site.btaСъбитията днес - Дневен календар

На 4 декември в историята

4 декември 2024 г., сряда, 49-а седмица от началото на годината

Българската православна църква отбелязва деня на св. вмчца Варвара. Преп. Йоан Дамаскин.
Паметта на св. Варвара се почита както в православната църква, така и в католическата църква. В православието св. Варвара се счита за покровителка на починалите от внезапна смърт, които са нямали време да се покаят и причестят. Св. Варвара е родена в края на III в. в Илиопол (Мала Азия) в семейство на аристократ. Отличавала се с особена и впечатляваща красота. Ревнивият й баща я затваря в кула - далеч от похотливи очи. През времето, когато е била затворена, Варвара изучавала външния свят от прозореца и имала много време да размишлява за Бога. Когато баща й разрешава да излиза, за да си намери жених и да се омъжи, Варвара се запознава с християни и приема свето кръщение. Когато бащата научава, че дъщеря му е станала християнка, той нарежда да я бичуват и получава съгласието на управителя на града Мартиан да я осъди на смърт. Варвара е обезглавена през 305 г. или 306 г. Според поверието Божието възмездие настига бащата на Варвара и управителя на града - двамата са поразени от мълния. Варвара е погребана от християнина Валентин. Над гроба й бил построен храм, където вярващите намирали изцеление на своите недъзи.  През VI в. мощите на св. Варвара са пренесени в Константинопол, през 1108 г. - в Златокуполният манастир "Свети Михаил"  (Михайловски манастир) в Киев от Святополк II, а от 1930 г. се намират в Патриаршеската катедрала "Св. Владимир" в Киев. Частица от мощите на Варвара се намират в църквата "Св. Преображение" в София. На 8 септември 1957 г. частица от мощите са донесени от патриарх Български и Софийски митрополит Кирил и са дарени от патриарх Московски и на цяла Русия Алексий Първи.
В някои райони на България св. Варвара се смята за покровителка на децата от болести, по-специално от дребна шарка и хората я наричали "Баба Шарка". Жените месели и раздавали за здраве "къпани" питки (омесеното тесто първо се вари, докато изплува на повърхността, а после се оформя на питка и изпича). Питките се намазват с мед за умилостивяване на светицата и "баба Шарка". В Добруджа, вечерта срещу празника приготвят трапеза за "баба Шарка", на която поставят паничка с мед, медена питка, съд с вода и пешкир. В Западна България на празника деца палят огън на кръстопът, на който варят леща и изяждат по няколко зрънца. След това прескачат по три пъти огъня и вземат по една главня от него. Лещата и главнята се пазят като лекарство против дребна шарка. Друг обичай е да се вари боб и да се слагат по няколко зърна на коляното на детето и то да ги изяде без ръце. В други райони св. Варвара се почита като покровителка на домашните птици. Празникът се нарича още "Женска Коледа", тъй като девойките се пременяли, обикаляли домовете и пеели песни за здраве. Този ден е имал и гадателна насоченост в обичаите - по седенките се извършвали гадания коя девойка за кой момък ще се омъжи. Според народните вярвания св. Сава, който се чества на 5 декември, е жена - светица. Варвара и сестра й Сава са двете сестри на Св. Никола, който се чества на 6 декември. От тях Сава е по-добрата, винаги върви след Варвара и я моли да не пуска от ръкава си ледени зърна по нивите. Двете сестри подготвят празника на Св. Никола, затова се казва: "Варвара вари, Сава пече (меси), Никола гости гощава".
Атрибутите, с които се изобразява св. Варвара са кула с три прозореца, мъченическа корона, бокал, мълния, палма. Тя е покровителка на  миньори, оръжейици, архитекти, артилеристи, математици, затворници. На този ден празнуват Варвара, Варя, Варадин и др.
Йоан Дамаскин е родом от Дамаск, живял в 8-и в. Той бил богослов и песнописец, монах от обителта на св. Сава, който за своите високохудожествени умилителни песнопения получил името "златоструен". Той е написал много канони, сред които и пасхалния канон. Йоан Дамаскин разработва теорията на църковното пеене, като го разделя на осем гласа или музикални тоналности (ладове). Като практическо приложение на теорията за църковното осмогласие е известен трудът му "Октоих".

По света се отбелязва:

Международният ден на банките. Отбелязва се от 2020 г. с резолюция A/RES/74/245 на Общото събрание на ООН от 19 декември 2019 г., за да се насочи вниманието на международната общност, за да се подчертае съществената роля, която банковите системи играят в подкрепа на устойчивото развитие чрез финансирането на проекти, които насърчават икономическия растеж, намаляват неравенството и подобряват жизнения стандарт. Темата на деня за 2024 г. е: " Овластяване на устойчивото развитие чрез финанси".

На този ден в България:

1877 - Край гр. Елена руските войски побеждават над 40-хилядната турска армия след 20-дневни кръвопролитни сражения по време на Руско-турската освободителна война (1877-1878).  В боевете загиват над 2000 руски войници и 55 офицери. Над 4000 души са загубите на турската армия, която при своето отстъпление опожарява града. Боевете край Елена спират настъплението на турските войски и осуетяват техните планове за овладяването на Търново.

1899 - В столичното училище "Патриарх Евтимий" се провежда учредително събрание на Славянското благотворително дружество (дн. Славянско дружество в България), на което присъстват 57 членове като сред учредителите са участници в национално-освободителните борби и в Руско-турската освободителна война (1877-1878), възпитаници на руски учебни заведения и на университети в Европа. Сред учредителите са търновският митрополит Климент (Васил Друмев), Илия Куртев, Иван Вазов, проф. Стефан Бобчев, Марин Дринов, Христо Г. Данов, Йоаким Груев, Тодор Влайков и др. За почетен председател на дружеството е избран търновският митрополит Климент (Васил Друмев), а за председател - Илия Куртев, опълченец, деец на Съединението и участник в Сръбско-българската война и борбите за освобождението на Македония. За подпредседател е избран Петър Генчев, за секретар - Борис Мандушен, за касиер - Иван Чавдаров, а за съветници Игнатий Рилски, Костадин Апостолов и Пантелей Танев.

