site.btaСъбитията днес - Дневен календар

На 13 декември в историята

13 декември 2024 г., петък, 50-а седмица от началото на годината

Българската православна църква отбелязва деня на св. мчци Евстратий, Авксентий, Евгений, Мардарий и Орест. Св. мчца Лукия девица.
 
По света се отбелязва:

Денят на света Лусия. Отбелязва се в Швеция, Норвегия и Финландия в памет на света Лусия, християнска мъченица, убита от римляните през 304 г.  заради вярата си.

На този ден в България:

1879 - Княз Александър I издава Указ 374 за организирането на държавното земеделско опитно стопанство "Образцов чифлик" като нисше практическо училище (дн. Професионална гимназия по селско стопанство "Ангел Кънчев" - Образцов чифлик). С Указ 448 на княз Александър I от 20 юни 1883 г. училището става средно земеделско училище с тригодишен курс на обучение. През 1887 г. в уреденото към училището опитно поле е създадена първата ботаническа градина, наречена "Сортимент", в която се изпитват редица нови земеделски култури. На 9 март 1905 г. е създадена Земеделската опитна станция (ЗОС), която през 1960 г. е преименувана в Комплексна опитна станция, а с Постановление 149 на Министерския съвет от 6 септември 1962 г. е трансформирана в Селскостопански научно-изследователски институт (дн. Институт по земеделие и семезнание "Образцов чифлик" към Селскостопанската академия в Русе).

1941 - 25-ото Обикновено народно събрание приема декларация, с която България обявява война на Великобритания и САЩ по време на Втората световна война (1939-1945). На 1 септември 1939 г. Германия напада Полша, с което се поставя началото на Втората световна война, която продължава 6 години. В нея участват 61 страни, води се на територията на 40 от тях и на акваторията на три океана. На 27 септември 1940 г. в Берлин е подписан Тристранен пакт между Германия, Япония и Италия за сътрудничеството на трите държави във военната област и поделяне на света на сфери на влияние. На 1 март 1941 г. във Виена министър-председателят Богдан Филов подписва присъединяването на България към пакта, наричан още Оста Рим - Берлин - Токио. Веднага след този акт английските и американските дипломати напускат България. На 13 декември 1941 г. българският парламент под натиска на Оста приема декларация за обявяване на война на САЩ и Великобритания. Това довежда до англо-американски бомбардировки (есента на 1943 - пролетта на 1944 г.) и до навлизането на Съветската армия в страната (септември 1944 г.). България търпи значителни загуби. Бомбардировките, главно над София, освен човешките жертви, причиняват и значителни разрушения.

1950 - С указ 649 на Президиума на Народното събрание е учреден орден "Кирил и Методий" като държавна награда с три степени. Орденът е приемник на орден "Св. св. равноапостоли Кирил и Методий", учреден с рескрипт на цар Фердинанд от 18 май 1909 г. по случай обявяването на независимостта на България. Орден "Кирил и Методий" се присъжда на български и чуждестранни граждани със заслуги в областта на науката, културата и образованието. Връчва се до 21 март 1991 г., когато е отменен от VII Велико народно събрание със Закон за изменение на Указ 1094 за духовното стимулиране в Народна република България. Със Закона за ордените и медалите, приет на 29 май 2003 г., е учреден орден "Св. св. Кирил и Методий", като приемник на ордените "Св. св. равноапостоли Кирил и Методий" и на "Кирил и Методий".

1958 - Учредена e Българската федерация по ветроходство.

1991 - България установява дипломатически отношения с Украйна, след като на 5 декември с. г. признава нейната независимост. Дипломатически отношения между България и Украйна са установени през м. март 1918 г. и са прекъснати на 30 април 1919 г. след присъединяването на Украйна към СССР. 

2002 - На среща на високо равнище в Копенхаген, Дания, на страните от Европейския съюз (12-13 декември 2002) като целева година за присъединяването на България и Румъния към Европейския съюз е определена 2007 г.

2013 -  В нефтокомбината "Лукойл" в Бургас възниква авария, при която са пострадали четирима души. Двама от тях са в тежко състояние - единият с 45 процента изгаряния, а другият с 15 процента. Другите двама са с 5 процента изгаряния, без опасност за живота. Най-вероятната причина за изгарянията е волтова дъга, предизвикана от късо съединение.

2016 - Българският патриарх и Софийски митрополит Неофит получава отличието "Следовник на народните будители" за 2016 г., което се връчва ежегодно от Съюза на народните читалища на личности, особено отличили се в областта на духа и културата в три направления - църква, училище и читалища. През 2016 г.  по изключение се връчва само една награда на патриарх Неофит като духовен водач на православния български народ.

2017 - Министерският съвет приема решение за въвеждане на визови облекчения за гражданите на Канада, които притежават дипломатически и специални паспорти. Тези канадски граждани могат да влизат, да преминават транзит и да пребивават на територията на България без визи за срок не по-дълъг от 90 дни в рамките на всеки 180-дневен период.  С решението се цели придържане към принципа на реципрочност в двустранната визова политика с Канада. От 1 декември 2017 г. влиза в сила безвизов режим за Канада на български граждани, притежатели на всички видове паспорти.

