийски композитор и музиковед (1828-1908).

Янко Мустаков, български певец, композитор, педагог и хоров диригент (1842-1881).
През 1868 г. основава в Свищов първия български хор, който от 1934 г. се нарича "Cвищoвcки нaрoдeн хoр Янкo Mуcтaкoв". Автор е на два марша по стихотворенията "Царю, добре дошел" на Иван Вазов и "На царя и на Русия" на Петко Славейков в чест на Царя Освободител.

Владимир Бехтерев, руски невролог, физиолог, психиатър и психолог (1857-1927).
Основоположник на рефлексологията и патопсихологията в Русия. Член на Медицинския съвет при Министерството на вътрешните работи (1894) и военния министър (1895). През 1908 г. основава Психоневрологическия институт, където създава собствена школа и обучава стотици ученици. Основател на Института по изучаване на мозъка и психическата дейност (1918). Основател на "Неврологичен вестник", орган на Казанското неврологично дружество, който излиза под негова редакция от 1893 г. до 1918 г. На негово  име е наречена заболяването, засягащо гръбначния стълб - Болест на Бехтерев.

Вацлав Добруски, български археолог, епиграф и нумизмат от чешки произход (1858-1916).
Един от основоположниците на българската археология. Преподавател по латински език в Софийската класическа гимназия (1 октомври 1886-13 януари 1893). Частен хоноруван доцент и пръв преподавател по антична археология, класическа филология, епиграфика и нумизматика във Висшето училище (1890-1910). Пръв директор на Народния археологически музей (14 януари 1893-1 февруари 1910). С издаването на "Археологически известия на Народния музей  в София" (1 кн., 1907) Добруски слага начало и на българската археологическа периодика.

Константин Балмонт, руски поет (1867-1942).
Един от ранните представители на символизма в руската поезия.

Ангел Спасов (Ангел Спасов Ралчев), български художник и скулптор (1884-1974).
През 20-те години на XX в. създава поредица композиции и портрети, между които и триптиха "Разпятие". След 40-те години, интересът на автора е насочен изцяло в областта на портрета - скулптира образите на съвременници, вае бюстове на исторически личности. До 1930 г. Ангел Спасов работи и в областта на живописта - портрет, фигурална композиция и пейзаж. Цялото му художествено наследство и библиотека се съхраняват в Художествена галерия "Илия Бешков" в Плевен.

Луи Арагон, френски писател и обществен деец (1897-1982).
Участник в Съпротивата по време на Втората световна война (1939-1945).  Един от основоположниците на сюрреализма. Автор е на романите "Базелските камбани", "Комунисти", "Страстната седмица", стихосбирките "Червен фронт", "Очите на Елза" и др. Носител на международната Ленинска награда "За укрепване на мира между народите" (1957).

Морис Кув дьо Мюрвил, френски икономист и политик (1907-1999).
Министър на външните работи на Франция (1 юни 1958-31 май 1968), министър на финансите (31 май 1968-10 юли 1968), министър-председател (10 юли 1968-20 юни 1969).

акад. Димитър Ангелов, български историк (1917-1996).
Работил е в областта на византийската и средновековната българска и балканска история. Ръководител на Секцията по стара и средновековна българска история към Института за история към Българската академия на науките /БАН/ (1956-1966). От 1944 г. е преподавател в Софийския  университет "Св. Климент Охридски", декан на Философско-историческия факултет на университета (1961-1963; 1968-1970). Ректор на Института за чуждестранни студенти "Г.А. Насър" в София (1963-1965). Директор на Националния археологически институт с музей при БАН (1971-1986). Бил е главен редактор на сп. "Археология" и сп. "Византинобулгарика". Генерален директор на Центъра по българистика (1986-1988). Удостоен е със званието "Народен деятел на науката" (май 1982). Лауреат на Димитровска награда (17 юни 1966; 1971). Носител на "Кирило-Методиевска награда" (1986), на орден "Червено знаме на труда" (1967), на орден Народна република България" втора степен (21 май 1977), на орден "Георги Димитров" (януари 1987).

Тоширо Мифуне, японски актьор и продуцент (1920-1997).
Участвал е във филмите "Шогун" (1980), "Седемте самураи" (1954), "Рашомон" (1950) и др.

Джон Купър, британски автомобилен конструктор (1923-2000).
През 60-те години на 20 век той създава колата "Мини Купър", проектирана като суперикономичен семеен автомобил.

Георги Раданов, български актьор (1924-1991).
Участвал е във филмите "Под игото" (1952) и "Любимец 13" (1958). Играл е в Държавния сатиричен театър "Алеко Константинов" и Народния театър "Иван Вазов". Лауреат на Димитровска награда, удостоен със званието "Народен артист" (август 1974). Носител на орден "Народна република България" втора степен (8 септември 1984).

проф. Самюъл Филипс Хънтингтън, американски политолог, социолог, историк и геостратег (1927-2008).
Директор на Центъра за международни въпроси към Харвардския университет (1978-1989). Основател и директор на Института за стратегически изследвания "Джон Олин" към Харвардския университет (1989-1999). Председател на Харвардската академия за международни и регионални изследвания (1996-2004). Автор е на 17 книги, сред които "Войникът и държавата" (1957), "Теория и политика на отношенията между цивилни и военни" (1957), "Политическа мощ. САЩ-СССР" (1964), в съавторство със Збигнев Бжежински, и др. Автор е на есето "Сблъсъкът на цивилизациите" (1996) и др.

Джон Озбърн, британски драматург (1929-1994).

Иван Татарчев, български юрист (1930-2008).
Адвокат в Малко Търново, Разлог и Разград (1956-1961). За периода 1958-1961 г. е лишен от право да упражнява професията си по политически причини. Адвокат в София (1966-1990). Главен прокурор на Република България (17 февруари 1992-17 февруари 1999). Председател на партия "Движение за национално единство и социална справедливост" (ДНЕСС) (31 октомври 1999-24 декември 2008), председател на Национална фондация за защита на животните (31 октомври 1999-24 декември 2008).

Юлий Стоянов, български режисьор, сценарист и актьор (1930-2011).
Режисьор на документални филми, между които "Биографична справка", "Патриотизъм и интернационализъм", След години", "Захари Стоянов", "Любен Каравелов", "Момчето, което наричаха "Господин Възхищение", "Около паметника", "Из най-новата ни история", "България: база данни" и др. Носител на орден "Св. св. Кирил и Методий" огърлие (4 юни 2010).

Харолд Пинтър, британски драматург, поет, режисьор и актьор (1930-2008).
Автор е на над 30 театрални пиеси, сред които "Стаята" (1957), "Рожден ден" (1958), "Парникът" (1959) и на много филмови сценарии, сред които "Пазачът" (1963), "Завръщане у дома" (1965), "Злополука" (1967), "Посредникът" (1970), "Предателство" (1978), "Жената на френския лейтенант" (1981) и др. Носител на Нобелова награда за литература за 2005 г.

Рик Парфит, британски музикант (1948-2016).
Китарист на британската рок група "Стейтъс Куо" от 1967 г. Групата е създадена през 1962 г. като "Спектърс". От 1969 г.  носи името "Стейтъс Куо", с което добива популярност в цял свят. Тя е продала общо над 100 млн. копия на свои албуми.
/АЯ, МГ/