1908 - В София е открит Модерен театър - първият български кинотеатър. Сградата е построена около 1900 г., като през 1908 г. е преустроена в кинотеатър с добро техническо обзавеждане и с подходящ интериор - залата разполагала с 600 места, а екранът бил три на четири метра. Собственик на Модерен театър е Карло Алберти Викаро - италианец, тютюнев магнат, който заживява в България през 1901 г. Архитект на сградата е Димитър Начев. През 1910 г. Модерен театър става акционерно дружество, което започва производство на хроникално-документални, а от 1915 г. - и на игрални филми (до 1944 г. произвежда повече от 60 филма, сред които е и първият български игрален филм "Българан е галант" с режисьор Васил Гендов (1915). До 1923 г. в "Модерен театър" се представят премиерите на почти всички български игрални филми. В киното се полага основата и на кинообразованието в България, помещавало се е и първото звукозаписно студио, където са се създавали записите на Аспарух Лешников По времето на комунизма сградата е национализирана, а след национализацията на кинематографията през 1948 г. киносалонът се преименува на "Цанко Церковски". В края на 90-те години на миналия век връща името си "Модерен театър". Сградата, която през 1978 г. е включена в списъка с архитектурно-строително художествените паметници на културата с местно значение за София, през 2001 г. става частна собственост, а през 2003 г. киното е затворено.

1947 - VI Велико народно събрание приема Конституцията на Народна република България, известна като Димитровска конституция. Одобрена е от 364 депутати (вкл. тези от опозиционната Българска работническа социалдемократическа партия), обнародвана е в "Държавен вестник" на 6 декември с.г. и остава в сила до 18 май 1971 г., когато е приет нов основен закон на страната. Според конституцията върховен орган на държавната власт е Народното събрание, избирано за период от 4 години. То е единственият законодателен орган в страната. Постоянно действащ висш орган на държавната власт е Президиумът на Народното събрание. Висш изпълнително-разпоредителен орган е Министерският съвет.

1948 - България установява дипломатически отношения с Израел на ниво легации. След прекъсването им на 10 юни 1967 г., са възстановени на 3 май 1990 г. в ранг на посолства.

1958 -  В Девня е открит Циментовият завод (дн. "Девня цимент" АД). Изграждането на завода започва през 1954 г., а през 1963-1964 г. се извършва първото му разширение. Циментът, произвеждан в Девня по това време е представлявал 40 процента от произвеждания в страната. Второто разширение на завода е през 1975-1978 г. В периода 1992-1995 г. държавната фирма "Девня цимент" е преобразувана в еднолично акционерно дружество с държавно имущество "Девня Цимент". От 1998 г. собственик на завода е италианската компания "Италчементи груп". От 2016 г. дружеството е част от немската компания "Хайделберг цимент груп" (от 2022 г. "Хайделберг Матириълс") за производство на цимент, бетон и инертни материали.

1994 - В къщата на пророчицата Ванга в местността Рупите край Петрич е учредена фондация "Ванга". Сред учредителите са акад. Светлин Русев, проф. Тончо Жечев, Вили Цанков, Петър Баков, Димитър Вълчев, Иван Татарчев, Йордан Радичков, Нешка Робева, Невена Коканова, Александър Арабаджиев, Огнян Стоянов и др. Ванга е избрана за почетен председател на фондацията. Целта на фондацията е да се съхранят материалните и духовни блага, завещани от пророчицата Ванга, да се популяризира животът и делото й, да се запазят природните дадености в местността Рупите.

1997 - В Отава, Канада, България подписва Конвенцията за забрана на производството, употребата, складирането и износа на противопехотни мини.

2005 - България е приета за член на Международния зелен кръст, по време на Генералната асамблея на организацията в Москва, Русия (3-4 декември 2005).

2006 - Открита е железопътна гара Димитровград в Сърбия, като обща железопътна гара за България и Сърбия. На 15 април 2005 г. е подписано Споразумение между правителствата на България и Сърбия за граничен контрол и процедури в железопътния трафик, според което гара Димитровград е определена за обща гранична гара, където ще бъдат извършвани всички процедури по приемане и предаване на влаковете от железопътния персонал и от всички гранични служби (полиция, митница и инспекции) на двете страни. Общата железопътна гранична гара ще даде възможност за ускорено обработване на пътническите и товарните влакове. На церемонията по откриването на общата железопътна гара Димитровград присъстват министърът на транспорта на България Петър Мутафчиев и министърът на инвестиции на Сърбия Велимир Илич.

2010 - При обилни дъждове в цялата страна са прекъснати пътни артерии, наводнени са приземни етажи и мазета, нарушен е транспортът. В Благоевград  са регистрирани 60 литра на кв. м, в София - 47 литра на кв. м, в Кнежа - 42 литра на кв. м. Сред областите с най-проливен дъжд са също Враца - с 40 литра на кв. м, в Кюстендил - 38 литра на кв. м, в Драгоман - 33 литра на кв. м, в Лом, Ловеч и Плевен количеството на валежите достига 28 литра на кв. м, а в Монтана - 26 литра на кв. метър. В София в осем столични района - "Панчарево", "Искър", "Нови Искър", "Овча купел", "Връбница", "Надежда", "Витоша" и "Кремиковци", са наводнени приземни етажи и мазета, има затруднения в транспорта. Река Струма прелива и част от водите й се изливат на вътрешноградската магистрала в Перник. Основната пътна артерия в града е затворена, наводнено е радомирското поле. Скъсана е стената на микроязовира в село Големо Бучино, водата е заляла железопътната линия и двайсетина къщи в село Драгичево. Обявено е бедствено положение на територията на община Дупница.