2018 - От прокуратурата съобщават, че шест длъжностни лица, сред които и бившият председател на Управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ) Лазар Лазаров и Дончо Атанасов, бивш председател на АПИ и настоящ член на УС на АПИ, са обвинени в независимо съпричиняване на смърт по непредпазливост, заради инцидента в тунел "Ечемишка" на 5 февруари 2017 г., при който върху автомобил пада част от осветителните тела в тунела и загива жена. Разследването е установило, че стоманената конструкция за окачване на осветителните тела е монтирана през 1984 г., като до 2017 г. е правен оглед шест пъти и при всеки един от тях са давани препоръки за подновяване на антикорозионната защита, но това нито веднъж не е било изпълнено. Техническата експертиза установила, че от 1996 г. стоманената конструкция на съоръжението е повредена и следва да се поднови, тъй като е подложена на активна корозия в условия на постоянна влага, вредни газове и прах. Така корозията на места стигнала над 50 на сто. Според заключението на вещите лица основната причина за аварията на надлъжните стоманени греди, носещи осветителните тела, е липсата на нормална експлоатационна поддръжка на конструкцията и оставянето й без антикорозионна защита повече от 20 години. Освен всичко това разследващите установили, че и друг път са падали лампи. През годините са изпращани редица писма, в т.ч. и до АПИ, но така и мерки не били взети. Дори изготвеният специален доклад през 2015 година, който посочва, че лампите са опасни, също не води до последици. Разследването сочи още, че "Автомагистрали" ЕАД са уведомявали през годините АПИ 11 пъти, с писмени доклади за проблемите на съоръжението. Служилите на дружеството са вързали осветителните тела с тел и кабел, като са ги проверявали, тъй като не е можело да бъдат заварени заради корозията. През 2016 г. АПИ приема доклад от независима фирма, че тунел "Ечемишка" е в критично състояние, а осветителната инсталация е опасна. Но действия не са били предприети. Обвиняемите са с мярка "подписка", като никой от тях не е дал обяснения за случая, освен един.

2019 - Специализираната болница за рехабилитация на детска церебрална парализа "Света София" в София приема като дарение първия за България високотехнологичния апарат "Нирвана" за рехабилитация с помощта на виртуална реалност на децата с церебрална парализа, осигурен от посолството на Малтийския орден в България. На церемонията присъства президентът Румен Радев и Великият магистър на Суверенния Малтийски орден фра Джакомо Дала Торе дел Темпио ди Сангуинето.

2020 -  Художествената галерия "Жорж Папазов" в Ямбол представя онлайн първия отпечатан каталог на избрани творби, съхранявани в нейния фонд. В цветното издание са включени 200 произведения, дело на различни автори от региона и страната, като са представени всички жанрове на изобразителното изкуство - икони, графика, живопис, скулптура и произведения на декоративно-приложното изкуство.

На този ден по света:

1577 - Начало на околосветското плаване на английския мореплавател Франсис Дрейк от Плимут, Югозападна Англия, с кораба "Златната кошута" (100 т) и още четири по-малки по пътя на португалския мореплавател Фернандо Магелан. Експедицията на Франсис Дрейк се завръща в Плимут на 26 септември 1580 г. след 33-месечно околосветско пътешествие, като той става първият англичанин, обиколил Земята по море и вторият мореплавател  в света след португалецът Фернандо Магелан, който прави пълно околосветско плаване.

1642 - Нидерландският мореплавател Абел Тасман открива Нова Зеландия по време на първата си тихоокеанска експедиция (1642-1643).

1862 - Победа в битката при Фредериксбърг, щата Вирджиния, САЩ, на Конфедеративната армия на Северна Вирджиния на ген. Робърт Лий над Съюзната армия на Потомак, командвана от ген. Амброуз Бърнсайд, по време на Гражданската война в САЩ (1861-1865). Битката започва на 11 декември 1862 г. Съюзната армия наброява 120 000 души и дава 12 500 жертви, а армията на конфедерационните сили - 78 000 и дава 5000 жертви. На 15 декември 1862 г. ген. Бърнсайд изтегля армията си. Гражданската война е предизвикана от противоречията между добре развитите индустриални Северни щати и робовладелската олигархия в селскостопанските Южни щати на САЩ. На 9 април 1865 г. войските на Юга капитулират и войната завършва с победа над Южните щати.
 
1884 - В Брюксел, Белгия, е създадена Международната асоциация на администрациите за железопътен транспорт. В асоциацията членуват представители на повече от 100 администрации на железопътния транспорт от 80 страни.

1937 - В Джакарта е създадена националната информационна агенция на Индонезия като Бюро по печата АНТАРА (дн. Национална информационна агенция АНТАРА).

1949 - В Израел е създадено Централното управление за разузнаване и сигурност (МОСАД). Отначало МОСАД официално се нарича Институт за координация (Ха Мосад Летеум), чиято цел е да координира дейността на различните специални служби на Израел. През първите две години МОСАД е на подчинение на Министерството на външните работи, а от 1 април 1951 г. преминава под прякото ръководство на министър-председателя на страната. От 1963 г. носи сегашното си име с основна задача придобиването на разузнавателна информация зад граница, нейното обобщаване и анализ.

1959 - Архиепископ Макариос Трети е избран за първи президент на Кипър. На 15 юли 1974 г. той е свален от власт с държавен преврат.