2016 - На епархийски избирателен събор в Стара Загора избирателите, излъчени от епархията, избират Траянополския епископ Киприян и Месемврийския епископ Яков за претенденти за нов Старозагорски митрополит. За Траянополски епископ Киприян са дадени 24 гласа, за Месемврийския епископ Яков - 20 гласа. Те са събрали изискваните от Устава повече от половината гласове на епархийските избиратели. 

2018 - В Многопрофилната болница за активно лечение "Света Анна" във Варна около 14:30 ч. пропада асансьор с товароподемност от 500 кг, в който са се намирали осем души, от които шестима са ранени. При потеглянето асансьорът първоначално пропада надолу около 60 см, при което с помощта на служители на Гражданска защита са били извадени шестима души, след което рязко потеглил нагоре с останалите двама и спира на последния етаж на болницата. Асансьорът е сертифициран през май 2018 г.. Причината е претоварване на съоръжението.

2019 - На тържествена церемония в Гранитна зала на Министерския съвет министър-председателят Бойко Борисов връчва на режисьорката и театрален педагог проф. Димитрина Гюрова-Савова държавната награда "Св. Паисий Хилендарски" за 2019 година за изключителния й принос за развитието на националната културна идентичност и духовни ценности.

2020 - На брифинг в Министерския съвет министърът на здравеопазването проф. Костадин Ангелов представя Националния план за ваксиниране срещу КОВИД-19 в България. Планът е разработен от работна група от експерти от Министерството на здравеопазването, регионалните здравни инспекции, Изпълнителната агенция по лекарствата, водещи медицински специалисти, съсловните организации и др. В плана са разработени фазите за ваксинирани по таргетни групи. Създаден е национален ваксинационен щаб, оглавен от проф. Красимир Гигов.

2022 - В Казанлък са връчени традиционните награди на Националния хоров фестивал "Петко Стайнов". Наградата на едноименната фондация за най-добро изпълнение на творба на именития композитор е връчена на смесен хор "Проф. Венета Вичева" от Шумен от Петко Стайнов – внук. Кметът на Казанлък Галина Стоянова връчва отличие за най-добро общо представяне на столичния академичен хор "Ангел Манолов".

На този ден по света:

1791 - В Лондон, Великобритания, излиза бр. 1 на в. "Обзървър".

1992 - Начало на миротворческата операция "Връщане на надеждата" на ООН в Сомалия, обявена с резолюция 794 на Съвета за сигурност на ООН от 3 декември 1992 г. Целта е опазването на хуманитарните доставки в Сомалия по време на гражданската война в страната, започнала на 17 ноември 1991 г. Операцията завършва на 31 март 1995 г. съгласно резолюция на Съвета за сигурност на ООН от 4 ноември 1994 г. На 7 април 1995 г. Съветът за сигурност на ООН приема декларация, в която признава, че операцията е претърпяла провал.

1993 - Основано е общественото обединение "Яблоко", на 22 декември 2001 г. е преобразувано в Руска демократична партия "Яблоко".

1996 - От Кейп Канаверал, щата Флорида, САЩ, e изстреляна космическата сонда "Марс Патфайндър". На 4 юли 1997 г. сондата каца на планетата Марс в долината Арес. Връзката със сондата е прекъсната на 27 септември 1997 г. На 4 ноември 1997 г. Националното управление за аеронавтика и космически изследвания на САЩ (НАСА) обявява, че мисията на сондата е приключила.

1997 - В Отава, Канада, е открита за подписване Конвенцията за забрана на производството, употребата, складирането и износа на противопехотни мини по време на конференция (3-4 декември 1997). Подписана е от 122 страни, вкл. България. Конвенцията е приета на 18 септември 1997 г. в Осло, Норвегия. Влиза в сила на 1 март 1999 г. 

2005 - Китай и Япония постигат споразумение за унищожаване на химическото оръжие, останало от японската императорска армия в Китай след Втората световна война (1939-1945). Всички разходи - около 807,6 млн. долара - ще бъдат поети от Япония. В 15 китайски провинции има над 40 местности, където са заровени опасните боеприпаси. Според китайските власти от 1945 г. досега от тези оръжия са пострадали около 2000 китайци.

2007 - Наказателният съд на град Алжир осъжда на смърт последния "емир" на Ислямската въоръжена група (GIA), разбита през 2004 г. Нуредин Будиаф, по прякор "Хамид РПГ", присъединил се към GIA през 1995 г. е арестуван през 2004 г. в гр. Алжир по обвинение за убийството на членове на службите за сигурност и в участие в убийства на цивилни граждани. Хамид РПГ признава, че е убивал военни и полицаи, но отрича всякакво участие в убийства на цивилни.

2008 - В Зимбабве е обявено извънредно положение заради епидемията от холера. По данни на Световната здравна организация в страната са регистрирани 12 546 заболели.

2010 - Обявен е лауреатът на германската награда "Карл Велики" за 2010 г. - това е президентът на Европейската централна банка (ЕЦБ) Жан-Клод Трише. Той е удостоен с приза заради своята работа в подкрепа на стабилността на единната европейска валута в условията на криза в еврозоната. Отличието се присъжда от 1950 г. на личности, допринесли за напредъка на европейската кауза.

2014 - За първи път в Китай се отбелязва Деня на конституцията. Новият празник е честван с прояви в цялата страна - в учебните заведения, институциите и държавните компании. От създаването си през 1949 г. Китай е имал  четири конституции. Действащата конституция е приета през 1982 г.

2015 - Бившият президент на Грузия Михаил Саакашвили е лишен от гражданство на страната. Властите аргументират решението с националното законодателство, което забранява двойното гражданство. По-рано през 2015 г. Михаил Саакашвили става гражданин на Украйна. Президент на Грузия от 2004 г. до 2013 г., той напуска страната, след като са му повдигнати обвинения в злоупотреба с власт.

2019 - Парламентът на Япония одобрява търговското споразумение със САЩ, договорено на 25 септември 2019 г. от министър-председателя на Япония Шиндзо Абе и президента на САЩ Доналд Тръмп. Съгласно споразумението, което влиза в сила на 1 януари 2020 г., се отменят или съществено се намаляват митата за внос в Япония на американска селскостопанска продукция за общо 7,2 млрд. долара годишно. На няколко етапа са отменени митата за вноса в САЩ на някои японски промишлени стоки, включително автоматизирани машини, както  и понижени митата за вноса в САЩ на 42 вида японски продукти.

2020 - От Истанбул заминава първият товарен влак от Турция за Китай. Влакът пътува по Транскаспийския транспортен маршрут през железопътната линия Баку - Тбилиси - Карс. Той изминава 8693 км, прекосява два континента, две морета и пет страни за 12 дни.

2021 - На Островите Кук - архипелаг с около 17 000 жители в централната част на Тихия океан, е регистриран първи случай на коронавируса "КОВИД-19". Десетгодишно момче е с положителен резултат на теста за коронавирус, след като се върнало от чужбина със семейството си.

2022 - На около 220 км северно-североизточно от град Апия на о-в Самоа е регистрирано земетресение с магнитуд 6,9 по скалата на Рихтер. Трусът е бил на дълбочина от около 33 км. Не е обявена опасност от цунами. Няма данни за загинали и нанесени материални щети.

Родени на този ден българи:

ген.-майор Сава Муткуров, военен деец, политик и държавник (1852-1891).
Участва активно в осъществяването на Съединението на Княжество България и Източна Румелия (1885). Член на временното правителство, образувано след Съединението в Пловдив (6-8 септември 1885). Член на Регентския съвет на Княжество България (26 август 1886-2 август 1887, заедно със Стефан Стамболов и Петко Каравелов) след абдикирането на княз Александър I Батенберг (26 август 1886). Военен министър (20 август 1887-4 февруари 1891). Създател на първото военно списание - "Военен журнал" (1888). Първият български офицер, получил орден "За храброст" на княз Александър I Батенберг, първа степен и първият български офицер, повишен в генералско звание - генерал-майор (1891).

Никола Данчов, писател и лексикограф (1878-1964).
До 1905 г. е учител в София. Сътрудничи на сп. "Мисъл", сп. "Български преглед", сп. "Българска сбирка", сп. "Художник", в. "Развигор", в. "Литературен глас", в. "Литературен фронт". Автор е на сборниците с разкази "Дъждовни дни" (1901), "Когато слънцето захождаше" (1911), "Ева" (1923) и "Родната стряха" (1935). Заедно с брат си Иван Данчов съставя и издава първата обща "Българска енциклопедия" (1936) и "Правописен речник на българския книжовен език" (1945), подписан с псевдонима "Братя Славянови".

Елисавета Консулова-Вазова, художничка (1881-1965).
Тя е първата българска художничка, рисувала голо тяло и първата художничка в България, която осъществява самостоятелна изложба през 1919 г. Рисува предимно женски и детски портрети. Авторка е и на портрети на Стоян Михайловски (1918), Борис Вазов, Христо Стамболски и Добри Христов (1919), Иван Вазов (1920), Александър Божинов (1925). Рисува и картини на тема "Цветя". Редакторка на сп. "Беседа" (1934-1940) и сп. "Дом и свят" (1940-1943). Носителка на орден "Кирил и Методий" първа степен (1961).

Любен Станев, лекар и писател (1924-2009).
Бил е военен лекар. Един от създателите и председател на Съюза на писателите лекари в България и вицепрезидент на Международния съюз на писателите лекари. От 1949 г. сътрудничи на литературния и периодичния печат с разкази, очерци и новели. От 1953 г. до 1991 г. работи в Студия за игрални филми "Бояна", където е редактор, сценарист и главен редактор в колективите "Младост" и "Алфа" (1959-1991). Автор е на повече от 30 книги с разкази, повести и романи,  сред които са романите "Заледеният мост" (1972), "Софийска история" (1975), "Вината" (1978), "Недей ми казва сбогом" (1978); разказите "Пеницилин" (1952), "Студена къща" (1957) и др. Сценарист е на около 15 игрални филми, по-известни от които са "Малката" (1959), "Цар и генерал" (1966), "Мъже в командировка" (1968), "Наковалня или чук" (1972), "Изкуствената патица" (1974), "Вината" (1976), "Предупреждението" (1982) и др. Носител е на наградата "Златна роза" (1966) за филмите "Цар и генерал" и "Наковалня или чук" от фестивала във Варна. Носител на орден "Кирил и Методий" първа степен (1974), на орден "Кирил и Методий" втора степен (1978), на златен орден на ГДР "А. Бекер" на орден "Народна република България" втора степен (1984), на голямата награда за литература "Димитър Димов" (1997), учредена от Клуба на лекарите писатели и в. "Форум медикус". Лауреат на Димитровска награда (1984).

Георги Тодоров, състезател по вдигане на тежести (1952).
Печели сребърен медал от Олимпийските игри през 1976 г. в Монреал, Канада. От световни първенства печели  два златни медала (1974, 1975) и четири сребърни медала (1973, 1976, 1977, 1979).  От европейски първенства печели три златни медала (1974, 1975, 1977), три сребърни медала (1972, 1973, 1979) и един бронзов медал (1976). През спортната си кариера подобрява 5 пъти световни рекорди във вдигането на тежести.