1981 - В 00:00 ч. в Полша е въведено военно положение от съображение за сигурността на държавата с решение на правителството на ген. Войчех Ярузелски. Властта е предадена на Военен съвет за национално спасение начело с Войчех Ярузелски, който е и министър-председател на страната от 11 февруари 1981 г. Мерките са предприети в отговор на антикомунистическите протести в цялата страна, започнали на 1 юли 1980 г. и организирани от профсъюза "Солидарност" под ръководството на Лех Валенса. Стачниците настояват за референдум за вот на доверие на управляващите. Аргумент за въвеждането на военно положение е и предотвратяване на навлизането на войски на Варшавския договор в Полша за действия срещу политическите опоненти на комунистическия режим подобно на Пражката пролет през 1968 г. Забранява се свикването на всякакви събрания, походи и манифестации, отменя се правото на трудещите се на стачки и други протестни акции. На 8 октомври 1982 г. Сеймът приема Закон за профсъюзите и съществуването на профсъюз "Солидарност" е прекратено. На 22 юли 1983 г. с решение на Държавния съвет военното положение  е отменено.

1989 - В Брюксел, Белгия, се провежда третата конференция за оказване на помощ за Полша и Унгария. Организатор на конференцията е Комисията на Европейските икономически общности (ЕИО). Участват министрите на външните работи от 24 западни страни - на страните-членки на ЕИО и Европейската асоциация за свободна търговия, на САЩ, Япония, Канада и др.

1994 - В Адис Абеба, Етиопия, започва процесът срещу цивилни и военни от режима на Менгисту Хайле Мариам по обвинение в геноцид, т. нар. "африкански Нюрнбергски процес". През февруари 1977 г. Менгисту взима властта с кървав държавен преврат. Наричан още "червеният негус", диктаторът управлява Етиопия до 1991 г. Управлението му преминава под знака на убийството на хиляди хора, война, жестоки чистки и глад. Периодът 1977-1978 г. е известен като "Червеният терор". От свалянето на режима от власт през 1991 г., Менгисту и още 21 бивши служители живеят в изгнание в Зимбабве. На 24 февруари 2004 г. Федералният върховен съд в Адис Абеба подновява процеса срещу Менгисту Хайле Мариам и служителите на неговия режим. На 11 януари 2007 г. Менгисту Хайле Мариам и 11 от най-високопоставените му сътрудници са осъдени задочно на доживотен затвор.

2002 - На среща на високо равнище в Копенхаген, Дания, на страните от Европейския съюз (12-13 декември 2002), като целева година за присъединяването на България и Румъния към Европейския съюз е определена 2007 г. На срещата Европейският съвет приема Заключителна декларация относно процеса на продължаващо разширяване на Европейския съюз с приключването на преговорите за присъединяване на Кипър, Чехия, Естония, Унгария, Литва, Латвия, Малта, Полша, Словакия и Словения и определяне като дата за присъединяването им - 1 май 2004 г.

2003 - Бившия президент на Ирак Саддам Хюсеин (16 юли 1979-1 май 2003)  е заловен от американски войници в мазе в гр. Ад Дауар, разположен на около 15 км южно от родния му град Тикрит. Самоличността му е установена чрез ДНК-експертиза. На 5 ноември 2006 г. Саддам Хюсеин е осъден на смърт чрез обесване от Върховния наказателен съд на Ирак заради отговорността му за екзекуцията на 148 жители шиити в Дуджаил през 1982 г. след извършен срещу него атентат. Саддам Хюсеин е обесен е на 30 декември 2006 г. След него са екзекутирани Барзан Ибрахим ат Тикрити, един от тримата му природени братя и негов президентски съветник, и Ауад Хамед ал Бандар, бившият главен съдия на Революционния трибунал, осъдил на смърт 148-те жертви от Дуджаил.

2006 - В Ню Йорк, САЩ, по време на 61-ата сесия на Общото събрание на ООН е приета Конвенцията за защита на правата на инвалидите. Влиза в сила на 3 май 2008 г.

2007 - В Лисабон, Португалия, в манастира "Св. Йероним" държавните и правителствени ръководители на 27-те страни-членки на Европейския съюз (ЕС) подписват Договора от Лисабон (Договор за реформи на ЕС). От България договорът е подписан от министър-председателя Сергей Станишев и министъра на външните работи Ивайло Калфин. Документът е преведен на 23-те официални езика на ЕС. 

2007 - Законодателното събрание на американския щат Ню Джърси приема закон за отменяне на смъртното наказание в щата.

2008 - Парламентът на Естония приема законопроект, който позволява на избирателите да гласуват на избори от мобилен телефон. Естонците могат да пускат бюлетини по интернет още на парламентарните избори 2007 г. Системата за гласуване с мобилен телефон, която вече е изпробвана, изисква избирателите да се сдобият с безплатни чипове за своите апарати. Тези чипове ще потвърждават самоличността на гласоподавателя и ще разрешават включване в електронната система за гласуване. Според естонските власти системата за интернет гласуване през 2007 г. се е оказала сигурна въпреки опасенията за хакерски атаки, измами и манипулиране на вота.

2011 - В Куала Лумпур, Малайзия, султан Абдул Халим шах се възкачва на престола за втори път. Деветимата султани на Малайзия, които управляват 9 от 13-те щата, се редуват на престола на ротационен принцип. На всеки пет години Съветът на управителите избира с тайно гласуване един от деветимата султани. Абдул Халим, който управлява северния щат Кедах, се възкачва на престола за първи пат през 1970 г. и е първият малайзийски крал, избран за втори път за държавен глава.

2014 - Главният секретар на Върховния съд на Афганистан Атикула Рауфи е застрелян на път за работа в столицата Кабул. По-късно същия ден атентатор самоубиец взривява автобус с афганистански войници, при което загиват 7 войници, а 14 са ранени. В провинция Хелманд талибаните нападат с автомати и гранатомети работници, обезвреждащи мини по проект на компанията "Стар линк". Убити са 12 души от работещите 81 души. Талибаните поемат отговорността за всички нападения. 