Благой Благоев, състезател по вдигане на тежести и треньор (1956).   
Трикратен световен шампион през 1981 г. в Лил, Франция, през 1982 г. в Любляна, СФР Югославия (дн. Словения), и през 1983 г. в Москва, СССР. Четирикратен европейски шампион (1979, 1981, 1982, 1983). Печели  сребърен медал на Олимпийските игри през 1980 г. в Москва, СССР. През спортната си кариера подобрява 37 пъти световни рекорди във вдигането на тежести. Спортист на България за 1982 г. През 1982 г. е победител в анкета "Спортист на Балканите", организирана от Българска телеграфна агенция (БТА). Благой Благоев е първият български щангист с отнет медал заради допинг - сребърен медал на Олимпиадата през 1976 г. в Монреал, Канада.

Явор Димитров, пианист и композитор (1961-2021).
От 1988 г. е преподавател в Националното музикално училище "Любомир Пипков"  София, преподавател в Югозападен университет "Неофит Рилски" (1991-1993), от 1991 г. преподава в Държавната музикална академия, от 1998 г. - в Нов български университет. През 1990 г. заедно с Теодора Несторова създава клавирно дуо "Теди и Явор". Пръв директор на Националния център за музика и танц при Министерство на културата (1993-1997), директор на Софийската филхармония  (септември 2002-17 декември 2014). Създава фондация "Млади музикални дарования" (1996). Директор на "Музикална къща БНР" към Българското национално радио (м. септември 2019-13 януари 2021). Инициатор и организатор е на националния конкурс "Нашите деца свирят Бах"  в Благоевград (1992), конкурса "Преглед на клавирните дуа" в София (1993-1998), международния конкурс "Млади музикални дарования" (1994-2002). Автор е на камерна музика и на популярни песни.

Васил Камбуров, футболист (вратар) и треньор (1975).
През футболната си кариера е  играл за отборите на "Локомотив" (Пловдив), "Армеец" (Пловдив), "Беласица" (Петрич), "Добруджа" (Добрич), "Кричим" (Кричим) и "Родопа" (Смолян). От 2012 г. е треньор.

Даниел Митов, политолог и политик (1977).
През периода 2001-2002 г. специализира "Политически умения" в Центъра за продължаващо обучение на Нов български университет. През 2002 г. работи в Политическата академия за Централна и Югоизточна Европа като част от екипа на Българското училище за политика и списание "Разум".  Изпълнителен директор на фондация "Демокрация" (2006-2010). През 2010 г. работи като официален представител на Националния демократически институт на САЩ в Ирак, където е програмен мениджър на Програмата за развитие и подпомагане на политическите партии. Заместник-председател на партия "Демократи за силна България" (21 юли 2007-26 ноември 2011). На 9 април 2012 г. напуска партия "Демократи за силна България". На 1 юли 2012 г. се присъединява към новооснованата партия "Движение България на гражданите", където е член на Националния съвет на партията до есента на 2012 г., когато поради ангажиментите си към Националния демократически институт се оттегля от политиката. През 2013 г. е назначен за постоянен представител на Националния демократически институт в Брюксел, Белгия. Като представител на Националния демократически институт работи и в Либия, Конго, Украйна, Йемен, Тунис и др. Министър на външните работи (6 август 2014-27 януари 2017). Депутат от 45-ото до 50-ото Народно събрание (2021-2024). От 13 май 2021 г. е заместник-председател на партия ГЕРБ. От 11 ноември 2024 г. е депутат в 51-ото Народно събрание. Носител на Големия кръст за заслуги Pro Merito Melitensi на Суверенния военен хоспиталиерен Орден на Свети Йоан от Ерусалим, Родос и Малта (6 октомври 2015).

Александър Батинков, гимнастик (1985).
Печели сребърен медал на висилка на Световната купа по гимнастика и акробатика във Варна през 2015 г.

На този ден са родени и:

Томас Карлайл, британски публицист, историк и философ (1795-1881).
Автор е на трудовете "Френската революция" (1837), "За героите, култа към героите и героичното в историята" (1841) и др.

Василий Абашидзе (Васо), грузински актьор и режисьор (1854-1926).
Един от основоположниците на грузинската актьорска школа на реализма. Основател и редактор на първото в Грузия театрално списание "Театри" (1885). Народен артист на Грузия (1922).

Райнер Мария Рилке, австрийски поет (1875-1926).
Автор е на романа "Записките на Малте Лауридс Бриге" (1910), и на стихосбирките "Нови стихотворения" (1907), "Нови стихотворения, втора част" (1908), "Дуински елегии" (1923) и "Сонети към Орфей" (1923).

Андрей Упит, латвийски писател (1877-1970).
Автор е на романите "Жена" (1910), "В копринената паяжина" (2 част на "Робежниекови", 1912), "Злато" (1914), "Ренегати" (1915-1916), на драматичната трилогия "Зов и ехо" (1911), "Единият и многото" (1914) и "Слънцето и парата", на романите "Северен вятър" (3 част на "Робежниекови", 1921), "По моста на дъгата" (1926), "Смъртта на Ян Робежниек" (1933), "Усмихващият се лист" (1937), на сатирични комедии, сред които "Къпещата се Сузана" (1922), "Полетът на чайката" (1926), на сборниците "Насрещни ветрове" (1920), "Шушки във въртопа" (1921), "Отвъд вратите на рая" (1922), "Метаморфози" (1923), "Един гол живот" (1926), "Разкази за пастори" (1930) и др. Носител на Държавната награда на Латвийска ССР (1957). Герой на социалистическия труд (1967).

ген. Франсиско Франко, испански политик (1892-1975).
Един от организаторите на военния преврат през юли 1936 г., който дава началото на Гражданската война в Испания (17 юли 1936-28 март 1939). В хода на войната ген. Франсиско Франко завзема властта в страната и установява диктатура. През 1936 г. той става държавен глава, министър-председател и главнокомандващ на въоръжените сили. През 1947 г. провъзгласява Испания за кралство, като въвеждането на кралската власт е отложено до неговото оттегляне от властта. На 22 юли 1969 г. с указ на Франсиско Франко за негов приемник и бъдещ крал е определен Хуан Карлос Първи. На 9 юни 1973 г. ген. Франсиско Франко се отказва от поста министър-председател, като до смъртта си на 20 ноември 1975 г. продължава да изпълнява функциите си на държавен глава и на главнокомандващ на въоръжените сили.

Николай Тихонов, съветски поет и писател (1896-1979).
Автор е на сборниците със стихове "Орда" (1921), "Брага" (1922) , "Балада за синия пакет" (1922),  "Дванадесет балади" (1925), "Юрга" (1930), на сборника с разкази "Рискован човек" (1927), "Стихове за Кахетия" (1935), "Грузинска пролет" (1948; Държавна награда на СССР, 1949), "Два потока" (1951, Държавна награда на СССР, 1952)  и др.  Председател на Съюза на писателите на СССР (януари 1944-1946). От 1946 г. е депутат във Върховния съвет на СССР. От 1949 г. е председател на Съветския комитет в защита на мира. Автор е на очерците "Ленинград приема боя" (1942), на разкази, на повестите "Чергари" (1931), "Бялото чудо" (1956), "Зелената тъмнина" (1966), "Шестте колони" (1968, Ленинска награда, 1970) и др. Герой на социалистическия труд (1966). Три пъти носител на Сталинска награда (1942, 1949, 1952),  на международната Ленинска награда "За укрепване на мира между народите" (1957), на Ленинска награда (1970).

Алберт Норден, немски публицист и политик от Германската демократична република (ГДР) (1904-1982).
Секретар на ЦК на Германската единна социалистическа партия (1955-1958).

Алфред Хърши, американски биолог (1908-1997).
Носител на Нобелова награда за физиология или медицина за 1969 г. заедно с американския физик, генетик и вирусолог от немски произход Макс Делбрюк и с американския биолог от италиански произход Салвадор Лури за откритията, отнасящи се до механизма на репликация и генетичната структура на вирусите.

Жерар Филип, френски актьор (1922-1959).
Участвал е в над 25 филма, сред които са "Малките от кея на цветята" (1944), "Идиот" (1946), "Дяволът в плътта" (1946), "Пармският манастир" (1948), "Фанфан Лалето" (1952), "Красавиците на нощта" (1952), "Червено и черно" (1954), "Големите маневри" (1955), "Чужди жени" (1957), "Опасни връзки" (1959), "Треска в Ел Пао" (1959) и др.

Гае Ауленти, италианска архитектка и дизайнерка (1927-2012).
 
Джим Хол, американски музикант китарист (1930-2013).

Мануел Хименес Абад, испански политик (1948-2001).
Председател на Народната партия в автономната област Арагон (24 февруари 2001-6 май 2001). Убит на 6 май 2001 г. от членове на терористичната организация Съюз на борците за свобода на страната на баските (ЕТА).
 
Джеф Бриджис, американски актьор (1949).
Участвал е във филмите "Кралят на рибарите" (1991), "Американско сърце" (1993), "Големият Лебовски" (1998), "Панка на Арлингтън Роуд" (1999), "Кей Пакс" (2001), "Земя на приливите" (2005), "Железният човек" (2008), "Трон: Заветът" (2010) и др. Носител на наградата "Оскар" (2010) за най-добър актьор в "Лудо сърце" (2009).

Сергей Бубка, украински лекоатлет (овчарски скок) и спортен деец (1963).
Олимпийски шампион през 1988 г. в Сеул, Република Корея. Десет пъти е световен шампион: четири пъти е световен шампион на закрито (1983, 1987, 1991, 1995) и шест пъти на открито (1983, 1987, 1991, 1993, 1995, 1997). Двукратен европейски шампион - на открито през 1986 г. и на закрито 1985 г. Той  е първият състезател, преодолял границата на шестте метра (в Париж, Франция, на 13 юли 1988 г.). Сергей Бубка е подобрявал 35 пъти световния рекорд на овчарски скок (18 пъти на закрито и 17 пъти на открито). Световният му рекорд от 1994 г. на открито 6,14 метра е подобрен след 26 години през 2020 г., а световният му рекорд от 1993 г. на закрито 6,15 метра е подобрен след повече от 20 години през 2014 г. Прекратява състезателната си кариера през 2001 г. От 1999 г. е член на Международния олимпийски комитет (МОК). Председател на Националния олимпийски комитет на Украйна (2005-2022).  Вицепрезидент на Международната асоциация на лекоатлетическите федерации (World Athletics) (2007-2015) и първи вицепрезидент (август 2015-август 2023). Депутат от Върховната рада (парламента) на Украйна (2002-2006). Главен съветник на министър-председателя на Украйна по спорта (2002-2005). Съветник на президента на Украйна (9 април 2010-24 февруари 2014). През 2012 г. е един от 24-те атлети, въведени като първи членове на Залата на славата на Международната асоциация на лекоатлетическите федерации.

Улф Кирстен, немски футболист и треньор (1965).

Джей Зи (ист. име Шон Кори Картър), американски рапър и продуцент (1969).
Носител на 24 награди "Грами".

Гилермо Амор, испански футболист (1967).

Анке Хубер, немска тенисистка (1974).