2015 - В Туркменистан на тържествена церемония в град Мари е поставено началото на строителството на газопровода ТАПИ (Туркменистан-Афганистан-Пакистан-Индия). Президентът на Туркменистан Гурбангули Бердимухамедов, министър-председателят на Пакистан Наваз Шариф, президентът на Афганистан Ашраф Гани и вицепрезидентът на Индия Мохамад Хамид Ансари правят първа копка за изграждането на газопровода. Предвижда се регионалният магистрален газопровод ТАПИ да  е с дължина около 1800 км и да минава от  югоизточната част на Туркменистан до Афганистан, след това между афганистанските градове Херат и Кандахар до Пакистан и накрая през пакистанските градове Квета и Мултан ще достига индийския щат Пенджаб. Мощността му ще превишава 38 млрд. куб. м газ годишно или 90 млн. куб. м на ден. Строителството ще е стойност 7,6 млрд. долара.

2016 - В Ню Йорк, САЩ, Комитетът за защита на журналистите обявява, че Турция е на челно място сред държавите, изпратили най-много журналисти в затвора през 2016 г.  през последните три десетилетия. Причината е предприетата в Турция кампания на властите след опита за преврат на 15 юли 2016 г.  За два месеца, в рамките на извънредното положение, въведено в страната след опита за преврат, правителството на президента Реджеп Тайип Ердоган е арестувало над 100  журналисти и е закрило над 100 медии. Според доклада на Комитета за защита на журналистите през 2016 г. 259 журналисти са били в затворите по света, спрямо 199 през 2015 г. Това е най-високият брой, откакто организацията започва да води подробна статистика през 1990 г. Броят не включва журналисти, които са изчезнали или са държани като заложници от различни групировки. След Турция, където към 1 декември 2016 г. е имало най-малко 81 журналисти в затвора, в класацията се нареждат Китай с 38 журналисти и Египет с 25.

2017 - Извънредна среща на високо равнище на страните от Организацията за ислямско сътрудничество (ОИС) в Истанбул, Турция, посветена на решението на САЩ от 6 декември 2017 г. да признаят Ерусалим за столица на Израел. Турция, като ротационен председател на организацията, в която членуват 57 мюсюлмански страни,  свиква извънредната среща по инициатива на президента Реджеп Тайип Ердоган. В декларация, публикувана след срещата мюсюлманските ръководители провъзгласяват Източен Ерусалим за столица на Палестина и призовават другите страни да признаят Палестина и окупирания Източен Ерусалим за нейна столица.

2018 - В Турция с указ на президента Реджеп Тайип Ердоган е учредена Космическа агенция на Турция, която ще бъде финансирана от държавния бюджет. В указа е посочено, че целите на агенцията включват разработване и реализация на национална космическа програма. Новата структура получава всички пълномощия за работа по проектирането, създаването на космически апарати, системи за извеждане в орбита, симулатори, космически платформи. Освен това задачите на агенцията включват провеждане на космически мисии, пилотирани и безпилотни полети с търговски, научни и изследователски цели. Също така КАТ ще извършва мониторинг на проектите на държавните и частни компании на Турция, които се занимават с изследвания и практически проекти за извеждане в орбита на спътници и апарати от територията на Турция и връщането им. Една от другите цели на агенцията е намаляването на външната зависимост на националния космически отрасъл.

2019 - Държавните и правителствени ръководители на страните от Европейския съюз постигат споразумение за постигане на "въглеродна неутралност" до 2050 г. по време на среща на високо равнище на страните от ЕС (12-13 декември 2019).

2020 - Потеглят първите редовни пътнически влакове през новия тунел "Ченери" в Алпите в Швейцария. Пръв през тунела преминава влакът "Евросити", отпътувал от Цюрих в 6.33 часа местно време и пристигнал в град Киасо в Южна Швейцария в 8.55 часа. Тунелът е официално открит на 4 септември 2020 г. Той е дълъг 15,4 км и е изграден на 329 м над морското равнище. Тунелът "Ченери" може да пропуска до 170 товарни влака и 180 пътнически дневно. 

2021 - В Сидни, Австралия, министър-председателят на Австралия Скот Морисън и президентът на Република Корея Мун Дже-ин подписват отбранителен договор за един милиард австралийски долара (720 милиона американски долара). Споразумението предвижда южнокорейската отбранителна компания "Hanwha" да достави на австралийската армия 30 самоходни гаубици, 15 автомобила за снабдяване с боеприпаси и радари за засичане на вражеска артилерия. Това е най-голямата сделка в отбраната между Австралия и азиатска страна.

Родени на този ден българи:

проф. Сашо Божинов, лекар (1914-2002).
Доайен на българската неврология. Ръководител на Катедрата по неврология към Висшия медицински институт - София (1956-1980). Бил е декан (1970-1971) и заместник-ректор на Висшия медицински институт - София, а след създаването на Медицинска академия - София неин зам.-ректор. Работи върху изследвания на енцефалити, енцефалопатии, интоксикации и дегенеративни заболявания на нервната система. Автор е на над 250 научни публикации на български, руски, френски, английски, полски и унгарски език. Самостоятелно и в съавторство издава 23 монографии, учебници и ръководства. Почетен член е на научните медицински дружества по неврология във Франция, Белгия, Чехословакия и Полша. Бил е дългогодишен главен републикански специалист по неврология. Проф. Сашо Божинов е сред участниците на учредителното събрание на Световната федерация на невролозите (WFN), което се провежда от 22 до 26 юли 1957 г. в Брюксел, Белгия, на което присъстват представители на 29 държави.