Това е денят на смъртта на:

Омар Хаям, персийски поет, математик и астроном (1048-1131).
Написал е около 104 стихотворения под формата на четиристишия, които са преведени и на английски език. През 1070 г. представя основите на алгебрата за арабската математика, които постепенно започват да се използват и в Европа. Омар Хаям участва и в групата експерти на султан Малик Шах Първи със задачата да реформират персийския календар. На 15 март 1079 г. султанът приема реформирания календар като официален за Персия. Месеците в календара имат продължителност от 29 до 32 дни в зависимост от момента, в който слънцето преминава през границата на новия зодиакален знак.

кардинал Ришельо (светско име Арман Жан дьо Плеси), френски политик (1585-1642).
Идеолог на абсолютизма. Кардинал на Римокатолическата църква (3 ноември 1622-4 декември 1642). Първи министър на Франция (12 август 1624-4 декември 1642).

Томас Хобс, английски философ емпирик (1588-1679).
Автор е на трудовете "Левиатан" (1651), "Елементите на философията" (1651-1658) и др.

Луиджи Галвани, италиански анатом и физиолог (1737-1798).
Един от създателите на учението за електричеството, основоположник на електрофизиологията (1780). През 1780 г. Луиджи Галвани открива, че когато два различни метала - например мед и цинк, бъдат допрени и след това с тях се докоснат едновременно различни участъци от нерва на крак от жаба, той се свива. Галвани нарича ефекта биоелектричество. Неговите опити са обяснени правилно от италианския физик и химик Алесандро Волта и способстват за създаването на галваничния елемент, който представлява електрическа верига от два различни метала, чиито противоположни краища са потопени в солен разтвор. Електрическата батерия, изобретена от Алесандро Волта (1800) има подобен принцип на действие и представлява поредица от галванични елементи.

Джон Тиндал, ирландски физик (1820-1893).
Изследва движението на ледниците и разсейването на светлината в атмосферата.

Фьодор Стравински, руски оперен певец (1843-1902).
Солист на Мариинския театър (1876-1902).

Шарл Рише (Шарл Робер Рише), френски лекар физиолог (1850-1935).
Автор е на монографията "Анафилаксия" (1911). Носител на Редактор на сп. "Научен преглед" (1878-1902). Съредактор на "Списание за физиология и обща патология" (1917-1935). Нобелова награда за физиология или медицина за 1913 г. за откриването на анафилаксията. 

Георги Ненов, български архитект (1862-1935).
Един от инициаторите и активните организатори на дейността по планиране и градоустройство на селищата в България след Освобождението (1878). Изготвя регулационните планове на 80 града и 800 села в България. Участва в изработването на първия Закон за благоустройство на населените места (1898). Редактор на списание на Българското инженерно-архитектурно дружество в София (1898-1899, 1912).

Томас Хънт Морган, американски биолог (1866-1945).
Един от основоположниците на генетиката, президент на Националната академия на науките на САЩ (1927-1931). Носител на Нобелова награда за физиология или медицина за 1933 г. за откритието му за значението на хромозомите за наследствеността.

Стефан Георг, немски поет (1868-1933).

Александру Доброджану-Геря, деец на румънското работническо и комунистическо движение (1879-1937).

Димитър Бабев, български поет, драматург, преводач и литературен критик (1880-1945).
Участник в Балканската война (1912-1913) като запасен офицер в 9 пехотен полк. Редактира заедно с поета и журналист Димитър Подвързачов сборника "Театър и вечеринки" (1910). Редактор на сп. "Листопад" (1913-1917). Сътрудничил е на в. "Утро" и в. "Мир". Един от създателите на Съюза на българските писатели (1913). Бил е библиотекар, артистичен секретар и драматург на Народния театър (24 декември 1921-31 юли 1923). Дългогодишен уредник на издателството на Министерство на народната просвета. Съставя антологията "Френски поети" (1920) и издава "Избрани стихотворения" (1937) от А. С. Пушкин. Автор е на "Нашите писатели" (1916; 1918), "Приказки за живота и за смъртта" (стихове, 1919), "Вечна приказка" (поема, 1923); "Книга на откровенията" (стихове, 1926), "Крали Марко" (1926), "Критики на един поет" (1928), "Изкуство и мъдрост" (1930), "Секулова невяста" (пиеса, 1932), "Жените победиха" (комедия, 1935) и др. Превежда произведения от френски и руски класици, немски поети. Превежда новелата "Нами-ко или кукувичката" на японския писател Кенджиро Рока Токутоми (1904). Голяма част от произведенията му са преведени на различни езици.

Владимир Полянов (ист. име Владимир-Георги Иванов Тодоров), български писател, драматург и режисьор (1899-1988).
Първата му отпечатана творба е разказът "Нанaй марo" през 1918 г. в сп. "Сила". Сътрудничил е на списанията "Художествена седмица", "Хиперион", "Златорог". Работил е в Народната библиотека в София (1924), бил е секретар е на главния директор на железниците (1924Ц1934) и чиновник в Министерството на народната просвета (1937, 1939Ц1941). Директор на Народния театър "Иван Вазов" (1941) и на Държавната театрална школа при театъра (1942-1944). Режисьор на театрите в Бургас (1946-1947), в Русе (1947), на Народния театър за младежта в София (1947-1951), кукления театър в Пловдив (1951-1957) и Перник (1957-1960). Директор-режисьор на театрите в Сливен (1962-1963) и в Разград (1964-1966), главен режисьор на Родопския театър в Смолян (1966-1970). Един от основателите на Българския П.Е.Н. клуб и негов секретар (1926-1932). През 1920 г. съвместно със Светослав Минков създава библиотека "Галерия на фантастите". Автор е на "Смърт" (разкази, 1922), "Комедия на куклите" (разкази, 1923), "Момичето и тримата" (разкази, 1926), "Крадецът" (разкази, 1927), "Двете страни на медала" (комедии, 1928,1934), "Слънцето угаснало" (роман, 1928, 1995), "Ивайло и Мария: Истор. приказки" (приказки, 1929), "Вик" (роман, 1931), "Бащи и синове" (драма, 1937, 1938, 1948, 1962), "Слънчеви пътеки" (пиеси, 1961), "Белият вятър на планината" (повести, 1963), "Случаят Иван Андреев" (повести, разкази, 1978) и др. Превежда художествена литература от английски и немски език, а негови произведения са преведени на гръцки, италиански, немски, румънски, руски, турски и др.