проф. Андрей Апостолов, български физик (1935-2020).
Бил е преподавател по физика на твърдото тяло в Софийския университет "Св. Климент Охридски" и ръководител на катедра "Физика на твърдото тяло" в университета. Главен технически съветник и директор на мисия на ЮНЕСКО в Заир (дн. Демократична република Конго) (1974-1975). Председател е на Националния комитет по кристалография (1992-2002). Автор е на повече от 170 научни статии, учебници и книги, както и 7 авторски свидетелства и патенти. През 2007 г. издава мемоарната си книга "Е И физик на този свят". Почетен член на Съюза на физиците в България (1980). Носител на орден "Кирил и Методий", първа степен (1982), на медал "100 години Софийски университет" (1988) и др.

Стефан Джамбазов, журналист, режисьор и сценарист (1951-2021).
Бил е сценарист и режисьор във филмовото студио "Време" и в Студиото за телевизионни филми "Екран".  Директор на програма "Христо Ботев" на Българското национално радио (1997-1998). Работил е във в. "Култура", в. "Демокрация", в. "Банкеръ" и в. "Новинар", както и във Френско международно радио RFI и Инфорадио. Завеждащ отдел "Вътрешна политика" и първи заместник главен редактор в информационна агенция БГНЕС (2010-2013). През 2014 г. заедно със Зелма  Алмалех създават сайта "Въпреки.com", а през 2018 г. фондация "Въпреки".

Николай Ламбрев-Михайловски, режисьор, актьор и преподавател (1953).
Режисира над 130 театрални постановки в театрите в Пловдив, Добрич, Стара Загора, Бургас Габрово, Варна, както и в Театър на българската армия, Драматичен театър "София", Народен театър "Иван Вазов", Малък градски театър "Зад канала", Общински театър "Възраждане", Държавен пътуващ театър, Държавен сатиричен театър. Сценарист и режисьор на дванайсет серийния телевизионен сериал "Църква за вълци" (2004). Поставя спектакли и в Българската национална телевизия, Българското национално радио, Българска държавна филхармония, Държавната опера в Стара Загора,  Държавната опера  в Пловдив и др. Преподавател по актьорско майсторство в Националната академия за театрално и филмово изкуство "Кръстьо Сарафов".  Автор е на книгите  "Пясък" (2000), " Сенки на ангели" (2015), "Феноменология на режисьорската интерпретация" (2015). Бил е преподавател в Националната академия за театрално и филмово изкуство "Кръстьо Сарафов", художествен ръководител  на класове по актьорско майсторство и режисура в Югозападен университет "Неофит Рилски" - Благоевград.  

Росица Ганева, поппевица (1954).
През 1975 г. завършва Естрадния факултет при  Българската държавна консерватория в класа на Стефан Анастасов. Същата година печели първа награда и наградата на публиката на Младежкия конкурс за забавна песен с песента "Не съжалявам" по музика на Владимир Наумов. Концертната й дейност започва с трио „Обектив“ през 1974 г. Била е солистка на естрадния ансамбъл към войските на Министерството на транспорта в София от 1982 г. до началото на 90-те години. Сред най-известните й песни са  "Очакване", "Ти, Ромео", "Цветове", "Огледален свят", "Сляп ден", "Разкажи ми твоя сън" и "Безумни желания".

проф. Анелия Клисарова, лекар и политик (1961).
Работи като ординатор в радиоизотопния център на Катедрата по рентгенология и радиология на Медицински университет (МУ)-Варна (1986-1989). Заместник-ректор по научната дейност на Медицинския университет-Варна (1999-2004), ректор на университета (2004-2012). Началник на "Център за образна диагностика и лъчелечение" в МБАЛ "Св. Марина", Варна (2003-2013). Депутат в 42-ото Народно събрание (21-29 май 2013). Министър на образованието и науката (29 май 2013-6 август 2014). Депутат в 44-ото Народно събрание (19 април 2017-8 ноември 2019). Удостоена с почетното звание "доктор хонорис кауза" на Университета "Овидиус" в Констанца, Румъния (2007), на Одеския медицински университет в Украйна (2007), на Тракийския университет в Одрин, Турция (2010). Носител на златен медал "Алберт Швайцер" на Полската академия на науките (2007), на орден "Св. св. Кирил и Методий" първа степен за цялостната й научно-преподавателска дейност (12 октомври 2011).

Андрей Ковачев, политик (1967). 
Работи като сътрудник към евродепутатски офис в Европейския парламент (1998). Заместник международен секретар на партия ГЕРБ (2007-2009). Член на Европейския парламент (2009-2024). От 16 юли 2024 г. е член на Европейския парламент.

Илия Кушев, тенисист (1980).

Лаура Траатс, състезателка по художествена гимнастика (1998).
Олимпийска шампионка с ансамбъла на България през 2021 г. в Токио, Япония.  С ансамбъла на България печели един златен медал (пет обръча) и един бронзов медал (многобой) на Световното първенство през 2018 г. в София, България. От Световното първенство през 2019 г. в Баку, Азербайджан, печели един сребърен медал (пет топки) и един бронзов медал (многобой). От Европейското първенство през 2018 г. в Гуадалахара, Испания, печели един златен медал (три топки и две въжета) и два бронзови медала (многобой и отборно). От Европейските игри през 2019 г. в Минск, Беларус, печели два сребърни медала (пет топки и многобой) и един бронзов медал (три обръча и два чифта бухалки). От Европейското първенство през 2021 г. във Варна печели един златен медал (пет топки) и един сребърен медал (три обръча и два чифта бухалки). С ансамбъла е носителка и на много медали от турнири "Гран при" и кръгове от Световната купа. През м. март 2021 г. на кръг от Световната купа за  съчетанието си с пет топки ансамбълът на България получава рекордна оценка от 44.150 точки, която е най-високата , присъждана до момента в историята на художествената гимнастика. Почетен гражданин на София (17 септември 2021). През м. декември 2021 г. прекратява състезателната си кариера. 

На този ден са родени и:

Анри IV, крал на Франция (2 август 1589-14 май 1610), първият от династията на Бурбоните (1553-1610).
Официално е коронясан на 27 февруари 1594 г., след като на 16 май 1593 г. приема католицизма.

Карло Гоци, италиански писател и драматург (1720-1806).
Автор е на пиесите "Любовта към трите портокала" (1761), "Царят елен" (1762), "Красива птичка с цвят зелен" (1765) и др.

Хайнрих Хайне, немски поет, публицист и критик (1797-1856).
През 1817 г. публикува първите си стихове, през 1821 г. - първия си сборник "Стихотворения", а през 1823 г. - първия си стихотворен цикъл "Лирическо интермецо". През 1824 г. излиза стихосбирка с 33 стихотворения, сред които е и най-известното му стихотворение "Лорелай" (1823). Автор е на "Книга на песните" (1827), теоретичната книга "Романтическата школа" (1836), стихотворния епос "Германия. Зимна приказка" (1844), сборниците със стихове "Нови стихотворения" (1844) и "Романсеро" (1851) и др.

Ернст Вернер фон Сименс, немски инженер, изобретател и предприемач (1816-1892).
Най-значимите му изобретения са динамо машината, технологията за полагане на морски и океански кабели, технологията за галванично позлатяване и посребряване, точковият телеграф. Заедно с Йохан Халске основава електротехническия компания "Сименс и Халске" (1847). Удостоен с благородническата титла "фон" за достижения в областта на техниката. След смъртта му в негова чест единицата за електрическа проводимост в SI система е наречена Сименс (S).

Валерий Брюсов, руски поет, критик и литературовед (1873-1924).

Евгений Петров, руски писател сатирик (1903-1942).
От 1927 г. започва да пише в съавторство със съветския писател Иля Илф. Съвместните им творби включват романа "Дванадесетте стола" (1928), сборника с новели "Необикновени истории от живота на град Колоколамск" (1928), повестта "Светла личност" (1928), романа "Златният телец" (1931) и др. В периода от 1932 г. до 1937 г. Евгений Петров и Иля Илф пишат фейлетони за в. "Правда", киносценариите "Черната барака" (1933) и "Веднъж през лятото" (1936). След смъртта на Иля Илф от туберкулоза през 1937 г. Евгений Петров публикува част от неговите бележници. През 1947 г. посмъртно е публикувана пиесата му "Остров на света", а през 1965 г. - части от незавършения му роман "Пътешествие в страната на комунизма".

Курт Юргенс, австрийски актьор от немски произход (1915-1982).
Един от най-успешните европейски актьори на 20-и век.

Джордж Шулц (Джордж Прат Шулц), американски икономист и политик (1920-2021).
Министър на труда на САЩ (1 юли 1970-11 юни 1972). Министър на държавното съкровище (12 юни 1972-8 май 1974). Държавен секретар на САЩ (16 юли 1982-20 януари 1989).

Филип Андерсън (Филип Уорън Андерсън), американски физик (1923-2020).
Носител на Нобелова награда за физика за 1977 г. заедно с британския физик Невил Франсис Мот и американския физик Джон ван Флек за техните фундаментални теоретични изследвания на електронния строеж на магнитни и неподредени системи.

Виола Бауер, немска състезателка по ски бягане и спортен коментатор (1976).
Олимпийска шампионка през 2002 г. в Солт Лейк Сити, САЩ. Печели сребърен медал от Олимпийските игри  през 2006 г. и бронзов  медал от Олимпийските игри през 2002 г. От световни първенства печели златен медал (2003), сребърен медал (2007) и бронзов медал (1999).

Абубакари Якубу, футболист от Гана (1981-2017).

Санти Касорла, испански футболист (1984).

Това е денят на смъртта на:

Донатело (ист. име Донато ди Николо ди Бето Барди), италиански скулптор (ок. 1386-1466).
Представител на ранния Ренесанс, основоположник на индивидуалното скулптурно изображение.

Франсоа Виет, френски математик (1540-1603).
Въвежда буквеното обозначение не само за неизвестните величини, а и за коефициента на уравненията (1591). По този начин става възможно изразяването на свойствата на уравненията и техните корени с общи формули.

Артур Гротгер, полски художник - график и живописец (1837-1867).

Николай Бекетов, руски химик (1827-1911).
Един от основоположниците на физическата химия и химическата динамика. Член на Руската академия на науките (1886).