проф. Кръстю Добрев, български икономист и политик (1903-1976).
Министър на търговията (1947-1950). Директор на Икономическия институт при Българска академия на науките (1956-1976). Основател и главен редактор на сп. "Икономическа мисъл" (1956-1976). Основател и председател на Съюза на икономистите в България (25 март 1968-16 февруари 1972). Депутат в 26-ото Обикновено народно събрание (1945-1946), в VI Велико Народно събрание (1946-1947) и в 1-ото Народно събрание (1950-1953). Носител на орден "Георги Димитров" (1963, 1973), орден "Народна република България" втора степен (1959).

Адалберт Антонов (Малчика), деец на младежкото комунистическо движение (1909-1942).
От 1930 г. е член на Българския общ народен студентски съюз и на Работническия младежки съюз (РМС). Организатор на голямата стачка на студентите по ветеринарна медицина от Софийския университет "Св. Климент Охридски" (1932). Секретар на Окръжния комитет на РМС (1940-1941) и секретар на Централния комитет на РМС (1941-1942). За политическата си дейност е осъден задочно на смърт през есента на 1942 г. Заловен е на 25  ноември 1942 г. След разпити и инквизиции е разстрелян в Гарнизонното стрелбище в София на 4 декември 1942 г.

Бенджамин Бритън, британски композитор (1913-1976).
Автор е на оперите "Питър Граймз" (1945), "Похищението на Лукреция" (1946), "Алберт Херинг" (1947), "Били Бъд" (1951), "Глориана" (1953), "Завъртането на винта" (1954), "Смърт във Венеция" (1973) и др.

Адам Ханушкевич, полски актьор и режисьор (1924-2011).
Творчески директор на Полската телевизия (1956-1963).

Вячеслав Тихонов, руски актьор и режисьор (1928-2009).
Участвал е във филмите "Млада гвардия" (1948), "Тарас Шевченко" (1951), "Оптимистична трагедия" (1963),"Война и мир" (1967), "Седемнадесет мига от пролетта" (1973), "Те се сражаваха за Родината" (1975), "Белият Бим, Черното ухо" (1977), "Булеварден роман" (1994) и др. Става особено популярен с ролята на Щирлиц в сериала "Седемнадесет мига от пролетта". Народен артист на СССР (1974), Герой на социалистическия труд (1982).

Атанас Славов, български писател, преводач, учен, журналист (1930-2010).
Преподавател по английска литература (1961-1971) в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Работи в Института по изкуствознание при Българската академия на науките (1966-1976). През 1976-1989 г. живее в САЩ. През 1978-1979 г. радио "Свободна Европа" излъчва мемоарите му (издадени на български език в Париж през 1983 г. под заглавие "С трева обрасли"), за които в България е осъден на 9 години лишаване от свобода (присъдата е отменена през 1991). След 1989 г. се завръща в България. Носител на наградата за литература и изкуство "Добри Чинтулов" за 1992 г., на орден "Стара планина" първа степен за особено големия му принос в областта на българската литература, изкуствознание и фолклор и по повод на неговата 70-годишнина (23 май 2001). Автор е на 49 книги със стихове, фантастика, изкуствоведски изследвания, на книги за деца, сценарии за анимационни филми, за документални и пълнометражни филми. Дарява архива си на Нов български университет.

проф. Захари Карамфилов, български икономист и политик (1935-2005).
Дългогодишен преподавател в Икономически университет във Варна. Депутат от VII Велико народно събрание (1990-1991). Председател на Националния статистически институт (19 юли 1991-20 май 1998). Член на Българската социалдемократическата партия (БСДП) (1992-2003), член на Националния комитет и на Изпълнителното бюро на БСДП (1992-1995). Един от основателите на Движение за социален хуманизъм в БСДП (1995) (от 2003 г. е партия), заместник-председател на партия Движение за социален хуманизъм (2003-2005). През 1997 г. е избран за индивидуален член на Международния статистически институт. Сред научните му трудове са "Автоматизирана система за планиране на производствената програма" (1975), "Проектиране структурата на управленския апарат" (1975), "Матрично моделиране на производствено-финансовия план на машиностроителните предприятия" и др.

Георги Кьосеилиев, български художник (1935-2010).

Сократес (Сократес Бразилейро Сампайо де Соуза Виейра де Оливейра), бразилски футболист (1954-2011).

Петя Дубарова, българска поетеса (1962-1979).
Автор е на оригинални поетични творби, импресии, приказки и разкази. Участвала е във филма на режисьора Георги Дюлгеров "Трампа" (1978). Самоубива се на 17 години. След смъртта й са издадени книгите "Аз и морето" (1980), "Лястовица" (1987) и "Най-синьото вълшебство" (1988), в която е събрано цялото й творчество, писма и личният и дневник. За книгата "Аз и морето" е удостоена посмъртно със специална награда от Дружеството на Съюза на българските писатели в Бургас. В нейна памет от 1984 г. се организира Национален литературен конкурс "Петя Дубарова".
/АЯ, МГ/