Михаил Сарафов, български политик, просветен деец, финансист, статистик и дипломат (1854-1924).
Участник в Старозагорското въстание (1875) и Априлското въстание (1876). Като началник на Статистическото отделение организира първото преброяване на населението в Княжество България към 31 декември 1880 г. Министър на народната просвета (17 декември 1880-29 април 1881). Директор на Статистическото бюро (1881-1883). Министър на финансите (1 януари-29 юни 1884). Министър на вътрешните работи (20 февруари 1901-9 март 1902). Министър на финансите (9 март 1902-5 май 1903). Администратор на Българската народна банка (1885-1901). Дипломатически представител на България във Виена, Австрия (1904-1909). Пълномощен министър в Истанбул, Турция (1909-1912). Представител на българското правителство в Солун, Гърция (1913). Действителен член на Българското книжовно дружество (1884). Член е на делегацията на България за подписването на Ньойския мирен договор (1919). Автор е на трудове със стопански, статистически и финансов характер. Под негово ръководство са съставени публикациите на Статистическото бюро до 1884 г.

Христо Станишев, български инженер и политик (1863-1952).
Специалист в областта на строителството в следосвобожденска България. Един от  учредителите на Българското инженерно-архитектурно дружество (1893). Работи като инженер в Ловеч, Видин и Лом (1890-1892), в Бургас (1892-1895) и в София (от 1896). Участва в изграждането на първите шосета, ж.п. линии, мостове и някои по-големи обекти в София, във възстановяването на църквата "Св. Неделя" след атентата през 1923 г. и на Народния театър в София след пожара през 1923 г. Участник в националноосвободителните борби на българите в Македония и Одринско. Председател на Върховния македонски комитет (юни 1897-юли 1898) и от 1902 г. на Върховния македоно-одрински комитет. Председател на Великия македонски събор в Горна Джумая /дн. Благоевград/ (1933). Автор е на "История на строежите и съобщенията в България от Освобождението до края на 1939 година." Почетен гражданин на София.

Василий Кандински, руски художник (1866-1944).
Един от основоположниците на абстракционизма.

Фриц Прегъл, австрийски химик от словенски произход (1869-1930).
Носител на Нобелова награда за химия за 1923 г. за открития от него метод за микроанализ на органични съединения.

Виктор Гриняр (Франсоа Огюст Виктор Гриняр), френски химик (1871-1935).
Носител на Нобелова награда за химия за 1912 г. за откриването на т.нар. Гриняров реактив, който през последните години дава голям тласък за развитието на органичната химия. Той си поделя наградата с френския химик Пол Сабатие, който я получава за неговия метод за хидрогениране на органични съединения в присъствие на фино раздробени метали, с което допринася за развитието на органичната химия.

Иван Кюлев, български хоров диригент и музикален педагог (1872-1956).
Основава първата българска гимназия в Неврокоп (дн. Гоце Делчев) (1923), където е директор и учител до смъртта си. Ръководи хорове и оркестри. Записва народни песни и мелодии от Неврокопско, Разложко, Светиврачко, Драмско и Серско.

Николай Рьорих, руски художник живописец, философ, поет, писател, археолог и пътешественик (1874-1947).
Заедно със съпругата му Елена Рьорих, която е философ езотерик, създават нова концепция за културата, наречена "Жива етика". По негова инициатива на 15 април 1935 г. във Вашингтон, САЩ, е подписан първият международен договор за защита на културните ценности, станал известен като Пакт Рьорих. Договорът утвърждава Знамето на мира като международно признат флаг за защита на културните ценности. Знакът на Знамето на мира (алена окръжност с три алени сфери в средата на бял фон) е създаден от Николай Рьорих.

Егаш Мониш, португалски невролог (1874-1955).
Носител на Нобелова награда за физиология и медицина за 1949 г. за откриването на терапевтичната стойност на левкотомията при някои психози. Той си поделя наградата с швейцарския физиолог Валтер Хес, който я получава за откриването на функционалната организация на междинния мозък като координатор на дейността на вътрешните органи.

Вера Игнатиева (Вера Игнатиева Кирова), българска актриса (1877-1972).
Една от първите български актриси с професионално образование. Дебютира в театър "Сълза и смях" (1898), играла е в Народния театър в София (1904-1923). Участвала е във филмите "Под игото" (1952) и "Точка първа" (1956).

Леополд Йеснер, немски режисьор (1878-1945).

Антоан Пине, френски политик (1891-1994).
Министър-председател на Франция (1952). Министър на външните работи (1955-1956). Министър на финансите и икономиката (1958-1960).

Валерия Барсова, руска оперна певица (1892-1967).
Солистка на Болшой театър (1920-1948). Народна артистка на СССР (1937). Носителка на Сталинска награда (1941).

Иржи Вейл, чехословашки писател и преводач (1900-1959).

проф. Бойчо Бойчев, български лекар ортопед и травматолог (1902-1971).
Основоположник на ортопедията и травматологията в България. От 1961 г. е ръководител на групата по ортопедия и травматология (по-късно група за изучаване на костните тумори) при Българската академия на науките (БАН). Директор на първата Клиника по ортопедия и травматология към Медицинския факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски" (1946-1950), ръководител на Катедрата по ортопедия и травматология в Медицинската академия (1950-1960), ръководител на Катедрата по ортопедия и травматология при Института за специализация и усъвършенстване на лекарите /ИСУЛ/ (1951-1968). Чл.-кор. на БАН (1961).

Педро Петроне, уругвайски футболист (1905-1964).
Световен шампион с националния отбор по футбол на Уругвай през 1930 г. в Уругвай и двукратен олимпийски шампион през 1924 г. в Париж, Франция, и през 1928 г. в Амстердам, Нидерландия.

акад. Николай Амосов, украински лекар, сърдечен хирург (1913-2002).
Родоначалник на съветската сърдечносъдова хирургия. За първи път в СССР осъществява протезиране на митралната клапа на сърцето (1963). Той създава и за първи път в света и прилага в практиката антитромбични протези на сърдечните клапи (1965). През 1955 г. той създава клиника по сърдечна хирургия, която през 1983 г. е преобразувана в Научно-изследователския институт по кардиология в Киев, на който той е  директор от 1983 г. до 1988 г. (дн. Национален институт за сърдечносъдова хирургия "Николай Амосов"). Носител на Ленинската награда (1961). Книгата му "Гласове на времето" (1999) е преведена на повече от 30 езика.

Пол Самуелсън, американски икономист (1915-2009).
От 1940 г. работи в Масачузетския технологичен институт, в който работата му издига на световно ниво Департамента по икономика. Техническия му принос в развитието на икономиката се свързва с теорията за мултипликатор-акселератор на търговския цикъл, опростяването на теорията за общото равновесие, така че тя да стане приложима към конкретни проблеми, теорията за изявените предпочитания за благоденстващата икономика, чистата теория на обществените разходи, която отчита както частните, така и обществените стоки, и теоремата за изравняването на фактора на производство и цената. Автор е на "Основи на икономическия анализ" (1947). Учебникът му  "Икономикс" (1948) е бестселър и се смята за най-продавания в света. Той  е преведен на 40 езика и е продаден в над 4 млн. екземпляра. С него и трудовете си Пол Самюелсън оказва влияние на начина, по който се преподава и изучава тази дисциплина. Автор е на "Точен модел на потребителския кредит със или без използване на обществения механизъм на парите" (1958) и др. Носител е на Нобеловата мемориална награда за икономически науки за 1970 г. за изследователската му дейност, допринесла за развитието на статичната и динамичната икономическа теория, и за активния му принос в повишаване на равнището на анализа в икономическата наука.

Иван Башев, български политик и дипломат (1916-1971).
Редактор на в. "Народна младеж" (1947) и негов главен редактор (1951-1956). Член на Изпълнителния комитет на Световна федерация на демократичната младеж в Париж (1946-1951). Член на Централния комитет на Съюза на народната младеж (1948-1951), секретар на Централния комитет на Димитровския комунистически младежки съюз (1951-1956). От 1962 г. е член на Централния комитет на Българска комунистическа партия. Депутат в 4-ото Народно събрание (25 февруари 1962-27 ноември 1962), избран е за депутат в 5-ото Народно събрание. Министър на външните работи (27 ноември 1962-13 декември 1971). Носител на орден "Георги Димитров" (февруари 1966), на сирийския орден "Мерит екстра" за извънредни заслуги (26 април 1966), на орден "Заслуги към Сирия" екстрена степен (12 април 1967), на ордена "Възраждане на Полша" (3 април 1967), на големия златен почетен знак на лента за заслуги към Австрия (10 юни 1970) и др.

Томас Шелинг, американски икономист (1921-2016).
По време на "студената война" той използвал методите на теорията на игрите, за да обясни жизненоважни въпроси като световната сигурност или надпреварата във въоръжаването. Носител на Нобелова награда за икономика за 2005 г. заедно с израелския икономист Робърт Ауман за тяхната теория на интерактивното решение, която подобрява и разширява теорията на игрите.

Джоузеф Хелър, американски писател (1923-1999).
Най-популярният му роман "Параграф 22" (1961) е част от литературната класика. Книгата завладява въображението на поколението от времето на Виетнамската война (4 август 1964-27 януари 1973) с посланието си за безнадеждност и с мрачния си хумор. Изразът "параграф 22" влиза в Оксфордския речник със значението на "условие или последица, която изключва успех, дилема, в която жертвата не може да победи". Той е автор и на романите "Нещо се случи" (1974), "Чисто злато" (1979), "Бог знае" (1984), "Портрет на твореца като стар" (1988) и др.

Марсел Селие, швейцарски продуцент (1925-2013).
Има изключителни заслуги за издаването и популяризирането на българския фолклор по света. През 1975 г. издава първия албум с български народни песни под заглавието "Мистерията на българските гласове", а през 1990 г. вторият албум печели наградата "Грами". Хорът на Българската телевизия и радио с диригент проф. Дора Христова, който по-късно приема името "Мистерията на българските гласове", има издадени четири албума (1975,1988,1989,1997). Негова е заслугата за популяризирането на песента "Притури се планината" (1994) в изпълнение на Стефка Съботинова.

монсеньор Хавиер Ечевария, испански църковен деец (1932-2016).
Автор е на духовни книги, сред които "Спомени за блажения Хосемария", "Пътища на християнски живот", "В служба на Църквата", "Гетсиманската градина", "Евхаристия и християнски живот", "Участие в святата Литургия". Член на Конгрегацията за делата на светците, на Върховния трибунал на Aпостолическата сигнатура. Участвал е в генералната асамблея на Синода на епископите за Америка (1997) и за Европа (1999) и в обикновената генерална асамблея от 2001 г. и от 2005 г. Прелат на католическата организация "Опус Деи" ("Божие дело") (20 април 1994-13 декември 2016).

Ото Барич, хърватски футболист и треньор (1933-2020).

Ричард Холбрук, американски политик и дипломат (1941-2010).
Помощник-държавен секретар за Източна Азия и Тихия океан (14 януари 1977-13 януари 1981) и помощник-държавен секретар по европейските въпроси и за Канада (25 юни 1994-21 февруари 1996). Постоянен представител на САЩ в ООН (25 август 1999-20 януари 2001) и специален пратеник за Афганистан и Пакистан (22 януари 2009-13 декември 2010).
/АЯ, МГ/